РЕШЕНИЕ
№538
гр. Хасково, 19.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в
открито заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:ПЕНКА
КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №241 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 210,
ал. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 215, ал. 2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от С.П.Р. ***,
с посочен съдебен адрес:***, против Решение по точка 8, позиция №5, от Протокол
№7/29.01.2019г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково.
Оспорващият сочи, че на 14.02.2020г.
получил писмо, с което бил уведомен, че в Община Хасково постъпила молба за
право на прокарване и преминаване на трасе на въздушни кабели и технологични
площадки във връзка с изграждането на строеж: „Нова въздушна електропроводна
линия от п/ст Марица-Изток п/ст Неа Санта“ на територията на Република България.
В тази връзка комисия по чл.210 ЗУТ при общината на свое заседание, проведено
на 29.01.2019г., с Решение по т.8 от Протокол №7 от същата дата, в раздел №5,
определила еднократно обезщетение в размер на 1484 лева, за собствениците на
поземлен имот №38399.51.19, находящ се в м. „Ески мезърлък“, землището на с. К.,
община Х., относно придобиването на сервитут за право на прокарване и
преминаване през имота на горепосоченото трасе. Решението било взето въз основа
на представена пазарна оценка на правото на преминаване, изготвена от
лицензиран оценител, която била приета без забележки. Оспорващият сочи, че не
бил съгласен с направената оценка, като я намирал за материално
незаконосъобразна. Определеното обезщетение било несправедливо, поради което
обжалва неговия размер и моли да бъде отменено Решение по т.8 от Протокол
№7/29.01.2019г. - №5 на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, взето на
заседание, проведено на 29.01.2019г., като материално незаконосъобразно, а след
изготвяне на ново заключение, определящо справедливата пазарна стойност за
размера на дължимото обезщетение от лицензиран експерт-оценител на земеделски
земи, да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде допуснато изменение на
посоченото решение в съответствие с направената оценка.
Ответната страна - Община Хасково в
съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна.
Заинтересованата страна
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр. София, в представено чрез
процесуален представител писмено становище излага съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото
Удостоверение за наследници изх. №1 от 06.02.2020г., П. Р.П., починал на
03.07.2000г., след смъртта си е оставил следните наследници по закон – С.П.Р. –
син.
С Решение № 584/18.07.2016 г.
Министерски съвет обявява линеен енергиен обект Нова въздушна електропроводна
линия /ВЛ/ 400 кV между п/ст Марица Изток (Република България) и п/ст Неа Санта
(Република Гърция), в отсечката, която ще бъде изградена на територията на РБ,
за национален обект и за обект с национално значение. Със Заповед
№РД02-15-20/09.03.2018 г. на МРРБ е одобрен ПУП – парцеларен план за обект Нова
въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица Изток Република България
– п/ст Неа Санта Република Гърция на територията на РБ, включващ и Област Хасково.
Видно от Регистър на засегнатите
имоти – частна собственост в землището на с. К., община Хасково, от сервитут на
електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, във връзка с дейност „Проучвания
и прединвестиционни дейности за българската част на проект „Междусистемна
връзка между Марица Изток 1 и Неа Санта“, площта, заета от сервитута на имот №
51.19, представляващ ниви/орна земя/, категория пета, в местността „Алазъ
кору“, с обща площ 9.300 дка., собственост на П. Р.П., е 3.334 дка, с площ на
стъпката на стълба 0.100 дка.
Със Заповед № 1731/21.11.2018 г., с
оглед ефективната работа на Община Хасково, Решение № 276/06.03.2009 г. на
Общински съвет за определяне на размера на еднократните обезщетения за право на
прокарване и преминаване в полза на Община Хасково, чл. 287 от Закона за
електронните съобщения, чл. 64 от Закона за енергетиката, чл. 103, ал. 1 и ал.
2 от Закона за водите, чл. 192, ал. 6 и чл. 193, ал. 8 от Закона за устройство
на територията и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, във връзка с чл. 210 от ЗУТ, кметът на Община Хасково е назначил
четиричленна комисия, включваща председател, секретар и двама членове, за
определяне на размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право
на прокарване и преминаване през поземлени имоти.
Видно от Протокол № 7/29.01.2019 г.,
назначената със Заповед №1731/21.11.2018 г. на кмета на Община Хасково комисия
е заседавала на 29.01.2019 г., като с решение по т. 8 от дневния ред е
определен размер на еднократното обезщетение относно сервитута за право на
прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV, в т.ч. трайно заета
площ от стъпките на ел. стълбове върху поземлени имоти в земеделска територия в
землището на с. К., община Х., през поземлени имоти – частна собственост на
физически и юридически лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република
България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), на територията на община
Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, измежду които
поземлени имоти е и имотът, собственост на П. Р.П.. Комисията посочва, че
площта на сервитута от поземлените имоти – частна собственост на физически и
юридически лица, находящи се в землището на с. К., общ.Хасково, съгласно
одобрения със Заповед №РД-02-15-20/09.03.2018 г. на Министъра на регионалното
развитие ПУП – ПП, е съгласно списъка на засегнатите имоти, както и че съгласно
чл.64, ал. 6 от ЗЕ, определянето на обезщетенията се извършва по чл. 210 и чл.
211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията приела пазарните оценки за определяне размера на еднократното
обезщетение относно сервитута на поземлени имоти под опис, съгласно изготвена
експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е. К., като под позиция №5 в списъка,
за поземлен имот №51.19, собственост на П. Р.П., определила стойността на
обезщетението в размер на 1484 лева.
Жалбата срещу оспореното решение е подадена
чрез Община Хасково на 27.02.2020 г., а съобщението за постановеното решение от
комисията по чл. 210 от ЗУТ е получено, видно от приложеното известие за
доставяне, на 19.02.2020г. от С.Р..
За пълното изясняване на делото от
фактическа страна е назначена съдебно-оценителна експертиза, като заключението
по същата съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено.
Вещото лице определя пазарната стойност на обезщетението за имота по два метода
– сравнителен метод /пазарни аналози/ и приходен метод /поземлена рента/. Като
крайна стойност на обезщетението за сервитутно право с ограничителен режим за
процесния имот, вещото лице определя общо сумата в размер на 3088,80 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за
обжалване административен акт, от надлежна страна – собственик на имота,
предмет на оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати.
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, и с оглед изложеното е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспорваният административен акт е
издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен със заповед на Кмета
на Община Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.
Решението е издадено в необходимата
форма, надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен
в заповедта на Кмета на Община Хасково и при спазване на реквизитите на
съдържанието, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в
него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването
му.
Спазени са съществените
административнопроизводствени правила при издаването на обжалвания
административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.
Оспорваният административен акт обаче
е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за
енергетиката.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕ /ред.
изм. и доп. - ДВ, бр. 74/2006 г., изм., бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., бр. 83/2018 г./ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови
линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект възникват сервитути. Сервитутите съгласно разпоредбата на ал.
2, чл. 64 от ЗЕ са следните - 1./ право на преминаване на хора и техника в
полза на лицата по ал. 1; 2./ право на прокарване на линейни енергийни обекти в
полза на лицата по ал. 1; 3./ ограничаване в ползването на засегнатите
поземлени имоти. С разпоредбата на ал. 4, чл. 64 от ЗЕ се урежда възникването
на сервитутите по ал. 2, а именно: 1./ когато има влязъл в сила подробен
устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти;
2./ титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на
собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно ал. 6 определянето на размера
и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се
извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или
по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител,
като обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не
препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.
Безспорно е, че обекта Нова въздушна
електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица Изток Република България – п/ст
Неа Санта Република Гърция представлява енергиен обект по смисъла на пар. 1, т.
23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през
посочения поземлен имот, находящ се в землището на с. К., общ.Х., както и
страните не спорят и относно сервитутната площ, определена за процесния имот,
попадаща в трасето на електропроводната линия.
Съдът намира, че при постановяване на
решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е
довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение на
собствениците на процесния имот, върху който е възникнал сервитутът, като
съображенията за това са следните:
Спорът между страните се свежда до
определения от органа размер на обезщетението за възникналото сервитутно право
и дали същият е съобразен със справедливата пазарна стойност.
Според правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, размерът на обезщетението, в това число и за предвидения сервитут, следва
да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика
е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на
действителната цена на имота, и са установени при сделки, извършени през
процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики.
Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените с чл. 65, ал.
1 от ЗЕ критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата
пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на
сервитута.
В случая възприетата от
административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото
заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице
подробно обосновава заключението си, приложената методология, чрез отчитане на
стойността на сходни имоти, със същите характеристики, които се предлагат
действително на пазара, подкрепено с извадки от предлаганите цени. Съдът
намира, че дадената със заключението по съдебно-оценителната експертиза оценка
е определена в съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ – по
пазарни цени, като са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен
метод (поземлена рента), и тази оценка следва да бъде възприета изцяло. Така
приложените от вещото лице методи дават възможност да се определи справедливата
пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута.
Следователно като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по
реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имота в землището на с. К.,
общ.Хасково, е на посочената съответна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че определената
стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.
Това налага изменение на решението и увеличаване на определената цена в
съответствие с посоченото от вещото лице в съдебно-оценителната експертиза, а
именно в общ размер на 3088,80 лева.
С оглед изхода на спора разноски не
се следват в полза на жалбоподателя, тъй като присъждането им не е заявено както
в жалбата, така и в хода на делото.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по т. 8, позиция № 5 от Протокол № 7/29.01.2019
г. в частта, с която е определен размер на еднократно обезщетение относно
сервитутно право по отношение на поземлен имот № 51.19, находящ се в землището
на с. К., общ.Хасково, с площ на имота 9.300 дка и площ на сервитута 3.334 дка
и площ на стъпката на стълба 0.100 дка, собственост на П. Р.П., като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност
на обезщетението от 1484 лева на 3088.80 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: