Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 205
гр. Добрич, 07.11.2013
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав: СЪДИЯ
Г. П. при секретар Б.М. – Ю. разгледа т. д. № 148 по описа за
Производството е по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Търговско дело № 148/2013 г. по описа
на Добричкия окръжен съд е образувано по молба на **** гр. В. с искане за откриване производство по
несъстоятелност на *** гр. Д.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени
доводите на страната и доказателствата по делото, приема за установено следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От доказателствата по делото се
установява наличието на парично вземане на
***** гр. В. към *** гр. Д. в общ размер
на сумата от 24 307.82 лв., от които 22 009.20 лв. – главница и
2 469.63 лв. мораторни лихви ), представляващо неплатено възнаграждение и
мораторни лихви по договор за изработка и доставка от 20.05.2012 г. Въпреки многократните
покани, ***** гр. Д. не е погасил задълженията си към **** гр. В.
Видно от заключението на вещото лице,
задълженията на търговеца, произтичащи от търговски сделки, публичноправните
задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност и
задълженията по частни държавни вземания са в размер на сумата от
268 620.31 лв. ( 237 315.58 лв. – главница и 31 304.73 лв. лихви
). Според експертното мнение на вещото
лице, показателите за финансов анализ – коефициенти за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, коефициентът за финансова автономност клонят в диапазона
0 – отрицателни стойности.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предпоставките за откриване
производството по несъстоятелност се обособяват в следните две групи:
материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправните предпоставки са:
1. търговско качество на длъжника и 2. неплатежоспособност или свръхзадълженост
( при капиталовите търговски дружества ).
Процесуалната ( формална ) предпоставка
е обявителното съдебно решение.
За да се открие производството по
несъстоятелност, Съдът следва да констатира наличието на двете материални
предпоставки на чл. 607а, ал. 2 ТЗ –
длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.
Съгласно чл. 607а, ал. 1 ТЗ субект на
производството по несъстоятелност по правило може да бъде единствено лице,
което притежава търговско качество. Съдържанието на понятието „търговец” е
описано в чл. 1 ТЗ. От анализа на правилата на ал. 1, 2 и 3 на чл. 1 ТЗ може да
се направи изводът, че основното понятие за търговец е уредено в ал. 3 на чл. 1
– търговец е дееспособно лице, което извършва стопанска дейност по търговски
начин. Ал. 1 и 2 на чл. 1 уреждат случаи, в които законодателят преценява, че
дейността задължително трябва да се организира по търговски начин. Алинея 1 на
чл. 1 обявява лицето за търговец, защото законодателят приема, че ако то
извършва по занятие изброените в нея сделки, неговата стопанска дейност трябва
да се организира по търговски начин ( защото такива сделки по занятие могат да
се извършват само от търговци ). Подобен е подходът и в ал. 2 на чл. 1 –
изброените в тази разпоредба лица – търговските дружества и кооперациите с
изключение на ** – са обявени от законодателя за търговци, защото според него
те трябва да извършват стопанска дейност по търговски начин.
По делото, с оглед разпоредбите на чл. 1, ал. 2 във
вр. с чл. 63 във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ, качеството “търговец” на
длъжника е безспорно.
Обща предпоставка за откриване
производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.
Понятието за неплатежоспособност е
дефинирано от законодателя като невъзможност да се изпълни изискуемо вземане –
съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен,
когато не може да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане.
По аналогичен начин е определена неплатежоспособността и
в другите правни системи. Според немския закон за несъстоятелността (
Insolvenzordnung ) длъжникът е неплатежоспособен, когато не е в състояние да
изпълни задължения с настъпил падеж – § 17, ал. 2. Американското
законодателство дефинира неплатежоспособността като „…финансово състояние, при
което сумата от задълженията на този субект ( правен субект, различен от
неперсонифицирано съдружие или община ) е по – голяма от сумата на всички
негови справедливо оценени активи…” - § 101, 11 US Code.
Задължението на длъжника трябва да е
действително, изискуемо, ликвидно, парично, с точно определен произход – то
трябва да произтича от търговска сделка, вкл. нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, ( търговска
е сделката, сключена от търговеца в това му качество при или по повод
извършване на занятието му, а също и изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки,
независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2 ТЗ ) или да има
публичноправен произход - публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност ( чл.
162, ал. 2 ДОПК - Публични са държавните и общинските
вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни
осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени
по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по
основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5.
за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и
имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на
държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за
публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на
Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна
помощ; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. за недължимо платените
и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за вземанията по т.
1 - 8. )
и задължение по частно държавно вземане ( чл. 162, ал. 4 ДОПК - Частни
са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2. )
Неплатежоспособността е обективно
състояние. За наличието на неплатежоспособността не е достатъчно длъжникът да
не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни.
Длъжникът не е в състояние на да
изпълни изискуемото си парично задължение, тъй като не разполага с парични
средства по банкови сметки или касова наличност, както и с бързоликвидни
активи, така че в рамките на един разумен период от време да може да изпълни
своето задължение.
Неплатежоспособността не е факт, а
правна квалификация на факти, която се извършва от съда. Затова тя не може да
бъде предмет на непосредствено доказване. Доказват се само фактите, които са
елементи или въз основа на които се установяват хипотезите на
неплатежоспособността.
Общият режим на Търговския закон
презюмира неплатежоспособността при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Спирането на плащанията създава
необорима презумпция за
неплатежоспособността.
Терминът „спиране на плащанията” не
е определен легално.
В литературата се приема, че
спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което длъжникът
е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите
– Вж. К., К.,
Систематимен курс по българско търговско право, С., 1947, с. 788 – 792. Така и Т.,
В., Несъстоятелност по Търговския закон, С., 1996, с. 56, К., А.,
Неплатежоспособност на банка, Търговско право, бр. 1/1997, с. 32. Т., Я. Несъстоятелност на лица –
нетърговци. С., 2010, с. 60.
Между спирането на плащанията и
неплащане на парично задължение е налице съществена разлика. Неплащането е
неправомерен юридически факт – неизпълнение на определено задължение и
съставлява едно анормално развитие на облигационното отношение, неосъществяване
на дължимата престация, а спирането на плащанията – обективно състояние,
характеризиращо имуществената сфера на длъжника. Неизпълнението не може да се
отъждествява със самото състояние на спрелите плащания.
Спрените плащания са главният симптом
на неплатежоспособността.
Свръхзадължеността е специално
основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
капиталовите търговски дружества – чл. 607а, ал. 2 ТЗ.
В старото ни търговско право свръхзадължеността е била
уредена като специално основание за откриване на производство по
несъстоятелност основно за капиталовите търговски дружества – чл. 194, ал. 2 и
чл. 219 ТЗ ( отм. ) за акционерните дружества и за командитните дружества с
акции; чл. 107 – 108 от Закона за дружествата с ограничена отговорност ( ЗДОО )
( отм. ) – за дружествата с ограничена отговорност. Член 34 от Закона за
държавен контрол върху частните застрахователни предприятия от
Правилата за свръхзадълженост по ТЗ ( отм. ) и ЗДОО (
отм. ) са реципирани индиректно от немското и австрийското право, макар
уредбата за несъстоятелността в ТЗ ( отм. ) да е реципирана от Италианския ТЗ чрез
Румънския ТЗ.
По ТЗ ( отм. ) и по ЗДОО ( отм. ) свръхзадължеността е
налице когато дълговете ( пасивът ) на търговското дружество надминава неговия
имот ( пасива ), като ЗДОО ( отм. ) е изисквал превишаването на пасива над
актива да е значително.
Съвременният Търговският закон
възприема принципите на старото ни търговско законодателство, като урежда свръхзадължеността като специално основание
за откриване на производство по несъстоятелност само капиталовите търговски
дружества. Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговското дружество е свръхзадължено,
ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Свръхзадължеността е състояние, при
което имуществото на търговското дружество не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения – чл. 742, ал. 1 ТЗ. Не е нужно надхвърлянето да е
значително. Под имущество по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ се разбират
имуществените права на търговското дружество.
Свръхзадълженото търговско дружество
няма собствен капитал, т.е. неговото чисто ( нетно ) имущество е с отрицателна
стойност.
В разглеждания случай,
доказателствата по делото установяват наличието на предпоставките на чл. 607а ТЗ
за откриване производство по несъстоятелност по отношение на длъжника: лице,
притежаващо търговско качество, което е неплатежоспособно - не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане.
Съдът, отчитайки факта на последното извършено от длъжника плащане, определя
началната дата на неплатежоспособността на 01.10.2011 г.
Налице са предпоставките на чл. 630, ал. 1 ТЗ за
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на
кредитора следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 750 лв.
С оглед изложените съображения и на
осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на ***гр.
Д., ***бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК ****, с начална дата 01.10.2011 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на **** гр. Д., **” бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК **
НАЗНАЧАВА за временен синдик Д. Г. А. със съд. адрес гр. Д., ул. **
ОПРЕДЕЛЯ дата
на встъпване на временния синдик в длъжност 11.11.2013 г.
ОПРЕДЕЛЯ месечно
възнаграждение на синдика в размер на ** лв.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху
движимите вещи и недвижими имоти на търговското дружество.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на кредиторите на 12.12.2013 г. от 10.00 ч. в Зала № 6 на
Съдебна палата в гр. Д., с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ: изслушване доклада
на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; избор на постоянен синдик и
предложение до съда за назначаването му; избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА **** гр. Д., **” бл.
*, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК *** да заплати на *** гр. В. със съд. адрес гр. В., бул. ***, офис *
„***” разноски в размер на сумата от 750 лв.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК
ОТ ВПИСВАНЕТО МУ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
СЪДИЯ: