Определение по дело №295/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е по реда на чл. 425,ал. 1, т.2 от НПК и e образувано въз основа на решение № 506 / 14.12.2009г. по НД № 548/2009г. по описа на ВКС, І н.о.

С изтъкнатото решение ВКС е отменил по реда на възобновяването решение № 460/18.05.2009г. по ВНОХД № 157/2008г. по описа на Б ОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на нарушения на Закона, свързани с неправилното приложение на чл. 25 вр. с чл. 23 и чл. 68 от НК.

Първоначално производството е било образувано по жалба от подсъдимия А. А. Г. срещу Присъда № 270/25.02.2008г., постановена по НОХ дело № 3015/2006г. по описа на Районен съд П., с искане за отмяната й като незаконосъобразна и неправилна.

Пред настоящия съдебен състав въззивникът не се явява, не се представлява и от защитника си-А.Х., която е депозирала молба с искане въззивната проверка да обхване изцяло атакуваната присъда на районния съд, вкл. и в частта относно преквалификацията на деянието, а в случай, че съдът приеме, че следва да се произнесе единствено относно приложението на чл.23-25 НК и евентуалното такова на чл.68 НК, то предлага деянията, респ.- наказанията на подзащитния й да се групират в две групи, като в първата влязат тези по НОХД № 26/03г. и по НОХД № 2710/06г. и общо определеното най-тежко наказание – ЛОС от 6 месеца бъде отложено за изтърпяване за срок от три години, а във втората група- предлага да се включат деянията по настоящото дело и това по НОХД № 1812/06г., и двете по описа на ПРС.

Представителят на О. П.-Б. застъпва становище, че този състав на Б ОС следва да се произнесе единствено относно приложението на чл.23-25 НК по отношение на под.Г., в каквато насока са и указанията на ВКС.

Пред настоящата въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. От наличните по делото съдът приема, че следва да се произнесе задълбочено само по отношение приложението на чл.25, във връзка с чл.23 и чл.68 от НК, съобразно указанията в решението за възобновяване на настоящото производство. В този аспект отново само маркира, че по повод внесен обвинителен акт пред първата инстанция, подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.4 от НК, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 от НК и чл.194, ал.1 от НК и чл.20, ал.2 от НК, за това че на 23.09.2005г. около 12.30 часа в село К, Община П., в съучастие и като съизвършители, отнели от дома на М И Ш от същото село, чужди движими вещи – 3 бр. пружини за легла, 2 броя метални лайсни и 6 броя страници за легла, 1 бр. метален стелаж, 1 бр. печка на дърва, 1 бр. комбинирана печка за нафта и ток марка “А”, 2 бр. правоъгълни “г” образни винкели и 1 бр. плуг за ръчна оран, всички на обща стойност 120.06лв., от владението на собственика Ш, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като вещите са били оставени без постоянен надзор, а кражбата представлява немаловажен случай, като съдът на основание чл.54 от НК и чл.36 от НК, във връзка с гореизброените текстове на НК, е наложил на В. Н. Д. – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от 6 месеца, а на А. А. Г. - наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от 3 месеца. Същевременно е признал двамата подсъдими за НЕВИННИ по първоначално повдигнатото срещу тях обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3 и т.7 от НК, във връзка с чл. 28 от НК, като ги е оправдал, затова че са извършили кражбата чрез разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот, както и в частта на обвинението за кражба, извършена при условията на повторност.

На основание чл.25 във връзка с чл.23 от НК, първоинстанционният съд е наложил на В. Н. Д. общо наказание за престъпленията, за които е осъден по НОХ дело № 1830/2006г., НОХ дело № 2710/2006г. и НОХ дело № 3015/2006г., всичките по описа на Районен съд П. – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от 6 месеца, което е постановил да бъде изтърпяно ефективно и при общ режим на изтърпяване. Първоинстанционният съд е групирал наказанията, наложени на А. А. Г. за престъпленията, за които е осъден по НОХ дело № 1812/2006г., НОХ дело № 2710/2006г. и НОХ дело № 3015/2006г., всичките по описа на Районен съд П., като му е определил общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от 3 месеца, което е постановил да бъде изтърпяно ефективно и при общ режим на изтърпяване. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е активирал и постановил да бъде изтърпяно от под.Г., наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от 4 месеца, наложено му по НОХ дело № 26/2003г. по описа на Районен съд П., също ефективно и при общ режим на изтърпяване.

На основание чл. 189 от НПК, съдът е осъдил подсъдимите да заплатят по сметката на съда сумата – 30 лв., за сторените по делото разноски.

Настоящият състав на въззивният съд, след като обсъди оплакванията на подсъдимия Г. по въззивната жалба, както и възраженията на неговия защитник и становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и като взе предвид задължителните указания в мотивите към Решението на ВКС, застава зад виждането, прието и при първоначалното разглеждане пред настоящата инстанция, че фактическите изводи на Районен съд П., са били правилно установени при пълнота на доказателствата и законосъобразната им оценка, при цялостния им анализ. В този аспект отново се приема за доказано от наличните доказателства, че вещите, описани по обвинителния акт били открити, струпани на малко разстояние от къщата, собственост на пострадалия Ш. Доказано е обаче обвинението само по отношение на печките и леглата, които се намирали в каруцата, тъй като самият пострадал в обясненията си отрича собственост върху ралото и железен винкел. Следователно се налага изменение на присъдата в частта относно предмета на обвинението за 2 броя метални лайсни, 1 бр. метален стелаж, 2 бр. правоъгълни “г” образни винкели и 1 брой плуг за ръчна оран, защото не е установено чия собственост са, от владението на кое лице са отнети и дали същите са се озовали в подсъдимите след извършена от тях кражба. /В тази насока следва да се има в предвид, че те са били тръгнали да събират желязо което да предават на вторични суровини/. За тези движими вещи не се установява дали подсъдимите са осъществили своя фактическа власт върху тях без знанието и съгласието на техните собственици или владелци, дали същите са противоправно придобити и при какви обстоятелства от обективна страна те са се озовали в каруцата. Ето защо въззивният съд счита, че обвинението по отношение на тези вещи е абсолютно недоказано, като липсват както преки, така и косвени доказателства, че тези вещи са придобити от подсъдимите чрез кражба или друго престъпление. Макар че настоящият състав не приема изводите на предходния въззивен относно това, че се касае за недовършен опит, тъй като същите не са отменени, като неправилни с решението за възобновяване, то съдът не следва да се произнася по този въпрос отново.

Ненуждаещи се от промяна са изводите на първоинстанционния съд, че деянието на двамата подсъдими безспорно съставлява престъпление по чл. 195 ал.4 от НК, във връзка с чл. 195 ал.1 т. 2 от НК и чл. 194 ал. 1 от НК. Със своето противоправно действие Д. и Г. са осъществили своя фактическа власт върху отнетите вещи, съзнавайки че същите са чужда собственост, че техните действия са в нарушение на закона и че липсва за тях съгласието на собственика и ползувател на вещите – пострадалия Ш. Без съмнение действията на подсъдимите са били противозаконни и извършени с намерение за осъществяване на своя фактическа власт върху чуждите движими вещи, с намерение лесно и бързо облагодетелствуване в материален аспект, тъй като двамата са целели предаването им на вторични суровини срещу заплащане. При установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се подкрепя извода на ПРС, че вещите - предмет на извършената кражба са били оставени без постоянен надзор, тъй като същите са били открити от двамата подсъдими на няколко метра от къщата на Ш в село К.

Следва да бъдат подкрепени от въззивния съд изводите за маловажност на деянието, за което е повдигнато обвинение по настоящото дело, въпреки предишните осъждания на двамата подсъдими. Не може обаче да бъде споделено съображението на първоинстанционния съд, че във връзка с незначителността на вредните последици следва да бъде отчетено и обстоятелството, че вещите са били оставени без постоянен надзор, след като това обстоятелство от обективна страна е включено в състава на престъплението за което подсъдимите са признати за виновни, поради което същото не може да бъде смекчаващо вината и отговорността на дейците обстоятелство. Така поради изложените съображения от правна страна, верни са изводите на решаващия съд, че следва да бъде изключено приложението на повторността по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като деянието, за което подсъдимите са признати за виновни по настоящото дело, макар и извършено в срока по чл.30, ал.1 от НК, не съставлява немаловажен случай каквито са изискванията на закона. Ето защо правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимите за невиновни по повдигнатото срещу тях обвинение по чл.195, ал.1 т.7 от НК и ги е оправдал в тази част от обвинението.

Установи се, че подсъдимите са били преследвани и са успели да избягат преди да бъдат задържани заедно с превозваните от тях в каруца чужди движими вещи. Ето защо в случая следва да се изключи както наличието на връщане на вещите, така по още по – категоричен начин наличието на някаква доброволност към такова действие. Подсъдимите са били преследвани и са били принудени да изоставят откраднатото и да избягат, за да не бъдат разкрити и да понесат наказателна отговорност.

Събраните доказателства подкрепят изцяло извода на първоистанционният съд, че подсъдимите са осъществили деянието си при пряк умисъл. Начина на действие на подсъдимите, тяхното участие в изпълнителното деяние пряко и непосредствено, при съзнаването на всички елементи на престъплението от обективна страна, налагат извода, че те пряко са целели настъпването на обществено -опасните последици от него – лишаването на собственика и ползувателя от възможността да упражнява по – нататък владелческите си правомощия по отношение на предмета на посегателство и настъпването на всички обществено опасни последици от това престъпно деяние. Подсъдимите безспорно са съзнавали от обективна страна и това, че макар и оставени на улицата тези вещи са годни за употреба според предназначението им, като не са изоставени от собственика им., както и противообществения характер на деянието. Въпреки това те са отнели вещите без съгласието на техния собственик, като от една страна са го лишили от фактическа власт върху тях, а от друга са осъществили своя временна фактическа власт върху тези вещи с намерение трайно да ги присвоят.

Без съмнение двамата подсъдими са действували при съучастие по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК. Двамата са участвали едновременно в една умишлена задружна дейност, при условията на съизвършителство, като от личното участие и дейност на всеки един от двамата е щял да настъпи общия обществено опасен резултат, докато двамата пряко и непосредствено са въздействали върху предмета на посегателство, ако деянието е било довършено. Двамата дейци са действували и при общност на престъпния им умисъл, като единият е предложил, а другият се е съгласил вещите да бъдат взети, като престъпната им дейност е израз на едно общо решение. Двамата са допринесли за осъществяването на престъплението в еднаква степен, като първоинстанционният съд единствено поради различната преценка за обществената им опасност е определил различно по размер наказание.

При извършване на индивидуализацията на наказанието, въззивният съд напълно споделя извода на първоинстанционния съд, който е приел младата възраст на подсъдимите, тежкото им социално положение – безимотни, безработни и неграмотни – без перспектива за добре заплатена работа, осигуряваща прехрана на тях и на семействата им, признанието на вината и съдействието за разкриване на обективната истина, както и мотивите и подбудите за осъществяването на деянието като смекчаващи вината обстоятелства. Към тези аргументи следва да бъдат добавени и изводите на въззивната инстанция за недоказаната виновност на подсъдимите за кражбата на част от инкриминираните с обвинителния акт движими вещи, както и квалифицирането на деянието във връзка с чл.18, ал.1 от НК, тъй като същото е останало недовършено. Следва обаче във връзка с доводите на първоинстанционния съд за отегчаващите вината обстоятелства да бъде напълно подкрепен от въззивната инстанция извода, че съобразно целите на наказанието по чл. 36 от НК, единствено и само наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ С., макар и наложено в минималния предвиден в закона размер за този вид наказание, може да допринесе превъзпитаващо и възпиращо за жалбоподателя Г..

По отношение на основанията за групиране и съобразно указанията на ВКС въззивния съд приема, че присъдата на ПРС е правилна и обоснована, тъй като съдът е групирал деяния извършени в условията на съвкупност, т.е. преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, по най- благоприятния за дееца вариант и след като е имал процесуалната възможност за това- настъпило ново обстоятелство, каквото е била постановената присъда. Така например деянията по нохд № 1830/2006година по описа на Районен съд-П. и по нохд № 531/2007година по описа на Районен съд-П. са извършени в условията н а съвкупност и при групирането им правилно е било наложено общо наказание в размер на най-тежкото от тях „ЛИШАВАНЕ ОТ С." за срок от 6 /ШЕСТ/ месеца при ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието. Правилно е определена и втората група деянията, по която са в условията на съвкупност тези по нохд № 1812/2006година по описа на Районен съд-П. и по нохд № 2710/2006година по описа на Районен съд-П. с общо наказание в размер на най-тежкото от наказанията, които са му наложени за престъпленията от съвкупността, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ С." за срок от 6 /ШЕСТ/ месеца при ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието.

Първоинстанционният съд е спазил принципа за групирането на наказанията по начин , който е най-благоприятен за осъдения, тъй като от всички 4 осъждания на А. Г. е възможно да бъдат групирани по два начина: в обща група да влязат осъжданията по НОХД № 2710/2006 год.; настоящето дело и НОХД № 1812/2006 год. , като извън нея остане само това по НОХД № 26/2003 год. или да се включат в една група осъжданията по НОХД № 2710/2006 год. и това по 26/2003 год. , като в друга група останат - това по настоящето дело заедно с НОХД № 1812/2006 год. Този вариант за групиране е най-благоприятен за дееца, тъй като включва двете наказания с най-дълъг срок. Правилно съдът е постановил и на основание чл.68 от НК да изтърпи наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ С." за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ месеца, наложено му по нохд № 26/2003година по описа на Районен съд-П., при ОБЩ режим, тъй като в изпитателния срок е извършено ново престъпление, поради което осъденият слeдва да изтърпи условното наказание, а в случая кражбата по настоящето дело е именно такъв – тя е извършена на 23.09.2005 год., т.е в изпитателния срок, определен по НОХД № 26/2004 год. Ето защо това условно наказание следва да бъде активирано, като е направил и районният съд. С оглед именно на това становище без значение са развитите от защитата съображения, как и от кога започва да тече изпитателният срок, определен като такъв по общо условно осъждане. Както е посочил и ВКС в мотивите към отменителното си решение- правно релевантния момент за приложимост на чл.68,ал.1 НК е моментът на извършване на деянието по НОХД9 № 3015/06г.- 23.09.2005г., а не последващото групиране на наказанието по последното с това поНОХД № 2710/06г. на ПРС.

Единственият пропуск на районния съд е този , че не е приспаднал изтърпяното вече наказание „пробация” от определеното общо, но това може да стане е и от прокурора, поради което отново не се налага изричната намеса на въззивния съд.

Мотивиран от изложеното и на основание, чл. основание чл. 337 ал.1 т. 2 от НПК, настоящият съдебен състав,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Присъда № 270/25.02.2008г., постановена по НОХ дело № 3015/2006г. по описа на Районен съд П., като

ПРИЗНАВА подсъдимите В. Н. Д., роден на 10.06.1982г. в град П., жител и живущ в град П., българин, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, безработен, с ЕГН – * и А. А. Г., роден на 30.09.1983г. в град П., жител и живущ в същия град, българин, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, безработен, с ЕГН – * за ВИНОВНИ в това че, на 23.09.2005г., около 12.30 часа, в село К, Община П., в съучастие и като съизвършители, направили опит да отнемат от дома на М И Ш от същото село, чужди движими вещи – 3 бр. пружини за легла, 6 броя страници за легла, 1 бр. печка на дърва, 1 бр. комбинирана печка за нафта и ток марка “А”, всички на обща стойност 102.50лв., от владението на собственика Ш, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като вещите са били оставени без постоянен надзор, а кражбата представлява немаловажен случай, като съдът на основание чл. 195 ал.4 от НК, във връзка с чл. 195 ал.1 т. 2 от НК и чл. 194 ал.1 от НК, във връзка с чл. 18 ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК и чл. 36 от НК, налага на

В. Н. Д. – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от 6 месеца,

а на А. А. Г. - наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от 3 месеца.

ПРИЗНАВА подсъдимите В. Н. Д. и А. А. Г., за НЕВИНОВНИ, че по същото време и на същото място, в съучастие и като съизвършители, направили опит да отнемат от дома на М И Ш от същото село, чужди движими вещи – 2 броя метални лайсни, 1 брой метален стелаж, 2 броя правоъгълни “Г” обрани винкели и 1 брой плуг за ръчна оран, от владението на собственика Ш, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като вещите са били оставени без постоянен надзор, а кражбата представлява немаловажен случай, като в тази част от обвинението на основание чл. 304 от НПК ги ОПРАВДАВА.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 270/25.02.2008г., постановена по НОХ дело № 3015/2006г. по описа на Районен съд П., в останалата и част.

РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: