Решение по дело №1443/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8879
Дата: 8 декември 2016 г. (в сила от 1 януари 2017 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20151100101443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 08.12.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1443 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Е.К.С., М.Й.Ш., Р.Й.Ш. и И.Е.С., с която са предявени срещу ЗК Л.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от по 150 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 19.04.2014 г., в следствие на което е починал Й.И.Ш. - фактически съжител на първата ищца, биологичен баща на втората и третата ищца и фактически отглеждал като баща четвъртия ищец. Претендират законната лихва от датата на деликта и направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че техният съпруг и баща Й.И.Ш. е починал при произшествие, осъществило се на 19.04.2014 г. по вина на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Претендират неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на своя близък.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение на водача на автомобила, от което да са причинени увреждания, довели до смъртта на Й.И.Ш.. Оспорва материалната легитимация на ищците Е.К.С. и И.Е.С. и счита, че не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение при смърт. Позовава се на съпричиняване, като твърди, че починалият не е бил с поставен предпазен колан; че автомобилът е бил претоварен – превозвал е осем вместо предвидените петима пътници, което е допринесло за липсата на надлежното им обезопасяване, както и че водачът е бил неправоспособен – не е имал издадено свидетелство за управление на МПС.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:

От представените писмени доказателства (Констативен протокол К- 400/20.04.2014 г., протокол за оглед на местопроизшествие, заедно с изготвената към него скица и албум) се установява, че на 19.04.2014 г. около 23:45 ч. в гр.С., на ул*********, на около 70 метра преди ул.Трети март с посока към бул.Сливница, е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, рег.№*******, управляван от Г.С.В. без свидетелство за управление на МПС и с 0,34 промила алкохол, при което са пострадали 7 лица освен шофьора, включително Й.И.Ш., който е починал на място. В констативния протокол е посочено, че автомобилът е самокатарстрофирал в земен скат вдясно от платното за движение. От приетата по делото авто-техническа експертиза /АТЕ/ се установява, че механизма, при който е настъпило произшествието е следния: на прав участък от пътя при ляв завой, при висока скорост водачът е загубил контрол върху автомобила, който, след употребата на спирачките, е продължил направо и се е ударил с предна дясна част в земен насип извън пътното платно. При удара се е деформирала предната част на автомобила, същият се е завъртял обратно на часовниковата стрелка, наклонил се и се ударил с дясна странична част в земния насип, при което силно са се деформирали двете десни врати и тавана на купето. Причината за произшествието съгласно заключението на вещото лице е високата скорост на автомобила на къси светлини – 98 км/ч., при което водачът е изгубил ориентация за пътната обстановка, излязъл е извън пътното платно направо и се е ударил в ограничителния насип, като скоростта, при която ПТП е било предотвратимо, е до 54 км/ч. Починалият Й.И.Ш. е пътувал на предната дясна седалка. От комплексната експертиза се установява, че смъртта на Шанев е в причинна връзка с процесното произшествие.

Видно от удостоверение за наследници – л.14, наследници по закон на починалия са двете му дъщери - М.Й.Ш. и Р.Й.Ш..

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители, съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи - взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ППВС №2/1984 г. изрично са изключени от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, заварени и доведени деца и втория съпруг на техния родител. Макар и да не е изрично посочено в постановлението, това е така, защото в общия случай между завареното/доведено дете и втория съпруг/партньор не се установяват отношения като между дете и родител, тъй като такова отношение вече е формирано с биологичния родител – прекратяването на един брак или съжителство не води до прекратяване на отношенията между родителите и децата. В този случай последващите партньори на биологичните родители не формират отношения с доведените деца, идентични по съдържание с тези на родителите. Не е така обаче когато завареното/доведеното дете няма изградени отношения със своя биологичен баща поради факта, че последният не е известен. Видно от удостоверението за раждане на ищеца И.Е.С., като майка е вписана ищцата Е.К.С. и не е вписан баща – детето е с неустановен произход от баща. Поради това съдът приема, че ищецът И.Е.С. няма формирани отношения със своя биологичен баща – по делото не се твърди и не се установява да е поддържал връзка с лице, различно от починалия. Поради това няма пречка при установяване, че фактическите отношения между ищеца И.Е.С. и починалия са били като на баща и дете, същият да има право на обезщетение съгласно ППВС №2/1984 г.

За горните обстоятелства са събрани гласни доказателства – разпитан е свидетелят Г.Й.Д., братовчед на починалия, от чиито показания се установява, че Й.Ш. и ищците са живеели заедно в едно домакинство като семейство. С Е.С. са съжителствали като съпрузи 25 години и са отглеждали заедно двете си биологични деца и сина на Е. – И.С. от 1-годишна възраст на последния. Ищецът С. съгласно показанията на свидетеля не познава биологичния си баща и е бил много привързан към починалия. Свидетелят дава сведения и за начина, по който смъртта му се е отразила на ищците - за преживените страдания от загубата на техния близък. Поради така установените факти съдът приема, че ищците  Е.С. и И.С. са били с починалия във фактически отношения, основани на фактическо съжителство на съпружески начала, съответно – фактически отношения като на дете и родител, поради което имат право на обезщетение за неимуществени вреди. От удостоверенията за раждане на ищците М.Й.Ш. и Р.Й.Ш. се установява, че починалият е техен баща, поради което и по силата на родството в тяхна полза е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП – като не е съобразил скоростта си на движение, водачът е загубил контрол на автомобила и се е ударил в земен насип вдясно от платното за движение.

Съдът намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от медицинските документи и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и смъртта на Й.И.Ш.. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Г.С.В. при управление на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, рег.№*******. Фактическите и родствените отношения между починалия и ищците обуславят правото им на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на инцидента, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (44 г.), възрастта на ищците (М.Й.Ш. - 14 г., Р.Й.Ш. - 13 г. и И.Е.С. - 23 г.) и обстоятелството, че са изгубили емоционална опора и финансова подкрепа. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 120000 лв. за всеки ищец. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг и родител са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 120000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. От приетата по делото комплексна авто-техническа експертиза и уточненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че починалият е пътувал в предна дясна част на автомобила, където са били най-тежките деформации поради най-голямата сила на удара в тази част. Не може да се направи категоричен извод дали починалият е бил с поставен предпазен колан, но това е без значение, тъй като смъртта му би настъпила независимо от поставения колан. При произшествието Шанев е получил съчетана травма - контузия на главния мозък с кръвоизливи в меките мозъчни обвивки; травма на гръбначния стълб; тежка гръдна травма със счупване на 9 ребра вдясно; контузия на белия дроб. Правилно поставения предпазен колан би предотвратил придвижване на тялото напред и тежък удар в предното стъкло и табло, но не и инерционните увреждания на вътрешните органи в черепната и гръдната кухина, както и уврежданията от притискане от деформирали се части на автомобила, които също неминуемо биха причинили летален изход.

Не може да се приеме, че е довело до съпричиняване от страна на починалия и обстоятелството, че водачът на автомобила е бил неправоспособен, тъй като ответникът не е доказал знание на починалия за този факт, а рискът следва от знанието, не от обективния факт на неправоспособност на водача /по аргумент от т.7 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, в този смисъл и решение № 350 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Не може да се приеме, че е довело до съпричиняване от страна на починалия и обстоятелството, че се е съгласил да пътува в автомобила с повече пътници от максимално допустимия брой за конкретния вид автомобил. В тежест на ответника е било да докаже как конкретно това обстоятелство се е отразило на механизма на ПТП и че се е намирало в причинна връзка с настъпването на произшествието/вредите. Такова доказване не е проведено, като не е достатъчна констатацията на вещото лице, че е било налице претоварване на автомобила, което оказва влияние на надлежното обезопасяване и сигурността на пътниците.

Поради изложеното съдът приема, че не е налице съпричиняване.

Предявените искове следва да се уважат до сумата от 120000 лв. и да се отхвърлят за разликата до предявения размер.

 

По разноските:

       На процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 14824 лв.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 3766 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 19200 лв. и разноски в размер на 224 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК:********, адрес: гр.С., бул. **********, да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва:

на Е.К.С., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта на Й.И.Ш. при произшествие, осъществено на 19.04.2014 г., заедно със законната лихва от 19.04.2014 г. до окончателното плащане,

на М.Й.Ш., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта на Й.И.Ш. при произшествие, осъществено на 19.04.2014 г., заедно със законната лихва от 19.04.2014 г. до окончателното плащане,

на Р.Й.Ш., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта на Й.И.Ш. при произшествие, осъществено на 19.04.2014 г., заедно със законната лихва от 19.04.2014 г. до окончателното плащане,

на И.Е.С., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта на Й.И.Ш. при произшествие, осъществено на 19.04.2014 г., заедно със законната лихва от 19.04.2014 г. до окончателното плащане,

като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 150000 лв. за всеки ищец.

ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК:********, адрес: гр.С., бул. **********, да заплати на адв.В.О., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 14824 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Е.К.С., ЕГН:**********, М.Й.Ш., ЕГН:**********, Р.Й.Ш., ЕГН:********** и И.Е.С., ЕГН:**********, да заплатят на ЗК Л.И. АД, ЕИК:********, адрес: гр.С., бул. **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3766 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК:********, адрес: гр.С., бул. **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 19200 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 224 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца Г.С.В., ЕГН:**********.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: