Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 18.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на трети
февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 934 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано пред Районен съд
- Кюстендил, след като с влязло в законна сила определение на Районен съд -
София, постановено по гр.д.№ 17194/2020 г., на основание чл. 113 вр. с чл. 119,
ал.3 от ГПК, производството пред първоначално сезирания съд е било прекратено,
поради местна неподсъдност на спора, за
липсата на която положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното
упражняване на правото на иск, съдът се е произнесъл служебно с оглед
абсолютния й характер.
Съдът е
сезиран с искова молба, депозирана от К.К.П. – Андонова, ЕГН: **********, против Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********.
В исковата молба се сочи, че
ищцата е сестра на Е. К. П. – Г., починала на 10.05.2015 г. в
резултат на настъпило в с. Яхиново, общ. Дупница ПТП. Вина за същото имал Е. Б.
С., водач на л. а. „***, рег. № ***, който изгубил контрол над автомобила,
напуснал пътното платно и качвайки се на тротоара блъснал Е. П. – Г., който се
движел с несъобразена скорост.
Делинквентът бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответната страна по
застрахователна полица № 22115001108440 с период на валидност 18.04.2015г. –
19.04.2016г.
За причиненото ПТП служители на
пътна полиция съставили констативен протокол, извършили оглед на
местопроизшествието и съставили протокол за това.
Било образувано и наказателно
производство, но същото било прекратено на осн. чл. 21, т.4 от НПК, поради
смъртта на дееца. Въпреки това, в хода на производството, събраните
доказателства обосновали извода, че Емил Скоклев, при управлението на лекия
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20,
ал.2 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В резултат на настъпилата смърт
на Елза П.-Георгиева на ищцата били причинени неописуеми страдания и мъка.
Двете имали изградена силна връзка още от малки. Детството и тийнейджърските си
години били неразделни, споделяли си всичко и имали силна емоционална връзка.
След смъртта на сестра си, ищцата била лишена завинаги от обичта и подкрепата
на своята сестра, която й помагала дори при отглеждането на децата й и чиято
загуба била още по-осезаема на всеки прекаран празник.
Посочената емоционална близост и
привързаност между двете сестри обусловили интереса на ищцата от завеждане на
иска по настоящото производство още повече, че законоустановеното рекламационно
производство не довело до доброволно уреждане на спора и репариране на
причинените й неимуществени вреди.
Предвид изложеното се
поддържа искане да бъде осъдено ответното
дружество Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
да заплати на К.К.П. – Андонова, ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 5000.00 лв. (пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени от последната неимуществени
вреди, причинени й като резултат от смъртта на сестра й Е.К. П. – Г., настъпила
в следствие на реализирано пътно-транспортно
произшествие с МПС „Ф** Г***“, рег. № ***, управлявано от Е. Б. С. и
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на
деликта – 10.05.2015 г., до датата на окончателното изплащане на главницата.
Претендират
се и сторените разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното
дружество е упражнило правото си на отговор. Навежда доводи за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва материалноправната
легитимация на ищцата съгласно постановките на ТР 1/2016г. от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС. Възможността за обезщетяване на лица, вън от посочените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69г. на ПлВС била допустима само по
изключение и за случаите, при които житейските обстоятелства и ситуации са
причина между починалия и лицето да се породи особена близост.
Отделно от това, дори и при
установяване наличието на подобно изключение, то размерът на обезщетението
следвало да се определи съобразно методика, утвърдена със съответната наредба.
Така, съгласно § 96, ал.1 ПЗР на КЗ, до влизане в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 се определяло в размер до 5000
лв.
Ответната страна прави и възражение за
изтекла погасителна давност досежно претенцията за лихва от датата на
увреждането, на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Ето защо се поддържа искане за отхвърляне
на иска като неоснователен и недоказан.
С Определение № 260090/10.09.2020 г. съдът е
конституирал, в качеството на помагач на страната на ответника, третото за
процеса лице – А.С.С., ЕГН: **********, което в законоустановения срок не е
изразило становище по иска и обстоятелствата, на които същия се основава.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
ищеца и оспорва от ответната страна.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от протокол за оглед на местопроизшествие, извършен в 18,20 ч. на 10.05.2015 г.
в с. Яхиново от старши разследващ полицай при РУ на МВР – Дупница, Е. Б. С., управлявал „***“, рег. № ***, като движейки се с несъобразена
скорост изгубил контрол над автомобила, напуснал пътното платно и качвайки се
на тротоара блъснал Е. П. – Г.. При това настъпила нейната смърт, като и самият
водач също починал. Протоколът не е оспорен от ответното дружество. Той е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на
ПТП.
С изготвения по реда на чл. 146 от ГПК
доклад съдът е приел, че доколкото не се поддържа
оспорване на фактите, не се нуждае от доказване соченият механизъм на
реализиране на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между него и
настъпилата смърт на Елза Кънчева П. – Георгиева.
Не е било
оспорено и
твърдението, че за случая било образувано ДП № 28/2015г. по описа на ОСО при
ОП-Кюстендил, прекратено на основание чл. 21, т.4 от
НПК, поради смъртта на дееца.
Приложено е заключение
по изготвена в хода на ДП № 28/2015 на ОСлСл – Кюстендил експертиза на
10.05.2015 г.,
което обаче, има доказателствено значение само за нуждите на
наказателния процес и не може да бъде ценено тук, заради принципа за
непосредственост в гражданското съдопроизводство.
Видно от Удостоверение за
родствени връзки с изх. №04260/2019 г. Е. К. П. – Г. е сестра на К.К.П. – А..
Страните не спорят, че за МПС „***,
рег. № ***е налице валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№ 22115001108440 с период на валидност 18.04.2015г. – 19.04.2016г.
С покана вх. № 16531/13.12.2019
г. ищцата отправила искане до ответното дружество за репариране на имуществени
вреди, последица от смъртта на нейната сестра в размер на 50000 лв., но не са
ангажирани доказателства, а и твърдения, че такова е било изплатено.
Събрани се и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Добринка Стоева и Вергиния
Георгиева.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи
на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
С оглед така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Исковата претенция е с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. – приложим на осн. § 22 от
ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), аналогична
на чл. 423 от действащия КЗ, т.к. застрахователната полица, касаеща
гражданската отговорност на виновния водач е сключена преди влизане в сила на
новия КЗ - считано от 1.01.2016 г.
Според чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
За основателността на претенцията в тежест на ищеца бе
да установи със средствата на ГПК възникването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП за увреждащото МПС с ответника по делото
(което тук е обявено за безспорно); да установи качеството на водача на това
МПС като застраховано по смисъла на КЗ лице (за което обстоятелство в случая не
е повдигнато оспорване); да установи механизма на настъпване на ПТП и
настъпилите за пострадалия вреди (в
случая смъртта на Е. К. П. – Г.) и причинната връзка на последните с процесното
ПТП (за които обстоятелства отново изрично се сочи липса на оспорване от
ответната страна), както и претърпените от увреденото
лице вреди (причинените на ищцата болки и страдания) и
причинно-следствената им връзка със смъртта на пострадалата.
При
така разпределената доказателствена тежест по делото е установено и не е спорно
наличието на застрахователно правоотношение между виновния причинител на
вредата и ответника - застраховател. Това обстоятелство е било обявено за
ненуждаещо се от доказване с доклада на съда, изготвен на основание чл. 146 от ГПК
Установено
е и също е безспорно качеството на водача на това МПС като застраховано по
смисъла на КЗ лице.
Механизмът
на настъпване на ПТП и настъпилите за пострадалия вреди (в случая смъртта на Е.
К. П. – Г.) и причинната връзка на последните с процесното ПТП (за които
обстоятелства отново изрично се сочи липса на оспорване от ответната страна),
са отразени в огледния протокол, който не е бил оспорен в хода на
производството.
Така
единственият спорен по делото въпрос е този за активната
материалноправната
легитимация.
Дали
ищецът – сестра на починалата, е сред кръга на лицата, имащи право на
обезвреда, е разяснено с Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според него
материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на близък е по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания. Тези предпоставки обаче, се преценяват
от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по
делото.
Преценката
тук, базирана на събраните по делото гласни доказателства сочи, че Е. К. П. – Г. и ищцата по делото са сестри, които са имали трайна и
дълбока емоционална връзка. Били не просто родственици, а и приятели, разбирали
се, уважавали се, помагали си една на друга. Е., като по-голяма, подпомагала К.
всячески. Дори, след като създали семейства, продължили тази близост, като отглеждали
заедно децата си, споделяли отговорностите си за грижите спрямо родителите им. Посрещали
заедно всички семейни празници. К. преживяла много тежко смъртта на сестра си и
до ден днешен изпитвала сериозни морални болки и страдания от тази загуба. След
трагичната й загуба не била същата. Изчезнала усмивката й, често била
подтисната и напрегната. Въпреки това връзката с децата на загиналата били
запазени и до днес. Показанията на свидетелите В. Г. и Д. С. в този смисъл не
бяха опровергани от другите, събрани по делото доказателства, поради което
съдът им се доверява и намира, че тези неимуществени вреди за ищцата подлежат
на обезщетяване. Действително в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им по правило се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
В
случая обаче, заради житейски обстоятелства, привързаността е станала изключително
силна. Дори според свидетелите ищцата е била изцяло
подпомагана от починалата сестра. Тя, като по-голяма и с по-силен характер,
подкрепяла сестра си, която „винаги чакала кака да я подпре – емоционално, в разбирания,
в някои съвети“ – спр. показанията на св. Г.. Често, като оставали сами като
малки, Е. поемала грижите за малката си сестра, докато родителите им били на
работа. Това създало особена близост между тях. След трагичната загуба
продължила да общува по същия начин с децата й, с които поддържала същата
интензивна връзка. Всичко това може да обоснове тезата, че връзката им е била толкова силна, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума
на Върховния съд. Затова е
справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик – тук сестра.
Досежно
размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди съдът взе
предвид всички доказателства по делото, доколкото размерът се определя по
справедливост на основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. При това изцяло
кредитира показанията на свидетелите В. Г. и Д. С., които имат непосредствени
впечатления от състоянието на ищцата. Предвид законово въведения лимит на
размера на отговорността на застрахователя, искът следва да бъде уважен до
размер от 3500 лева, макар и в човешки план търпените вреди да нямат стойност.
От горното следва, че
предявената претенция на ищеца е частично основателна в посочения размер.
За пълнота на изложението и
доколкото въпросът за лимита на отговорност на
застрахователя е повдигнат с отговора на исковата молба, ще се посочи, че съгласно уредбата в чл 266 от КЗ (отм.) при смърт той е до 2 млн. лева, а според разпоредбата на чл.
493а, ал. 4 КЗ, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката,
утвърдена с наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ, който предвижда, че ще се приеме
наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на
пострадало лице. Съгласно пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр. 101/2018г), на която разпоредба е
придадено обратно действие, с оглед изричната норма на пар. 96, ал. 3, до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 (според пар. 103 от ПЗР на
ЗИДКЗ, същата трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на
този закон), обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а,
ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. Даденото разрешение е в противоречие с
чл. 9, ал. 1 от Директивата, според който "Без
да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да
бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а/ в
случай на телесно увреждане- минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за
пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/
в случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите". Въвеждането на застрахователна
сума като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и
уреждането на нейния минимален размер в Директива 2009/103/ЕО, която е част от
правото на Европейския съюз, означава, че при настъпване на застрахователно
събитие с причинена смърт, отговорността на застрахователя може да бъде
ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет
в директивата, от застрахователния договор, който не може да предвиди по-нисък
размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо обезщетение. С
оглед констатираното противоречие, националната норма не следва да се прилага,
като обезщетението следва да се определи по справедливост, по правилата на член
52 ЗЗД без да се съобразява предвидения в пар. 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ размер. Това обаче в случая е без особено правно значение, т.к. исковата претенция
е заявена именно в размер на 5000 лв.
Сумата до уважения размер от 3500 лв. се следва да
ищеца ведно със законна лихва. От систематичното тълкуване на
чл.223, ал.2 във вр. ал.1 от КЗ/отм./ следва, че лихвата за забава не е част от
вземането за обезщетение за вреди, а е законна последица от неточното в
темпорален аспект изпълнение, т.е. тя е част от обема на гражданската
отговорност на застрахования, респ. на неговия застраховател. В подкрепа на
това тълкуване следва да се посочи и разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.),
предвиждаща, че застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на
възраженията по чл.207, ал.3 и 4 и чл.224, ал.1. Така следва да се приеме, че
началният момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на
дължимото застрахователно обезщетение за вреди на увреденото трето лице, е
датата на настъпване на деликта, от който момент вземането става изискуемо.
В
разглеждания случай застрахователното събитие/деликтът е настъпил на 10.05.2015
г. и от този момент вземането на ищеца е станало изискуемо. От този момент ще
се дължи и законната лихва върху присъдената главница. Обаче искът е предявен
на 12.05.2020 г., а вземанията за лихва се погасяват с изтичането на тригодишния
давностен срок по чл.111, б."в" от ЗЗД. Такова възражение ответникът
поддържа, поради което съдът приема, че акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава под формата на законна лихва следва да бъде уважена с
начална дата 10.05.2018 г., тъй като в останалата част е погасена по давност. Давността се прекъсва с
предявяване на иск - първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение
срещу предявен иск, каквито правни действия не са били предприети от ищеца в
давностния срок, и каквото действие не съставлява заявяване на претенцията пред
застрахователя, нито оспорване от ищеца на основателността на отказа на
застрахователя да плати застрахователното обезщетение -така Определение № 70 от
11.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2276/2013 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Р. К.. Това обуславя извод за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочения период преди 10.05.2018 г.
По разноските: Двете страни претендират присъждане
на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК, но според
уважената, съотв. отхвърлена част на иска, на ищеца се следва сума размер на 546
лв., а ответникът не поддържа искане в т.см.
Водим
от горното и на основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм.), съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА дружество
Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на К.К.П. – Андонова, ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 3500.00 лв. (три
хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени й като резултат от смъртта на сестра й Е. К. П. –
Г., настъпила в следствие на реализирано пътно-транспортно
произшествие с МПС „***“, рег. № ***, управлявано от Е. Б.С.и застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2018
г., до датата на окончателното изплащане на главницата, а за
разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лв. отхвърля иска, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, като претенцията за присъждане на законна лихва от
датата на деянието – 14.05.2015 г. до 09.05.2018 г. вкл. оставя без уважение като
погасена по давност.
ОСЪЖДА
Застрахователна Компания
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на К.К.П. – А., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 546,00 лв. (петстотин
четиридесет и шест лева нула стотинки), представляваща сторени деловодни
разноски с оглед уважената част от иска.
Решението ПОДЛЕЖИ на
обжалване пред ОС – Кюстендил в
2-седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице помагач третото за
процеса лице – А.С.С., ЕГН: **********.
Препис от
решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Районен съд –
Кюстендил:_______________