Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 12.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Жени
Стойчева ..………………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 837 по описа за 2017 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение № 1648 от 05.10.2017 г. на
Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 4650/2017 г., е отхвърлен като
неоснователен предявеният от И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц.,***, против Н.Б.А. и Б.Х.А.,***,
иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска да бъдат осъдени ответниците
да предадат на ищците владението и осигурят ползването на сградите, построени в
имот с идентификатор *****.***.****, находящ се в землището на гр. Плевен, в м.
„Стража“, а именно: сграда с идентификатор *****.***.****.1 със застроена площ
28 кв.м., брой етажи 2, предназначение: вилна сграда-еднофамилна и сграда с
идентификатор *****.***.****.2 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда.
Срещу така постановеното решение пред
Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от ищците в
първоинстанционното производство – И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц., подадена чрез
пълномощника им адв. Р.М. ***. С жалбата се поддържа довод, че решението на
районния съд е постановено в противоречие с разпоредбата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ,
поради което е незаконосъобразно, а също така и в противоречие на събраните по
делото доказателства, което го прави необосновано. Изложени са оплаквания, че
изводите на съда за липсата на идентичност между закупения от ответниците
поземлен имот, възстановен на наследниците на М.М., и имота, предоставен за ползване
на наследодателката на ищците, съответно липсата на идентичност между сградите,
построени от последната, и тези, които се намират в имота на ответниците, е в
противоречие с писмените и гласните доказателства по делото. Наведени са
твърдения, че ищците са останали собственици на постройките след възстановяване
правото на собственост върху земята, тъй като не е осъществена процедурата по
заплащането, както на земята, така и на постройките. Жалбоподателите считат, че
изложените от първоинстанционния съд съждения за липсата на изтекла придобивна
давност в тяхна полза се явяват излишни
и не са относими към предмета на спора, тъй като те не са претендирали
собственост върху постройките на това придобивно основание. С въззивната жалба се
претендира отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на предявения
ревандикационен иск, както и деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуалния представител на страните – адв. Р.М..
Ответниците по въззивната
жалба – Н.Б.А. и Б.Х.А. считат същата за неоснователна и пледират за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение, чрез пълномощника адв. С.М.
***.
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирани да
обжалват решението на районния съд лица, с оглед на което разглеждането й е
процесуално допустимо.
След съвкупна преценка на
доказателствения материал по делото и като взе предвид оплакванията във
въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав на Плевенски
окръжен съд намира по същество жалбата за основателна, предвид следните
съображения:
Ищците са предявили иск с правно основание чл.
108 ЗС да им бъде предадено владението и осигурено безпрепятствено ползване на
постройките, находящи се в имота на ответниците с идентификатор *****.***.****
по кадастралната карта и кадастралните регистри и попадащи в обхвата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, които постройки твърдят, че са изградени
от тяхната наследодателка С. С. К.
на основание предоставено право на ползване по ПМС 21/1963 г. и надлежно
издадено строително разрешение. Твърди
се още в исковата молба, че наследниците на ползвателката не са направили
постъпки пред общината за изкупуване на земята, тъй като не са били уведомени
за проведеното административно производство по възстановяването й, а
собствениците на земята, които с н.акт № 75/2016 г. са я продали на ответниците по
иска, не са заплатили стойността на постройките.
Ответниците са оспорили
основателността на исковата претенция по съображения, че наследодателката на ищците не е била
ползвател на този именно имот,
респективно на съществуващите в него сгради, както и че ищците не разполагат с
надлежните документи за собственост.
Въззивният съд приема, че
предоставеното на С. С. К.,***, починала на 26.05.2005 г., чиито наследници се
явяват ищците И.К.С.Г. и Д.Ц., право на ползване върху парцел № 524, находящ се
в землището на гр. Плевен, в м.“Стража I“, представляващ лозе с площ
от 600 кв.м., на основание ПМС №
21/1963 г., е доказано с представените
по делото протоколно решение на ИК на ГНС гр. Плевен от 30.07.1970 г., служебна
бележка, издадена от Служба „Земеделие“ при ГНС
- Плевен на 20.07.1975 г. и удостоверение № 47/02.10.1985 г.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че през 1983 г. е било издадено строително
разрешение на ползвателката Стоянка К. са изграждане на сезонна постройка по
одобрен типов проект в предоставения й за ползване парцел № 524 в м. „Стража I“. През 1985 г. в парцела е била изградена двуетажна
сграда /вила/ с долепена до нея допълваща постройка, който факт е бил заявен от
ползвателката пред Община Плевен с попълването на предоставен въпросник, а в
последствие за сградата е била подадена данъчна декларация по реда на ЗМДТ. Сградата
е построена преди 01.03.1991 г., поради
което попада в обхвата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото е безспорно установено, че със заповед
№ РД-12-618/04.03.2008 г. на кмета на Община Плевен е възстановено правото на
собственост на наследниците на М.И. М.върху новообразуван имот извън
строителните граници, определени с подробен устройствен план, с № 2728,
кадастрален район 701, местност „Стража“, землище на гр. Плевен, с площ 740
кв.м., при описани съседи. Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за местността „Стража“, землище на гр. Плевен, одобрен
със заповед № РД-13-53/03.05.2007 г. на областния управител на Област Плевен и
решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ на Общинска служба по земеделие и гори
гр. Плевен от 15.10.1992 г., с което са им признати права на обезщетение за 30
дка земеделски земи по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в м.“Стража“.
С нотариален акт № 75/28.09.2016 г. възстановеният
имот е бил продаден от собственика Д.В. Я.на първия ответник по делото - Н.Б.А.,
като последният е придобил собствеността върху същия в режим на съпружеска
имуществена общност с ответницата Б.А..
От приложените по делото скици е
видно, че в поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-71/06.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, съществуват две сгради, съответно сграда с
идентификатор *****.***.****.1, със застроена площ 28 кв.м., на два етажа, с
предназначение на еднофамилна вилна сграда, и сграда с идентификатор *****.***.****.2,
със застроена площ 10 кв.м., на един етаж, с предназначение на селскостопанска
сграда.
Процесните сгради не са предмет на
прехвърлителната сделката, сключена между собственика на възстановения поземлен
имот и ответниците по делото с цитирания
по-горе нотариален акт.
По делото е безспорно установено, че оценки на
земята и сградите по реда и в сроковете по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ не са били
извършени, при което и собственикът на възстановения поземлен имот не е заплатил
стойността на съществуващите в имота сгради.
Въз основа на приложеното
удостоверение на Община Плевен изх. № ТСУиС-94Д-1932-1/05.05.2011 г. и
придружителното писмо на общината към представената преписка за
възстановяване собствеността върху поземлен
имот № 2728, кв. 701, м. „Стража“ в землището на гр. Плевен, може да се направи
извод, че в общината не са запазени документи, установяващи точното
местоположение на имота, предоставен за ползване на С. С. К. в м. „Стража“ и за изградените в него
постройки.
След като не са налице графични
данни за предоставения за ползване имот
на наследодателката на ищците, спорният въпрос относно идентичността на изградената
от ползвателя сграда с процесните сгради в имота на ответниците може да бъде изяснен с помощта на всички допустими
доказателствени средства, в т.ч. и със свидетелски показания.
Такива са събрани в първоинстанционното
производство, като от показанията на разпитания
свидетел К. С., който се явява непосредствен съсед на имота на
ответниците, става ясно, че именно процесните постройки в поземления имот с
идентификатор *****.***.**** са били
изградени преди 1991 г. от синовете на С. К.. Свидетелят е заявил, че познава С.
К. като ползвател на този имот, каквото качество е имал и той самият, но по отношение на съседния имот, както и нейните
синове, които са продължили да ползват
вилата и имота след смъртта на
родителите си, а впоследствие, след тяхната смърт, са ползвани от ищците, като
техни наследници, до пролетта на 2017 г., когато се е появил ответникът Н., оградил е мястото с мрежи и е започнал ремонтни дейности по вилата. В този смисъл са
и показанията на свидетеля Й. В., който е заявил още, че преди да се настанят
във вилата на ищците ответниците са оглеждали имоти, в т.ч. и неговия имот,
който е в близост, но са харесали вилата на ищците.
Въззивният съд намира, че показанията
на останалите свидетели Д. Я./бивш собственик на поземления имот и праводател
на ответниците/ и П. Л.не установяват релевантни за спора факти и
обстоятелства, доколкото касаят обзавеждането на вилната сграда и годността й
за постоянно обитаване. Заявеният от тези свидетели факт, че не са виждали
ищците в имота, не може да обоснове еднозначен извод, че последните не са били
ползватели на имота и на намиращите в него сгради.
Отделно от това, въззивният съд
счита, че липсата на графични данни за местоположението на предоставения за
ползване имот при административния орган, пред когото е осъществено
реституционното производство, в случая
не може да се приеме за липса на
такива данни въобще, тъй като по делото
е приложена представена от ищците комбинирана скица по чл. 16, ал. 3 ЗКИР. От
същата е видно, че предоставеният за ползване на С.К. парцел № 524 в м. „Стража
I“, за който е издадена скица от
Службата по земеделие при ГНС-Плевен от 02.06.1983 г., се ситуира в границите
на поземлен имот № 108, кв. 69 по кадастралния план /помощен план/ от 1998 г. и попада върху имот с идентификатор
701.2728 по КККР на гр. Плевен, одобрени
със заповед № РД 18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. В тази
връзка следва да се има предвид също така, че в издаденото от Община Плевен
удостоверение от 05.05.2011 г. е изразено становище за евентуално наличие на информация
за местоположението на предоставения за ползване имот в Службата по геодезия,
картография и кадастър – Плевен, на която е бил предаден по компетентност
помощния план на м. „Стража“ от 1998 г.
В този смисъл идентичността на
процесните постройки, намиращи се в поземления имот на ответниците, с
изградените от ползвателя С. К. в предоставения й за ползване имот по реда на
ПМС № 21/1963 г. се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото.
Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
предоставеното право на ползване върху земеделски земи въз основа на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет се
прекратява, но с § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е предоставена възможност на
бившите титуляри на правото на ползване, които са построили сграда до
01.03.1991 г., да придобият собствеността върху земята, ако заплатят цената й
на собственика чрез общината. Когато ползвателите не реализират тази
възможност, съгласно § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ собственикът на земята
придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя
или неговите наследници.
Ако никой от правоимащите не се
възползва от предоставената му възможност и стойността на земята, съответно на
сградата и подобренията не бъдат заплатени, какъвто е и настоящият случай,
отношенията се уреждат от § 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоначално цитираната
разпоредба е предвиждала ползвателят, построил сградата, да придобие правото на
собственост само върху нея, отделно от мястото, като заплати в полза на
държавата предвидената в ал. 2 прогресивно нарастваща такса съобразно
разгънатата застроена площ на сградата в
размер, определен от Министерския съвет /ДВ, бр. 28/1992 г., до изменението с
ДВ, бр. 98/1997 г./ В същия смисъл е и § 30, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.
28/1997г./. С изменението на § 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно публикацията
в ДВ, бр. 98/1997 г., изискването за заплащане на такса отпада и се предвижда
сградата и принадлежащият й поземлен имот да се изнасят на публична продан по
реда на ГПК. Това означава, че възниква разделна собственост върху земята и
сградата, като отношенията наподобяват тези по чл. 63 ЗС на собственост върху
постройка, отделно от собствеността върху земята под нея. Поради това
получената при публичната продан сума се разпределя между собственика на земята
и ползвателя според съотношението между стойността на земята и стойността на
сградите - § 62, ал. 10 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/1997 г./, съотв. § 31, ал. 6 от ПЗР на ПМС №
234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113/1999 г./.
Така създаденото състояние е временно, до предприемане на действия по изнасяне
на имота на публична продан, за което кметът на общината отправя искане до
съдия-изпълнителя. До тогава обаче, ползвателят, който е собственик на
сградата, не боже да бъде оставен без защита на правото му на собственост,
която защита може да бъде реализирана само по исков ред.
С оглед на тези съображения и предвид
установената по делото идентичност на изградената от ползвателя С.К. сграда,
попадаща в обхвата на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, с процесните сгради в
поземления имот на ответниците, въззивният съд приема, че в случая е налице
разделна собственост на земята и сградите, като ищците са собственици на
сградите, с идентификатори *****.***.****.1 и *****.***.****.2
в поземления имот, собственост на
ответниците, с идентификатор *****.***.****.
Установено е по делото по безспорен
начин, че ответниците владеят намиращите се в закупения от тях поземлен имот
сгради без наличието на правно основание за това владение.
В този смисъл предявеният
ревандикационен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като
ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху процесните сгради на
ищците, както и да им осигурят ползване
на сградите според тяхното предназначение на основание чл. 64 ЗС.
Това налага отмяната на обжалваното
решение на Плевенски районен съд изцяло и произнасяне на въззивната инстанция
по съществото на спора в посочения по-горе смисъл.
При този изход на процеса на
въззивниците следва да бъдат присъдени направените от тях деловодни разноски за
двете съдебни инстанции в установения по делото общ размер от 948,41 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 1648 от 05.10.2017 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. №
4650/2017 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 108 от ЗС на И.С.К., с ЕГН **********,***, С.Г.Г., с ЕГН **********,***,
и Д.Г.Ц., с ЕГН **********,***, против Н.Б.А., с ЕГН **********,***, и Б.Х.А.,
с ЕГН **********, същ.адрес, че ищците И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц. са собственици
на сградите, намиращи се в поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със
заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, а именно:
СГРАДА с идентификатор *****.***.****.1, със застроена площ от 28 кв.м., брой
етажи: 2, с предназначение: вилна сграда
– еднофамилна, и СГРАДА с идентификатор *****.***.****.2, със застроена площ от
10 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА Н.Б.А., с ЕГН **********, и Б.Х.А.,
с ЕГН ********** да предадат на И.С.К.,
с ЕГН **********, С.Г.Г., с ЕГН ********** и Д.Г.Ц., с ЕГН **********
владението на гореописаните сгради и осигурят
ползване на сградите според тяхното предназначение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Б.А., с ЕГН **********, и Б.Х.А., с ЕГН **********, да заплатят на И.С.К., с ЕГН **********, С.Г.Г., с ЕГН **********
и Д.Г.Ц., с ЕГН **********, сумата от 948,41 лв., представляваща направените от тях
разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: