РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Девня, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20233120100080 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗС от В. А. А. , ЕГН
********** , съдебен адрес *** срещу П. А. А. , ЕГН ********** от *** и Л.
С. Б., ЕГН ********** в качеството и на ЕТ „Аспирин- Л. Б.“, ЕИК ***, ***.В
условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.108 ЗС
отново от В. А. А. срещу П. А. А. и Л. С. Б., ЕГН ********** в качеството и
на ЕТ „Аспирин- Л. Б.“, ЕИК *** за установяване на нищожност поради
абсолютна симулативност на сделката по НА 13, т.3 , рег.№ 2453, дело
№307/25.04.2016г. на нотариус № 465 Велин Майсторов по силата на която Л.
С. Б., ЕГН ********** в качеството и на ЕТ „Аспирин- Л. Д.“, ЕИК *** , *** е
продала на М. П. Б. следния имот – сграда с идентификатор ***, разположена
в ПИ с идентификатор *** с административен адрес на имота *** с площ от
166 .83 кв.м.2021г.
В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът ЕТ „Аспирин-
Л. Д. е прехвърлил собствеността на процесния имот на майката на ищеца В.
А. и на другия ответник П. А. с описания НА.Твърди също така , че
въпросната сделка е симулативна и моли съда да бъде обявена за нищожна.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
1
Ответниците , чрез упълномощени процесуални представители – излагат
становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на представените
доказателства, направи следните фактически изводи:
Процесният имот е прехвърлен от ЕТ „Аспирин - Л. Д.”,
представляван от Л. С. Д., с ЕГН **********, на майката на ищеца В. А. и
другия ответник П. А. с Нотариален акт № 13, том III, per. № 2453, дело №
307 от 25.04.2016 г., по описа на нотариус Велин Майсторов, вписан в
регистъра на Нотариалната камара под № 465, но изхождайки от
съдържанието на договора, обективиран в посочения нотариален акт и от
точното му съдържание договорът е за даване вместо изпълнение, по-точно
прехвърляне на имота срещу изпълнение на задължението за паричен
заем.Видно от представения нотариален акт последният е озаглавен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, като пак там в
раздел I /първи/ при посочване на сумата изрично е уточнено „..., която сума
представлява прихващане на задължения на продавача към купувача по
договор за заем от 11.02.2014 г.”, от което е ясна действителната воля на
страните.
В този смисъл посочената сделка е напълно валидна и
действителна, урежда действителните отношения между страните по нея и
сделката е породила всички прани последици от нея, включително и вещно-
транслативния й ефект и страните по нея са разменили насрещни престации.
Договорът за заем, посочен в нотариалния акт, е действително
сключен и заемната сума е реално предоставена от заемодателя на
заемополучателя, тъй като е налице предоставяне на заемни средства под
формата на паричен заем, които ответницата е получавала от М. Б. след
прекратяването на брака е бившия й вече съпруг Е. К. Д., с ЕГН **********,
през 2005 г. Ответницата получила тези заемни средства в общ размер на
45000 лева, посочени в процесния нотариален акт, тъй като бившият й съпруг
я е въвлякал в поредица от съдебни, банкови и други разходи, поради което
Л. Б., с предишно брачно фамилно име Д., лично и в качеството й на ЕТ,
изпитвала недостиг на парични средства. Ето защо поискала и получила от М.
Б. сумата в общ размер на 45000 лева, която се явява заемна сума и реално
била предадена от М. Б. като заемодател, на Л. С. Б., действаща като ЕТ
2
„Аспирин - Л. Д.”, като заемополучател. Получването на тези заемни средства
се наложило, тъй като Л. Б., с брачно фамилно име Д., поради качеството й на
съдлъжник по договори за кредит, сключвани по време на брака от бившия й
съпруг в условията на СИО, както и поради водени дела, била затруднена да
обслужва задълженията само с приходи от търговската й дейност като ЕТ
„Аспирин - Л. Д.”. Така ответникът реално получила от своята роднина М. Б.
сумата от 45000 лева в заем и дължала нейното връщане в срок до края на
2015 година. Л. Б. обаче, не успяла да събере заемната сума, поради което
двете страни се уговорили и за процесното прехвърляне на имота срещу
изпълнение на задължението за паричен заем.
Именно поради въвличането на ответника в големи задължения и
същевременно необходимост от покриване на всички текущи разходи, лични
и в търговско качество, се е появила необходимостта Л. Д. да търси паричен
заем от М. Б., като прехвърлянето на процесния имот е последица от
невъзможността й да върне получените заеми средства, както е посочено и в
самия нотариален акт, а именно: „..., която сума представлява прихващане на
задължения на продавача към купувача по договор за заем от 11.02.2014 г”.
Не намират опора в събраните по делото доказателства и
твърденията, че относно процесния имот е съществувала уговорка
ответниците и М. Б. същият да се води временно или само формално на името
на майката на ищеца и другия ответник за обезпечение на парични
задължения на Л. Б. към М. или пък за да бъде освободен имотът от бившия
съпруг на Л. Б. — Е. Д., или поради каквито и да било други цели, различни
от смисъла и целите на процесната сделка, съгласно процесния нотариален
акт. Сделката не е сключена нито като обезпечение на задължение на Л. Б.,
нито с оглед на някакви тайни уговорки против бившия й съпруг, последният
не го е обитавал, ползвал или владял, че имотът да бъде „освобождаван” от
него, нито сделката е сключена с някакви други скрити, симулативни цели, а
същата е сключена с оглед реалните отношения между страните, а именно
дадения заем в размер на 45 000 лева и невъзможността същият да бъде
върнат.
Формално имотът е придобит по време на брака между Л. Б. и Е.
Д., но видно от представения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 19.10.1998 г., обективиран в Нотариален акт № 33, том I,
3
per. № 166, дело № 57 от 1998 г., по описа на нотариус Александър Никитов,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 226, процесният имот е
придобит изцяло от ЕТ „Аспирин - Л. Д.”, действащ чрез Л. С. Б. (с това
фамилно име понастоящем след посочения от ищеца развод, а към момента
на сделката с фамилно име Д.), не като физическо лице - съпруг, а като
търговец, т.е. изцяло от името и за сметка на ЕТ „Аспирин - Л. Д.” като
представляващо търговеца лице. Имотът, независимо, че е придобит по време
на брака, е служил изцяло, единствено и само за упражняване на търговската
дейност на едноличния търговец и е включен в търговското му предприятие и
средствата за закупуването на имота са само и единствено от
осъществяваната търговска дейност на ЕТ „Аспирин - Л. Д.”, поради което и
същият се явява изцяло лична собственост на съпругата тогава Л. Д., а не
съпружеска имуществена общност. При прекратяване на брака между Е. Д. и
доверителят ни, този имот е продължил да бъде изцяло лична собственост на
Л. С. Б., съответно като ЕТ „Аспирин - Л. Д.”.В случая имотът е лична
собственост на съпруга Л. С. Б., действала като едноличен търговец и е
придобит от упражняваната търговска дейност.
Съпругата освен това е и упражнявала в него своята професия. В
случая съпругата към момента на придобиването и понастоящем бивша
съпруга Л. С. Б., е лице, завършило специалност Фармация, а именно
„помощник - фармацевт” и това е нейната професия, респективно и търговска
дейност като ЕТ. Именно с цел упражняването на тази професия и от
дейността й като търговец, е закупен и процесният имот, съгласно
Нотариален акт № 33, том 1, per. № 166, дело № 57 от 1998 г., като това е
станало от едноличния търговец в резултат на неговата дейност, посредством
който приобретателят по сделката е упражнявал към онзи момент, а и
понастоящем, своята професионална и търговска дейност като „помощник -
фармацевт”. Видно от самия Нотариален акт № 33, том I, per. № 166, дело №
57 от 1998 г. е, че продавач по сделката се явява „Аптечно - Варна” ЕАД, а
закупеният оптичен магазин и работилница, ведно със сутерена, са
послужили и са използвани за аптека до 08.05.2006 г., а след това и до
прекратяване дейността и с оглед на измененията в нормативните изисквания,
се е използвал като дрогерия.
Поради тази причина с Нотариален акт № 13, том III, per. № 2453,
дело № 307 от 25.04.2016 г., по описа на нотариус Велин Майсторов, вписан в
4
регистъра на Нотариалната камара под № 465, процесният имот изцяло,
действителни и реално е прехвърлен на М. П. Б. - майка и общ наследодател
на ищеца В. А. и на другия ответник по делото - П. А., която се явява
братовчедка на ответницата, като именно тя - М. П. Б. е станала негов
единствен и пълноправен собственик. С оглед и на гореизложеното сделката е
валидна, действителна и законосъобразна.
В депозираната искова са налице възражения относно размера
относно размера на сумата по посочения заем в нотариалния акт, която сума
се явявала по-ниска от данъчната оценка на имота към момента на сделката и
същото се посочва като индикация за абсолютна симулация. Посоченият
размер на дълга в случая не представлява продажна цена, тъй като сделката не
е покупко-продажба, поради което и преценката за валидността на сделката
откъм размер на продажна цена или данъчна оценка е неправилно и
ирелевантно, тъй като между страните по нея са налице отношения по
валидна сделка, но изходайки от същността й, тя се явява прехвърляне на
имота в полза на приобретателя - заемодател срещу изпълнение на
задължението, в случая за паричен заем, получен от прехвърлителя и
заемополучател, при което е покрито/изпълнено задължението на
прехвърлителя по сделката към приобретателя за паричния заем.
Отношенията между страните по една сделка трябва да се тълкуват според
тяхната действителна воля, изхождайки от съдържанието на договора,
уговорките между страните и спазвайки принципите на чл. 20 от ЗЗД, както и
тълкувайки действителната воля на страните. В случая действителната воля на
страните, и това е видно от същността на нотариалния акт, е била даване
вместо изпълнение, т.е. да се прехвърли собствеността върху имота срещу
изпълнение на задължението за паричен заем, а не покупко-продажба,
независимо, че така е наименован нотариалния акт. Ето защо и с оглед на
действителните отношения между страните по сделката, тя не е симулативна,
а е действителна и са настъпили всички последици от сделката. Страните по
нея са целели реално и са постигнали нейните последици, уредили са своите
отношения и не е налице нито абсолютна, нито относителна симулация на
сделката.
Съдът счита за неоснователен и предявения ревандикационен иск,
тъй като ответникът не оспорва правата му, че ищецът е собственик на
съответната идеална част съобразно наследствените му права по закон като
5
наследник на М. Б., тъй като ищецът е собственик по наследство от своята
майка, а от друга страна, искът е неоснователен и защото това е иск на
невладеещия собственик против владеещия несобственик, но в случая
владението на ищеца не е отнето, той си владее и не му се пречи от никого,
още по-малко от ответника, а ответникът не владее имота. Последният е
свободен, не се ползва или държи от ответника, той не се намира в него, не го
е завладял и това, че сам ищецът не проявява интерес към владението или
ползването лично или чрез трети лица на частта си от съсобствения по
наследство имот, не означава, че това му дава основание за иск по чл. 108 от
ЗС. Отношенията по разпределяне ползването на съсобствения имот или
ликвидирането на съсобствеността следва да се уредят с другия съсобственик,
но не и по пътя на ревандикационен иск.
За да бъде уважена ревандикационната претенция на ищеца в
процеса, трябва да са налице едновременно три материално правни
предпоставки.На първо място, ищецът следва да е собственик, което право не
му се оспорва от ответника. Втората предпоставка е вещта — предмет на
спора, да се намира при ответника или той да я владее или държи и този факт
да съществува към момента на предявяване на иска по чл. 108 от ЗС, което
обуславя пасивната легитимация на ответника по иска, каквато в случая няма.
Третата предпоставка е ответникът да държи или владее вещта без правно
основание, каквото също няма.
Ето защо не са налице необходимите предпоставки за уважаване
на иск по чл 108 от ЗС, тъй като в случая ответника не владее, не е собственик
и не е нарушила владението и не оспорва правото на собственост на ищеца.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира предявеният иск
по чл. 108 ЗС за неоснователен.
За прецени дали иска да бъде уважен, следва да се извърши
комплексна оценка на всички доказателства и при използване на правилата на
логиката , като съдът намира , че случая съдът намира , че предявените
искове с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 108 ЗС следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответниците направените разноски за адвокатски хонорар и съдебно –
деловодни разноски общо в размер на 5 476.30 лева от които 4600 лева за
6
адвокатско възнаграждение и 876.30 лева за съдебно – деловодни разноски/
депозит за възнаграждение на вещо лице , съдебно удостоверение и държавна
такса/.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ
предявените искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗС от В. А. А. , ЕГН
********** , съдебен адрес *** срещу П. А. А. , ЕГН ********** от *** и Л.
С. Б., ЕГН ********** в качеството и на ЕТ „Аспирин- Л. Б.“, ЕИК ***, *** и
иск с правно основание чл.108 ЗС от В. А. А. срещу П. А. А. и Л. С. Б., ЕГН
********** в качеството и на ЕТ „Аспирин- Л. Б.“, ЕИК *** за установяване
на нищожност поради абсолютна симулативност на сделката по НА 13, т.3 ,
рег.№ 2453, дело №307/25.04.2016г. на нотариус № 465 Велин Майсторов по
силата на която Л. С. Б., ЕГН ********** в качеството и на ЕТ „Аспирин- Л.
Д.“, ЕИК *** , *** е продала на М. П. Б. следния имот – сграда с
идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор 20482.304.61 с
административен адрес на имота *** с площ от 166 .83 кв.м.2021г.
ОСЪЖДА В. А. А. , ЕГН ********** , съдебен адрес *** да
заплати на П. А. А. , ЕГН ********** от *** и Л. С. Б., ЕГН ********** в
качеството и на ЕТ „Аспирин- Л. Б.“, ЕИК ***, *** направените разноски за
адвокатски хонорар и съдебно – деловодни разноски общо в размер на
5 476.30 лева от които 4600 лева за адвокатско възнаграждение и 876.30 лева
за съдебно – деловодни разноски/ депозит за възнаграждение на вещо лице ,
съдебно удостоверение и държавна такса/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7