№ 485
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502637 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 48/17.06.2022 г. по т.д. № 84/2021 г. на ОС - Враца е осъдено
ЗАД „Алианц България“ АД по предявения иск с правно чл. 386 и сл. от КЗ да заплати
И. К. Г. сумата от 11 026.71 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
щета № 0304/21/777/500024 по описа на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София
по Застрахователна полица № ********** „Моята кола“ – Застрахователен пакет
„Макс“, в сила от 09.10.2020 г. до 05.02.2021 г., на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х6 Х ДРАЙВ 40 Д“, с рег.№ ********, с дата на първа регистрация 28.09.2011 г., за
настъпило ПТП на 17.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 24.06.2021 г., до окончателното заплащане на сумата,
както и сумата от 1161.66 лева, представляваща направени по делото разноски,
изчислени съобразно уважената част от иска, в останалата му част до пълния предявен
размер от 35 205.19 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
И. К. Г. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение в
неговата отхвърлителна част. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че
с изслушаната в последното съдебно заседание тройна САТЕ се установявало, че
действителната пазарна цена на процесния автомобил е 42 000 лева, поради което била
доказана и стойността за отстраняване на настъпилите по МПС повреди – 36 917 лева,
изчислена без прилагане на обезценка и влагане на нови оригинални части.
Неправилно било приетото от съда, че щом не са представени разходно-оправдателни
документи, то меродавни са средните пазарни цени за труд и стойност на нови
авточасти, но от алтернативни доставчици и да се представят доказателства за
извършен ремонт на МПС. Според жалбоподателя тези обстоятелства са ирелевантни,
тъй като към датата на исковата молба застрахователният договор е прекратен, а
1
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Недостоверна била
и приетата от съда оценка от 11 026.71 лева, тъй като била определена само по една
единствена оферта, а не по поне три такива. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и искът да бъде уважен до 35 205.19 лева, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД е депозирал отговор на въззивната
жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че въстановителната
стойност, приета от съда, неправилно е определена към 06.03.2022 г., вместо към
датата на събитието, както и че дължимото се застрахователно обезщетение при
„тотална щета“, каквато евентуално била налице в случая, било 29 800 лева.
ЗАД „Алианц България“ АД е депозирало и насрещна въззивна жалба, с която
обжалва първоинстанционното решение в частта, с която на ищцата е присъдено
застрахователно обезщетение за сума над 7 621.65 лева. Поддържа, че именно сумата
7 621.65 лева е доказаната по делото възстановителна стойност по средни пазарни цени
на процесното ПТП, а съдът неправилно определил по-висока такава в размер на
11 026.71 лева при съобразяване тройната САТЕ, в която обаче същата била
определена не към датата на ПТП, а към по-късна дата.
Направено е искане да бъде изслушана допълнителна САТЕ по въпроса каква е
възстановителната стойност по средни пазарни цени на процесното ПТП към датата на
настъпването му.
Ищцата И. Г. не е депозирала отговор на насрещната въззивна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата И. К. Г. е твърдяла в исковата си молба, че на 19.10.2020 г. в гр.Враца
сключила застрахователен договор със ЗАД „Алианц България“ АД, по
Застрахователна полица № ********** „Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“,
с покритие „ПЪЛНО КАСКО“, в сила от 09.10.2020 г. до 05.02.2021 г. По силата на
този договор ищцата застраховала собствения си лек автомобил: марка „БМВ“, модел
„Х6 Х ДРАЙВ 40 Д“, с рег.№ ********, цвят: Бордо металик, двигател №
WBAFH01079L475853, дата на първа регистрация – 28.09.2011 г. Описаното МПС било
застраховано с покритие пълно каско, за застрахователна сума в размер на 44 000 лева.
Застрахователната премия, съгласно приложената застрахователна полица, била в
размер на 748.07 лева и била заплатена изцяло. На 17.01.2021 г. със застрахованото
МПС настъпило ПТП, съгласно Протокол за ПТП № 1761918, издаден от органите на
КАТ - Пътна полиция. Застрахователят бил своевременно уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, за което била образувана щета № 0304/21/777/500024 по
описа на ЗАД „Алианц България“ АД. Автомобилът бил представен за оглед и от
експерт на застрахователя бил съставен Опис – заключение по щета от 05.04.2021 г. С
писмо изх.№ 2-101-4101-3272 от 18.03.2021 г. застрахователят отказал да изплати
застрахователно обезщетение. Ищцата намира отказа за изплащане на
2
застрахователното обезщетение за бланкетен, абсолютно неоснователен и немотивиран
и предвид липсата на друга правна възможност за защита на интересите й, за
последната е налице правен интерес да защити правата си чрез исково производство
пред съд, във връзка с което предявява настоящия иск с петитум ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 35 205.19 лева, представляваща неизплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 0304/21/500024, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД е подал отговор, с който обосновава
становище за неговата неоснователност. Не е оспорвал наличието на валидно
застрахователно обезщетение, сключено между страните за лек автомобил „БМВ“,
модел „Х6 Х ДРАЙВ 40 Д“, с рег.№ ********, обективиран в застрахователна полица
№ **********. Оспорвал е иска по основание. Поддържал е, че спрямо него не е
налице покрит риск по горепосочената застрахователна полица, тъй като от
изложените твърдения и писмени доказателства се установявало наличието на
предпоставките на т.16.22 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства („ОУ“) (приложение № 1 към ОИМ), а именно
изключенията, по които застрахователят не изплаща обезщетение за щети: „16.
Застрахователят не изплаща обезщетения за следните щети: 16.22. при съществуващо
несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и
декларираното от Застрахования събитие в уведомлението за щети.“ Общите условия
били неразделна част от застрахователния договор и обвързвали страните с посочените
в тях права и задължения. В Уведомление за щети по МПС от 19.01.2021 г.– лицето,
управлявало МПС било декларирало, че твърдените увреждания по процесното МПС
били получени „по време на движение по пътя към Ботевград, между село Новачене и
село Скравена, водачът предприема изпреварване, но вижда, че насреща му идва
автомобил и преценява, че няма да може да изпревари. Прибира се в лентата си, но
удря друго МПС отзад“. След преглед и заснемане на увреденото МПС, специалисти
на застрахователя били установили, че при така твърдения механизъм констатираните
щети не могат да бъдат получени, т.е. налице било пълно несъответствие между
описаното събитие и вида и степента на уврежданията. Предоставяйки неверни данни
за застрахователното събитие, застрахованото лице въвеждало в заблуждение
застрахователя. Ответникът е считал, че процесното събитие не представлява покрит
застрахователен риск по полица № **********, т.е. не е налице правопораждащ факт,
който да доведе до ангажиране отговорността на застрахователя, обстоятелство
водещо до неоснователност на исковата претенция. Налице било премълчаване от
страна на застрахования на действителните обстоятелства, при които е възникнало
събитието, т.е. застрахованият не е доказал застрахователното събитие. В тази връзка
счита, че са налице основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение
по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, които обосновават неоснователност на предявения иск. В
условие на евентуалност ответникът е оспорвал размера на иска. Считал е, че
стойността за възстановяване на процесното МПС, което към момента на ПТП е в
експлоатация от 9 години, е значително по-ниска от претендираната. С оглед
уговореното между страните, в т.97.3 от ОУ бил уговорен и редът за определяне на
начина на възстановяване на увредената вещ „при настъпило застрахователно
обезщетение се калкулира на база цени за резервни части, труд и материали, прилагани
от Застрахователя към датата на настъпване на застрахователното събитие…“
Специалисти на застрахователя, използвайки специален софтуер, били изготвили
Калкулация – ремонт № 0304/21/77 от 12.03.2021 г., видно от която стойността за
възстановяване на автомобила не надвишавала сумата от 7 621.65 лева. Считал е, че
размерът на посоченото застрахователно обезщетение е завишен и не кореспондирал с
принципа на чл.386, ал.1 от КЗ, а именно, че застрахователят не следва да изплаща
3
суми, надхвърлящи действителната стойност на увредената вещ. В случай, че
стойността за възстановяване на процесното МПС в действителност е в размер на
около 32 205,19 лева, то е сочел, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал.2
от КЗ. В този случай било приложимо правилото на т.99.2.1 от ОУ: „Обезщетението за
пълна загуба на ППС се определя, както следва: „Действителната стойност на ППС, но
не повече от остатъчната застрахователна сума (ако има платени частични щети, за
които не е извършено дозастраховането по т.77.2.), намалена със стойността на
запазените части на ППС. Останките на увреденото ППС остават в собственост на
Застрахования. От размера на дължимото застрахователно обезщетение се приспада
стойността на всички липсващи и/или увредени части и/или детайли, установени при
огледа на ППС при сключване на застраховката…“ Предвид неоснователността на
главния иск, ответникът е оспорвал в цялост акцесорния иск за заплащане на законна
лихва.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
състав на софийски апелативен съд намира следното:
Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Пред
настоящата инстанция не е спорно и е установено пред първата инстанция валидното
сключване между страните на договор за застраховка на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х6 Х ДРАЙВ 40 Д“, с рег.№ ********, собственост на ищцата И. Г. с покритие
„пълно каско“, валиден за периода 09.10.2020 г. до 05.02.2021 г. със застрахователна
сума 44 000 лева. Не е спорно също, че посоченият автомобил е участвал в ПТП на
17.01.2021 г., при което е бил увреден.
В случая е предявен иск с правно основание чл. 405 КЗ, според който при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Спорно пред настоящата инстанция е
само какъв е размера на дължимото се застрахователно обезщетение.
Според чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
като предвид правилото на ал. 1 на същата норма застрахователното обезщетение не
може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност).
Във връзка с определяне размера на дължимото се обезщетение пред първата
инстанция е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Г. В.,
според което пазарната стойност на процесното МПС към датата на ПТП (17.01.2021
г.) е 37 800 лева, а пазарната стойност на работите и частите, необходими за
отстраняване на щетите по същото МПС към датата на събитието е била 35 025.19
лева.
Поради оспорване на първоначалното заключение по делото е изслушано
повторно заключение, дадено от вещото лице инж. К. Х., според което пазарната
стойност на процесното МПС към датата на ПТП (17.01.2021 г.) е 37 800 лева, а
пазарната стойност на работите и частите, необходими за отстраняване на щетите по
същото МПС към датата на събитието е била 35 025.19 лева, от които 34 089.19 лева за
нови части, а остатъкът - за труд. Съгласно приетите коефициенти на остатъчна
стойност и пазарно търсене и предлагане, реалната стойност на частите за отстраняване
на повредата са били на стойност 13 499.32 лева, а стойността на запазените агрегати,
възли и др. е 24 300.32 лева, поради което според вещото лице в случая не е налице
тотална щета, каквато би била налице при щета надхвърляща 75% от стойността на
4
автомобила.
Предвид оспорване от застрахователя и на повторното заключение на
единичната САТЕ е допуснато изслушване на заключение на тройна САТЕ, изготвено
от вещите лица инж. В. П., И. Т. и И. Д., които са посочили, че действителната пазарна
стойност на процесния автомобил (действителната пазарна стойност за отстраняване на
настъпилите по МПС повреди) към датата на ПТП 17.01.2021 г. е 42 000 лева, а
възстановителната стойност на автомобила към момента на ПТП при използване на
оригинални резервни части е 36 917 лева, от които 36 063 лева за части и 854 лева за
труд. По средни пазарни цени (при ползване не на оригинални части – пояснено в
открито съдебно заседание) стойността за възстановяване на процесното МПС към
17.01.2021 г. е 11 026.71 лева, от които 10 172.71 лева за части и 854 лева за труд.
Стойността на запазените части е около 8000 лева.
По искане на застрахователя пред САС е изслушано заключение на САТЕ,
изготвено от вещото лице инж. В. И., неоспорено от страните, по въпроса каква е
стойността на възстановителните работи по процесното ПТП към датата на ПТП –
17.01.2021 г., като е посочил, че при ползване на оригинални резервни части същата
възлиза на 33 694.55 лева. В съдебно заседание вещото лице е пояснил, че е работил с
оригинални части, защото голяма част от частите са със специфични детайли и при
използване на алтернативни резервни части е установил, че същите имат различия
(напр. липсва отвор за мигачите или ламарината е по-тънка от фабрично
произведената), поради което за реално възстановяване на автомобила са необходими
оригинални части. Пояснил е още, че има два пазара – такъв на използвани части и
такъв на оригинални части, като средната пазарна цена не е такава по средата на двата
пазара, а на всеки от тях си има средна пазарна цена.
Относно размера на застрахователното обезщетение настоящият съдебен състав
намира, че той следва да се съизмери с действителната вреда на застрахования, а в
случая тя е равна на възстановителната стойност, която е стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2
КЗ. Въпреки че са налице условията да бъде прието наличие на тотална щета,
дефинирана в чл. 390, ал. 2 КЗ, ищецът не е претендирал такава, а и по делото има
данни, че процесното МПС е възстановено и е в движение (заключение на втората
единична САТЕ, изслушана пред ОС - Враца). Макар в т. 97.3 от Общите условия да е
уговорено, че за автомобили над 8 години към датата на застраховането
застрахователното обезщетение се калкулира на база цени за резервни части, труд и
материали, прилагани от застрахователя към датата на застрахователното събитие, по
делото не са установени тези цени от застрахователя, нито съответствието им с
императивната норма на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която следва да бъдат обезщетени
действителните вреди на застрахования.
Стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество се
установява от изслушаното пред САС заключение, в което вещото лице е работило с
оригинални резервни части, като е обосновало логично, че спецификата на автомобила
изисква ползването на такива, за да може да се каже, че автомобилът действително е
възстановен до същия вид и качество. Това заключение не е и оспорвано от страните.
Ето защо дължимото се обезщетение следва да се приеме, че е в размер на 33 694.55
лева, който размер и не надхвърля застрахователната сума.
Поради достигане до този извод от въззивната инстанция, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за сума над
11 026.71 лева до 33 694.55 лева и на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително
22 667.84 лева. В останалата обжалвана част първонистанционното решение е
5
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски имат и двете страни,
съобразно защитения материален интерес.
Ищцата е направила разноски за държавна такса в размер на 484 лева, от които й
се дължат 453.86 лева. Заплатила е и адвокатско хонорар в размер на 2500 лева, от
които, според защитения материален интерес й се дължат 1851.50 лева.
Застрахователят също е направил разноски за държавна такса, но доколкото
насрещната му въззивна жалба не е уважена, такава не му се дължи. Заплатил е
адвокатско възнаграждение в размер на 1506 лева, от които според защитения
материален интерес му се дължат 82.53 лева.
Съобразно изхода от въззивното производство И. Г. има право на допълнително
разноски в първоинстанционото производство в размер на още 2 388.22 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
застрахователя са присъдени разноски над 168.17 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 48/17.06.2022 г. по т.д. № 84/2021 г. на ОС - Враца В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от И. К. Г. иск с правно основание чл. 386 и
сл. от КЗ против ЗАД „Алианц България“ АД за заплащане на застрахователно
обезщетение по щета № 0304/21/777/500024 по описа на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД, гр.София по Застрахователна полица № ********** „Моята кола“ –
Застрахователен пакет „Макс“, в сила от 09.10.2020 г. до 05.02.2021 г., на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 Х ДРАЙВ 40 Д“, с рег.№ ********, с дата на
първа регистрация 28.09.2011 г., за настъпило ПТП на 17.01.2021 г., за сума над
11 026.71 лева до 33 694.55 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 24.06.2021 г., до окончателното заплащане на сумата,
както и В ЧАСТТА, с която на ЗАД „Алианц България“ АД са присъдени разноски над
168.17 лева до 2692.66 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, да заплати на И. К.
Г., ЕГН **********, допълнително още 22 667.84 лева (двадесет и шест хиляди и
дванадесет лева и двадесет и една стотинки) - застрахователно обезщетение по щета
№ 0304/21/777/500024 по описа на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София по
Застрахователна полица № ********** „Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“,
в сила от 09.10.2020 г. до 05.02.2021 г., на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 Х
ДРАЙВ 40 Д“, с рег.№ ********, с дата на първа регистрация 28.09.2011 г., за
настъпило ПТП на 17.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/17.06.2022 г. по т.д. № 84/2021 г. на ОС -
Враца в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, да заплати на И. К.
Г., ЕГН **********, сумата 1851.50 лева – разноски пред САС и сумата 2388.22
лева – допълнително разноски пред ОС - Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
6
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7