ОПРЕДЕЛЕНИЕ№866
Гр.Варна, …18.12.2019г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на осемнадесети
декември през двехиляди и деветнадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело
№ 555 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на Р.Ц.К. *** срещу
определение № 430 от 26.09.2019г. по търг.дело № 236/18г. по описа на Окръжен
съд – Добрич, с което молбата му за освобождаване от държавна такса за въззивно
обжалване е оставена без уважение.
В
частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди че представените по делото декларация от него по
чл.83 ал.2 от ГПК и от приложените доказателства – справка от служба по
вписванията, че лицето няма недвижими имоти и справка актуално състояние на
всички трудови договори, от която е видно че лицето не е в трудово
правоотношение, установяват че К. не разполага с финансова възможност да
заплати определената от съда държавна такса в размер на 5 200лв. за
въззивна жалба. Твърди че съдът в обжалваното от него определение е обосновал
отказа си с формални фрази без да се задълбочи в представените като доказателства
по делото документи и по този начин е достигнал да грешен извод. Моли съда да
отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което молбата му за
освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване да бъде уважена.
Насрещните
страни по частната жалба В.Г.В., Д.Г.В. и Неделка С.К.,***, в срока по чл.276
ал.1 от ГПК не са депозирали отговор на частната жалба.
Страната,
на която частния жалбоподател помага ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, в
срока по чл.276 ал.1 от ГПК не са депозирали отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна
в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 236/18г. по
описа на ДОС е образувано по осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ от В.Г.В., Д.Г.В. и Неделка С.К. ***“ АД за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на починал при ПТП
техен наследодател, ведно със законна лихва. С определение от 02.01.2019г.
частният жалбоподател К. е допуснат до участие като трети лице помагач на
страната на ответника – застраховател. С решение № 76 от 29.05.2019г. предявените искове са уважени до размера
на сумата 100 000лв. за съпругата и по 80 000лв. за всяко от двете
деца. Срещу постановеното решение в осъдителните му части от третото лице
помагач, сега частен жалбоподател К., е подадена въззивна жалба. За
отстраняване на нередовностите на въззивната жалба на К. е указано да представи
доказателства за внесена дължима по делото държавна такса в размер на сумата 5
200лв. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на
въззивника за освобождаване от внасяне на дължимата по делото държавна такса.
Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК страната, която сезира
съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за
това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за
всеки случай поотделно, дали страната - физическо лице има възможност за
заплащане на конкретната по размер сума. Съдът следва да извърши преценка
налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна
такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и
всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След
изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете,
респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.
В настоящия случай държавната такса е в размер на 5 200лв.
Видно от представената с въззивната жалба на К. декларация по чл.83 ал.2
от ГПК жалбоподателят е на 24 години, в добро здравословно състояние, не
притежава недвижимо имущество и МПС, не получава доходи, няма парични средства,
единственият източник на доходи са неговите родители, не работи. Представените справка от служба по вписванията, че лицето няма
недвижими имоти и справка актуално състояние на всички трудови договори, от
която е видно че лицето не е в трудово правоотношение,
допълват декларираните от К. обстоятелства.
С оглед на така събраните данни за имущественото
състояние, семейното положение, възраст, здравословното състояние, трудова
заетост, въззивният съд намира, че за въззивника К. е налице невъзможност за
изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на пълния размер на
дължимата по делото за въззивно обжалване държавна такса. Поради което и
молбата му за освобождаване е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид на така изложеното, обжалваното
определение следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 430 от 26.09.2019г. по търг.дело № 236/18г. по описа на Окръжен съд – Добрич и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА
Р.Ц.К. ***, трето лице помагач на ответника по търг.дело № 236/18г. от внасяне
на дължима по делото за въззивно обжалване държавна такса в размер на сумата
5 200лв. на основание чл.83 ал.2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: