№ 189
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110211557 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Х. Н. с ЕГН- ********** с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-018614 от 20.10.2020 г.,
издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с
което на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият твърди, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното
постановление, тъй като не са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН
досежно описание на нарушението, датата, мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е станало това, както и доказателствата, които го
1
потвърждават. Отделно от това жалбоподателят оспорва фактическите
констатации, изложени в акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено НП, които според него не
отговарят на действителната фактическа обстановка. Като самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт се сочи липсата на
субективната страна на вмененото му нарушение.
ВъззИ.емата страна Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение Серия GA
№254141 от 09.10.2020 г. съставен от Н. С. С. на длъжност
мл.автоконтрольор при ОПП –СДВР, е установено, че на същата дата
/09.10.2020 г./, около 01:29 часа по АМ Тракия с посока на движение от ул.
„Околовръстен път“ към гр. Пловдив жалбоподателят И. Х. Н. управлявал лек
автомобил „Алфа Ромео” 159 с рег. №/рег. №/, собственост на „Е.А.” ЕАД,
като на КПП- 51 при ясно подаден сигнал със стоп палка – образец МВР на
осветено място, разбран от водача същият не намалява скоростта и не спира.
Водачът увеличава скоростта и продължава в права посока. Автомобилът е
спрян на разклона за с. Долни Лозен. Водачът е сам в автомобила.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят отказал да подпише съставения акт, което
обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН не са постъпили писмени
възражения.
2
Въз основа на акта е издадено процесното НП № 20-4332-018614 от
20.10.2020 г. на Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с
което на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Н. С. С. и Ц. Г. Г., които съдът намира за последователни,
логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. От събраните по делото доказателства и в частност показанията на
свидетелите – очевидци Н. С. и Ц. Г., съдът намира, че безспорно се
установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.103 от ЗДвП. На
процесната дата и място жалб.И. Х. Н. е управлявал лек автомобил „Алфа
Ромео” с рег.№ /рег.№/, по АМ Тракия с посока на движение от
ул.”Околовръстен път” към гр. Пловдив, като на КПП -51 при ясно подаден
сигнал със стоп палка -образец на МВР, същият не се подчинил и продължил
движението си. Жалбоподателят е бил застигнат със служебен полицейски
автомобил и спрян на разклона за с.Долни Лозен. С това свое поведение
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
нарушение.
От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателят е действал
3
виновно с пряк умисъл. От показанията на разпитаните свидетели безспорно
се установява, че жалбоподателят е възприел подадения му сигнал за спиране
от контролните органи, но въпреки това не се е подчинил. Нещо повече, пред
полицейските органи жалбоподателят е посочил причината за неговото
поведение на пътя, а именно употребата на алкохол, за което също е бил
санкциониран.
Санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лв. водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. С
атакуваното наказателно постановление на жалб.Н. е наложена „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, които са в пределите на
предвидения за този вид нарушение размер. Наказанията са съобразени с
предходни нарушения по ЗДвП, съгласно представения картон на водача, за
които жалбоподателят вече е бил санкциониран. Ето защо, съдът намира така
наложените наказания в настоящия случай за адекватни и кореспондиращи на
целите, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.
Твърденията, изложени в жалбата досежно това нарушение не само не са
подкрепени с доказателства, но се противопоставят на събраните такИ. в хода
на съдебното следствие. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление са
съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В
акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин,
позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение
и съответно да организира защитата си. Следва да се отбележи, че твърдейки
за липса на изчерпателно отразена фактическа обстановка, жалбоподателят не
4
посочва какви конкретно факти не са отразени в акта и в постановлението. И
това е така, тъй като изчерпателно е дадено описание на извършеното от
жалб.Н. нарушение, с оглед характеристиките на последното. Липсва и
противоречие между посочените в акта и в постановлението законови
разпоредби, както и несъответствие между фактическото описание на
нарушението и дадената му правна квалификация.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че за същото нарушение
е била ангажирана и наказателната му отговорност. Видно от представеното
по делото заверено копие на протокол от съдебно заседание от 14.04.2021 г.
по НОХД № 16725/2020 г., по описа на СРС, НО, 97 състав, съдът е одобрил
споразумение, с което жалбоподателят е признат за виновен за извършено от
него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е наложено
съответното наказание.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-018614
от 20.10.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя И. Х. Н. с ЕГН- ********** с адрес /адрес/ е наложена „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6