РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2054
гр. Пловдив, 17 ноември 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1103 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ВЕЛДИ-1“ ООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Пловдив, ул. „***“ № 11, представлявано от И.В.К.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/04/1/0/00535/3/01/04/01
с изх. № 01-0400/325#7 от 18.03.2022 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
(ДФЗ), с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 114599,86 лева, съгласно III. Група от приложението, когато има
неспазване на „Други задължения“ (бенефициентът не е изпълнил друго свое
задължение или ангажимент, определено в договора или в приложим нормативен акт
от националното или европейското законодателство) по съответната мярка/подмярка
от Приложение към чл. 2, ал. 2 от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г. ДВ, бр.77/2020г.).
Претендира се нищожност, алтернативно
незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна
от съда.
Претендират се сторените в производството разноски,
съгласно представен списък.
Допълнителни съображения са изложени в депозирана по
делото писмена защита.
Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, чрез процесуален представител юриск. Н., изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Представя писмена защита.
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения
срок, при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Между ДФ „Земеделие“ и „ВЕЛДИ-1“ ООД е сключен Договор
№ 16/04/1/0/00535 от 17.08.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода
2014-2020 г., като предмет на инвестицията е одобрен за финансиране проект „Изграждане
на птицеферма за подрастващи кокошки носачки в УПИ 20.34, птицеферма, масив 20,
м. „Селска кория“ в землище на с.Трилистник, общ.Марица“.
На 13.05.2021г. дружеството-жалбоподател е входирало в
ДФЗ писмо вх. № 02-160-2600/12554 /л.72/, в което посочва, че към момента, т.е.
преди извършване на окончателното плащане, инвестицията е изпълнена изцяло, но
поради констатирано огнище на Инфлуенца (А) грип по птиците в стопанисвания от
дружеството животновъден обект, със Заповед № РД11-903/05.05.2021г. на
Изпълнителния директор на БАБХ /л.69/, е наредено да се организира принудително
убиване и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в обекта. Освен
това се посочва в уведомлението, че със Заповед № РД11-920/12.05.2021г. /л.71/
на Изпълнителния директор на БАБХ е възбранено населването с птици на обекта
като възбраната е наложена до изричната отмяна на заповедта. Поради така
издадените административни актове, дружеството уведомява ДФЗ за възникването на обстоятелство,
представляващо непреодолима сила по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 г. и чл. 21, ал. 2, б. „д“ от сключения договор, настъпването на
която ще препятства изпълнението на задълженията по договора.
Проведена е кореспонденция между „ВЕЛДИ-1“ ООД и ДФЗ
относно възможността за депозиране на искане за изменение на договора от
17.08.2017г. като с уведомление вх. №
02-160-2600/12554#3 от
17.06.2021г. /л.75/ до ДФЗ дружеството
отправя искане за сключване на допълнително споразумение към Договора – за
освобождаване от изпълнение на последващи задължения, поради възникване на поредно огнище на
заболяването Инфлуенца на птиците, както и неприятна епизоотична обстановка в
региона по отношение на това заболяване.
От страна на ДФЗ се сочи да е изпратено запитване до МЗХГ
и БАБХ относно мерките, които следва да бъдат предприети от бенефициента, какъв
карантинен период е заложен и кога би могло да се извърши репопулация и
достигане на капацитета на животновъдния обект, съгласно клаузите на Договора
сроковете за карантиниране и последващо пускане на обекта. Липсват доказателства
в административната преписка за отговор на запитването, въпреки, че такъв от БАБХ
се цитира в оспорвания АУПДВ.
От страна на дружеството-жалбоподател на 09.09.2021г. до
ДФЗ е изпратено Уведомление вх. №
02-160-2600/12554#5, съгласно което дружеството
потвърждава, че действието на непреодолимата сила не е отпаднало, поради което
„ВЕЛДИ-1“ ООД не е в състояние и няма да предприеме каквито и да било действия
по населване на животновъдния обект, нито може да посочи период, през който
няма да изпълнява договора. Посочва също така, че промяна на местоположението
на инвестицията също е невъзможна, тъй като е свързана с влагането на средства,
надхвърлящи многократно размера на получената безвъзмездна финансова помощ.
С писмо изх. № 01-400/325#3 от 11.10.2021г., на основание чл.
24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК, ДФЗ е уведомил
дружеството-жалбоподател, че срещу него се открива производство по издаване на
АУПДВ, който ще е в размер на 114 599,85 лв., представляващ 100% от
стойността на получената финансова помощ по проекта.
От страна на „ВЕЛДИ-1“ ООД са подадени две възражения /л.86
и 88/ срещу писмото на ДФЗ от 11.10.2021г., в които дружеството отново сочи, че
наличие на непреодолима сила, съгласно на чл. 21, ал. 1 от Договора и чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., е основание за освобождаване от
отговорност. Правят се възражения по процедурата и се сочи липса на основания
за издаване на АУПДВ. Претендира се сключване на допълнително споразумение
между „ВЕЛДИ-1“ ООД и ДФЗ за освобождаване от изпълнение на последващи
задължения на дружеството по договора.
Приемайки възраженията на дружеството за
неоснователни, ответният административен орган е издал оспорения в настоящото
производство АУПДВ.
От страна на административния орган не е
прието твърдението, че „ВЕЛДИ-1“ ООД до момента е изпълнявало всички задължения
по сключения договор като отказа на дружеството да поддържа и отглежда броя
животни в съответствие с одобрения бизнес план се сочи да е нарушение на чл.16,
ал. 1, т.2 от Договора от 17.08.2017г. Не е прието от ДФЗ и твърдението, че
посочените събития представляват непреодолима сила като административният орган
се позовава на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 като се сочи, че съгласно
изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември
2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и
на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от
списъка, минималният срок за повторно населване на засегнат обект, в случая
след огнище на Инфлуенца по птиците, е 21 дни след извършването на заключително
почистване и дезинфекция на обекта, а в случай на невъзможност за окончателно
приключване на почистване и дезинфекция, най-малко три месеца след извършване
на предварителното почистване и дезинфекция. Посочва се, че разпоредбите за
населване на животновъден обект са разписани в чл. 132, ал. 5-8 от ЗВМД, като
съгласно ал. 7 преди населването на обекта, след като заявление е подадено от
собственика (съгласно ал. 5), е необходимо да бъде извършена оценка на риска за
областта, в която се намира обектът, като в нея е включена и индивидуална
оценка на индустриалните/фамилните ферми, включително и на мерките за
ограничаване и ликвидиране на констатирани болести. След получаване на
положително становище и издаване на разрешение от страна на съответното ОДБХ,
се спазва редът на населването на птиците до достигане на пълния капацитет на
стопанството, съгласно Инструкция за повторно зареждане на животновъдни обекти
за птици след констатирано огнище на Инфлуенца по птиците, одобрена със Заповед
№ РД11-582/19.03.2019 г. на ИД на БАБХ – чрез населване със сентинелни птици за
периода от 21 дни, през който се провеждат клинични прегледи и лабораторни
изследвания.
Административният орган се е позовал на клаузи от
договора и на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски
стопанства“, както и на Правилата за определяне на подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установите нарушение по чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2014г. –
2020г. Неизпълнението на задължението от страна на дружеството-жалбоподател да
поддържа и отглежда 39900 броя подрастващи кокошки носачки. Сочи се от страна
на административния орган, че в случая тежестта на неспазването е висока, тъй
като инвестицията не функционира по предназначение, а степента на неспазването е
пълна, тъй като дружеството отказва да насели с животни обекта. Установено, че
сумата, подлежаща на възстановяване, е в размер на 114599,85 лева.
При тази фактическа и правна обстановка е издаден оспореният
АУПДВ.
В хода на настоящото съдебно производство от страна на
жалбоподателя са представени копия на Договор № 16/339450/00265 от 03.04.2018г.
за предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“, сключен между ДФЗ и „ВЕЛДИ-1“
ООД /л.1446/, ведно с Докладна записка на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ
вх. № 02-2600/1570#4 от 24.06.2022г. /л.1461/ и Споразумение за
прекратяване на цитирания по-горе договор от 11.07.2022 г. /л.1450/. От
съдържанието на същите се установява, че сключеният договор между същите
страни, касаещ същия животновъден обект, е бил прекратен при същата фактическа
обстановка на основание чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с раздел VI, т. 6.2 от
Договора и в изпълнение на Докладна записка с вх. № 02-2600/1570#4 от
24.06.2022 г., поради настъпила невиновна невъзможност за изпълнение на
задълженията по договора от страна на земеделския стопанин. Съгласно цитираната
докладна записка за периода 2018 г. – 2021 г. дружеството е отглеждало птици
във ферма, в която периодично са възникнали първични огнища на Инфлуенца, в
резултат на което са унищожени птиците и заселвани отново, съгласно
предписанията на ОДБХ – гр. Пловдив. Чрез уведомителни писма от страна на
бенефициера, ДФЗ е уведомен за настъпилите форсмажорни обстоятелства.
Констатирано е, че след последното унищожаване няма зареждане, предвид това, че
не е вдигната забраната и няма разрешение от БАБХ за зареждане на птици. По
случая се сочи, че има писмо от Министерство на земеделието вх. № 02-0400/71 от
28.02.2022г. с информация, получена от БАБХ, че не са издавани наказателни
постановления, т.е. компетентният орган при извършване на контрола не е
установил нарушения и вина на дружеството. Посочва се също така, че дружеството
е уведомило ДФЗ за наложената възбрана на населването на птици в животновъдния
обект, като е описало и процеса по отглеждане на кокошки носачки, в т.ч. че
дори и заповедта, с която е наложена възбрана да бъде отменена, до крайния срок
на договора, дружеството няма да е в състояние да започне изпълнение на
дейностите по него, като в тази връзка е отправено искане за прекратяване на
договора, без да се възстановяват получените средства. Цитирана е разпоредбата
на чл. 81 от ЗЗД и е прието, че в конкретния случай е осъществен фактическият
състав на обективната невъзможност, което е подкрепено и с доказателства, които
са с характер на официални документи, които имат материална доказателствена
сила. Мотивирано е, че в договора няма предвидена клауза за форсмажор, но има
клауза, съгласно която, за неуредени въпроси, се прилагат разпоредбите на ЗПЗП
и действащите нормативни актове в страната. Направен е извод, че в случая е
икономически необосновано да продължава изпълнението на договора, тъй като от
една страна ДФЗ би дължал плащане, от друга страна при поредното унищожаване на
птиците в обекта, държавата би дължала и обезщетение, до неефективно и
неефикасно разходване на публични средства, без да бъдат взети предвид
обективните факти и настъпилия форсмажор.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган -
Изпълнителен директор на ДФЗ. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на
публичните вземания, каквото е и процесното, се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. В чл. 166, ал. 2, изречение второ от ДОПК е
регламентирано, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Съобразно нормата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Следователно ръководителят
на съответната администрация, в случая Изпълнителният Директор на Държавен фонд
"Земеделие", който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната
агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване
на публични държавни вземания, съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2,
предл. 2 от ДОПК, вр. чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП. С изменението в ДВ бр. 51/2019 г.
в ЗПЗП се създават нови алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които Изпълнителният
директор на фонда, издава актове за установяване на публични държавни вземания
по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. В този смисъл и процесният акт, издаден от
Изпълнителния директор на ДФЗ, се явява акт на компетентен орган.
АУПДВ е издаден в писмена форма при спазване
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и формално съдържа фактически и правни
основания.
По отношение спазването на административнопроизводствените
правила – административният орган е уведомил писмено адресата на акта за
започването на административно производство по издаването на АУПДВ и му е
предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на
възражение и представяне на доказателства. Доколкото е налично уведомяване по
чл. 26 от АПК, то не е налице нарушаване правото на лицето да разбере за
започналото производство и му е дадена възможност да ангажира доказателства и
становище по установеното неизпълнение, от която възможност същият се е
възползвал с оглед направените възражения, обсъдени по-горе.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове(сега
Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено
управление (ЗУСЕФСУ), се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване
на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Последният в чл. 166, ал. 2
препраща към реда по АПК. От цитираните разпоредби следва, че след изменението
на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в
които публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт за
установяване на публично държавно вземане. Вложената от законодателя воля при
новата регламентация на правоотношенията по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е за
разграничаване на различни нарушения на ползвателите на помощта, които водят до
възстановяване на безвъзмездната финансова помощ и въведен различен ред за
установяване на тяхната дължимост. По реда на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП се
установява дължимостта на възстановяването на помощта при нарушения,
представляващи основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, а по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП се установява дължимостта на
възстановяването на помощта, при неизпълнение на други задължения от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, т.е. по условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, произтичащи от секторното
законодателство. В този смисъл ал. 7 е приложима само, ако нарушенията не се
квалифицират по ал. 6, т.е. когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1,
т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. В случая, видно, както от
мотивите, така и от диспозитива на акта, административният орган е приел, че
бенефициентът не е изпълнил друго свое задължение или ангажимент, определено в
договора или в приложим нормативен акт от националното или европейското
законодателство. А дали е налице това друго нарушение и налице ли са основания
за възстановяване на предоставената финансова помощ, е въпрос, свързан с
материалната законосъобразност на акта, която всъщност е и спорна между
страните.
Няма спор по делото, че с издадената от ИД на БАБХ заповед, е възбранено населването
с птици на животновъден обект, собственост на „ВЕЛДИ-1“ ООД, както и че възбраната
е наложена до изричната й отмяна, като по делото не са налични данни това да е било сторено. В тази
връзка и от страна на „ВЕЛДИ-1“ ООД е подадено искане за сключване на
допълнително споразумение към договора, с което да бъдат освободени от
изпълнение на последващи задължения по договора в мониторинговия период, като
основание за това посочва наличие на непреодолима сила по смисъла на чл. 2, § 2
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл. 21, ал. 2, б. „д“ от Договора,
настъпването на която препятства изпълнението на задълженията по договора. ДФЗ
не приема посочените събития като непреодолима сила и издава процесния АУПДВ,
по мотиви, че жалбоподателят е отказал да поддържа и отглежда броя животни в
съответствие с одобрения бизнес план, както и че следва да насели птици в
съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията
от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и
контрол на някои болести от списъка, както и че може да бъде подадено искане за
промяна на местоположението на инвестицията, като се спазват всички изисквания,
при които е предоставена финансовата помощ.
Аргументите на административния орган не се споделят
от настоящия съдебен състав.
Наложената възбрана за населването с птици на
стопанисвания от дружеството-жалбоподател животновъден обект от Изпълнителния
директор на БАБХ обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005
на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се
изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства,
както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.
Цитираната общностна норма дефинира неизчерпателно
случаите, които могат да бъдат признати като „неопреодолима сила“ и „извънредни
обстоятелства“ за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП (видно
и от съображение 5 от същия Регламент). В случая възбраната за населване на
птици в животновъдния обект на жалбоподателя, за който е получено финансиране,
е било непредвидимо за бенефициера, както към датата на подаване на
заявлението, така и и към датата, на която ангажиментът е бил изпълнен,
подадено е заявление за окончателно плащане и съответно същото е получено, а
съгласно чл. 2, § 2, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на
финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и
„извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните
случаи: епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част
или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера.
Между страните не е спорен фактът, че наложената възбрана
за населване с птици е засегнала целия животновъден обект на жалбоподателя, а
преди да бъде наложена, всички животни, които са били населени в него, са
принудително убити. Не се спори и че възбраната е разпоредена във връзка с
поредно констатирано огнище на заболяването Инфлуенца, както и високия
интензитет на регистрираните птицевъдни стопанства и неблагоприятната
епизоотична обстановка по отношение на заболяването в района.
В тази връзка съдът намира, че резултатът от непреодолимата
сила, е невъзможността на дружеството да продължи да изпълнява поетия
ангажимент в цялост (в т.ч. да отглежда кокошки носачки), доколкото с влязъл в
сила административен акт тази му дейност именно е забранена.
До извод в обратната насока не води позоваването на ответника
на Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за
допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка,
доколкото, не се спори и от жалбоподателя, този ред е приложим в случаите, в
които е било обявено огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците и е било наредено
принудително убиване и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в
животновъдния обект, който ред вече е бил предприеман от „ВЕЛДИ-1“ ООД. В този
смисъл неоснователни са твърденията на ДФЗ, че дружеството-жалбоподател отказва
да изпълнява поетите ангажименти.
В конкретния случай обаче жалбоподателят е бил в
невъзможност да насели животновъдния си обект с птици, именно с оглед
наложената възбрана, която е във връзка с поредно констатирано огнище на
заболяването Инфлуенца по птиците в животновъдния обект, както и високия
интензитет на регистрираните птицевъдни стопанства и неблагоприятната епизоотична
обстановка по отношение на заболяването в региона, поради което е следвало да
се приложи разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за
прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020г., съгласно която страните по договора не отговарят за
неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни
обстоятелства.
В тази връзка съдът намира, че административният орган
е следвало да прекрати ангажимента на „ВЕЛДИ-1“ ООД без да изисква частично или
пълно възстановяване на получената от дружеството финансова помощ.
В заключение съдът намира, че административният орган необосновано
и в противоречие с материалноправните разпоредби е приел, че ползвателят на
помощта не е изпълнил друго свое задължение или ангажимент, определено в
договора или в приложим нормативен акт от националното или европейското
законодателство, съответно, че подлежи на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 114 599,85 лева.
С оглед на гореизложените съображения обжалваният
АУПДВ на Изпълнителния директор на ДФЗ, като издаден в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон, се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
По разноските:
При посочения изход на спора, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 4850 лв. съгласно представения
списък /л.1465/, представляващи заплатени ДТ и адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя, тъй като договореното
и заплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 16/04/1/0/00535/3/01/04/01 с изх. № 01-0400/325#7 от 18.03.2022 г., издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с който на „ВЕЛДИ-1“ ООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Пловдив, ул.„***“ № 11, представлявано от И.В.К. е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
114599,86 лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да
заплати на „ВЕЛДИ-1“
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Пловдив, ул.„***“ № 11, представлявано от И.В.К.,
сумата в размер на 4850 (четири хиляди осемстотин и петдесет) лева,
представляваща направените в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: