РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Бургас , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500743 по описа за 2021 година
С Решение № 260371 от 25.02.2021г., постановено по гр. дело №
10737/2019г. по описа на Районен съд – Бургас са осъдени на основание чл.
60, ал. 1 от Закона за наследството К. Т. К. и Т. М. К. – двамата от с . Лозенец,
Община Царево в качеството им на наследници по закон на М. К. К., б.ж. на с.
Лозенец, починал на 16.10.2017г. да заплатят на И. Й. Р. и Й. Д. Р. – двамата
от гр. Бургас, сумата от общо 12 000 лева, от която: суми от по 5 000 лева,
представляващи главници по Договори за заем, сключени с наследодателя им
на 09.02.2015г. и на 11.03.2015г. и сума от 2 000 лева, с която е била погасена
част от дълга на последния по сключен на 25.03.200г. с „РайфайзенБанк
(България)“ ЕАД Договор за банков кредит – преведена по сметка на банката
с вносна бележка от 17.06.2015г., без наличието на правно основание за това,
ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019г. до окончателното
плащане.
Против първоинстанционното решение е депозирана въззивна
жалба от К. Т. К. и Т. М. К., с която се претендира да бъде отменено
1
първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново
решение по същество на спора, като бъде отхвърлен иска за осъждането им да
върнат суми в размер на 12 000 лева, ведно с обезщетение за забавено
плащане. В жалбата се посочва, че в първоинстанционното решение са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, на процесуалния и
на материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд не е обсъдил
и не е коментирал възражението, че между наследодателя на ответниците и
ищците никога не са били сключвани договори за заем, а дори да се допусне,
че има такъв дълг към ищците, то се претендира претенция в размер на 12 000
лева, която съгласно императивната разпоредба на чл. 164, ал. 1 от ГПК не
допуска доказването със свидетелски показания на дадени суми над 5 000
лева. В жалбата се посочва, че предявеният иск е останал недоказан, съдът е
обсъдил доказателствата еднопосочно, само в полза на твърдяното от ищците,
но не е извършил пълен и задълбочен анализ на свидетелските показания. В
жалбата се прави подробен анализ на свидетелските показания, дадени пред
първоинстанционния съд и се сочи, че в съдебния процес не е станало ясно
защо след като са настъпили падежите на вземанията, ищците не са
предявили претенциите си към длъжника приживе, а след почти пет години
от твърдяното даване на парични суми. Въпреки наведените съображения за
допуснати процесуални нарушения и за неправилно оставено без уважение
искане да бъде допуснат до разпит свидетел във въззивната жалба не се
отправят искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание въззивниците чрез своя процесуален
представител поддържат въззивната жалба и считат, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и заявените претенции да бъдат
отхвърлени.
Ответната страна по въззивната жалба – И. Й. Р. и Й.Д. Р.
депозират по делото писмен отговор на въззивната жалба чрез своя
процесуален представител, в който се сочи, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на Районен съд – Бургас е правилно и
обосновано. Въззиваемите посочват, че по делото безспорно се установява, че
те са предали в заем сумите, предмет на исковите претенции. Посочват, че не
са съгласни с изложеното във въззивната жалба, че съдът не е коментирал
възражението на ответниците, че никога не са сключвали договори за заем.
2
Посочва се, че въззивниците не са установили по делото, че паричните
средства са дадени на друго основание, че е налице порок на волята или че
задължението е погасено, дори са нямали такива твърдения. В отговора се
прави детайлен анализ на доказателствата по всяка една от претенциите.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – И.Р. и
Й.Р. чрез своя процесуален представител оспорват жалбата и считат, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са три обективно съединени иска от И. Й. Р. и Й. Д. Р.
против К. Т. К., Т. М. К. и М. М. К., с които се претендира да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищците суми получени по три отделни договора
за заем от общия на ответниците наследодател – М. К., б.ж. на с. Лозенец,
Община Царево, Обл. Бургас, както следва – сума в размер от 5 000 лева,
получена на 09.02.2015г., сума в размер на 5 000 лева, получена на
11.03.2015г. и сума в размер на 2 000 лева, получена на 17.06.2015г. При
условията на евентуалност се претендира да бъдат осъдени ответниците на
основание чл. 59 от ЗЗД да върнат предоставените на общия им наследодател
от ищците суми в периода от 09.02.2015г. до 17.06.2015г, както и да бъде
присъдена законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответната страна по предявените искове – К.К. и Т.К. депозират
по делото писмен отговор, в който се оспорват предявените искове. Посочва
се, че не са сключвани твърдяните договори за заем с техния наследодател и
той не е взимал и получавал парични следства от ищците в заем. Посочва се,
че буди недоумение факта, че въпреки настъпилите падежи на вземанията,
ищците не са предявили своите претенции към длъжника приживе. В
отговора на исковата молба се твърди, че възползвайки се от правната
възможност чрез свидетелски показания да се установяват договори на
3
стойност от по 5 000 лева, ищците са решили, че могат да заобиколят тази
забрана и да получат реално 12 000 лева.
В хода на производството – с Определение, постановено в открито
съдебно заседание на 16.12.2020г., Районен съд – Бургас е прекратил
производството по отношение на ответника М.К. поради направен отказ от
претенцията от страна на ищците и постановеното определение е влязло в
законна сила.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е
приел, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
може да се направи обоснован извод, че между ищците и наследодателя на
ответниците са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни
правоотношения, основани на устни договори за заем от 09.02.2015г. и от
11.03.2015г., по силата на които те са му предоставили суми от по 5 000 лева
на всяка една от двете дати, а той се е задължил да им ги върне. По
отношение на претенцията за сума в размер на 2 000 лева, настоящата
инстанция намира, че по делото се установява, че ищците са погасили част от
дълга на М. К. по договора за кредит от 25.03.2008г., а именно – 2 000 лева и с
тази стойност е намаляло имуществото им, а това на наследодателя на
ответниците се е увеличило – тоест – размера на тяхното обедняване е
идентичен с този на неговото обогатяване.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Н. Д. М., от
показанията на която се установява, че познава ищците от 23 години, тъй като
са им били кумове на сватбата. Свидетелката посочва, че е познавала и М. К.
от 20 години – Р.и са ги запознали и знае, че М. К. е починал преди три
години. Посочва, че са станали близки с М. К. и той й е споделил, че има
финансови затруднения с някакъв заем към банката. Свидетелката посочва, че
в началото на месец февруари през 2015г. със съпруга й са били на гости на в
семейство Р. и М. К. също е бил там. Свидетелката посочва, че Р. са извадили
един плик и са ги дали на М., а той е извадил парите, преброил ги е и казал, че
са точно 5 000 лева и е споменал, че трябва да покрие някакъв заем към
банката, за да не му вземат къщата в с. Лозенец. Свидетелят посочва, че М. К.
е казал, че ще върне парите до една година и знае от ищците, че М. не е
възстановил парите.
4
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Р. П. Л., от
показанията на която се установява, че познава ищците, тъй като с И.Р. са
били състуденти и оттогава познава и съпругата му. Свидетелката посочва, че
е познавала и М. К., тъй като той е присъствал на всичките им семейни
празници и е бил много близък със семейство Р. Свидетелката посочва, че
знае за случай, в който семейство Р. са дали пари на заем на М. К. и това е
било през месец март – 2015г. Сочи, че е имало тържество за рождения ден на
дъщерята на Р. и преди тържеството е пристигнал М. К. и Р. са му дали плик с
пари, М. ги е преброил и е казал, че са 5 000 лева, а от разговора, който се е
провел свидетелката е разбрала, че тези пари семейството ги дава на К. за
погасяване на кредит – за да не му вземат апартамента от банката.
Свидетелката изрично посочва, че е чула от М. К., че ще се постарае да върне
парите в най-скоро време.
По делото е представено и копие от Вносна бележка от
17.06.2015г., изд. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, от която е видно, че е
внесена сума в размер на 2 000 лева от страна на Й.Р. по сметката на М. К..
Представено е и копие от Вноска бележка от 17.06.2015г., от която е видно, че
е внесена сума в размер от 2 000 лева от Й.Р. в полза на М. К. с посочен
клиентски номер – ***. По делото е представено и писмо от страна на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, в което се посочва, че по посочената от
страна на съда сметка на 17.06.2015г. е постъпила сума в размер на 2 000 лева
от страна на Й.Р., а с последващо писмо от 30.11.2020г. се посочва, че с това
плащане е погасено задължение на М. К. К. по договор за кредит от
25.03.2008г.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
конкретния случай е безспорно, че първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. По отношение на наведените съображения във въззивната жалба,
настоящата инстанция намира за установено следното:
На основание чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
5
количество и качество.
На основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК свидетелските показания
се допускат във всички случаи, освен ако се отнася да установяване на
обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лева, освен ако са
сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
Както бе отбелязано по-горе, ищците твърдят, че между тях и М.
К., б.ж. на с. Лозенец, област Бургас – починал на 16.10.2017г. са сключени
три договора за заем – на 09.02.2015г. в размер на 5 000 лева, на 11.03.2015г. в
размер на 5 000 лева и на 17.06.2015г. в размер на 2 000 лева.
По делото не се спори, а и от представено Удостоверение от
28.09.2020г., изд. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД се установява, че М.
К., починал през 2017г. е сключил Договор за банков кредит от 25.03.2008г.,
като се посочва по какъв начин е обслужван този предоставен кредит за
периода от 22.04.2013г. до 09.11.2015г.
По делото не се спори, а и от представеното по делото
Удостоверение за наследници, изд. от с. Лозенец, Община Царево се
установява, че М. К. К. е починал и е оставил за свои законни наследници – К.
Т. К. – негова съпруга и Т. М. К. и М. М. К. – негови синове. По делото не се
спори и по отношение на обстоятелството, че М.К. се е отказал от
наследството на своя баща – М. К. и отказа му е вписан в особената книга на
Районен съд – Царево под № 11 от 02.04.2018г. Както бе посочено по-горе –
производството по делото е прекратено по отношение на М.К. поради отказ
от предявения от ищците иск по отношение на него и постановеното
определение е влязло в законна сила.
По отношение на предявения иск за връщане на сума в размер на
5 000 лева въз основа на сключен устен Договор за заем от 09.02.2015г., съдът
намира за установено следното:
От събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства
се установява, че в началото на месец февруари – 2015г. свидетелката Н. М.
6
при посещение в дома на семейство Р. е видяла как семейство Р. дават плик с
пари на М.К., б.ж. на с. Лозенец, а той ги е преброил, казал е, че сумата е в
размер на 5 000 лева и че ще върне парите до една година. Настоящата
инстанция намира, че свидетелските показания на свидетелката М. следва да
бъдат кредитирани, тъй като по делото няма данни същата да е по някакъв
начин заинтересована от изхода на спора, а от друга страна е била пряк
очевидец на случилото се и показанията й не са опосредени от факти, за
които е узнала от други лица. Нещо повече – дадените по делото свидетелски
показания се потвърждават от представените по делото писмени
доказателства – писмо от Банката – предоставила кредита на М. К. от
28.09.2020г., от което е видно, че на дата – 09.02.2015г. длъжникът е внесъл в
полза на Банката сума в размер на 5 000 лева. Потвърждава се е и от
представените по делото две операционни бележки – съответно от
06.02.2015г. и от 09.02.2015г. – издадени от Банка ДСК, от които е видно, че
Й. Д. Р. е изтеглила две суми – от 2 000 лева и от 3 000 лева – общо – 5 000
лева.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по
делото се установява по безспорен начин обстоятелството, че И. и Й. Р. и М.
К., б.ж. на с. Лозенец на 09.02.2015г. са сключили устен Договор за заем, по
силата на който ищците са предоставили на наследодателя на ответниците
заем в размер на 5 000 лева, като той се е задължил да върне заетата сума в
срок до една година. По делото няма данни тази сума да е върната на ищците,
поради което и съдът намира, че за ответниците съществува задължението да
изпълнят поетото от техния наследодател задължение с оглед разпоредбата на
чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството, поради което и предявеният иск е
основателен и следва да бъда уважен.
По отношение на предявения иск за връщане на сума в размер на
5 000 лева въз основа на сключен устен Договор за заем от 11.03.2015г., съдът
намира за установено следното:
От събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства
се установява, че в началото на месец март – 2015г. свидетелката Р. Л. при
посещение в дома на семейство Р. е видяла как семейство Р. са дали плик с
пари на М.К., б.ж. на с. Лозенец, а той ги е преброил, казал е, че сумата е в
7
размер на 5 000 лева и че ще върне парите в най-скоро време. Настоящата
инстанция намира, че свидетелските показания на свидетелката Л. следва да
бъдат кредитирани, тъй като по делото няма данни същата да е по някакъв
начин заинтересована от изхода на спора, а от друга страна е била пряк
очевидец на случилото се и показанията й не са опосредени от факти, за
които е узнала от други лица. Нещо повече – дадените по делото свидетелски
показания се потвърждават от представените по делото писмени
доказателства – писмо от Банката – предоставила кредита на М. К. от
28.09.2020г., от което е видно, че на дата – 19.03.2015г. длъжникът е внесъл в
полза на Банката сума в размер на 5 000 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по
делото се установява по безспорен начин обстоятелството, че И. и Й. Р. и М.
К., б.ж. на с. Лозенец на 11.03.2015г. са сключили устен Договор за заем, по
силата на който ищците са предоставили на наследодателя на ответниците
заем в размер на 5 000 лева, като той се е задължил да върне заетата сума. По
делото няма данни тази сума да е върната на ищците, поради което и съдът
намира, че за ответниците съществува задължението да изпълнят поетото от
техния наследодател задължение с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от
Закона за наследството, поради което и предявеният иск е основателен и
следва да бъда уважен.
По отношение на предявения иск за връщане на сума в размер на
2 000 лева въз основа на сключен устен Договор за заем от 17.06.2015г., съдът
намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че Й.Р. е внесла по сметка на М.К., б.ж. на с. Лозенец сума в
размер на 2 000 лева на дата – 17.06.2015г. Това обстоятелство се
потвърждава от изходящите от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД писма,
изискани от страна на първоинстанционния съд, поради което и настоящата
инстанция намира, че този факт е безспорно установен. При това положение,
настоящата инстанция намира, че Й.Р. е предоставила сума в размер на 2 000
лева на М. К., б.ж. на с. Лозенец, за да погаси свое задължение, поради което
и се дължи връщане на така предоставената сума. По делото няма данни тази
сума да е върната на ищците, поради което и настоящата инстанция намира,
8
че за наследниците на М. К., б.ж. на с. Лозенец на основание чл. 60, ал. 1 от
ЗН съществува задължение да изпълнят задължението на своя наследодател,
поради което и третият предявен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По делото остават недоказани възраженията на въззивниците,
изложени във въззивната жалба – няма данни заемът, който е предоставен на
техния наследодател да е в размер на 12 000 лева и с изложените твърдения в
исковата молба ищците да заобикалят забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК
за установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 5 000
лева. Както бе отбелязано по-горе – предявените претенции се установяват не
само от разпитаните по делото свидетели, а и от представените по делото
писмени доказателства и не може да се направи извод, че предоставения заем
е за сума от 12 000 лева.
Неоснователни са и възраженията на въззивниците, че по делото
не са сключвани твърдяните договори за заем, тъй като ищците не са
предявили своите претенции към длъжника приживе, а две години и половина
след неговата смърт, тъй като обстоятелството кога ищците са предявили
своите претенции е ирелевантно за дължимостта на сумите. От
обстоятелството, че ищците не са предявили своите претенции преди смъртта
на длъжника не може да се направи извод, че твърдяните договори за заем не
са сключени.
Ирелевантно за сключването на тези договори е и твърдяното
обстоятелство, че длъжникът и ищците не са декларирали тези договори пред
органите на НАП.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд, съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като съдът на основание чл. 272 от ГПК
препраща и към изложените от съда мотиви.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането
на ответната страна по въззивната жалба – И.Р. и Й.Р., като бъдат осъдени
въззивниците да им заплатят единствено сума в размер на 900 лева,
представляваща възнаграждение за адвокат, която сума е заплатена в брой –
9
видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие
(лист 21) от въззивното производство. Исканите разноски в размер на 300
лева, представляващи възнаграждение за адвокат, присъдени с Определение
от 11.03.2021г., постановено по гр. дело № 10737/2019г. по описа на Районен
съд – Бургас не следва да бъдат присъждани като разноски във въззивното
производство, тъй като те вече са присъдени с цитираното определение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като са предявени
три иска, всеки един от които с цена на иска до 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260371 от 25.02.2021г.,
постановено по гр. дело № 10737/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА К. Т. К., ЕГН ********** и Т. М. К., ЕГН ***** –
двамата с адрес – с. Л., Община Ц., обл. Б., ул. „Л.“ № * да заплатят на И. Й.
Р., ЕГН ********** и Й. Д. Р., ЕГН ********** – двамата от гр. Б., ж.к. С., бл.
№ *, вх. *, ет *, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1 –
адвокат Петя Шивачева сума в размер на 900 (деветстотин) лева,
представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10