Решение по дело №2804/2016 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш  Е Н И Е

№ 81                                                       16.02.2018г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                               гражданска колегия

На двадесет и шести януари                                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2804 по описа за 2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.79 във вр. с чл. 240 и 92 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът Е.С.И. посочва, че с ответника са сключили договор за заем на 09.05.2016г. за сумата от 9500 лева. Предал сумата, но на падежа – 31.05.2016г., ответникът не възстановил сумата. От този момент се дължала и лихва за забава в размер на 1% дневно. Моли да се признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковете. В писмена защита излага доводи.

Ответникът Д.Ш.С. в отговор оспорва иска по основание и размер, като посочва, че между страните не бил сключван реален договор за заем. Задълженията, макар и не в такъв размер, били към Еврофутбол ООД, а не към ищеца. между страните били подписани три договора заем, като всички те били написани и подписани в един ден. Всички били еднакви по съдържание и грешки. На посочената в договора дата не бил в страната и нямало как да го подпише. Договорът бил привиден, тъй като прикривал отношения между ответника и Еврофутбол ООД. Прави възражение за нищожност на уговорката за лихва като противоречаща на закона и добрите нрави. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковете. В писмена защита излага доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Същият е допустим, тъй като е подаден в срока по чл. 415 от ГПК.

Разгледан по същество е основателен.

             

Между страните е сключен договор за заем на парична сума от 09.05.2016г. приложен в оригинал в заповедното производство, като ищецът в качеството на заемател предоставя сумата от 9500 лева на ответника – заемополучател. Страните са подписали и разписка, че към тази дата сумата е предадена. Самият ответника, заемополучател, не оспорва подписа си и на двата документа, а получаване на сумата. Като частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК те са доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са сторени от тези лица. Договорът за заем е реален договор, т.е. със самото му сключване заемодателят предава на заемателя парична сума или други заместими вещи. От тълкуването на представения писмен договор за заем и разписка на основание чл. 20 от ЗЗД следва да се приеме, че заемодателят е изпълнил задължението си за предаване на сумата. Използваното глаголно време – „се предаде“, както и липсата на други модалитети по отношение бъдещ момент и начин на предоставяне на сумата, са основание да се приеме, че сумата е била предадена. В този смисъл решение № 123/02.05.2012г. по гр.д. 959/2011г. на 3 г. о. на ВКС, издадена по реда на чл. 290 от ГПК. Самият ответник в обяснения пред полицията от 13.06.2016г. е признал, че е „задлъжнял“ на ищеца със сумата от 75000 лева. Или, към този момент той е признал, че е бил получил реално парите. Този факт се потвърждава и от св. Т.. Както се посочва в защитата на ищеца и цитирана практика на ВКС, важно в случая е не в кой точно момент е предадена сумата, а че към момента на подписване на договора, тя е била вече реално предадена. Това обстоятелство, съдът намира за безспорно, с оглед на всички събрани по делото доказателства, посочени по – горе.  В тази връзка доводите на ответника в отговора и писмена защита, за липса на облигационно отношение между страните, са необосновани. Целта на заема, която влага заемополучателят, е без значение. Дали парите са вложени в Еврофутбол или за друго начинание е ирелевантно за спора. Ирелевантно е и как и в какъв период от време се е натрупала тази сума при подаване на залози. Не се оспорва между страните, че изцяло или част от сумата е била залагана от ответника в пункт за Еврофутбол на ответника. Това обстоятелство не променя техните облигационни отношения и те не се прехвърлят между Еврофутбол и ответника. Важното е, че към момента на подписване на договора за заем, тази сума реално е била заета на ответника и страните са уредили отношенията си писмено към този момент. Дали поведението на ответника е било безотговорно при правене на залозите е ирелевантно за случая, доколкото той е пълнолетен и носи отговорност за действията си. Нищожността е твърде тежък порок на договора и в настоящото производство не се доказа някой от елементите й. фактът, че страните са сключили и други писмени договори за заем, предмет на две други дела в съда, също не влия на изхода на делото, доколкото и три иска са за сумите от 9500 лева, като всички събрани суми не надвишават сумата, която самият ответник е признал, че дължи.

По делото липсват доказателства ответникът да е изпълнил своето задължение по договора за връщане на сумата. Аргументиран от изложеното, съдът намира иска за главница за основателен и следва да се уважи изцяло.  

По иска с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

В т. 4 от договора страните са уговорили, че при изпадане в забава заемополучателят дължи лихва в размер на 1% дневно. Ответникът оспорва тази клауза като нищожна. В случая е видно от съдържанието на договора, че между страните е била договорена възнаградителна лихва, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най – високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.

В случая договорената между страните лихва е в размер на 10165 лева, изчислена за времето до подаване на заявлението, или за срок от три месеца и половина – 31.05.2016г. до 15.09.2016г. Това е в нарушение на добрите нрави, тъй като само за 3,5 месеца лихвата е надхвърлила главницата. За справка размерът на законната лихва за този период е 285.57 лева. Предвид изложеното, съдът намира, че посоченият в договора между страните размер на лихвата противоречи на добрите нрави, тъй като води до неоснователно обогатяване на заемателя от така определения размер на лихва. Този размер е несъразмерен с причинените вреди. С оглед разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД същата следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме че считано за периода от 31.05.2016г. до 15.09.2016г. се дължи законната лихва за забава в размер на 285,57 лева. В този смисъл и цитираното в защитата на ответника решение № 1270 от 09.01.2009г. по гр.д. 5093/2007г. на 2 г.о. на ВКС.

   При този изход на делото и на двете страните се следват разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 1225,30 лева в настоящото производство и 1225,30 лева за заповедното. С оглед на уважената част му се следва сумата от 609,72 лева във всяко от производствата. Ответникът не е извършил разноски,. Или поне липсват доказателства по делото за сторени такива.

                   Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

По предявения от Е.С.И. ***, ЕГН **********, срещу Д.Ш.С. ***, ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 2, адв.Г, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 240 и 86 от ЗЗД: 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д.Ш.С. ***, ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 2, адв.Г., че по Договор за заем на парична сума от 09.05.2016г. за сумата от 9500 лева, дължи на Е.С.И. ***, ЕГН **********, сумата от 9500 лева, на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 285.57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 31.05.2016г. до 15.09.2016г., по заповед за изпълнение № 904/19.09.2016г. по ч.гр.д. 1932/2016г. на ХРС, като искът с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД до пълния предявен размер от 10165 лева, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Д.Ш.С. ***, ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 2, адв.Г., да заплати на Е.С.И. ***, ЕГН **********, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 609,72 лева по заповедното и 609,72 лева по исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                               

                                                                     

                                                                       Районен съдия: /п/ не се чете.

Варно с оригинала!

Секретар: З.К.