№ 348
гр. Стара Загора, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „К.И.” ООД, представляван от
управителя В.И., със седалище - гр.Х., ***, чрез пълномощника адв.Н.Ш., със
съдебен адрес за получаване на книжа: гр.Х., *** срещу Разпореждане с №
4274 от 16.12.2021г., постановено по ч.гр.д. № 5668 по описа на PC Стара
Загора за 2021г. с правното основание - чл. 418, ал.4 от ГПК.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на
закона.
Твърди в жалбата си, че искането, с което е сезиран съда е за издаване
на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т. 10 от ГПК, а
именно въз основа на Запис на заповед. Записа на заповед по своята същност
представлява едностранна абстрактна правна сделка, при която задължението
за плащане произтича от нея, без да е необходимо да се изследва основанието
за поемане на задължението. В конкретния случай той служи като
обезпечение на изпълнението на задълженията, произтичащи от каузална
сделка между страните. В тази връзка са представили заедно със заявлението
и всички документи по сделката.
В заповедното производство заявителят „К.Й.“ ООД се е позовал на
документ по чл. 417, т. 10 от ГПК - запис на заповед, издаден на датата
17.07.2020г. от длъжника М.Т., е който последния безусловно и неотменимо
се е задължил да заплати на „К.Й.“ ООД сумата от 1930 лв. на падежа -
9.12.2020 г. Възникването на спорното право в случая се обуславя от
осъществяването на две групи материални предпоставки: 1. наличието на
действително задължение, възникнало по запис на заповед и 2. записът на
1
заповед да е действителен като формална правна сделка, доколкото според т.
17 от ТР № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС доказването на каузалното
правоотношение и възраженията по него се извършва в производството по
установителният иск, предявен по реда чл. 422, ал.1 ГПК.
Сочи, че неправилно заповедният съд е приел договорът за кредит за
нищожен поради противоречието му със закона, като не е отчел, че същия е
сключен във формата изискуема от закона и е надлежно подписан от
длъжника. Твърди, че по реда на чл. 418, ал.1 и сл. ГПК съдът проверява
единствено редовността на документа от външна страна и удостоверяването
на подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. За постановяване
на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК е
необходимо съдът да извърши проверка за наличието на две условия:
представеният със заявлението документ да бъде редовен от външна страна и
документът да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. В този смисъл и съгласно Тълкувателно решение под №1 от
28.12.2005г. на ВКС по т.д. с № 1/2004г., ОСТК, докладчик съдията К.Я.,
„Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително
основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен
лист.“
Подробните съображения относно всички оплаквания на жалбподателя
са изложени в горепосочена частна жалба, депозирана по реда на чл.418, ал.4
от ГПК.
Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417, т.10 от ГПК.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявлението на
„К.Й.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за сумата от 1737 лева и законна лихва
върху същата от 15.12.2021 г. до изплащането й, както и разноските по
делото, въз основа на представения в оригинал запис на заповед, издаден на
датата 08.12.2020 г. в гр. Д., срещу длъжника М. Р. Т..
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договора за
паричен заем с № 620650/08.12.2020 г., сключен между заявителя и длъжника,
по силата на който дружеството е предоставило на М. Р. Т. паричен заем в
размер на 1000,00 лв., а последният се е задължил да върне заетата му сума,
ведно с договорна лихва съгласно погасителния план към договора за кредит,
което до изтичане на срока на договора на 08.10.2021 г. не било сторено.
Договорът е със срок от 10 месеца, като всяка месечна погасителна вноска
възлиза на 119,64 лева.
От представения към заявлението договор за паричен заем с №
620650/08.12.2020 г., сключен между заявителя и длъжника и общите условия
2
към него съответно последните в сила от 22.01.2020 год. е видно, че същите
са подписани от заемателя М. Р. Т.. При сключването на договора заемателят
е посочил и начина по който ще обезпечи, изпълнението на задълженията си
по този договор, а именно чрез издадената от заемателя в полза на
заемодателя единствена ценна книга, а именно запис на Заповед от заемателя
М. Р. Т. , съответно издадена и подписана от него на датата 23.10.2020 год.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението като е
приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на
закона, т.к. договорът за кредит е недействителен, защото не е спазена
императивната разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Според Чл. 418., ал.(1) от ГПК когато със заявлението е представен
документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да
поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен
лист. Съобразно ал.(2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът
провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на
изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения
документ и върху заповедта за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2 т.2 от ГПК, която намира приложение в конкретния случай и по
аналогията на закона, заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в
противоречие със закона.
В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е
основал на писмен договор за паричен заем, като обезпечението на същият е
гарантирано единствено от и чрез издадената от заемателя в полза на
заемодателя ценна книга, а именно записа на Заповед от заемателя М. Р. Т. ,
съответно издадена и подписана от него на датата 23.10.2020 год.
Законът за потребителския кредит /ЗПК/ чл.34, ал.1 НЕ допуска
възможността договорът за потребителски кредит да бъде обезпечен или
гарантиран със запис на Заповед или менителница. Изцяло в същият смисъл е
и практиката на ВКС на РБ и горестоящите съдилища в Републиката, а
именно Решение с № 60071 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1453/2020 г., I
т. о., ТК, с докладчик съдията К.Г., с което е допуснато до касационното
обжалване и е изцяло потвърдено въззивно решение под № 44/25.03.2020 г. по
в. гр. д. № 589/2019 г. на Пловдивския апелативен съд. Според последното за
да достигне до атакувания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел,
че производството по делото е било образувано въз основа на искова молба
3
по колективен иск с правно основание чл. 186, ал. 1 ЗЗП, предявен от
Комисия за защита на потребителите, към който са се присъединили
Българска национална асоциация "Активни потребители" и М. К., за
установяване на нищожността на основание чл. 143 от ЗЗП и за осъждане на
касатора да преустанови прилагането и да отстрани процесните клаузи от
Типови договори за паричен заем и от Общи условия по договор за заем в
сила от 20.12.2017 г., предлагани от "К.й."ООД. Съобразно наведените
оплаквания във въззивната жалба ПАС е счел, че според чл. 6 от Типов
договор за паричен заем, договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне
две от посочените по-долу обезпечения: запис на заповед, издаден от
заемателя и банкова гаранция или поръчител. Записът на заповед е предвиден
като едно от задължителните за всеки заем обезпечения, следователно не се
предоставя възможност на заемателя да избира начина, по който ще обезпечи
отпуснатия му заем. Според ПАС клаузата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Тя е и в противоречие с чл. 34, ал.
1 от Закона за потребителския кредит, според която норма кредиторът не
може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез
издаване на запис на заповед или менителница. Решението на въззивният
ПАС е било изцяло потвърдено и оставено в сила от ВКС на РБ.
Налага се категоричният извод, че кредиторът не може да задължава
потребителя да гарантира потребителския си кредит чрез издаването на запис
на заповед или менителница. Поради това, като противоречащ на тази
императивна норма на чл. 34, ал. 1 ЗПК и на константната практика на
горестоящите съдилища на Републиката, издаденият от длъжника процесен
запис на заповед, гарантиращ/обезпечаващ вземанията на заявителя по
договора им за заем, представляващ такъв за потребителски кредит, се явява
действително изцяло нищожен (чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 44 ЗЗД). А
след като е така, същият не представлява и годен документ по чл. 417, т. 10
ГПК, въз основа на който да може да се издаде изпълнителен лист. Поради
това същият запис на заповед, не само не удостоверява „подлежащо на
изпълнение вземане”, но въобще не удостоверява в полза на заявителя да е
възниквало такова вземане за сумата от 1930 лева срещу издалият го
длъжник, от която заявителят иска издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за 1737 лева. Поради това, въз основа на този нищожен
запис на заповед, не може да се издаде и искания от заявителя изпълнителен
лист (чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК). Ето защо молбата за издаването му, като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена, ведно с акцесорните претенции в
нея за присъждане на законни лихви и разноски (чл. 418, ал. 4 ГПК).
ЗПК обаче се явява специален закон, съдържащ специфичната правна
регламентация на договора за потребителски кредит, без значение дали бива
сключван от разстояние или присъствено, като предвижда съответно и
хипотезите на недействителност или нищожност на неговото
обезпечаване.
4
Предвид това, изводът на заповедния съд, че с процесната Запис на
заповед не се спазени императивните изисквания на ЗПК за действителност
на процесния договор за потребителски кредит, поради което той се явява
недействителен, се явява правилен и обоснован.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане с № 4274 от 16.12.2021г.,
постановено по ч.гр.д. № 5668 по описа на PC Стара Загора за 2021г., с което
е отхвърлено заявлението на „К.Й.” ООД, представляван от управителя В.И.,
със седалище - гр.Х., ***, подадено чрез пълномощника адв.Н.Ш. със съдебен
адрес за получаване на книжа: гр.Х., ***, като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5