Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260422/19.11.2020г. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На единадесети ноември Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя наказателно
административен характер дело номер 4083 по описа за две хиляди и двадесета
година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000775/10.09.2020г. на Директор РД „АА“
гр. Варна, с което на “В.К.“ ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на
основание чл.96Г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА “В.К.“ ООД, булстат
********* да заплати на РД „АА“ – Варна, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто
и двадесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП на
Директор РД „АА“ гр. Варна, с което е
наложено административно наказание имуществена санкция.
С жалбата се изразява позиция, че при издаване на НП неправилно е приложен закона. Неправилно е определено и изпълнителното
деяние, като не е налице допускане на извършения превоз, а е извършено действие
по разпореждане на такъв превоз. Неправилно е посочено и мястото на
нарушението, което не съвпада със седалището и адреса на управление на дружеството.
Формулира се искане за отмяна на НП и възлагане на разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален
представител .
По същество се счита ,че не става ясно кога е започнала
извършената комплексна проверка и нейното приключване , с оглед преценка на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неправилно е посочено основание за издаване на НП –
чл.53 от ЗАНН, като същото следва да е по чл.83 ал.1 от ЗАНН.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата.
По същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена
като неоснователна. Претендира юристконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
През 2020 год.
служители на РД „АА“ Варна, сред които св. К.,
приключили извършена комплексна проверка на въззивното дружество. В хода
на проверката било установено, че на
06.08.2019 г. в гр.Варна, превозвачът "В.К." ООД, притежаващ
лиценз за извършване на обществен превоз
на товари на територията на РБългария № 10209, е
допуснал до управление товарен автомобил марка «Скания»,
кат. №3 с peг. № РР8227АН, с който е извършен
обществен превоз на опасни товари, видно от тахографски лист, пътен лист и
товарителница от 06.08.2019г., от водача Т. А. Г., ЕГН **********, който не
отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.152 ал.1
т.2 от ЗДП. Водача Г. бил без валидно удостоверение за психологическа годност
за периода 04.08.2019г. – 21.01.2020г.
При тези констатации,
на 24.06.2020г. св. К. съставил срещу въззивното дружество акт за установяване
на административно нарушение, в който описал обстоятелствата на извършване на
нарушението и посочил правната му квалификация по чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП . Актът бил предявен и връчен на представляващия
дружеството, който го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не
постъпили писмени възражения срещу АУАНН.
На 10.09.2020 год., въз основа на съставения акт АНО издал
атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на
основание чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
други фактически изводи.
Съдът напълно
кредитира показанията на св. К., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като
същите кореспондират с гласните доказателства по делото и установяват именно
приетата от съда делото фактическа обстановка.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също
е съставен от компетентно лице- инспектор в РД „Автомобилна администрация”
–гр.Варна.
При провеждането на
АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени в
сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата
и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо
и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото
административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да
се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни
фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени
са данни за издадения лиценз.
Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на
нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващия орган е
индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение – допускането до
управление на товарен автомобил, с който е извършен обществен превоз на опасни товари,
на водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като
не притежава валидно удостоверение за такава годност за периода 04.08.2019г. до
21.01.2020г. Въззивният състав на съда намери, че в АУАН и НП са
посочени достатъчно данни – включително на кои изисквания съгласно нормата на
Наредба №34/99г. не отговаря водачът /за психологическа годност/, които дават
яснота и пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение за което е ангажирана отговорността на "В.К."
ООД. А тя е ангажирана, затова, че е допуснат превоз на 06.08.2019г. без
водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този
смисъл същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност.
Съдът намира, че липсата
на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не
е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има
задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.
28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената
преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
Поради горното съдът
намира , че дружеството правилно е санкционирано именно по чл.96г, ал.1, пр.2
от ЗАвП т.к. именно този текст предвижда санкция в
абсолютен размер от 3000 лева за този, който допусне водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Като съобрази, че
санкционната норма предвижда административно наказание в твърд размер, съдът
счете че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същото, тъй като е лишен от възможност
да коригира размера на санкцията, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Що се отнася до доводите за отмяна , наведени с въззивната
жалба и в съдебно заседание, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се изразява позиция, че при издаване на НП неправилно е приложен закона.
Съдът не констатира неправилно приложение на закона,
доколкото правилно е прието, че към настоящия казус е приложен чл.7а ал.2
пр.ІІІ от ЗАвП и деянието осъществява състав на
нарушение по чл.96г ал.1 пр.ІІ.
Разпоредбата на чл.14 ал.2 от ЗАвП
е неотносима към настоящия казус.
Счита се, че неправилно е определено и изпълнителното
деяние, като не е налице допускане на извършения превоз, а е извършено действие
по разпореждане на такъв превоз.
Съдът не споделя подобна позиция. Действително от страна на
дружеството е разпоредено извършване на конкретен превоз, що се касае до
превозения товар и неговото местоназначение, но по отношение на липсата на
валидно УПГ на водача, осъществил конкретния превоз е налице допускането му, а
не действие по разпореждане превозът зда бъде
извършен от лице, което не притежава валидно УПГ.
Сочи се, че
неправилно е посочено и мястото на нарушението, което не съвпада със седалището
и адреса на управление на дружеството.
Доколкото работата на дружеството се организира по неговото
седалище и адрес на управление, съдът намери, че мястото на нарушението е било
правилно определено.
Счита се още, че не става ясно кога е започнала извършената
комплексна проверка и нейното приключване, с оглед преценка на сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Съдът, изхождайки от показанията на св. К., съобразно които
нарушителят е станал известен при извършена комплексна проверка на 24.06.2020г.
намери, че АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
На последно място се сочи, че неправилно е посочено
основание за издаване на НП – чл.53 от ЗАНН, като същото следва да е по чл.83
ал.1 от ЗАНН.
Предвид на факта, че с обстоятелствената част на НП се сочат
факти на извършено нарушение от юридическо лице, а със санкционната част на НП
изрично е формулирана волята по имуществено санкциониране на дружеството от
страна на наказващия орган, съдът намери, че липсата на изрично вписване на
разпоредбата на чл.83 от ЗАНН по никакъв начин не повлиява върху яснотата
относно нарушителя, извършеното нарушение и приложимия вид административно
наказание.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски
за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: