РЕШЕНИЕ
№ 2500
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330100346 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от С.И.,
Н.Н., Ж.Р. и Н.Р. срещу Държавата и Общ..
Ищците твърдят, че са собственици на имоти с идентификатори ****** и *****
по КК на с. Р. Правото си на собственост основават на давностно владение в полза на
техния праводател Н. Р. Д., починал през *** г. В негова полза бил издаден и
нотариален акт за придобиването на имота на основание давностно владение от **** г.
Твърдят, че фактическата власт се упражнявала от техния праводател двадесет години
преди издаването на нотариалния акт до края на живота му, а след това и от
наследниците. В следващия план на селото имотът бил разделен на два УПИ, които
съответствали на поземлените имоти по КК. Ответниците оспорвали правата им,
поради което искат установяването на правото на собственост.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, в който
оспорват претенциите. Твърдят, че имотът е била собственост на държавата и
праводателят на ищците не би могъл да го придобие по давност, предвид
съществувалата забрана за това по отношение на социалистическата собственост. В
полза на Н. Р. Д.било признато безвъзмездно право на строеж, отразено в издадения
акт за държавна собственост. Иска се отхвърляне на претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява следното:
1
По делото е представена извадка от КРП на село Рогош одобрен през **** г. От
същата е видно, отреждането на парцел I**-общински. Съставен е и акт за държавна
собственост от **** г. за цялото дворно място с площ **** кв.м., съставляващо парцел
**. Отразено е още, че мястото е завзето и застроено от Н. Р. Д. до ****год., както и че
няма документ за изплащането му. В края на документа е записано, че е признато
безвъзмездно право на строеж на Н. Р. Д. съгласно д.в. бр. *** от ****.
Между страните е безспорно, че имотът е идентичен със заснетите в момента
ПИ по КК.
Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие, но като
официален документ се ползва до доказване на противното с обвързваща
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. В този смисъл е и
разрешението дадено в Решение № **** от ***** г. на ВКС по гр. д. № **** г., *. о.,
ГК.
В настоящия случай отразяванията не се опровергават и от представените
доказателства се установява, че парцел *** е бил общинска собственост към момента
на приемането на плана през **** г., а след одържавяването в средата на миналия век е
станал държавна собственост. Действалите по това време закони не предвиждат
разграничение между държавна и общинска собственост.
С посочения в акта държавен вестник е бил приет Закон за опрощаване на
задължения към държавата. В чл. 5 от същия е регламентирано, че се опрощават
задълженията на лицата, получили или заели държавни дворни места за построяване на
жилища в селата, на които е признато право на строеж по Закона за уреждане правата
на лицата, които са заели или получили държавни дворни места. Освобождават се от
задължението да заплащат обезщетение лицата, получили или заели държавни дворни
места, на които е признато право на строеж по Указа за ликвидиране отношенията по
законите за уреждане собствеността върху дадени или заети места за жилища на
бездомниците. Съгласно чл. 6 се признава безвъзмездно правото на строеж на лицата,
заели без основание държавни дворни места или получили такива места по разни
закони - в селата до ** декември ***** г. и в градовете до ** ноември **** г., ако са ги
застроили до * септември *** г. и не са ги изплатили.
В същия смисъл е и представеното удостоверение за признато право на строеж
на държавно дворно място.
Ето защо предвид от представените доказателства следва да се приеме, че
наследодателят на ищците е завзел и застроил правното дворно място до **** г., без да
има учредено право в тази насока. След което такова право му е било признато по
силата на закона. Предвид данните за фактическото застрояване това е станало още
през *** г. със Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили
държавни дворни места (ДВ бр. ** от ***г). В чл. * от същия е регламентирано, че се
2
признава право на строеж върху държавна земя на всички лица, които от *** ноември
*** г. до *** декември **** г. са заели или получили без основание държавни дворни
места в строителните граници на населените места, ако: а) до ** септември ***** г. са
застроили върху тези места жилища или са започнали жилищен строеж; б)
продължават да ги владеят и в) не притежават друго жилище в местожителството си.
Съгласно чл. 2 правото на строеж върху държавна земя, признато по настоящия закон,
се заплаща до 31 декември 1960 г. по специална тарифа, одобрена от Министерския
съвет.
В акта за държавна собственост е записан Закона за опрощаване на задължения
към държавата, защото съгласно чл. 6 от същия е признато безвъзмездно право на
строеж на лицата, които не са изплатили цената на признатото право на строеж по
закона от 1956 г. С неизпълнението на това задължение правото на строеж не се е
погасило, защото в чл. 2, ал. 2 е предвиден ред за принудително събиране на
дължимите суми.
Предвид горното се доказва, че Н.Р. Д. е притежавал право на строеж върху
държавното дворно място. По силата на това право той е имал възможност да ползва
имота в неговата цялост, защото съгласно чл. 15, ал. 3 (отм.) от Закона за
собствеността правото на строеж включва ползването и на незастроената част от
земята. Правилото на чл. 15, ал. 3 ЗС в описания по-горе обем е приложимо при
всички случаи на суперфициарна собственост на граждани върху държавен терен,
включително когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл. 15 ЗС с
ДВ бр. 87/1974 г. (изрично в този смисъл решение № 946/11.04.1979 г. по гр. д. №
946/78 г. на I г. о. на ВС и решение № 59/18.06.2018 г. по гр. д. № 2609/17 г. на II г. о. на
ВКС).
Съгласно параграф 42 от ПЗР на ЗОбС правото на собственост е преминало в
полза на общината след разделянето на двата вида собственост.
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в различни редакции през годините от приемането му
през **** г. предвижда забрана за придобиването по давност на няколко групи имоти.
Първоначално забраната се е отнасяла до вещ, която е социалистическа собственост,
след 1990 г. до държавна и общинска собственост, а след 1996г., забраната е
ограничена до вещи публична държавна или общинска собственост. Частната
общинска и държавна собственост е изключена от ограничението с последното
изменение в сила от 01.06.1996г.
При релевирано основание за придобивна давност на имот недвижима частна
общинска собственост, срокът, който би дал основанието- при наличие на останалите
елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се придобие правото на
собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата
на 31.05.2006 г. Това означава, че началният момент, от който срокът следва да е
3
започнал да тече (без прекъсване) е преди или най-късно към дата 01.06.1996 г. Към
този момент е в действие правилото на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ, бр.
33/1996 г. - в сила от 01.06.1996 г., според която не могат да се придобиват по давност
само имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на противното- в
рамките на този срок може да бъде придобит имот частна общинска собственост.
(Решение № 253 от 7.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2013 г., I г. о., ГК.) Това
означава, че началният момент, от които срокът може да е започнал да тече трябва да е
преди или най-късно към дата 1.06.1996 г. (Решение № 558 от 7.01.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 269/2010 г., II г. о., ГК.)
В настоящия случай осъществявана от Н. Д. фактическа власт не може да се
квалифицира като владение. Той е започнал да държи имота съгласно разпоредбите на
посочените по-горе закони и го е държал за периода до смъртта си единствено поради
признатото му вещно право на строеж, от което е произтичало право на ползване и
върху незастроената част. През този период до неговата смърт през 1986 г. не се
установява да е манифестирал намерение за своене спрямо собственика на имота, а
именно Държавата.
След смъртта му, неговите наследници са продължили фактическата власт на
своя наследодател под формата на държане. Те не могат да установят владение до
противопоставянето на намерението им за своене на действителния собственик-
Държавата, а след разделянето на собствеността- Общ.. Ако собственикът на недвижим
имот предостави ползването му на трето лице (което в случая е станало по силата на
закона), упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС- налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за
другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи
имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие
по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да
бъде упражнявана явно.
В този смисъл са и решенията на ВКС, постановени по спорове за собственост с
въведено възражение за придобивна давност, а именно: Решение № 291/9.08.2010 г.,
постановено по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС, в което е прието, че за да промени
държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за
своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика; Решение №
270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО на ВКС, в което е
прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във
4
владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е
налице завладяване, е необходимо промяната, в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо другиго изключително за себе си, да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната
давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането
във владение; Решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г. на I ГО
на ВКС, в което е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта
на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време,
когато засегнатият собственик няма възможност (поради неведение) да се
брани; Решение № 12/19.02.2014 г., постановено по гр. д. № 1840/2013 г. на I ГО на
ВКС, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим
имот е придобита на правно основание (сключен договор за заем за послужване по чл.
243 ЗЗД) и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на
държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл.
69 ЗС не намира приложение.
От представените по делото доказателства се установява, че
противопоставянето на намерението за своене е станало с декларирането на имота на
***** г. в общината, притежаваща към този момент правото на собственост. С
подаването на декларациите, придружени с акт за собственост, наследниците са
манифестирали намерението си да владеят вещта за себе си. Самото снабдяването с
констативен нотариален акт за собственост не разкрива намерението за своене, защото
собственикът няма задължение да следи за вписванията, а от събраните доказателства
не се установява издаването на акта да е станало известно преди посочената дата.
От 21.01.2008 г. до постановяването на Решение № 3 на КС на РБ– ДВ бр. 18 от
2022, е действала разпоредбата на параграф 1 от Закона за допълване на ЗС (ДВ, бр.46
от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.), в което е предвидено, че давността за придобиване
на държавни и общински имоти спира да тече. Нормата бе обявена за
противоконституцинна през настоящата 2022 г., като едва след обнародването на
решението в ДВ спира прилагането й. Предвид горното давностният срок не е изтекъл.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъде присъдена
сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за всеки от тях.
По изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. Н. ИВ., ЕГН **********, Н.Р.а Н., ЕГН
**********, Ж. Р. Р., ЕГН ********** и Н. В. Р., ЕГН **********, срещу Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Общ., с
адрес: гр. П., бул. М. № ***, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Държавата и Общ., че СТ. Н. ИВ., Н.Р.а Н., Ж. Р. Р. и Н. В. Р. са
собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор
***** по КК и КР на село Р., Общ. М., одобрени със заповед № *****г. на ИД на
АГКК, адрес на имота: с. Р., ул. П. С. № * площ от ***** кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ****,
*****, *****, *****, *****, *****, *****, и на поземлен имот с идентификатор
***** по КК и КР на село Р., Общ. М., одобрени със заповед № *****г. на ИД на
АГКК, адрес на имота: с. Р., ул. П. С. № *, площ от *** кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, при съседи: поземлени имоти с идентификатори *****,
*****, ****.
ОСЪЖДА СТ. Н. ИВ., ЕГН **********, Н.Р.а Н., ЕГН **********, Ж. Р. Р.,
ЕГН ********** и Н. В. Р., ЕГН ********** да заплатят на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, сумата от
**** лева- разноски в производството.
ОСЪЖДА СТ. Н. ИВ., ЕГН **********, Н.Р.а Н., ЕГН **********, Ж. Р. Р.,
ЕГН ********** и Н. В. Р., ЕГН **********, да заплатят на Общ М.., с адрес: гр.
Пловдив, бул М. № ***, сумата от **** лева- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6