Решение по дело №81/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 98

 

гр. ВРАЦА, 13.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                  отделение в

публичното заседание на  11.03.2020 г.      в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора             секретар  Мария Ценова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова            

         в. гр. дело N` 81  по описа за 2020   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производствето е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 22808/18.12.19 г. на ЕООД "ЕОС Матрикс", с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение на районен съд гр. Враца № 1040/02.12.19 г. постановено по гр. дело № 2824/19 г. по описа на същия съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявените от дружеството въззивник установителни искове с правно осн. чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника Г.М.Г., с ЕГН ********** за установяване дължимостта на следните суми: 11 980 лв. главница; 381.68 лв. договорна лихва за периода от 06.12.12 г. до 18.07.13 г. дължими по договор за потребителски кредит № FL661122 от 06.11.12 г., като неоснователни поради погасяването им по давност.

Въззивникът навежда оплакване, че решението на районен съд е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която районен съд е формирал извод, че процесните вземания са погасени по давност. Изводите на съда не отговаряли на формираната съдебна практика относно началната дата на погасителната давност, предвид хипотезата по казуса. Според дружеството, постигнатата в договора за потребителски кредит уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без уведомяването на длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не пораждала действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредотополучател. В тази връзка въззивникът не споделя становището на първостепенния съд, че изискуемостта настъпва без да е необходимо  каквото и да било волеизявление. Намира, че съгласно ТР № 8/17 г. му се дължат вземанията с настъпил падеж.

Дружеството моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество от настоящата инстанция, с който исковата му претенция бъде уважена изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалба Г.М.Г., чрез адв. И.М. от САК, представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата.

С вх. № 1334/22.01.20 г. е постъпила частна жалба от Г.М.Г., чрез адв. И.М., срещу определение на районен съд гр. Враца № 11/03.01.20 г., постановено по гр. дело № 2824/19 г. по описа на същия съд, с което на осн. чл. 248 от ГПК съдът е ОТХВЪРЛИЛ искането на Г.М.Г. за изменение на решение № 1040/02.12.19 г. по гр. дело № 2824/19 г. в частта за разноските. Жалбата съдържа искане на молителя-ответник Г.М.Г. да му се присъдят съдебни разноски в заповедното и исковото производството общо в размер на 2 030 лв. Жалбоподателят намира, че определението е неправилно, тъй като по делото имало представени доказателства за действително направени разноски, а адв. възнаграждение, в хипотезата на чл. 38 от ЗА, се дължало и без да се представят доказателства, достатъчно било, че насрещната страна няма изрично възражение в тази връзка.

Частният жалбоподател моли за отмяна на определението на районен съд и присъждане от въззивния съд на претендираните разноски.

Ответната страна не е представила отговор. 

Страните нямат доказателствени искания към въззивния съд.

Настоящият въззивен съдебен състав, като прецени валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а по същество-неговата правилност с оглед оплакванията в жалбата и всички събрани по делото доказателства, прие следното:

Въззивната жалба вх. №22808/18.12.19 г. е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство, по реда и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК, поради което е редовна и допустима.

Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е  неоснователна, поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ЕООД "ЕОС Матриск" с ЕИК ********* против ответника Г. *** с ЕГН **********, с която против последния са предявени положителни установителни искове с пр. основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и по чл. 86 от ЗЗД, с цена на главния иск /главница/ 11 980 лева, представляващи неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит /паричен заем/  № FL661122, сключен между страните на 06.11.2012 година; обусловени претенции с цена 381.68 лв. договорна лихва за периода от 06.12.12 г. -18.07.13 г.; законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 12.08.13 г. до окончателното изплащане на сумата. Дружеството ищец претендира да му се присъдят съдебните разноски направени в заповедното и исковото производство.  

Ищецът излага в исковата си молба, че сключил с ответника Г.М. посочения по-горе договор за потребителски кредит /по-нататък за кратко-договора или ДПК/, по който ищецът се явявал кредитор, а ответницата-длъжник. Параметрите на договора, отразени в исковата молба и посочени  в приложения като писмено доказателство на стр. 40 Договор, били следните: Дружеството-ищец твърди, че ответникът Г.М. е сключил с АД "Юробанк И Еф Джи България" договор за кредит № FL661122/ 06.11.2012 г. Ответникът не изпълнявал задължението си по договора за връщане в договорените срокове на предоставените  му парични средства и договорена лихва - неплащане на погасителните вноски за м. 03.13 г. и м. 04.13 г., на осн. чл. 15, ал. 5 от договора, при което на 07.04.13 г. всички вземания по договора от 06.11.12 г. били обявени от банката-кредитор за предсрочно изискуеми. Банката подала заявление за издаване заповед незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, по което пред районен съд гр. Враца било образувано ч. гр. д. № 3148/13 г. и за исковите суми била издадена заповед за изпълнение и изп. лист. След получаване на изп. лист, било образувано изп. производство по изп. дело № 11016/13 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и р-н на действия СГС. С договор за цесия от 18.01.16 г. банката-кредитор прехвърлила на ищеца "ЕОС Матрикс" ЕООД  вземанията си към ответника Г. М. по договора за кредит. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Г. М. му дължи посочените по-горе суми. Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът М., чрез процесуалния си представител адв. И.М., в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск. Без да оспорва действителността на процесния договор за кредит, обстоятелството, че договора е станал предсрочно изискуем считано от 07.04.13 г., а също и действителността на договора за цесия от 18.01.16 г., ответникът твърди, че дружеството ищец е ненадлежна страна в производството, такава следвало да бъда банката първоначален кредитор. Твърди още, че прехвърляне на вземането по договора за кредит няма действие спрямо него, тъй като не му                                                                                                                                                                                                                                                                           е съобщено надлежно според изискването на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Заявява правопогасително възражение за недължимост на вземанията като погасени по давност.

Окръжен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен договор за кредит № FL661122/ 06.11.2012 г. сключен между АД "Юробанк Блгария" гр. София с ЕИК *********  и ответника М., от който е видно, че дружеството е предоставило в заем на ответника сумата от 11 980 лв.; Посочен е крайният срок за погасяване на кредита, влючително и лихвите, до 06.08.2021 г.; общата сума дължима от кредитополучателя е 20 856.31 лв.; Според чл. 3, ал. 4 от договора ГПР по кредита е 15.34%; В чл. 3 ал.1 и ал. 2 от договора е посочено как се определя годишната лихва по кредита. Тя се определя, като променлива годишна лихва. Първата година от кредита тя се формира от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за потребителски кредити в лева плюс договорна надбавка в размер на - 5.70 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на "Юрбанк България" е в размер на 13.300 пункта. За периода след първата година до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи променлива годишна лихва формирана от сбора на БЛП на банката за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0.800 пункта. В ал. 6 от чл. 3 подробно се определя начина на определяне на базовия лихвен процент на банката, както и банката поема задължение да уведоми кредитополучателя за промяна в БЛП. С договора на кредит е представен погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различните лихвени проценти за целите на погасяването.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от ТБ „Юробанк България“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, против Г.М.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, пред районен съд гр. Враца, е образувано приложеното ч. гр. дело № 3148/13 г.,  за суми в размер на 11 980,00 лв. – главница, 381,68 лв. - договорна лихва за периода 06.12.2012 г. – 18.07.2013 г., като е поискано присъждане на законната лихва върху главницата от датата на заявлението /12.08.13 г./ до изплащането на вземането, както и разноски за производството в размер на 247,23 лв. – държавна такса, 596,68 лв. – адвокатско възнаграждение и 5,49 лв. – разходи за куриер. В заявлението се сочи, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № FL661122/06.11.2012 г., сключен между длъжника и ТБ „Юробанк България“ АД. Твърди се, че по силата на този договор кредитополучателят Г.Г. е получил сума в размер на 11 980,00 лв. Посочва се, че погасяването на кредита става на месечни вноски с падеж 6-то число на съответния месец, но длъжникът не е погасил две месечни вноски по погасителния план за месеците март и април 2013 г. в размер на 77,38 лв. всяка, при което на 07.04.2013 г. вземането на банката за възстановяване на целия кредит е станало предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като изискуемостта е настъпила, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните, съгласно договореното в чл. 15, ал. 5 от договора за кредит.

 Въз основа на представените документи – Извлечение от счетоводните книги на ТБ „Юробанк България“ АД към 18.07.2013 г. и Договор за потребителски кредит № FL661122/06.11.2012 г., заповедният съд е издал Заповед № 2363/13.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е издаден и изпълнителен лист в полза на заявителя, получен на 11.09.2013 г.

От представения договор за цесия от 18.01.16 г. е видно, че АД "Юробанк България" гр. София е прехвърлил на дружеството ищец вземанията си по договора за кредит. В приложение към договора, неразделна част от него, фигурира и вземането към ответника Г. М.. С нотариално заверено пълномощно от 18.01.2016 г. /стр.34/ старият кредитор е упълномощил ищеца да уведоми ответника от негово име за договора за цесия. По делото не са представени доказателства - уведомление за цесия от ищеца, действащ като пълномощник на стария кредитор, че преди предявяване на процесния иск е уведомил ответника за извършената цесия. Уведомление до ответника М. за извършената цесия се съдържа в доказателствата придружаващи исковата молба. По делото е изслушана счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че процесният кредит е усвоен от длъжника, като на 06.11.12 г. по негова сметка е преведена сумата 11 980 лв. Ответникът- кредитополучател е извършил плащания  по кредита, които не съответстват на падежните дати по погасителния план - на 06.12.12 г. внесени 25.20 лв., на 23.01.13 г. внесени 200 лв., на 08.02.13 г. внесени 18.17 лв., на 12.02.13 г. внесени 118.76 лв. След 06.03.13 г. кредитополучателя не е извършвал плащания. С направените плащания са погасени задълженият по договорната лихва по погасителния план. Според експерта, размерът на просрочените плащания са както следва 11 980 лв. главница и 381.68 лв. включваща неиздължените суми по договорната лихва за периода от 06.12.3 г. до 18.07.13 г.

По молба на дружеството ищец "ЕОС Матрикс" ЕООД /стр. 98/ от 07.05.19 г. и въз основа на изпълнителния лист от 13.08.13 г. по приложеното ч. гр. д. на ВрРС №3148/13 г.,  е образувано изпълнително дело № 20198990400750 по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899, с район на действие ОС – Враца, по което на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му на 20.05.2019 г. На 21.05.2019 г., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът Г. М. е подал писмено възражение, с което е оспорил дължимостта на вземането в заповедното производство, като се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност. С Разпореждане № 3888/22.05.2019 г. на кредитора са дадени указания от районен съд за предявяване на иск в едномесечен срок, считано от съобщението.

В рамките на указания от районен съд гр. Враца срок, на 11.07.19 г. кредитора "ЕОС Матрикс" ЕООД е предявил процесния иск с правно основание чл. 422 от ГПК. 

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидения в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

От представените по делото доказателства безспорно се установява, че между ответника Г.М. и АД "Юробанк Българаия" е бил сключен договор за кредит от 06.11.2012 г., по силата на който на ответника е била предоставена заемната сума срещу задължението му да върне същата при уговорените в договора условия. Ответникът не спори, че подписът върху договора е негов. Страните не се спорят също, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е престирал на договорената падежна дата вноските по договора за м. 03/13 г. и за м. 04/13 г., при което съгласно договореното в чл. 15, ал. 5 от кредита на 07.04.13 г. е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит, без да е нужно волеизявление на страните. Размерът на претендираните от ищеца неиздължена главница и част от възнаградителната лихва, е определен от експерта по изслушаната и неоспорена счетоводна експертиза, както следва - главница от 11 980 лв. и договорна лихва 381.68 лв. за периода от 06.12.12 г. до 18.07.13 г.  и тези суми съвпадат с исковите.

Следва да се посочи, че в казуса не намира приложение т. 18 от ТР № 4/18.06.14 г. по т. д. № № 4/13 г., тъй като условията, при които настъпва предсрочна изискуемост на кредита, в конкретния случай е договорена между страните през 2012 г. и същата е настъпила е през 2013 г., а заповедта за незабавно изпълнение на исковите суми № 2363 е издадена на 13.08.13 г. по ч. гр. дело на ВрРС. Посочените релевантни за спора факти са се осъществили преди приемна на цитираното ТР, а то няма обратна действие, доколкото това би било в противоречие с принципното положение въведено с нормата на чл. 14 от ЗНА, че нормативните актове имат обратно действие само по изключение и то по силата на изрична правна норма.  

Спорен по делото е въпросът надлежно ли е бил уведомен ответника за извършената цесия.

Ищецът се легитимира като кредитор въз основа на приложения по делото договор за цесия. Съдът счита, че по делото се доказа, че е налице валиден такъв. От представеното приложение към него се установява, че вземането към ответника също е било предмет на цесията.

Доказа се и следваща предпоставка за уважаване на иска, а именно: надлежно уведомяване за договора за цесия. В този смисъл съдът не споделя възраженията на ответницата М., че уведомяването с връчване на исковата молба и приложенията не е валидно. Съобразно уговореното цесионерът е бил упълномощен от цедента да извърши съобщаването за извършената цесия, за което по делото е представено съответното пълномощно. Ето защо, с получаването на настоящата искова молба и приложените към нея уведомление и пълномощно, следва да се приеме, че е налице надлежно уведомяване на длъжника от предишния кредитор по договора за заем.

Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ІІ т. о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на І т. о., уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като това разрешение е приложимо в производството по предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, какъвто е бил предметът и на цитираните съдебни решения. Следователно, с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи договора за цесия, пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, длъжникът е бил редовно уведомен за извършената цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

С оглед на изложеното по – горе съдът приема, че е сключен заемен договор с твърдяното в исковата молба съдържание, както и надлежно уведомяване за извършената цесия.

Окръжен съд не споделя и следващото възражението на ответника М., че ищецът "ЕОС Матрикс" ЕООД е ненадлежна страна в производството по изп. дело № 750/19 г. на ЧСИ Цонкова, съответно и в неговото продължение - исковото производство по чл. 422 от ГПК. Основание за това възражение на ответника е факта, че  процесното вземане е цедирано от първоначалния кредитор на "ЕОС Матрикс" ЕООД след издаване на изп. лист за вземането на 13.08.13 г. по ч. гр. д. на ВрРС № 3148/13 г. Нормата на чл. 429, ал. 1 от ГПК определя субективните предели на изп. лист. В същата се посочва, че частните правоприемници на взискателите, какъвто е дружеството ищец на осн. договора за цесия, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изп. лист. При тази законова уредба следва да се приеме, че дружеството цесионер "ЕОС Матрикс" ЕООД е активно легитимирано да предяви установитления иск по чл. 422 от ГПК в хипотезата, при която длъжникът е подал възражение и е оспорил задължението, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изп. лист по искане на дружеството цедент, както е в казуса.  

По настоящото дело, във вр. с представения писмен договор за кредит от 06.11.12 г., на осн. чл. 7, ал. 3 от действащия ГПК съдът е служебно задължен да се произнесе по за действителността на договора поради наличие на неравноправни клаузи и евентуално противоречие със ЗПК. Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него – юридическо лице банкова институция и ответникът – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, изводът, който се налага е, че договорът има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение следва да намерят правилата на действащия ЗПК.

Като съобрази условията по кредита изложени по-горе, окръжен съд намира, че при сключване на процесния договор е спазена нормата на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 от ЗПК в редакциите им към момента на сключване на договора, определящи формата и съдържанието на договора, което налага извода за действителност на договора. Според окръжен съд сключеният между праводателя на ищеца и длъжника договор за потребителски кредит е действителен с оглед критериите за действителност залегнали в чл. 22 от ЗПК, доколкото договорът за кредит отговаря на изискванията на цитираните текстове от ЗПК - наред с договора е подписан отстраните и погасителен план съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение  на вноските между различните неизплатени суми, дължими при договорения променлив лихвен процент, за целите на погасяването, както и е посочена информация за начина, по който не формира лихвения процент. В чл. 17 от договора за кредит е посочена клауза за наличието на право за потребителя-кредитополучател на отказ от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК.

Окръжен съд не констатира при сключване на процесния договор за кредит и нарушение на нормата на чл. 143 от Закон за защита на потребителите, съдържаща легална дефиниция на понятието неравноправна клауза /уговорка/ в договор сключен с потребител.

Независимо от извода за действителност на процесния договор на потребителски кредит и неизпълнение на задълженията по него от страна на кредитополучателя Г. М. в размер на исковите суми - главница от 11 980 лв. и договорна лихва от 381.68 лв. за периода от 06.12.12 г. до 18.07.13 г., чийто размер се установява от заключението на неоспорената счетоводна експертиза, предявените от дружеството цесионер обективно съединени искова с правно осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК и във вр. с чл. 240 ал.1 и ал. 2 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимост и връщане на заетата главница и възнаградителна лихва, следва да се отхвърлят.

Това е така, тъй като окръжен съд намира за основателно направеното в срок правопогасително възражение от страна на ответника длъжник Г. М. за неоснователност на исковете, като погасени по давност, поради следните съображения:     

По делото не се спори между страните, че предсрочната изискуемост на исковите суми е настъпила на 07.04.13 г., поради неплащане на погасителните вноски за м. 03/13 г. и м. 04/13 г. на договорената падежна дата. От тази дата вземането за целия кредит, включително и за исковите суми е станало изискуемо. От 07.04.13 г., на осн. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече пегодишна погасителна давност, която изтича на 07.04.18 г. В периода от 07.03.13 г. до 07.03.18 г. не е извършено действие, което да прекъсне течението на погасителната давност за исковите вземания. Заявлението на първоначалния взискател "Юробанк България" АД от 12.08.13 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист за исковите суми, по което заявление пред районен съд гр. Враца е образувано ч. гр. дело № 3148/13 г. и е издадена заповед за изпълнение № 2363/13.08.13 г. и изп. лист от същата дата, който банката заявител е получила на 11.09.13 г., не прекъсват течението на погасителната давност. Тя се прекъсва с предявяване на иска с правно осн. чл. 422 от ГПК за съществуване на вземанията - в този смисъл е задължителното за съдилищата тълкуване на закона дадено от ВКС с т. 14 от ТР № 2/26.06.15 г. по ТД № 2/13 г. И тъй като, в конкретния случай искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен пред районен съд гр. Враца от дружеството цесионер "ЕОС Матрикс" ЕООД на 11.07.19 г., тоест след изтичане на петгодишната погасителна давност, то предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

При съвпадение на крайния правен извод на настоящата инстанция за неоснователност на предявените искове, с изводите на първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По частна жалба вх. № 1334/22.01.20 г. на Г.М., подадена чрез процесуалния му представител адв. И.М. срещу определение на ВрРС № 11/03.01.20 г. постановено на осн. чл. 248 от ГПК, с което районен съд е отхвърлил искането на Г.М. да му се присъдят съдебни разноски на правени в заповедното производство в размер на 930 лв. /хонорар за представляващия го адвокат И.М./ и направените в исковото производство в размер на 1 100 лв., също хонорар за представляващия го адв. И.М., окръжен съд намира следното:

Според посоченото в т. 1 от ТР № 6/11.13 г. постановено по т. д. № 6/12 г. съдебни разноски за адв. възнаграждение се присъждат, но когато страната е заплатила възнаграждението. Доказателства в тази връзка представлява банков документ или  договор за правна защита и съдействие, който има характер на разписка за получена сума, но само ако в договора ясно е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено от довереника на адвоката в брой. В конкретния случай по делото не е представен банков документ. Представени са два договора за правна защита и съдействие /на стр. 66 от заповедното производство за сумата 930 лв. и на стр. 68 от исковото за сумата 1 100 лв./, но в съдържанието и на двата не е посочено, че договореното възнаграждение за процесуално представителство на адв. И.М. е платено от ответника Г.М. в брой, тоест не е доказано, че ответникът действително е направил разноски в производството в претендирания размер от 2 030 лв. Следва са се посочи, в договорите не е посочено, че на адв. И.М. се дължи възнаграждение при някоя от предпоставките на чл. 38, ал. 1 от ЗА.

При това положение, изводът на първостепенния съд, че на ответника Г. М. не следва да се присъждат съдебни разноски за заповедното и исковото производство в размер на сумата 2030 лв., доколкото не са представени доказателства, че такива действително са направени, е правилен и обжалваното определение следва да се потвърди.    

При изхода от спора по въззивната жалба срещу решение на ВрРС № 1040/02.12.19 г. и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, на процесуалния представител на ответника по жалба Г. М., адвокат И.М. следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция, при предпоставките на чл. 38, ал. 1 т. 3 от ЗА и на осн. Наредбата за минималните адв. възнаграждения - чл.7, ал. 2 т. 4, в размер на  900.86 лв.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 1040/02.12.2019 г. постановено по гр. д. № 2824/19 г. по описа на същия съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на основание чл. 248 от ГПК за разноските, на районен съд гр. Враца № 11/03.01.2020 г. постановено по гр. дело № 2824/19 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА "ЕОС Матриск" ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на адвокат И.М.Г. с ЕГН ********** от Софийска адв. колегия сумата 900.86 лв. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция на ответника Г.М.Г. при предпоставките на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател   .......     Членове 1.........

 

 

 

                                   2..........