№ 376
гр. гр. Добрич, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четвърти май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20223200500267 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл. 248 ал.3 от ГПК въз основа на подадената
от адв.Г.Д. като процесуален представител на СН. Д. СТ.,ЕГН ********** частна жалба
рег.№ 260255/10.03.2022 год. срещу определение № 260031/16.02.2022 год. по гр.д.№
325/2020 год. на Районен съд Б.,с което е отхвърлена молбата й за изменение на решение №
260085/16.12.2021 год. по гр.д.№ 325/2020 год. на Районен съд Б. в частта на присъдените
му разноски.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се настоява за
неговата отмяна.Частният жалбоподател възразява срещу изводите на съда ,че разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени съобразно броя на заявените искове,а
не съобразно броя на ответниците, както и дължимо ли и в какъв размер възнаграждение за
защита срещу направени от противната страна възражение за недействителност на договор и
явяване в повече от едно съдебни заседания.
Ответницата по частната жалба Г.Г.. С.,ЕГН ********** ,от с.Ж. ,общ.Г.Т. счита
жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
При данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е
връчено на дата 22.02.2022 год., частна жалба рег.№ 260255/10.03.2022 год. ,изпратена по
пощата на дата 08.03.2022 год. е подадена в срока по чл. 248 ал.3 изр.ІІ-ро,във връзка с
чл.259 ал.1 и чл.62 ал.2 от ГПК.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както
следва:
Решение № 260085/16.12.2021 год. по гр.д.№ 325/2020 год. на Районен съд Б. е
постановено по предявен от СН. Д. СТ. срещу Г.Г.. С. и АЙТ. С. С. иск по чл. 19 ал.3 от
ЗЗД за сключване на окончателен договор с предмет недвижим имот:нива с площ от 9.779
1
дка, находяща се в местността “Ваклука“, с.Д., общ. Б.,съставляваща имот с идентификатор
№ ***.
Цената на иска е в размер от 1365.78 лв. Същият е бил оспорен от ответниците,
противопоставили възражения за неговата недействителност: две от вида нищожност и две
от вида унищожаемост. По делото са били проведени съдебни заседания на дати 18.01.2021
год.;02.06.2021 год.;16.09.2021 год. и 19.11.2021 год. Съгласно приложен договор за правна
защита и съдействие и пълномощно,ищецът-частен жалбоподател е упълномощил за
процесуално представителство по делото адв.Г.Д. срещу договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 1800 лв.,посочен като съдебно-деловоден разход в депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.Ответниците са заявили възражението по чл. 78 ал.5 от
ГПК.Районен съд Б. е постановил решение за уважаване на предявения от частния
жалбоподател иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД ,счел е възражението за прекомерност на
възнаграждението за основателно и му е присъдил като част от сторените разходи за водене
на делото сумата от 900 лв. ,която е заплатил за възнаграждение на адв.Г.Д..
Решението е било връчено на частния жалбоподател на дата 04.01.2022 год. и в срока за
неговото обжалване е било изпратено по пощата на дата 18.01.2022 год. искане рег.№
260060/20.01.2022 год. за изменението му в частта за разноските,като разноските за адвокат
бъдат присъдени в пълен размер.
По правилото на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , минимума за защита по дело с интерес от 1 365.78 лв. следва
да бъде определен на сумата от 325.60 лв.Съобразно разпоредбата чл. 7 ал.6 от същата
Наредба ,за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими
имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според
правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв.Горното води до извод,че частния
жалбоподател е заплатил адвокатско възнаграждение в трикратен размер- 1 800 лв.
,респ.надхвърлящ и цената на иска (защитаваното материално благо).
Правноирелевантни са навежданите доводи ,че размерът на възнаграждението се обуславя
от броя на ответниците.Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съгласно
трайно установената съдебна практика (определение № 404/26.10.2020 год. по ч.гр.д.№
2883/2020 год. на ВКС,ІV г.о.;определение № 77/24.02.2022 год. по ч.т.д.№ 1692/2021 год. на
ВКС,І т.о.), тази разпоредба има предвид единствено броя на обективно съединените искове,
независимо от броя на ищците или ответниците, т. е. – независимо от броя на субективно
съединените искове – аргумент от чл. 72 от ГПК,съгласно която за предявените с една молба
искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес
независимо от броя на ответниците и при съобразяване,че в случая една обща искова
претенция е предявена срещу двама ответници за общо тяхно задължение за прехвърляне на
един недвижим обект.Предоставяната по делата защита от адвокат на неговия клиент
2
включва имплицитно не само действията по заявяване на претенцията ,обосноваването и
поддържането й в хода на делото,но така също и правната помощ по направените от
противната страна възражения.Разпоредбата на чл. 2 ал.5 от Наредбата не предпоставя
размера на адвокатското възнаграждение от броя на противопоставени от противната страна
оспорвания и възражения.Те следва да бъдат съобразявани ,доколкото увеличават правната
и фактическа сложност на делото. В случая тя не е била голяма, така също и обема и
сложността на извършената дейност при съобразяване ,че доказателствените факти и
доказателствата,които ги обективират (писмени и гласни) не са многобройни,правното
разрешение по повдигнатите въпроси е обусловено от приложението на налична и
многобройна задължителна съдебна практика, разрешаваща основните спорни въпроси и
определя сложност в по-ниска степен. Заплатеното възнаграждение от 1 800 лв. е
несъответно на сложността на делото и извършената от адвоката дейност ,както и на
величината на защитавания материален интерес .С оглед това несъответствие, Районен съд
Б. законосъобразно е намалил договорения адвокатски хонорар до размера от 900 лв.,който
е обоснован и справедлив,а впоследствие е отказал по реда на чл. 248 от ГПК да присъди
пълния размер от 1 800 лв.,в който е бил заплатен. Тези негови изводи,въззивният съд
напълно споделя,поради което и потвърждава обжалваното определение.
По тия съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 260031/16.02.2022 год. по гр.д.№ 325/2020
год. на Районен съд Б..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3