Р Е Ш
Е Н И Е
№ 772
гр. Перник, 25.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8050
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против К.Д.М.
с
искане да бъде признато за установено по
отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер на 30.16 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за апартамент № 35, находящ
се в ****** за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 31.07.2018г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 101.91 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи
главницата, за периода от 08.07.2014г. до 28.06.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 3920/31.07.2018г. по ч.гр. д. № 5319/2018г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в
чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е подал възражение.
Ищецът поддържа,
че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо
от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило
топлинна енергия до имота на К.Д.М. на посочената в
исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в
срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание
чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва
за забава.
Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В
отговора на исковата молба се излагат твърдения, че страните по спора не са
обвързани от облигационно правоотношение, поради което К.Д.М.
не е материалноправно легитимиран да отговаря по
претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи,
че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца
фактически твърдения, както относно съществуването
на валиден договор за продажба
на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност. При условията
на евентуалност е направено възражение, че процесните
вземания са погасени по давност.
В открито
съдебно заседание на 18.04.2019г., след изслушване на становището на страните по
реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило до процесния имот топлинна енергия на стойност 30.16 лева за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., върху която сума
е начислена законна лихва за забава в размер на 101.91
лева за периода от 08.07.2014г. до 28.06.2018г., за които вземания е представено извлечение от счетоводните
книги на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването
на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията
си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните
размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр. 82/29.04.2008г.
( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен
ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с идентичен на
настоящото предмет.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респективно
то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
По делото е
представен договор за покупко – продажба на недвижим
имот от 11.12.2018г., обективиран в нот. акт № 182, том I, нот. дело № 171/2018г. по описа на нотариус
В. Д., с район на действие Районен съд – гр. Перник, видно от който К.Д.М. и Х.Й.
М. са прехвърлили правото на собственост върху процесния
недвижим имот, имащ характера на съпружеска имуществена общност, на дъщеря си Д.К.
Д., като дарителите са запазили вещно право на ползване върху вещта. Предвид
изложеното и доколкото не са ангажирани в подкрепа на противното, съдът намира,
че в процесния период от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.
ответникът с трето за спора лице е притежавал право на собственост върху процесния имот в режим на съпружеска общност, поради което
страните по спора са били в облигационно правоотношение, произтичащо от сключен
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се
поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че
основен признак на съпружеската имуществена общност е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се
по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за потребена топлинна енергия. Следователно кредиторът по
вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя
към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници
отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови
претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно
легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна
енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции.
Предвид
изложеното и доколкото страните не спорят, че за процесния
имот е доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност,
съдът намира че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е
доказан за сумата в размер на 30.16 лева, за която е представено извлечение от
счетоводните записвания на ищцовото дружество.
По предявения установителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид
изложеното и доколкото страните не спорят, че размерът на начислената законна
лихва за забава върху процесния вземания за главница
за периода от 08.07.2014г. до 28.06.2018г. възлиза на 101.91 лева, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан по
основание и размер.
По направеното от ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания, съдът намира следното:
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на вземанията. С
Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на
Окръжен съд – гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения давностен срок.
През посочения период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо, тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение.
С Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на
топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се погасяват с изтичане
на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата
на чл. 111, б. В ЗЗД.
От приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че при съобразяване на
извършените множество корекции на начислената за процесния
период топлинна енергия въз основа на изготвени изравнителни сметки за периода
и направеното възражение за погасяване на вземанията по давност, исковата
претенция се явява неоснователна, доколкото е налице вземане за счетоводно
възстановяване, а не такова за погасяване от ответника.
При недоказаност на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата,
също се явява неоснователна.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени сторените от ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 300 лева за
предоставена правна помощ в хода на заповедното производство и сумата в размер
на 200 лева адвокатски хонорар за предоставената правна помощ в настоящото
производство.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 ГПК
обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против К.Д.М., ЕГН **********,*** за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 30.16 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди за апартамент ******* за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 31.07.2018г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 101.91 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи
главницата, за периода от 08.07.2014г. до 28.06.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 3920/31.07.2018г. по ч.гр. д. № 5319/2018г. по описа на Районен
съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ да заплати на К.Д.М., ЕГН **********,*** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ да заплати на К.Д.М., ЕГН **********,*** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 200 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 5319/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на Решението:
Съдебен деловодител: