Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас, № 1555/11 юли 2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия
Л.Александрова адм.д. № 2094
по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.172, т.1, б.”д” от ЗДвП.
Жалбоподателят П.Х.Б. от гр.Стара Загора, със
съдебен адрес ***, адвокат П., е оспорил заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №1968/2012 от26.04.2012г. на началника на група в
сектор „ПП” при ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП
на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на МПС до
отпадане на основанията. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна
и се иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата,
ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед и за
присъждане на разноски.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, от фактическа страна намира следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена
ПАМ на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство
за управление до отпадане на основанията. В мотивите на заповедта е посочено,
че на 26.04.2012г. около 8.40ч. в гр.Бургас, ж.к.”Меден рудник” П.Б., като
водач на МПС – лек автомобил с рег.№М7097АМ, не използва обезопасителен колан,
когато е в движение, не е преминал ППС на технически преглед, управлява ППС без
да е правоспособен водач и не носи връчено наказателно постановление за
нарушение на Закона за движение по пътищата или решение, определение на съда,
вместо контролен талон. За така изброените нарушения в заповедта са посочени
разпоредбите на чл.137а, ал.1, предл.1, чл.147, ал.1, чл.150 и чл.157, ал.8,
всички от ЗДвП.
По
делото е представен АУАН №1968/26.04.2012г., в който са описани същите
нарушения, като за нарушението на чл.157, ал.8 от ЗДвП актосъставителя е
посочил, че водачът не е изпълнил задълженията си вменени му в тази разпоредба,
тъй като има неплатени глоби по връчено наказателно постановление
№207/27.12.2004г. Представено е и наказателно постановление №
1968/21.05.2012г., издадено от началник група сектор „ПП” при ОД МВР Бургас, с
което за описаните по-горе нарушения на жалбоподателя са наложени четири административни
наказания. По делото е представено писмо изх.№РК-2270/30.01.2013г. от началник
сектор „ПП” при ОД МВР Бургас, в което е посочено, че П.Х.Б. се води на отчет в
сектор ПП – гр.Стара Загора и че съставения АУАН, съответно и наказателно
постановление № 1968 на г-н Б. е за това, че е представил наказателно
постановление №207/27.12.2004г., вместо контролен талон, по тази причина
наказващия орган му е наложил наказание по чл.185 от ЗДвП в размер на 20 лв.
(л.39).
По делото са представени множество други
наказателни постановления, издадени на жалбоподателя, както и решения във
връзка с оспорването на тези наказателни постановления. Липсва представено
съдебно решение или друго доказателство, от което да се установява, че
наказателно постановление № 207/27.12.2004г., издадено от началника на РПУ
Стара Загора е обжалвано. Видно от разписката към наказателното постановление
същото е било връчено лично на П.Б. на 25.01.2005г.
Процесната
заповед е връчена на жалбоподателя на 14.09.2012г., а жалбата сезирала съда е
подадена чрез административния орган на 28.09.2012г., видно от пощенското
клеймо(л.103).
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата - предмет на настоящото
производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на акта.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената
от закона писмена форма и от компетентен за това административен - по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП орган – началник група в сектор ПП-КАТ към ОДМВР-Бургас, упълномощен с
МЗ № Iз-1393 от
При издаването на обжалваната заповед,
административният орган не е допуснал съществени нарушения на
процесуалноправните разпоредби на закона, които да доведат до неговата
незаконосъобразност на това основание. В заповедта са посочени както
фактическите, така и правните основания за издаването й.
Обжалваният акт не противоречи на
материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Според
хипотезата на чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, за да се наложи принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС”
е необходимо да е налице нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП. В случая такова
нарушение е установено. Нормата предвижда, че ако водача не е изпълнил
задълженията си по чл.157, ал.8 от ЗДвП, за него настъпват негативни последици,
заключаващи се в принудителна административна мярка до заплащане на дължимата
глоба. За представеното по делото наказателно постановление №207/27.12.2004г.
връчено на 25.01.2005г. липсват доказателства, че е оспорено по съдебен ред,
поради което следва да се приеме, че то е влязло в сила след изтичането на
срока за обжалване, считано от датата на връчване на постановлението. По делото
няма доказателства, а и жалбоподателя не спори, че наложените с това
наказателно постановление две глоби, общо в размер на 50 лв., не са платени.
Съгласно чл.190, ал.3 от ЗДвП глобата следва да се плати в едномесечен срок от
влизане в сила на наказателното постановление. Неплащането й в този срок
представлява нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП и следователно е годно основание
за прилагане на мярката по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП.
Към
датата на издаване на процесната заповед е изминал срок много по-голям от един
месец за плащане на глобите визирани в наказателното постановление от 2004г. и
водачът на превозното средство няма право да управлява същото, легитимирайки се
с наказателно постановление, вместо с контролен талон. Фикцията, която
разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП създава, придавайки удостоверителна сила
на контролен талон на влязлото в сила наказателно постановление, е обвързана
със срок от един месец. След неговото изтичане, лицето управляващо превозното
средство не притежава документ, потвърждаващ валидността на свидетелството за
правоуправление. По тази причина правилно административният орган е наложил
процесната ПАМ, визирайки нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, касаещо наложени с
наказателно постановление №207/04 от 27.12.2004г.
Фактът,
че наказателно постановление № 207/27.12.2004г. е влязло в сила, косвено се
потвърждава и от мотивите на решение №7/15.02.2013г. по адм.д.№420/2012г. по
описа на Административен съд - Стара Загора, в което е разгледана законосъобразността
на друга заповед за прилагане на ПАМ. Следва да се отбележи, че предмета на
това дело е различен от предмета на настоящото дело и обстоятелството, че
заповедта, процесна по адм.д.№420/2012г. на Административен съд - Стара Загора,
съдържа в мотивите си позоваване и на наказателно постановление №207/2004г.,
няма отношение към настоящия спор и законосъобразността на издадената заповед
за налагане на ПАМ, която е процесна по настоящото дело. Това е така, защото
със заповед №20007/05.04.2005г. издадена от началник сектор „ПП” КАТ при РДВР
Ст.Загора, е наложена ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за
управление поради отнемане на всички контролни точки от контролния талон.
Позоваването в тази заповед на наказателно постановление № 207/2004г. е
свързано именно с мотивиране на факта за отнемане на контролни точки. С
процесната по настоящото дело заповед е наложена мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление” поради нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП тъй като
жалбоподателя в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП не е платил глобата по влязлото в
сила наказателно постановление №207/2004г.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна,
а подадената срещу нея жалба - неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Административен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на П.Х.Б. от гр.Стара Загора, със съдебен адрес ***,
адв.П., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№1968/2012 от26.04.2012г. на началника на група в сектор „ПП” при ОД МВР
Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП на жалбоподателя
временно е отнето свидетелството за управление на МПС до отпадане на
основанията, като неоснователна.
Решението
може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението му на
страните.
СЪДИЯ: