№ 734
гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20255200500642 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Жалбоподателят С. Б. К., редовно уведомена при условията на чл. 56, ал. 2
от ГПК, не се явява. Не се явява адв. А. Г., назначен за особен представител.
Жалбоподателят В. И. К., редовно уведомен при условията на чл. 56, ал.
2 от ГПК, не се явява. За него се явява адв. Л. К., надлежно упълномощена.
За ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно уведомени при условията
на чл. 56, ал. 2 от ГПК представител не се явява. Не се явява и процесуалният
такъв юрк. М..
Съдът ДОКЛАДВА от данни в отговора на въззивната жалба, подаден от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД в случай, че в насроченото открито съдебно заседание
не се яви представител моли да се гледа делото в негово отсъствие. Съдът
приема, че отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №111/23.04.2025 г., постановено по гр.д.№32/2024г. по описа
на РС- Велинград е обявен за недействителен, на основание чл.135 ЗЗД по
отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, кв.Малинова Долина, ул.„Рачо Петков-
Казанджията“ №6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, сключения на 17.08.2023г.
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №55, том 2, рег. № 2792,
нот. дело №246/2023г. по описа на нотариус Симеон Даскалов, с който С. Б. К.,
с ЕГН ********** дарява на В. И. К., с ЕГН ********** следния свой
недвижим имот, а именно: недвижим имот с идентификатор
10450.501.2265.1.3, представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда-
многофамилна с идентификатор 10450.501.2265.1, със застроена площ на
обекта 37,00 кв.м., с предназначение за търговска дейност, при съседи на
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над
обекта: 10450.501.2265.1.1 и с административен адрес: гр.Велинград, ул.„У.“
№32, ет.1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата
и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
разположена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
10450.501.2265
Осъдена е С. Б. К., с ЕГН ********** и В. И. К., с ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр.Велинград, ул.„У.“ №28 да платят на ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
кв.Малинова Долина, ул.„Рачо Петков- Казанджията“ №6, сграда Матрикс
Тауър, етаж 4-6 следните сторени от ищеца разноски, а именно: 70лв.
държавна такса; 795лв.- разноски за хонорар на особен представител и 100лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. Б. К., чрез
особения й представител адв.А. Г..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради
недоказаност на една от необходимите предпоставки за уважаване на иска-
наличие на знание у длъжника по време на извършване на действието.-
извършване на дарение, направено с Нотариален акт от 07.08.2023г.
Сочи се, че за вземането на ищеца е налице влязло в сила Решение
№204/03.06.2024г. на РС- Велинград, постановено по гр.д.№1063/2023г. с
което е признато за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, че С. Б. К.
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, сумата от 6907,08лв. Приема се в тази
връзка, че увреждащата сделка от 17.08.2023г. предхожда решението на съда
от 03.06.2024г.
Визира се, че независимо кога това решение е влязло в законна сила и кога
длъжникът е узнал за него, то решението се явява постановено след
увреждащата сделка и няма как същия да знае за него.
2
Твърди се освен това, че поканата за доброволно изпълнение е връчена
след датата на сделката за дарението. Длъжникът не е знаел дори за
изпълнителното дело, по което вземането се събира.
Твърди се, че в края на 2023г., С. К. е узнала за извършеното прехвърляне
на задължението й към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, след което е получила препис
от исковата молба по гр.д.№1063/2023г. по описа на РС- Велинград.
Сочи се, че видно от представения нотариален акт №55, т.2, нот.дело
№246/2023г., С. Б. К. се е разпоредила с имота си, като го е дарила на своя син
В. И. К.. Извършването на тази сделка е предшествана от обстоятелствена
проверка за правото на собственост върху имот извършена в същия ден, т.е.
към посочената дата С. Б. К. не е притежавала документ за собственост върху
процесния магазин и ищецът не е могъл да насочи изпълнението на вземането
си върху него.
Визира се, че ищецът не е оспорил истинността на представената от В.
Калеев разписка за платена сума от 10000лв. на ответницата С. К. за
прехвърлянето на недвижимия имот, поради което съдът следва да кредитира
представения документ като истински, а сделката възмездна.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърли
предявения иск, като неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.М. М.
на тази въззивна жалба. В него се счита, че наведените във въззивната жалба
твърдения за неправилност на първоинстанционното решение са
неоснователни и необосновани. В този аспект се приема, че неоснователни са
твърденията на въззивника, че липсата на знание за извършената на
29.05.20205г. цесия между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и “Ти Би Ай Банк“ ЕАД е
пречка на цесионера да предяви иск по чл.135 ЗЗД.
Сочи се, че съгласно приетото ТР №2 от 26.03.2021г. по т.д.№2/2019г. на
ОСГТК на ВКС, цесионерът притежава активна материално правна
легитимация за предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД, ако увреждащата сделка
или действие са извършени, след като е възникнало вземането на
първоинстанционния кредитор- цедента, но преди сключване на договора за
прехвърляне на вземането.
Твърди се, че в настоящия случай, отчуждителната сделка е станала и след
прехвърлянето на вземането, като за въззивника е било ясно, че има
задължения към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и че с даряването на своя
недвижим имот ще бъде налице невъзможност за принудително
3
удовлетворяване на кредитора от конкретното имущество. Във връзка с това
се отбелязва, че задължението на С. Б. К. към предходния кредитор „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД е станало изискуемо и ликвидно преди извършването на сделката
за прехвърляне на процесния недвижим имот на 17.08.2023г. и действията си
задълженото лице е знаело, че уврежда кредитора с намаляване на
имуществената маса, при което за кредитора се пораждат права да търси
защита по съдебен път, като съгласно Решение №233 от 11.11.2010 г. по
гр.д.01085/2009г.- на ВКС, Іг.о., при извършена цесия, цесионерът встъпва в
правното положение на цедента, като придобива всички права, които
последният е имал срещу длъжника, от което става ясно, че за „ЕОС Матрикс“
ЕООД се поражда право да търси защита от действията, с които се е намалила
имуществената маса на длъжника.
Твърди се, че неоснователни се явяват възраженията на въззивника, че със
сделката за дарение от 17.08.2023г., С. Б. К. и В. И. К., кредиторът не е
увреден. В тази насока се цитира Решение №201/31.10.2018г. по гр.д.
№1036/2018г. на ВКС, ІVг.о., съгласно което е прието, че увреждащото
интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко
разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума
на длъжника или се намалява неговата пазарна цена. Без значение за
наличието на увреждането е дали при разпореждането в патримониума на
длъжника постъпва друго имуществено благо /т.е. разпореждането е
възмездно/, тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение
на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да се
удовлетвори.
Твърди се, че С. Б. К. не е оборила презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД, че
с извършената сделка за дарение със сина си В. И. К. е знаела, че уврежда
кредитора. С Решение №34 от 04.05.2022г. по гр.д.№1250/2021г. на ВКС, ІVг.о.
е счетено, че както е прието и в Решение по гр.д.№3396/2014г. на НКС, ІVг.о.,
длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане.
Неоснователни се приемат и твърденията на въззивника относно това, че
приложената разписка за платена сума в размер на 10000лв. се доказва, че
договорът за дарение е привиден, прикриващ договор за продажба между В. И.
К. и С. Б. К., което е извършено с цел избягване на плащане на 10% местен
4
данък.
Сочи се, че във връзка с твърденията на въззивника за привидността на
сделката по делото няма предоставено нотариално заверено обратно писмо,
разкриващо съдържанието на привидния договор. Цитира се Решение №544
от 06.01.2011г. по гр.д.№1053/2010г. на ВКС, в което се посочва, че обратното
писмо служи за пълно разкриване на симулативната сделка. Също така няма и
представено влязло в сила съдебно решение, с което се обявява привидността
на сделката.
Визира се, че дори сделката да се приеме за привидна, отново има сделка
между длъжника с низходящ, с която задълженото лице знае, че уврежда
кредитора и в хода на съдебното производство не са предоставени
доказателства, които да оборват презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, като и
двете страни по силата на презумпцията знаят за увреждането.
Искането е да се отхвърли, като неоснователна депозираната въззивна
жалба и се потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение изчислено в
съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Прави се възражение за прекомерност.
Против цитираното по-горе решение е постъпила въззивна жалба от В. И.
К., чрез процесуалния му представител адв.Л. К..
Твърди се в нея, че атакуваното решение е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния и
материални закон.
Визира се, че от събраните по делото писмени доказателства се установя,
че С. Б. К.- майката на К. е рефинансирала договора за потребителски кредит,
сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на 01.06.2020г., който кредит не е могла да
погаси своевременно. Това обстоятелство е станало повод същата да продаде
притежаваната от нея /недовършена/ сграда с предназначение- търговски
обект на сина си В. К..
Твърди се, че въпреки, че сключения договор с Нотариален акт №55, т.2,
нот.дело №246/2023 г. на Нотариус Симеон Даскалов, вписан в Служба по
5
вписванията вх.рег.№1577 от 17.08.2023г., акт №33, т.6, дело /2023г. е
оформен, като договор за дарение, К. е изплатил на праводателката сумата от
10000 лв., за което обстоятелство по делото е представена разписка.
Визира се, че ищецът не е оспорил представения документ, а решаващият
съд не го е обсъдил, поради което не може да се направи извод, приета ли е
разписката като доказателство, ако е приета, кредитирана ли е от съда? Поради
това се приема, че жалбоподателят не е могъл да ангажира писмени и гласни
доказателства в подкрепа на твърденията си относно покупка на имот,
плащането на цената му, а също и довършването на строежа.
Сочи се, че необосновано съдът е приел, че праводателката на К. е знаела
и е целяла да увреди ищеца. Този извод е в противоречие със събраните
писмено доказателства. Дори за наличието на задълженията към цедента,
същата е узнала през месец ноември 2023г., едва след получаване на исковата
молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като същевременно е разбрала за
извършеното прехвърляне на задължението й.
Твърди се, че тези факти сочат, че ответницата С. К. към момента на
изповядване на сделката не е знаела за съществуване на задължението й към
ищцовото дружество, поради което не е могла да цели увреждане на
интересите му.
Искането е, да се отмени обжалваното решение с присъждане на
направените от въззивника разноски за двете инстанции.
В срок на тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
Адв. К.: От името на доверителя ми заявявам, поддържам въззивната
жалба, така както е предявена. Не оспорвам жалбата на ответницата С. К.. С
оглед на обстоятелството, че е настъпило преклузия за представяне на каквито
и да е писмени или гласни доказателства в днешно съдебно заседание не правя
такова искане. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания
пред въззивната инстанция.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
6
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, в допълнение към изложеното във
възивната ни жалба следва да добавя следното: с оглед на настъпилата
преклузия с подаването на отговора на исковата молба моят клиент не имал
възможност да представи каквито и да е писмени или гласни доказателства
дори и пред първоинстанционно съдебно заседание. Именно относно
заплащането на цената, освен разписката, която е приложено по делото на
цената на процесния недвижим имот, както и за вложения, които е направил,
за да може да го довърши, така и нито да посочи свидетели, които са могли да
бъдат разпитани за тези негови действия.
Смятам, че в случая дори да е приобретател по силата на дарението, той
се явява добросъвестен приобретател, тъй като той към момента на
извършването на сделката не е знаел за каквито и да е задължения на майка
му. Смятал, че дарението се извършва с цел да набави парите за лечение, тъй
като майка му е била към момента, в който е извършена сделката, болна от рак
и била подложена на лечение, както оперативно, така и химиотерапия.
В случая считам, че и неговата майка – праводателката по сделката,
също е била добросъвестна, тъй като известието относно образуване на
изпълнителното производство, тя е получила едва в края на месец септември,
т.е. значително по-късно, отколкото е била извършена самата сделка. Затова
считам, че това дело от обективна страна не е изяснено докрай и следва и да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Велинград.
Моля да постановите вашия съдебен акт, като отмените атакуваното решение
на Районен съд – Велинград и да върнете делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ по внесения депозит сумата в размер на 795 лв. в
полза на назначения по делото особен представител адв. А. Г..
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
26.12.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8