Р Е Ш Е Н И Е

№

 

06.02.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2469 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-0938-002184 /15.05.2018г. на НАЧАЛНИК на *** - ПЛЕВЕН, на Г.В.К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като отбелязва, че не е бил поканен да даде проба за употреба на наркотични вещества, а само за употреба на алкохол. Наред с това счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – с Наказателното постановление е административно обвинен и за двете форми на изпълнително деяние по чл.174 ал.3 ЗДвП, вместо само за едната от тях, както е прието в съставения АУАН, а именно – отказ да бъде изпробван с техническо средство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – **** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2184 /03.05.2018г. от страна на Г.К.Г. – мл.автоконтрольор при сектор „***, в присъствието на свидетеля С.Л.К., както и на нарушителя – Г.В.К.. Съставен е за това, че на 03.05.2018  г. около  01:40 часа в гр.***“ като  водач на лек автомобил ***, с посока на движение гр.ЛОВЕЧ отказва да бъде проверен с техническо средство „ДРЪГ ТЕСТ 5000“ с № ARHJ0***05 за употреба на наркотични вещества или техни аналози; отбелязано е, че водачът е  поканен многократно да му бъде извършена проверка с техническо средство и че е издаден талон за медицинско изследване № 0001507 от 03.05.2018 г., както и че водачът е сам в автомобила. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не се е ползвал от правото да направи възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

 Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Г.В.К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.13 – 18 от делото/. Не може да бъде споделена тезата, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че с Наказателното постановление  К. е административно „обвинен“ и за двете форми на изпълнително деяние по чл.174 ал.3 ЗДвП, вместо само за едната от тях, както е прието в съставения АУАН, а именно – отказ да бъде изпробван с техническо средство. Действително, в издаденото НП се съдържа част, следваща описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, която гласи „ОТКАЗВА ДА МУ БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ПРОВЕРКА С ТЕСТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧ.В-ВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ И НЕ ИЗПЪЛНИ ПРЕДПИСАНИЕ ЗА ХИМИКО-ТОКСИКОЛОГИЧНО ЛАБ.ИЗСЛЕДВАНЕ НА УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧ.В-ВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ“. Във връзка с така цитираната част може - и следва - да бъде отбелязано единствено това, че се касае за не особено уместен опит за обобщаване обективните и субективните признаци на деянието, с оглед формулиране на правната му квалификация. Следва да бъде подчертано, че се касае за особеност в административнонаказателната дейност на ***, резултат от използваната в същата институция електронна система. Тази особеност обаче, не се отразява на процесуалната редовност на издаденото Наказателно постановление, тъй като е напълно излишна: тя нито опорочава яснотата на описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, нито – яснотата на правната квалификация, нито - поставя под съмнение наличието на другите реквизити по чл.57 ал.1 ЗАНН.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Г.К.Г. и С.Л.К., както и писмени доказателства /л.8, л.11 – 12, л.30, л.44 – 45, л.55, л.62 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните по делото свидетели; между тях липсват противоречия, липсват и основания да се приеме, че показанията на някой от тях са тенденциозни или лъжовни. И двамата свидетели имат относително подробни спомени за случая и дадените от тях показания се ползват с убедителност. Изложените от Г. и К. факти и обстоятелства намират опора и в представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и Талон за изследване №001507/03.05.2018г. Всички споменати доказателства и доказателствени средства са изцяло в потвърждение на изложената в АУАН фактическа обстановка, като същевременно не се събраха доказателства в нейно опровержение. Следователно – и при липсата на надлежно оборване на презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП – Съдът преценява приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка за доказана по убедителен начин и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.174 ал.3 ЗДвП, „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“. От така цитираната административнонаказателна разпоредба се извежда дължимото правило за поведение на водач, от когото компетентните органи за контрол по ЗДвП изискат да бъде проверен за установяне  за употребата на алкохол в кръвта и/или за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози: да съдейства за извършване на проверка с техническо средство или да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, за медицинско изследване, респ. химико-токсикологично лабораторно изследване. От събраните доказателствени материали е видно не само, че при приетите по-горе време и място, Г.К. не е съдействал на полицейските органи за извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества /категорично е отказал такава/, но и че впоследствие не е дал съответна проба за провеждане на лабораторно изследване /л.55 от делото/. Ето защо, нарушението по чл.174 ал.3 ЗДвП се явява доказано по несъмнен начин.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно административно наказание на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. Размерът на административните наказания не следва да бъде обсъждан, тъй като посочената правна разпоредба предвижда абсолютно определена санкция, която е правилно отмерена. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл. 174 ал.3 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-002184 /15.05.2018г. на **“ при ***, с което на Г.В.К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: