Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Искова молба по чл. 422 от ГПК. Ищецът "М. Ю." С. излага в исковата молба, че на ответника " Е. 91" Е. гр.С., по силата на договор за предоставяне на кредит, е предоставен банков кредит в размер на 350 000 евро. Кредитът е предоставен с инвестиционна цел- финансиране на проект за изграждане на жилищна сграда, като отпускането на кредита е предвидено при по-специфични условия за които страните са се договорили в т. 2.2 от договора: предвидено е първо усвояване на кредита за определена сума, а след това и последващо усвояване на кредита, след като дружеството изпълни условия / представяне на предварителни договори за покупка на обектите/. Договорен е и срок на усвояване на кредита, както и крайния срок на издължаване на кредита, като тези срокове са удължени с анекс към сключения договор. Тъй като кредитополучателя не е издължил просрочени задължения за плащане на лихви, такси и комисионни, както и не е изпълнил предвиденото в т.2.2 от договора, банката е отказала последващо усвояване на останалата част от кредита. На 09.12. 2009г. е подписан договор за встъпване в дълг между банката и Е. Д. И., който се явява и втори ответник по настоящето дело. След изтичане на крайния срок за погасяване на получения кредит- 30.11. 2009г., банката по реда на чл.417 от ГПК се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против дружеството и физическото лице. В развитото заповедно производство длъжниците са направили възражение, поради което е заведен настоящия иск. С него ищецът моли да бъде признато за установено вземането му срещу ответниците в размер на 191 040,13 евро, лихва върху главницата в размер на 12 571,41 евро за периода от 25.06. 2009г. до 20.12. 2009г., както и разноски по делото в заповедното производство- 7964,59 лв. Претендира разноски и за настоящето дело, както и адвокатско възнаграждение в размер на 8 414,59 лв. Ответниците по делото "Е. " 91 Е. гр.С. и Е. Д. И. са оспорили предявения иск. Процесуалният представител на ответниците- адвокат Е. Н., в писмена защита излага съображения за неоснователност на иска, с възражения, че неизправната страна в договорните отношения е банката. Банката не е предоставила договорения кредит в цялост, при безспорно установени факти, че дружеството кредитополучател е изпълнило поетите договорни задължения в т.2.2. от договора, представило е предварителни договори за покупка на жилища в обекта, обектът е завършен в груб строеж. По тези съображения не следва да се уважи предявения иск. Претендира разноски по делото. В. окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Между ТБ " М. Ю. " и "Е. 91" Е. гр.С., на .... ........г., е бил сключен договор за банков кредит в общ размер 350 000 евро. Кредитът е инвестиционен за проектно финансиране на проект: жилищна сграда с апартаменти, магазин и складови помещения в гр.С., УПИ ....., кв. ..... Крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми / в т.ч. главница, лихви, такси, комисионни, наказателни лихви, разноски/ е 30.11. 2009г. Освен общите условия по банковия кредит, страните са постигнали договореност и за изпълнение на специфични условия- Раздел І, т.2 от договора. Тези специфични условия не променят крайния срок на издължаване на кредита, но позволят на банката да предоставя кредита на няколко пъти, за точно фиксирани суми, и след като кредитополучателят изпълни условия, свързани с изграждането на обекта и сключване на предварителни договори. Няма спор между страните, че банката е предоставила сума в размер на 191 040,13 евро и след тази сума други суми по договорения размер на кредита не са предоставени на кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на тази сума е настъпил на 30.11. 2009г, тъй като независимо, че между страните по договора за банков кредит са подписани анекс и договор за встъпване в дълг, няма данни с последващите споразумения да е променена крайната дата на издължаване на кредита. Към тази дата полученият и усвоен от кредитополучателя кредит не е върнат на банката. Този факт е от съществено значение в настоящето производство и в тежест на получилия кредита и встъпилия в дълг е било да докажат, че кредитът е върнат. Успешно доказване в тази насока не се проведе. По делото са събрани доказателства, че в счетоводствата и на банката, и на дружеството има осчетоводено задължение за просрочена главница на дружеството по процесния договор за банков кредит и анекс към него за 191 040,13 евро, установено е задължение за лихви, както и, че са били представени 6 бр. предварителни договори с изпълнени условия, както е посочено в т.2.2 от сключения договор за банков кредит. За така установените факти съдът се позовава на изслушаната съдебно счетоводна експертиза, която е обективна и кореспондира на останалите писмени доказателства по делото. Също така е установено, че сумите по отпуснатия банков кредит са усвоени за извършване на строителни работи на обект жилищна сграда в УПИ ..... кв..... по плана на гр.С., тъй като са изпълнени СМР за 529 438 лв. при първоначално представена пред банката количествено-стойностна сметка за 751 585,50 лв. В тази насока е заключението на вещо лице инж.Д., което се възприема от съда също като обективно, а и неоспорено от страните по делото. Обектът не е завършен изцяло и към момента на констатациите на вещо лице инж. Д. няма съставен акт 14 за обекта. Тази фактическа обстановка сочи на невъзможност на дружеството да довърши обекта, тъй като СМР за суми над 529 438 лв. не биха могли да се осъществят, тъй като по сметка на дружеството не са постъпили суми по договорения кредит, над първоначално отпуснатите такива. Договорните задължения между страните за отпускане на заемни средства в пълния договорен обем, обаче, са отношения между дружеството и банката, които не са в пряка причинна връзка относно задължението на дужеството за връщане на сумите по първоначално отпуснатия заем, чийто краен срок за връщане е изтекъл на 30. 11. 2009г. Между страните не са били договорени клаузи, че първоначално отпуснатия кредит не подлежи на връщане, в случай, че банката не предостави кредита в неговата цялост. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 81 от ЗЗД- длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Тази правна норма има предвид обективна невъзможност за неизпълнение, каквато невъзможност представляват "случайно събитие" и "непреодолима сила". Такива фосмажорни обстоятелства не се доказаха в хода на производството, тъй като неизпълнението бе обвързано само с неизпълнение от страна на кредитора, представляващо неотпускане на кредита в пълен размер, което не може да се характеризира с обективна невъзможност за длъжника. Обстоятелството, че длъжника не разполага с парични средства за изпълнение на задължението по договора за кредит, не го освобождава от отговорност- арг. чл. 81, ал.2 от ЗЗД. Така изложеното се отнася и за физическото лице Е. Д. И., тъй като е безспорно установено, че същият е встъпил в дълга на дружеството с договор от 09.12. 2009г., но поетото от него задължение също не е изпълнено. Задължението за връщане на предоставения кредит е останало, като ответниците са солидарно задължени, поради което искът се явява основателен и следва да се уважи, заедно с направените разноски за настоящата инстанция, възлизащи на обща сума в размер на 16 579,18 лв. Водим от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПРИЕМА за установено, че съществува вземане в полза на "М. Ю." гр.С., бул. "Е.И.Т." № ....., ЕИК ...... в размер на 191 040,13 евро; лихва върху главницата в размер на 12 571,41 евро за периода от 25.06. 2009г. до 20.12. 2009г., както и разноски по делото в заповедното производство- 7964,59 лв. против солидарно задължени длъжници "Е. 91" Е., ЕИК ......., седалище гр.С., ул. "Г.М." № 63 и Е. Д. И. с ЕГН *, гр.С., ул."Г. М." № .... Осъжда "Е. 91" Е., ЕИК ...., седалище гр.С., ул. "Г.М." № ... и Е. Д. И. с ЕГН *, гр.С., ул."Г. М." № .... да заплатят на "М. Ю." гр.С.,бул. "Е.И.Т." № ...., ЕИК ..... сума в размер на 16 579,18 лв. разноски по настоящето производство. Решението подлежи на въззивно обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия : |