Решение по дело №120/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

№ 117             /  10.04.           Година 2017                           гр. Стара Загора

 

                                               В ИМЕТО НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 14.03.                                                                          2017 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                             

и секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдията Симитчиев т.д. № 120  по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И.В.В.,  в качеството на синдик на “Р.Р.” ЕАД (в несъстоятелност) против “Р.Р.” ЕАД (в несъстоятелност) – гр. Р., ул. ***, ЕИК *** и “М.” ЕООД – гр. С., р-н *****, ЕИК *****.

Предявен е главен иск с правна квалификация по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за обявяване за недействителна, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Р.-Р." ЕАД, на сделката за покупко-продажба на движими вещи (машини), сключена на 19.06.2014 г. между "Р. - Р." ЕАД, ЕИК ***, в качеството на продавач и "М." ООД, ЕИК *****, като купувач, които вещи са индивидуализирани по вид и стойност в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, за сумата от 18000 лв с ДДС, по която сделка даденото от продавача значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за образуване производство по несъстоятелност (07.07.2014г.), но не по-рано от датата на неплатежоспособността (02.01.2014г.).

В случай, че съдът отхвърли главния иск, ищецът е предявил евентуално съединен иск с квалификация по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ за прогласяване недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Р. - Р." ЕАД на сделката за покупко-продажба на движими вещи (машини), сключена на 19.06.2014 г. между "Р. - Р." ЕАД, ЕИК ***, в качеството на продавач и "М." ООД, ЕИК *****, като купувач, които вещи са индивидуализирани по вид и стойност в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, за сумата от 18000 лв с ДДС, която сделка уврежда кредиторите и по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за образуване производство по несъстоятелност (07.07.2014г.), но не по-рано от датата на неплатежоспособността (02.01.2014г.).

В случай, че съдът отхвърли и горния евентуален иск, ищецът е предявил съединен с него при евентуалност иск с квалификация по чл.135, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителност по отношение на кредиторите на „Р.-Р." ЕАД - в несъстоятелност на сделката за покупко-продажба на движими вещи (машини), сключена на 19.06.2014 г. между "Р. - Р." ЕАД, ЕИК ***, в качеството на продавач и "М." ООД, ЕИК *****, като купувач, които вещи са индивидуализирани по вид и стойност в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, за сумата от 18000 лв с ДДС, която сделка е увреждаща за кредиторите на „Р.-Р." ЕАД - в несъстоятелност поради намаляване на имуществото на длъжника и съответно на масата на несъстоятелността. 

В исковата молба се твърди, че с Решение № 258/ 06.07.2015 г., постановено по т.д. № 212/ 2014 г., по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника "Р.-Р." ЕАД. Със същото решение дружеството е обявено в неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата – 02.01.2014г. Решението е вписано в Търговски регистър при Агенция по вписванията на 06.07.2015г.  с пореден № 20150706164826.

Посочва, че с определение № 1428/ 10.11.2015г, ищецът е назначен за постоянен синдик на дружеството "Р. - Р." ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост), като това определение е обявено в Търговски регистър при Агенция по вписванията на 10.11.2015 г. с пореден №20151110165020.

Посочва, също така, че в изпълнение на задълженията си по попълване на масата на несъстоятелността, установил, че на 19.06.2014 г. между "Р. - Р." ЕАД, ЕИК *** в качеството на продавач и "М." ООД, ЕИК ***** е сключен договор за покупко-продажба на движими вещи (машини), индивидуализирани по вид и стойност в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Уговорено било, че общата цена, която купувача следва да заплати на продавача, за да придобие собствеността върху всички вещи е в размер от 15 000 лева без ДДС или 18 000 лева с включен ДДС.

Установил, че съгласно данните от Приложение № 1 на Договора за покупко-продажба на движими вещи, са продадени 91 актива, като за всеки един от тях е определена еднаква цена в размер на по 164.84  лева.

Предвид обстоятелството, че продаваните активи представляват специфични машини, големи по своя обем и пряко свързани с основната дейност на "Р.-Р." ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) - ремонт на тежко минно оборудване, подвижен жп състав, електрически машини за рудници, както и производство на машини, съоръжения, метални конструкции, както и резервни части и детайли за подобен тип машини, счита, че посочените цени са силно занижени и не отговарят на реалната стойност на продаваните активи. Според синдика, това налага извода, че даденото по разпоредителната сделка надхвърля значително по стойност полученото. Счита, че е налице относителна недействителност, изразяваща се в нееквивалентност на престациите по сделката, като излага подробни съображения в тази връзка и посочва, че за пазарна цена следва да се приеме тази, на която действително са реализирани продажби между независими търговци.

На следващо място, посочва, че сключеният договор за покупко - продажба пряко намалява масата на несъстоятелността като по този начин е намалено имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване на всички кредитори.

Синдикът посочва, че му е известна фактура № **********/ 24.06.2014 г. на стойност 18 000 лева с включен ДДС, с получател "М." ЕООД и издател "Р.-Р." ЕАД, като тази фактура, обаче, не е отразена в дневниците по ДДС на "Р.-Р."ЕАД.

На следващо място, ищецът посочва, че под внимание следва да бъде взето предвид, че в периода, в който е сключена процесната сделка, са били извършвани и сериозни промени в персоналния състав на дружеството - едноличен собственик на капитала на "Р. -Р." ЕАД - "П." ЕООД, ЕИК ***.

Посочва, че "Р.-Р." ЕАД е еднолично акционерно дружество, чийто капитал е в размер 647 840 лева, разделен в 64 784 броя поименни акции, всяка с номинал 10 лева. Собственик на всички акции е дружеството "П." ООД (сега "П." ЕООД). На 27.06.2014 г. в Търговския регистър по партидата на "П." ООД е записана промяна в собствеността и управлението, което според ищеца би могло да създаде предпоставка и да доведе до промяна в начина на управление на контролираното от него акционерно дружество -"Р. - Р." ЕАД. Излага съображения, че макар  промяната да е вписана в Търговския регистър на 27.06.2014 г., всички съпътстващи документи са с по-ранна дата - 19.06.2014 г., на която е подписан и процесният договор и същите са били известни на Съвета на директорите на "Р.-Р." ЕАД, който по това време е включвал трима члена - С.К.С., С.И.Ч. и Г.Н.Н..

Счита, че горното обстоятелство е било причина Съветът на директорите на "Р.-Р." ЕАД да предприемат тези своевременни и целенасочени действия по изкарване на активи от патримониума на дружеството на цени, многократно по-ниски от пазарните, с което свое действие е било ощетено както самото дружество, така и всички негови кредитори.

Обръща внимание на обстоятелството, че по-голямата част от задълженията на „Р.-Р." ЕАД са били изискуеми още към 2014 г. и като доказателство за това сочи определената начална дата на неплатежоспособността на дружеството - 02.01.2014 г. Счита, че това  обстоятелство е било известно на членовете на съвета на „Р.-Р." ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост).

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ да обяви за недействителна по отношение на кредиторите сделката за покупко-продажба на движими вещи (машини), сключена между "Р.-Р." ЕАД, в качеството на продавач и "М." ЕООД, в качеството на купувач.

В случай, че съдът не уважи горния иск и в условията на евентуалност, моли да бъде прогласена недействителност по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Р. - Р." ЕАД на оспорваната сделка на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

В случай, че съдът не уважи горния иск и в условията на евентуалност, моли да бъде прогласена недействителност по отношение на кредиторите на „Р.-Р." ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) на процесната сделка на основание чл. 135 ЗЗД.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника “М.” ЕООД, с който възразява срещу предявените искове, като ги оспорва изцяло. Счита същите за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Излага съображения по допустимостта на иска, като заявява, че същият е недопустим. На първо място посочва, че дружеството “М.” ЕООД  не е пасивно легитимирано по иска с правно основание чл. 647, ал.1 т. 3 ТЗ.

Посочва, че в действителност на 19.06.2014 г., между „М." ЕООД и продавача-длъжник „Р. Р." ЕАД е сключен договор за покупко-продажба на вещи с нотариална заверка на подписите, но въпреки извършеното плащане в полза на длъжника, вещите и до този момент не са предадени на купувача-кредитор.

Поради горното - кредиторът - „М." ЕООД не е пасивно легитимиран по настоящия иск, тъй като дори и искът да бъде уважен дружеството-ответник е в обективна невъзможност да върне вещите, предмет на сделката в масата на несъстоятелността за удовлетворяване на интересите на всички кредитори, доколкото същите никога и до настоящия момент, не са били в негово владение. Това е така, защото въпреки поетото задължение за предаване на вещите с договор от 19.06.2014 г., на 20.06.2014 г. длъжникът „Р.-Р." ЕАД е извършил последваща разпоредителна сделка, с която прехвърлил вещите, собственост на „М." ЕООД на трето - физическо лице - Й.Г., което не е ответник по настоящия иск.

Поради факта, че длъжникът "Р. - Р." ЕАД не е изпълнил задължението си за предаване на вещите, предмет на сключения договор от 19.06.2014 г. и поради факта, че непосредствено след процесната сделка длъжникът се е разпоредил отново със същите вещи в полза на трето лице, то "М." ЕООД също е кредитор на длъжника, чието непарично притезание не е изпълнено и към настоящия момент.

За удовлетворяване на вземането си, „М." ЕООД, в качеството си на кредитор с непарично притезание, се сдобило с изпълнителен лист срещу длъжника „Р. - Р." ЕАД, с цел предаване на движимите вещи предмет на договора от 19.06.2014 г. Въпреки образуваното изпълнително дело, вещите не били предадени на „М." ЕООД, тъй като към момента на издаване на изпълнителния титул в полза на кредитора - "М." ЕООД, вещите вече не се намирали в патримониума на длъжника - "Р.-Р." ЕАД, а в патримониума на трето лице - Й.Г..

На 20.06.2014 г., вещите предмет на договор от 19.06.2014 г. и на издадения впоследствие изпълнителен лист, били прехвърлени от длъжника "Р.-Р." ЕАД на физическото лице - Й.Г., като същите били дадени вместо парично плащане по сключен Договор за консултантски услуги с Г..  Й.Г., от своя страна, извършил поредно разпореждане с процесиите вещи, като ги апортирал, заедно с цялото останало имущество на длъжника "Р.-Р." ЕАД, в капитала на новоучреденото дружество - „Р. М" ООД, ЕИК *********, в което същият бил съдружник с 50% дялово участие.

Посочва се, че видно от представеното с отговора актуално състояние на дружеството „Р. М" ООД, ЕИК *********, вещите, предмет на сделката, чиято отмяна се иска с подадената искова молба, са внесени в капитала на дружеството „Р. М" ООД, където се намират и в момента, което, поради необоснованото бездействие на синдика И.В.В. и до настоящият момент не е привлечено като ответник по исковата молба.

Поради наличието на сделки, следващи сделката, чиято отмяна се иска и поради обстоятелство, че „М." ЕООД и към настоящия момент, не е получило владението на собствените си вещи, предмет на договор за покупко-продажба от 19.06.2014 г. „М." ЕООД твърди, че не е пасивно легитимирано да отговаря съгласно подадената от синдика искова молба.

Излага съображения, че за синдика не е налице правен интерес от отмяната на атакуваната с исковата молба сделка, доколкото същата не само не уврежда масата на несъстоятелността, а тъкмо напротив - допринася за нея с вече платените от "М." ЕООД пари по договор (18000 лева с ДДС), който никога не е изпълнен от длъжника - "Р.-Р." ЕАД в полза на кредитора -ответник по иска.

Счита, че настоящият иск следва предявен не срещу „М." ЕООД, а срещу длъжника - "Р.-Р." ЕАД, физическото лице - Й.Г. - страна по последващата разпоредителна сделка и реално придобил владението върху процесиите вещи, както и срещу дружеството, в чийто капитал и владение реално се намират в момента - "Р. М" ООД.

Счита, че е налице бездействие на синдика И.В. да иска отмяната на извършените разпоредителни сделки с имущество от масата на несъстоятелността от длъжника „Р.-Р." ЕАД, чрез изпълнителния директор - Г.Н.Н., Й.Г. - апорт в капитала на трето дружество - "Р. М" ООД, тъй като  горните разпоредителни сделки, в това число и апортната вноска, извършена от Й.Г. следват обявяването на началната дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника, посочена в решението за откриване на производство по несъстоятелност.

На второ място, ответникът посочва, че е съдебно признат кредитор на длъжника „Р. Р." ЕАД, а сделката, чиято отмяна се иска от синдика, не уврежда масата на несъстоятелността.

Излага доводи, че вземането на ответното дружество „М." ЕООД към длъжника „Р.- Р." ЕАД е съдебно установено и в полза на „М." ЕООД е издаден изпълнителен лист за предаване на движими вещи по ч.гр.д. № 85/2015г. по описа на РС-Р.. Задължението за предаване на движими вещи, описани подробно в изпълнителен лист по ч.гр.д № 85/2015 г. по описа на PC - Р., произтичало от сключен Договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 19.06.2014 г. между „М." ЕООД и ответника „Р.-Р." ЕАД, като покупната цена по този договор в размер на 18000лв. с ДДС е изцяло заплатена от „М." ООД към момента на сключване на договора. Следователно за ответника „Р.-Р." ЕАД е възникнало задължение за предаване на вещите предмет на сключения между страните договор за покупко-продажба.

Посочва, че като резултат от тази сделка, имуществото на дружеството - длъжник не е намалено, а напротив постъпило е плащане, което е увеличило имуществото на длъжника с посочената по-горе сума, въпреки че с вещите предмет на сключения договор дружеството-длъжник, още на следващия ден, се е разпоредило отново, този път в полза на физическото лице - Й.Г., който упражнявал и фактическата власт върху процесиите вещи. Като безспорно доказателство за това ответникът посочва разпоредителната сделка, извършена от Й.Г. в полза на "Р. М" ООД.

Счита, че извършената разпоредителна сделка от длъжника на 20.06.2014 г., както и последвалият апорт са недействителни на основание чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като не е налице един от основаните елементи от фактическия състав на чл. 647, ал.2, т.1 от ТЗ , а именно - сделката, чиято отмяна се иска да уврежда масата на несъстоятелността.

В отговора на исковата молба, относно становището си, че синдикът В. недобросъвестно бездейства, доколкото не атакува сделки, които действително увреждат масата на несъстоятелността и държавния фиск, ответникът е направил описание на незаконосъобразните разпоредителни сделки с активи на длъжника - „Р.-Р." ЕАД, като първата от тях е именно договор от 20.06.2014 г. между длъжника и физическото лице -Й.Г..

Счита, че се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на длъжника и Й.Г., както и липса на документи, които не са изследвани от синдика - И.В.В..

Във връзка с договора, сключен между „Р.-Р." ЕАД и Й.Г., се излагат твърдения, че стойността на придобитото имущество от последния възлиза на 23 253 320 лева, което имущество според ответника, е придобито срещу неустановено, неизискуемо и неликвидно вземане спрямо длъжника в размер на 4,2 милиона лева (разликата в престациите е 5.5 пъти, равняваща се на 550%). Твърди, че в оценката за апорта фигурират и машините на „М." ЕООД.

Във връзка с договора между длъжника „Р.- Р." ЕАД и кредитора “М." ЕООД, последният заявява, че договорът е подписан на база решение на ОС на едноличният собственик на капитала на „Р.-Р." ЕАД - „П." ООД от дата 19.06.2014 г. и продължено на 20.06.2014 г. Протоколите на ОС на принципала били подписани от двамата стари и двамата нови собственици С.С., Г.Н., Й.Г. и г-н С..  Договорът  между кредитора "М." ЕООД и длъжника "Р.-Р."ЕАД бил изповядан на 20.06.2014 г. от нотариус Васил Я. рег.№318 с район на действие Софийски районен съд. Съгласно този договор страните се споразумели, че движимите вещи (машините) - предмет на този договор остават по досегашните си местонахождения с цел непрекъсване на производствения процес, като двете страни по настоящия договор сключват отделен договор за наемане на същите в рамките на шестмесечен срок. Според чл. 2 от договора собствеността върху вещите преминава от момента на сключване на същия.

Посоченият договор за наем на движими вещи (машини) бил подписан от Управителя на "М." ЕООД и двамата нови собственици на "П."ООД -г-н Г. и г-н С., заверен при същия нотариус г-н Я.. Наемната цена била определена на 2400 лева за период от шест месеца за 121 бр. машини т.е. 3.3 лева наем на месец за машина. Посочва, че длъжникът "Р.-Р." ЕАД е ползвал машините още 10 месеца след края на договора за наем и след което същите са апортирани в капитала на „Р. М" ООД.

По отношение на Фактура №10000/24.06.2014 г. на стойност 18000 лева с ДДС, ответникът излага съображения, че предвид факта, че "Р. -Р."ЕАД в този период било в принудителен отпуск и администрацията не работила, номера на фактурата е даден от Главния счетоводител на длъжника, както счетоводната номерация установена в предходните 7-8 години. След 23.06.2014 г., новите собственици наредили на счетоводния отдел да започнат да издават фактури по съвсем нова номерация. Фактурата умишлено не била осчетоводена въпреки, че е действителна, актуална и законно издадена. Посочва, че при поредна данъчна проверка на кредитора "М."ЕООД, насрещната проверка в "Р.-Р."ЕАД не била извършена поради липса на служители в същото.

Счита, че, в един нотариално заверен договор за покупко-продажба, фактурата не е елемент, касаещ съда. Доказателство за това бил издадения изпълнителен лист за предаване на движимите вещи от страна на длъжника "Р.-Р."ЕАД на собственика "М."ЕООД.

По отношение на увреждането на масата на несъстоятелността, ответникът взема становище, че вследствие на извършената от 20.06.2014 г. сделка реално са прехвърлени 96,4 % (без особения залог ПИБ 3,6%) от наличните активи на дружеството-длъжник, които биха послужили за удовлетворяване на всички кредитори на масата на несъстоятелността. Счита, че по този начин са увредени всички кредитори - в това число и държавния фиск с 5 180 000 лева.

Ответникът изразява становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Излага съображения, че не е осъществен фактическия състав на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като „М." ЕООД никога не е получавало владението върху собствените си вещи, откъдето и била налице липса на основание за изследване на равностойност на престациите по процесния договор.

Освен това, посочва, че в исковата молба са наведени твърдения за нееквивалентност на престациите по сключения договор, като не са представени каквито и да е било доказателства за стойността на прехвърлените вещи.

Излага съображения, че масата на несъстоятелността е увредена (изчерпана), вследствие на извършената сделка от 20.06.2014 г.. като твърди, че същата, както и извършеният апорт е полза на дружеството „Р. М" ООД са недействителни на основание чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ.

Твърди, че липсват доказателства вземането на лицето Й.Г. да е действително, както и да е било изискуемо и ликвидно към момента на сключване на договора от 20,. 6.2014 г. Вземането на Й.Г. не е било привилегировано, поради което и сключения договор от 20.06.2014 г. уврежда масата на несъстоятелността.

Ответникът посочва, че към отговора представя доказателства, че имуществото, дадено в изпълнение на дълг към Й.Г., е дадено като обезпечение по договори с „П.И.Б." ЕАД.

Излага съображения, че целта на чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ е да се попълни масата на несъстоятелността като „недобросъвестно" платеното от длъжника се възстанови обратно в нея. Така законът с обратна сила заличава едно действие, което длъжникът е извършил в полза на един, но във вреда другите негови кредитори. В настоящия случай, кредиторът „М." ЕООД не е получил никакъв актив от дружеството длъжник, като вместо това, длъжникът е изпълнил задължение към друг кредитор - Й.Г.. Разпореждайки се с движимите вещи, както и с други недвижими имоти на висока стойност в полза на Й.Г., дружеството длъжник е увредило масата на несъстоятелността, като в настоящия случай, с посочената сделка, изцяло се изчерпва имуществото на длъжника.

Твърди, че платената от кредиторът „М." ЕООД цена в размер на 18000 лева с ДДС е от естество да послужи за удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността, докато извършената сделка от 20.06.2014 г. я уврежда, като изцяло изчерпва имуществото на длъжника.

Излага съображения, че договорът от 20.06.2014г. е нищожен в частта, с която се прехвърлят недвижими имот, тъй като не е спазена изискуемата законоустановена нотариална форма.

Поради всичко изложено, ответникът моли съда да отхвърли предявения от синдика И.В.В. иск като недопустим, а ако бъде счетен за допустим, моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по наведените от ответника доводи.

Счита, че изложените в отговора на исковата молба твърдения относно липсата на пасивна легитимация на ответника „М." ЕООД са напълно неоснователни и необосновани.

Посочва, че от самия текст на отговора и от представените по делото доказателства е видно че ответникът не оспорва сключената между него и „Р. - Р." ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) сделка за покупко-продажба на движими вещи (машини) от 19.06.2014 г., като във връзка със същия договор се е сдобил с изпълнителен лист от 21.04.2015 г., издаден от PC - гр. Р. по ч.гр.д. № 85/ 2015 г., издаден срещу „Р.-Р." ЕАД, по силата на който последното дружество дължи предаването на вещите (машини), предмет на цитирания договор от 19.06.2014 г. Въз основа на посочения изпълнителен титул е образувано и изп.д. № 29/ 2015 г. по описа на ДСИ Х. (спряно към настоящия момент по силата на Определение № 590/19.05.2016 г. по описа на Окръжен съд -гр. Стара Загора по т.д. № 120/2016 г. и издадена обезпечителна заповед).

Посочва, че тъй като процесната сделка е сключена в така наречения „подозрителен период", както и предвид обстоятелството, че ответникът „М." ЕООД е инициирал образуването на изп.д. № 29/ 2015 г., образувано по описа на ДСИ Х. срещу „Р.-Р." ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) с искане за предаване на владението на процесиите вещи, предмет на договора за покупко-продажба, сключен между двете дружества, за него, в качеството му на синдик, е възникнала правната възможност за воденето на настоящия иск. Счита, че и към настоящия момент „М." ООД продължава да има претенции към процесните вещи, предмет на договора за покупко-продажба от 19.06.2014 г. и да се опитва да получи владение върху същите по съдебен ред. В този смисъл, е възникнал и правният интерес от воденето на настоящото производство, което цели да докаже, че уговорената между страните цена за придобиване на активите е силно занижена и липсва еквивалентност на престациите. Счита, че твърденията на процесуалния представител на „М." ЕООД, относно обстоятелството, че договорената между страните сума в размер на 15 000 лева без включен ДДС е реално заплатена, поради което масата на несъстоятелността на „Р.-Р." ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) не е била накърнена, подлежат на санкция.  Посочва, че е навел съмнения по отношение на самия размер на уговорената между страните продажна цена и еквивалентостта й с вещите, предмет на договора за покупко-продажба (хипотезата предвидена в чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ - възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото).

Счита, че двамата ответници, срещу които са насочени настоящите искове, са пасивно легитимирани страни по правния спор.

Твърди, че воденето на отменителни искове от синдика по реда на Търговския закон (чл. 649 ТЗ вр. чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД) е действие на оперативна самостоятелност, като при завеждането на подобен иск се прави предварителна преценка на доказателствените материали, с които синдикът разполага и реалната възможност от успешно водене на иска.

Посочва, че в настоящия случай, правният спор касае само процесният договор, сключен на 19.06.2014 г. между „Р.-Р." ЕАД и „М." ЕООД, като в тежест на ответниците е да докажат, че цените при които е била сключена сделката не са занижени и отговарят на пазарната стойност на активите.

Предвид горното, както и с оглед обстоятелството, че ответникът „М." ЕООД продължава да има претенции към вещите, счита, че е налице правен интерес от инициирането на настоящото производство.

Ищецът посочва, че в случай, че някой от останалите кредитори счита, че има съответният правен интерес, той би могъл самостоятелно и законосъобразно да води подобен иск, арг. чл. 649, ал.1 ТЗ, което обаче не е направено и към момента.

Обръща внимание, че настоящото дело е заведено срещу ответниците „М." ЕООД и „Р.-Р." ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) с искане да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Р.-Р." ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) на сделката сключена на  19.06.2014 г. между несъстоятелния длъжник и „М." ЕООД, поради липса на еквивалентност на престациите.

В този смисъл, ищецът счита, че всички изложени в отговора на исковата молба твърдения са ирелевантни за правния спор и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производството. Посочва, че в целия отговор всъщност липсват каквито и да било доказателства и аргументи относно предмета на делото, като вместо това представителят на „М." ЕООД е изложил твърдения по отношения на друга правна следка, нямаща отношения към настоящото производство, поради което счита, че отговорът, както и направените доказателствени искания в тези му части, следва да бъдат оставени без разглеждане като неотносими.

Посочва, че никъде в текста на исковата молба не са наведени твърдения, че вещите физически са предадени на ответника „М." ЕООД.

По отношение на твърденията за конфликт на интереси, синдикът – ищец заявява че към момента на откриване на производството по несъстоятелност, а и преди това не е бил ангажиран като процесуален представител нито на длъжника, нито на когото и да е от кредиторите в производството по несъстоятелност на „Р. - Р." ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост).

Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че поддържа всички изложени твърдения и възражения, направени с първоначалния отговор. Посочва, че във връзка с изложеното е представил надлежни доказателства. Твърди, че всички изложени в отговора на исковата молба факти и обстоятелства са релевантни към настоящия спор, тъй като еквивалентността на престациите следва да бъде преценявана към момента на сключване на процесната сделка, с оглед цялостното поведение на страните към този момент.

В доп. отговор, ответникът е направил искане за привличане като трето лице – помагач в процеса на негова страна на лицето Й.Г.. В тази връзка, е изложил съображения, че с вещите, предмет на сделката, чиято отмяна се иска, длъжникът се е разпоредил в полза на посоченото лице още на 20.06.2014г. Излага доводи относно необходимостта от привличане на това трето лице в смисъл, че “М.” ЕООд не е преговаряло с Й.Г. и в случай, че процесната сделка бъде отменена, това лице няма да бъде обвързано нито от силата на пресъдено нещо, нито от задължителната сила на мотивите, като по този начин, отрицателните последици от силата на присъдено нещо по отношение на това трето лице ще се отразят отрицателно и върху попълване на масата на несъстоятелността, а оттам и невъзможността да се удовлетворят кредиторите на длъжника “Р. Р.” ЕАД (в производство по несъстоятелност).

         Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие за установено следното:

         По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти, а именно:

На 19.06.2014 г. между "Р. - Р." ЕАД, ЕИК ***, като продавач и "М." ООД, ЕИК *****, като купувач, е сключена сделката за покупко-продажба на движими вещи (машини), които са индивидуализирани по вид и стойност в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, за сумата от 18000 лв с ДДС, платена от купувача на продавача преди подписване на договора.

С Решение № 258/ 06.07.2015 г., постановено по т.д. № 212/ 2014 г., по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника "Р.-Р." ЕАД. Със същото решение дружеството е обявено в неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата – 02.01.2014г. Решението е вписано в Търговски регистър при Агенция по вписванията на 06.07.2015г.  с пореден № 20150706164826.

Съгласно разпределената с доклада доказателствена тежест, в ищецът следваше да докаже твърденията си, на които основава главния иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, че даденото по атакуваната сделка от продавача значително надхвърля по стойност полученото. Горното произтича от фактическия състав по посочената норма, при който за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника може да бъде обявена възмездна сделка, по която даденото значително надхвърля полученото, извършена от длъжника след датата на неплатежоспособността му, в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.

В случая, без съмнение, атакуваната сделка попада в посочения период, тъй като е сключена на 19.06.2014 г., в 2-годишния период преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ срещу “Р.-Р.”ЕАД на 07.07.2014г. и след началната дата на неплатежоспособността на “Р.-Р.”ЕАД съгласно Решение № 258/ 06.07.2015 г. по т.д. № 212/ 2014 г., по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора, с което е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника "Р.-Р." ЕАД и същото обявено в неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата – 02.01.2014г.

Съгласно чл.1 от сключения между ответниците договор за покупко-продажба, продавачът продава на купувача описаните по вид и стойност в приложение №1 към договора движими вещи ( машини), за обща цена от 15000 лв без ДДС, която страните декларират, че е изплатена от купувача изцяло преди подписване на договора.

Съгласно чл.2 от същия, собствеността върху вещите преминава върху купувача от момента на сключването на договора. Пазенето и съхраняването на вещите е отговорност и задължение на продавача, като конкретните условия ще бъдат регламентирани в отделен нарочен договор за наем. В чл.3, страните се споразумяват, че движимите вещи (машините) остават по сегашните си местонахождения, с цел непрекъсване на производствения процес, като двете страни сключват отделен договор за наемането на същите в рамките на 6-месечен срок.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че договорът е породил визираните в него и целени от страните по него правни последици относно прехвърлянето на собствеността върху описаните в приложението към същия движими вещи (машини) от продавача на купувача срещу заплащане на уговорената цена.

Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника “М.”ЕООД, че последното не е пасивно легитимирано по иска, тъй като вещите и до момента не са ми били предадени от купувача, както и поради това, че впоследствие били прехвърлени от продавача на трето лице – Й.Г.. На първо място, както се установи от съдържанието на договора, страните са уговорили, че собствеността на вещите се прехвърля с подписването на договора, а самите те ще останат в държане на продавача и няма да променят местоположението си, с оглед непрекъсване на производствения процес, като тези отношения ще се уредят с отделен наемен договор между продавача и купувача. Тоест, след смяната на собствеността, продавачът е продължил да упражнява фактическа власт върху вещите, но като държател, в полза на собственика, купувач по сделката, който, от своя страна, е започнал да упражнява владението върху вещите чрез държателя им. Освен това, с оглед предмета на иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и доколкото същият не е съединен с иск за връщане на полученото по сделката, въпросът относно кой държи или владее понастоящем процесните вещи е без значение по нястоящото дело. Последното се отнася и до евентуални последващи прехвърляния на същите вещи от същия продавач на други лица, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.

При това положение, следва да се прецени еквивалентността на полученото от всяка от страните по сделката, в светлината на фактическия състав на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ.

Съгласно заключението на поисканата от ищеца съдебно–оценителна и счетоводна експертиза, общата пазарна стойност на вещите, предмет на договора за покупко-продажба от 19.06.2014г., сключен между "Р.-Р." ЕАД- в несъстоятелност и “М.”ЕООД, описани в приложение №1 към същия, е 594600 лв без ДДС и без включени евентуални разходи по демонтаж, товарене, транспорт и др. Видно е, че полученото по договора от купувача значително надхвърля уговорената и получена по договора от продавача цена от 18000 лв с ДДС, както като общо уговорена цена, така и поотделно за всяка вещ по приложението към договора, предвид уговорената продажна цена от 164,80лв на всяка от отделните вещи и реалните им единични пазарни цени, отразени в заключението, разликата между които е повече от 100 % (в повечето случаи и многократно по-голяма) в полза на реалната пазарна цена.

Ето защо, съдът намира, че при процесната сделка, купувачът е получил значително повече, отколкото е получил продавачът, поради което, сделката, сключена на 19.06.2014 г. между "Р. - Р." ЕАД- в несъстоятелност, ЕИК ***, като продавач и "М." ООД, ЕИК *****, като купувач, за покупко-продажба на движими вещи (машини), индивидуализирани по вид и стойност в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, за сумата от 15000 лв без ДДС (18000 лв с ДДС), следва да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Р.-Р." ЕАД- в несъстоятелност.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът "М."ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на "Р.-Р." ЕАД- в несъстоятелност разноските на ищеца по делото за експертиза в размер на 1500 лв.

На основание чл.649, ал.6 ТЗ, вр. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът "М."ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, сумата от 720 лв дължима държавна такса по производството пред първата инстанция.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                     РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА сделката, сключена на 19.06.2014 г. между "Р. - Р." ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК:***, като продавач и "М."ЕООД, ЕИК *****, като купувач, обективирана в договор за покупко-продажба на движими вещи от 19.06.2014г., с предмет покупко-продажба на движими вещи (машини), собственост на "Р. - Р." ЕАД - в несъстоятелност, индивидуализирани по вид и стойност в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за покупко-продажба на движими вещи, за цена от 15000 лв без ДДС (18000 лв с ДДС), за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Р.-Р." ЕАД- в несъстоятелност.

ОСЪЖДА "М."ЕООД, ЕИК ***** да заплати в полза на масата на несъстоятелността на "Р.-Р." ЕАД- в несъстоятелност, ЕИК ***, разноските на ищеца И.В.В.-синдик на “Р.Р.” ЕАД- в несъстоятелност, по делото за експертиза в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА "М."ЕООД, ЕИК:***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, сумата от 720 лв дължима държавна такса по производството пред първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: