Р Е Ш Е Н И Е № 1139
гр. Пловдив,04.10.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от съдията Илиев гр.д. №866 по описа за 2017г., като за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на Община Сопот, чрез пълномощника й адв. С. Г., в качеството й на длъжник по изпълнително дело №1726/2013г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №758, против действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в обективиран в съобщение изх.№1867/26.01.2017г. отказ след насочване на изпълнението върху несеквестируеми суми да възстанови същите на Община Сопот. В жалбата се твърди, че изпълнението по посоченото изпълнително дело е било спряно със съдебна обезпечителна заповед от 19.04.2016г., като след спирането били извършвани изпълнителни действия по събиране на суми. Жалбоподателят твърди, че така събраните след спирането на изпълнението суми са несеквестируеми и неподлежащи на принудително изпълнение, поради което иска отмяна на постановения от ЧСИ отказ да му възстанови същите.
Ответните страни по жалбата- „Газстроймонтаж“ АД, ЕИК *********, „Водоканалпроект- маталпроект инженеринг“ АД, ЕИК *********, „Европроект консултстрой“ ООД, ЕИК *********, „Витковице пауър инженеринг“ АД, обединени в ДЗЗД „ГСМ Пауър Инженеринг“, БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника си по делото адв. И. С., в писмено възражение изразяват становище, че жалбата е недопустима, а в случай, че се приеме за допустима- неоснователна.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е недопустима, а ако се приеме за допустима- неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, изхожда от длъжник по изпълнително дело и според изложените в нея твърдения се обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, което съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК може да се обжалва.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от материалите по делото изпълнително дело №1726/2013г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №758, същото е образувано за събиране на вземания на дружествата „Газстроймонтаж“ АД, ЕИК *********, „Водоканалпроект- металпроект инженеринг“ АД, ЕИК *********, „Европроект консултстрой“ ООД, ЕИК *********, „Витковице пауър инженеринг“ АД, обединени в ДЗЗД „ГСМ Пауър Инженеринг“, БУЛСТАТ *********, против Община Сопот. По делото са били извършени изпълнителни действия и наложени запори на вземания на длъжника Община Сопот спрямо трети лица. С определение от 18.04.2016г. на Окръжен съд- Пловдив, постановено по гр.д.№942/2016г. е било допуснато обезпечение на предявения от Община Сопот срещу посочените дружества отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК чрез спиране на изпълнението по изп.д.№1726/2013г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №758. След спиране на изпълнението по изпълнителното дело по специалната сметка на съдебния изпълнител са постъпили суми от трети задължени лица в резултат на наложените преди допускане на обезпечението запори. С писмена молба от 06.12.2016г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да му бъде възстановена част от внесената по изпълнителното дело сума, която според него надвишава размера на задълженията му, като с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 28.12.2016г., за което Община Сопот е уведомена със съобщение изх.№1867/26.01.2017г., съдебният изпълнител е оставил молбата му без уважение по съображение, че принудителното изпълнение по изпълнителното дело е спряно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че събраните след спирането на изпълнението суми са несеквестируеми. Несеквестируемото имущество на общината, т.е. имуществото, върху което не се допуска принудително изпълнение, е посочено в разпоредбата на чл.520 от ГПК. Постъпилите по изпълнителното дело суми след спиране на изпълнението не съставляват несеквестируемо имущество по смисъла на чл.520 от ГПК, а отказът на съдебния изпълнител да извърши разпределение на същите и евентуално да върне част от тях на длъжника преди възобновяване на производството не представлява насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Неоснователни са и претенциите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че съдебният
изпълнител следва да му възстанови така получените от третите лица суми. След спирането на изпълнението по изпълнителното дело съдебният изпълнител няма право да извършва нови изпълнителни действия, но вече извършените такива и в частност наложените запори върху вземания на длъжника от трети лица запазват действието си. Съгласно разпоредбата на чл.507, ал.2 от ГПК след налагане на запора се забранява на третото лице да предава дължимите от него суми на длъжника, а съгласно разпоредбата на чл.508, ал.3 от ГПК ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител. Предвид горното и при положение, че наложените запори не са вдигнати, то независимо от спирането на изпълнението длъжникът не може да претендира да получи дължимите от третите лица суми, а същите следва да останат по сметката на съдебния изпълнител до приключване на исковото производство, по което е било допуснато обезпечението.
Предвид горното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Община Сопот, чрез пълномощника й адв. С. Г., в качеството й на длъжник по изпълнително дело №1726/2013г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №758, против действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в обективиран в съобщение изх.№1867/26.01.2017г. отказ след насочване на изпълнението върху несеквестируеми суми да възстанови същите на Община Сопот.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.