Присъда по дело №1713/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 61
Дата: 7 септември 2021 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20213110201713
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 61
гр. Варна , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
и прокурора Николай Найденов Павлов (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Наказателно дело от общ
характер № 20213110201713 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ АТ. П. П. , роден на *** в гр. Варна, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес в ***,
ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 14.09.2020 г. в гр. Варна, при управление
на МПС л.а. „Мерцедес ЦЛК" с рег. № *** извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото -
отправяне на обидни думи и псувни: „Курви“, „Тъпи курви“ и ,, Майка ви да еба " към З.Г.В.
- А. и Л.Ф. А., поради което и на осн. чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК му
налага наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
На осн. чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години.
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ АТ. П. П. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 14.09.2020
г. в гр. Варна, повредил противозаконно чужди движими вещи: счупил задно панорамно
стъкло, на стойност 118 /сто и осемнадесет/ лева и заден десен стоп, на стойност 54
/петдесет и четири/ лева на л.а. „Мазда 626", с рег.№ *** собственост на Ф.И. А., всичко на
обща стойност 172 /сто седемдесет и два/ лева, поради което и на осн. чл.216 ал.1 от НК вр.
чл.54 ал.1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
На осн. чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието с изпитателен срок от
три години.
На осн. чл.23 ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия АТ. П. П., със снета по-горе
самоличност, най-тежкото измежду така определените наказания, а именно наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца.
1
На осн. чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието с изпитателен срок от
три години.
На осн. чл.23 ал.2 от НК присъедиява към така определеното общо най-тежко
наказание и наказанието и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимия АТ. П. П., със снета по-горе
самоличност, да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна
сумата от 82,53 лв., представляваща разноски по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 61 от 07.09.2021 год. по НОХД № 1713 по
описа за 2021 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 1076/2020 год. по описа на 02 РУ ОД МВР Варна срещу подс. А. П. П.
с ЕГН ********** затова, че на 14.09.2020г. в гр. Варна, при управление на МПС л.а.
„Мерцедес ЦЛК" с рег.№ *** извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото - отправяне на
обидни думи и псувни: "Курви", „Тъпи курви " и „Майка ви да еба " към З.Г.В. - А. и
Л.Ф. А. -престъпление по чл. 325 ал.З вр.ал.1 от НК.
Както и затова, че на 14.09.2020г. в гр. Варна, повредил противозаконно чужди
движими вещи: счупил задно панорамно стъкло, на стойност 118 /сто и осемнадесет/
лева и заден десен стоп, на стойност 54 /петдесет и четири/ лева на л.а. „Мазда 626", с
рег.№ *** собственост на Ф.И. А., всичко на обща стойност 172 /сто седемдесет и два/
лева - престъпление по чл.216, ал.1 от НК
В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура
уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане
в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание
продължи по реда на глава ХХVII от НПК.
Производството се провежда при условията на чл.371,т.1 от НПК, тъй като
подсъдимия лично и чрез защитника си адв.Н. В., ВАК ,надлежно упълномощен, след
разясняване на правата му по чл.371,т.1 и 2 от НПК изразява съгласие да не се
разпитват свидетелите З.Г.В. – А., Л. Ф. АЛХ., Ф. Иса А. и Р.Д.С., както и вещото лице
Зорница Емилова Димитрова, като при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи.
На осн. чл.371,т.1 от НПК съдът се е произнесъл с определение , с което е
одобрил изразеното съгласие от страните.
Представителят на ВРП в хода на делото по същество поддържа обвинението,
като сочи, че същото е доказано. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен, като по
отношение на престъплението по чл.325,ал.3 , вр.ал.1 от НК му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на осн.чл.66 от НК да
бъде отложено с изпитателен срок от три години. За престъплението по чл.216, ал.1 от
НК намира, че по отношение подсъдимия следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, което също бъде отложено с изпитателен
срок от три години . На осн.чл.23 от НК двете наказания следва да се групират, като
подсъдимия следва да изтърпи най-тежкото измежду тях.
Защитника на подс. П., адв.В., ВАК намира, че повдигнатите срещу
подзащитния му обвинения са несъставомерни , поради което иска да бъде оправдан.
Според защинтика възникналата ситуация не е била на публично място, обидните думи
отправени от подзащитния му не са могли да бъдат чути от други хора, които да са се
възмутили от тях. По отношение деянието по чл.216 от НК, намира, че представлява
1
маловажен случай по смисъла на чл.216,ал.4 от НК. Навежда доводи, че подзащитния
му е с добри характеристични данни, че с оглед длъжността и работата която извършва
не територията на МБАЛ Св.Анна Варна съдейства на органите на МВР, както и че е
възстановил щетите, вследствие на повредите които е нанесъл на автомобила на
пострадалите.
Подс.П., разбира обвинението. В съдебно заседание дава обяснения.
Упражнявайки правото си на лична защита изразява съжаление за случилото се,
твърди, че е бил провокиран. Моли съда да му даде възможност да запази работата си.
В последната си дума изразява съжаление.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 14.09.2020г. около 12:00 ч. св. З.Г.В. - А. и дъщеря й св. Л. Ф. АЛХ. пътували
със семейния им л.а. „Мазда 626" с per. № ***, като се движели се по ул. „Братя
Бъкстон" в гр. Варна. Водач на превозното средство била св. З.В.А.Х.. Достигайки
кръстовището с бул. „Васил Левски", тъй като трафикът бил натоварен, Вълчева
спряла автомобила и изчаквала възможност да се включи в движението. Тогава двете
жени забелязали, че зад тях е спрял л.а. „Мерцедес ЦЛК" с per. № *** с водач
непознатия им до този момент А. П. П.. Същият започнал да им подава звукови
сигнали с клаксон. Св. З.В. — А. потеглила с превозното средство и навлязла в бус
лентата на булеварда. В този момент, до тях отляво се изравнил подсъдимия с
управлявания от него автомобил и тъй като прозорците на автомобила им били
отворени двете жени чули как той започнал да ги обижда и псува с думите: „Курви",
„Тъпи курви" и „Майка ви да еба". Св. З.В. - А. се притеснила и тъй като не искала да
се стигне до конфликт, затворила прозорците на автомобила, без да обръща внимание
на действията на подсъдимия и продължила движението по булеварда. Тогава
последният се отклонил с автомобила си и започнал да се движи от дясната им страна,
продължавайки да подава звуков сигнал с клаксон и да ръкомаха с ръце. Св. З.В. - А. се
отклонила към пресечката, водеща към ул. „Мир" и спряла на кръстовището с
намерението да се престрои вляво. Св. Л. Ф. АЛХ. забелязала, че П. се е насочил към
тях и слязла от колата. Последният бил спрял зад тях с автомобила си и бил излязъл от
него. В един момент той ударил по задното панорамно стъкло и задния десен стоп на
л.а. „Мазда 626 с рег.№ *** и те се счупил и. Подс. П. се качил в автомобила си и
напуснал мястото. За станалото св. З.В. - А. уведомила бившият си съпруг св. Ф. ИС.
АЛХ., който бил собственик на л.а. „Мазда 626 с рег.№ ***, след което той пристигнал
на мястото. За станалото бил подаден сигнал и до полицията, което станало повод за
образуването на настоящото производство. На място пристигнал полицейски екип и
бил извършен оглед на местопроизшествие.
Междувременно П. се свързал със свой познат св. Р.С. -инспектор към сектор
„КП" при Второ РУ при ОД на МВР – Варна, срещнал се с него и му разказал за
случилото се по-рано през деня, изразил съжаление за стореното и заявил готовността
си да се извини, както и да възстанови нанесените щети.
В хода на разследването, при извършено разпознаване на лица по снимки св. Л.
Ф. АЛХ. категорично е разпознала П. като мъжът, който е счупил задното панорамно
стъкло и задния десен стоп на л.а. „Мазда 626 с per. № ***, управляван от майка й св.
2
З.В.А.Х. на 14.09.2020 г.
От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-
оценителна експертиза е видно, че левовата равностойност на задното панорамно
стъкло и задния десен стоп на л.а. „Мазда 626“ с рег.№ В1[740ВТ е 172.00 лева, а труда
за подмяната на авточастите е 75.00 лева - всичко на общг стойност 247.00 лева.
С протокол за доброволно предаване от 10.02.2021 г. П. е предал на водещия
разследването сумата от 247.00 лв., която да послужи за възстановяване на
причинените от него щети. Посочената парична сума е рила предоставена на
собственика св. Ф. ИС. АЛХ. с разписка от 16.02.2021 г.
Описаната фактическа обстановка се възприема въз основа на показанията на
свидетелите З.Г.В. – А., Л. Ф. АЛХ., Ф. *** А. и Р.Д.С., приобщени на основание
чл.371, т.1 от НПК, чрез прочитането им след одобрено съгласие, както и от
допълнителните показания на св. Л. А., дадени в хода на съдебното следствие / и
прочетени по реда на чл.281,ал.5,във вр. с ал.1,т.2 от НПК/, от писмения доказателствен
материал събран в хода на съдебното следствие и съдържащ се в ДП № 1076/2020 год.
по описа на 02 РУП ОД МВР Варна – справка за съдимост, удостоверение от МБАЛ
Св. Анна Варна, договор за заем № 1704/2019 год., справка АИС КАТ, медицинско
направление,приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283
от НПК. Показанията на свидетелите са последователни, логични и взаимно
кориспондиращи . Налице е съвпадение по всички съставомерни обстоятелства от
значение за делото.
В разпита и пред съда св.Л. А. последователно излага в хронологичен вид
фактите от съществено значение за делото - пътната ситуация настъпила по време на
управлението на автомобила от майка и - св.З. А., поведението на водача на
автомобила – подс.П., спрял зад тях и по-късно следващ ги до кръстовището с ул."
Мир", словесната му агресия – използваните от него думи и изрази, както и
държанието му след слизане от автомобила и начина, по който е нанесъл повредите по
автомобила им.Съдът счита показанията на св. Л. А. за достоверни, логични и
последователни. Направената в по-късните разпити конкретизация на използваните от
подсъдимия обидни думи и изрази съдът приема, съобразявайки състоянието, в което
пострадалата се е намирала вследствие случилото се, за което свидетелстват и думите и
:” исках да забравя това нещо”, „ …като стана това нещо цялата треперех…
Ситуацията много ме притесни – това, че човекът очевидно искаше да ни нарани и ние
не знаехме защо“ . Съдът констатира и, че свидетелката все още преживява случилото
се ( плаче).
Подсъдимият П. дава обяснения по повдигнатото му обвинение.Твърди, че на
процесната дата е имал проблеми със зъб, бил в лошо състояние и си тръгнал по-рано
от работа. При включването си в бул.“ В. Левски“ пред него имало спрял лек
автомобил. Тъй като автомобила пред него не се включвал в движението той подал
звуков сигнал . Твърди, че от шофьорското място на автомобила пред него водачът му
показал среден пръст. След 30 секунди автомобила потеглил и ситуацията излязла
извън контрол. Твърди, че се изравнил с автомобила извикал „ кой ти даде книжка“, но
отрича да е псувал. Твърди, че отново му били показани „ средни пръсти“ и той ги
последвал до отбивката за „ Майчин дом“. Твърди, че спрял и излязъл от автомобила,
като държал в ръка телефона си и с него ударил по ръба на задното стъкло на
3
автомобила.Отрича да е удрял стопа на автомобила. След това се качил в автомобила
си и потеглил. Изтеглил от банкомат сума пари и отишъл във 02 РУП Варна, за да
съобщи за случилото се. Изразява съжаление за случилото се.
Имайки предвид, че освен средство за защита обясненията на подсъдимата
съставляват и доказателствено средство, което следва да се обсъжда и цени с оглед
останалия събран доказателствен материал, съдът кредитира частично обясненията на
подсъдимия, в частите, в които кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства и съдържат неблагоприятни за подсъдимия факти.Подсъдимия П. не
отрича и признава проявената от самия него словесна агресия спрямо свидетелките А.
и впоследствие нанесените повреди по автомобила на последните.
Относно пътната ситуация и действията на подсъдимия и свидетелите А. са
налице само показанията на свидетелките и обясненията на подсъдимия, между които
са налице разминавания, но съдът намира, че следва да кредитира с предимство
показанията на свидетелките А. пред обясненията на подсъдимия, като приема, че
последният има очевиден интерес да омаловажи последващото си поведение чрез
поставяне на акцент върху поведението на пострадалите. В изключените им части
съдът, намира, че тези показания имат характер на защитна теза на подсъдимия,
целяща оневиняването му по предявеното обвинение.
Релевантни данни в съзвучие с гласните показания на свидетелките А. се
извличат и от приложените по делото писмени доказателствени средства. Протоколът
за оглед на местопроизшествие очертава следите от противоправното поведение,
дадени под формата на счупени автоелементи – обстоятелство указващо пряко на
механизма на престъпното посегателство. Безспорно е констатирано, че задното стъкло
на лек автомобил марка Мазда, модел 626 с рег. № *** е строшено, а заден десет стоп
на лекия автомобил е счупен. Към протокола за оглед на местопроизшествие са
приложени и необходимите фотоизображения.
Важен за процеса е и протоколът за разпознаване на лица по снимки. Този
способ на доказване е извършен чрез изпълване на всички процесуални изисквания –
проведен е разпит преди него и е осъществен в присъствието на поемни лица.
Съдът кредитира заключението на СОЕ,предвид нейната обективност,
точност,пълнота и изготвянето и в съответствие с изискванията за това.
Съдът счита, че следва да кредитира и писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за
съответните следствени действия са изготвени в съответствие с общите изисквания на
чл.128 и следващите текстове от НПК и на специалните изисквания за конкретното
процесуално действие, поради което се преценят от състава като годни
доказателствени средства.
I.При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че подс.П. е
осъществил състава на престъпление по чл.325,ал.3 , вр. ал.1 от НК .
От обективна страна изпълнителното деяние може да бъде извършено само чрез
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
4
Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС т.2 "
непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви скандализиращи обществото. Под "
грубо нарушение" ВС разбира действия, чрез които се изразява брутална демонстрация
против обществения ред и се нарушават важни държавни, обществени, лични интереси
или съществено се засягат нормите на нравствеността. " Явно неуважение" към
обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността. Престъплението е налице, когато посочените признаци са
осъществени кумулативно.
По делото се установи по безспорен начин инкриминираното поведение на
подсъдимия. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
непристойни действия от страна на подс.П.. Вербалната разправа на подсъдимия със
свидетелките А. съдържаща отправени към тях обидни думи и псувни - " курви", "
тъпи курви"," майка ви да еба", съдът преценява като непристойна проява, извършена в
разрез с установения ред и спокойствие и като явно пренебрежение към личността на
пострадалите. Наличието на хулигански мотив се извежда и от това, че действията на
подсъдимия са извършени без сериозна причина, без предшестваща вражда между
него и свидетелките, което ги обяснява единствено като открита проява на незачитане
на обществото като цяло и на отделната личност.Състава на съда намира за
неоснователна тезата на защитата, че възникналата пътна ситуация не е била на
публично място и отправените от подзащитния му думи не са могли да бъдат чути от
други хора, които да са се възмутили от тях. Това е така защото въпреки, че
публичността не е елемент от състава на престъплението по чл.325,ал.1 от НК
инкриминираните действия от подс.П. са извършени на 14.09.2020 год. в гр.Варна
около 12.00 часа / активната част на денонощието / на обществено място – ул.” Братя
Бъгстон” и кръстовището на бул.” В. Левски”, с постоянен пътен трафик и пред
погледите на неограничен кръг от хора.
Налице е и квалифициращия признак деянието да е извършено при управление
на МПС.Безспорно се установи по делото, че проблема между пострадалите и под.П. е
възникнал при движението на двата леки автомобила, докато св.З. А. е изчаквала, за да
се включи в движението по бул."Васил Левски". Предизвиканото недоволство у
подс.П. от начина и на шофиране му е дало повод за вербална агресия, в преследване
на управлявания от св.З. А. автомобил и е ескалирало в повреда на собствеността на
св.А.. В този смисъл е уместна бележката на представителя на РП Варна, че
подсъдимия е повредил собствеността и е упражнали вербално насилие над жени,
които не са могли да му окажат ефективна съпротива и да предприемат възпиращи
действия. Горното допълнително свидетелства за грубо незачитане на обществените
норми на поведение и отделната личност.
Субект на престъплението може да бъда всяко наказателно отговорно лице. В
конкретния случай това е подс. А. П. П., роден на 15.02.1076г. в гр. Варна, с
постоянен адрес в гр.Варна, българин, български гражданин, висше образование,
неженен, не осъждан, ЕГН **********.
От субективна страна съдът намира, че подс.П. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Деянието е извършено от субективна страна при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимия е съзнавал, че не трябва да
5
нарушава обществения ред и да проявява неуважение към обществото, както и че с
действията си застрашава транспортната безопасност на хората, движещите се по тези
пътища и въпреки това е следвал автомобила на пострадалите и впоследствие го
повредил, при това на обществено място. Категорично не се разкри личен мотив, което
да оправдае интензитета на проявената агресия.
II. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна и всички признаци
на състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
Съдебната практика и теория са категорични, че за да е налице "унищожаване" или
"повреждане", деянието на извършителя трябва да е насочено към непосредствено
физическо въздействие върху материалната субстанция на обекта. „Унищожаването” е
налице, когато чрез непосредствено физическо въздействие материалната субстанция
на обекта се засяга до такава степен, при която той става негоден напълно и завинаги за
използването му съобразно неговото предназначение. „Повредата” също засяга
материалната му субстанция. При нея само временно или частично се отнема
възможността за използването на обекта (Тълкувателно решение № 50/28.12.1989 г.
по н.д. № 18/89 г., ОСНК).
От обективна страна предмет на престъплението е чужда движима вещ – в конкретния
случай - задно панорамно стъкло, на стойност 118 /сто и осемнадесет/ лева и заден
десен стоп, на стойност 54 /петдесет и четири/ лева на л.а. „Мазда 626", с рег.№ ***
собственост на Ф.И. А..
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението,
посредством активни действия. Същият е ударил с метален предмет задното
панорамно стъкло и заден десет стоп на лекия автомобил собственост на св.А., като в
следствие на това въздействие последните се счупили.
Няма спор, че процесните вещи са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС,
както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди” за
подсъдимия, доколкото той не е бил носител на правото на собственост върху тях.
Извършител на престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да бъде
всяконаказателноотговорно лице, което не е собственик на вещта. Следователно субект
на престъплението в настоящия случай е подсъдимият А. П. П., роден на 15.02.1076г.
в гр. Варна, с постоянен адрес в гр.Варна, българин, български гражданин, висше
образование, неженен, не осъждан, ЕГН **********.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си – неговата
противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че въздейства върху чужда
движима вещ, предвиждал е повреждането като последица от това въздействие и е
целял противоправния резултат.
Причините за извършване на престъплението са слаби морално -волеви
задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък оценъчен
критерий на поведение.
Извършеното от подсъдимия деяние не представлява „маловажен случай“ по
6
смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като същото не разкрива липса или незначителност на
вредните си последици, така както защитата твърди.Съгласно съдебната практика
деянието следва да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9
НК, когато степента на обществена опасност и морална укоримост е по ниска от
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Принципно дали случаят е
маловажен е правен извод, който „... следва да се основава на всички обстоятелства
относно престъплението при съобразяване критериите, посочени в чл.93, т.9 НК” /в
този см. Решение № 667/28.11.2003 г. по н.д.№ 525/2003 г., І н.о. на ВКС/, а в частност
по-ниската обществена опасност се определя от „цялостната характеристика на
деянието и дееца, а не само от количеството и паричната равностойност на предмета на
престъпното посегателство” /решение № 1045/03.01.2007 г. по н.д.№ 550/2006 г., І н.о.
на ВКС/.
В случая последиците от деянието на подс.П. според състава на съда не се
определят само и единствено от стойността на автомобилното стъкло и заден стоп.
Преценявайки всички особености, съпътстващи главния факт на извършеното
престъпление, съдът намира, че въпреки ниската стойност на повредените
автомобилни части деянието на подс.П. има по-високата обществена опасност, която
се дължи на поведението му продиктувано от стремеж за саморазправа със
свидетелките А., намерило изражение в една вандалска проява на чупене на части
от автомобила на пострадалите .
По наказанията
При определяне на наказанията, които следва да се наложат на подс. П. за
престъпленията по чл.325,ал.3,във вр. с ал.1 от НК и по чл.216,ал.1 от НК, съдът взе
предвид разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобрази и
предвидените от закона наказания: за престъплението по чл.325,ал.3,във вр. с ал.1 от
НК – "лишаване от свобода" до три години и лишаване от право да управлява МПС; за
престъплението по чл.216,ал.1 от НК – „ лишаване от свобода” за срок от пет години.
Освен посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена
опасност на деянието – типична за престъпленията от този вид; степента на обществена
опасност на дееца – ниска, П. не е осъждан, работи, има добри характеристични данни,
като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете искрено изразеното съжаление,
възстановените щети, дадените обяснения от подсъдимия в хода и на досъдебното
производство и на съдебното следствие, с които е допринася за разкриване на
обективната истина, направеното частично самопризнание в тях, отегчаващите
отговорността обстоятелства – съдът не намери.
Предвид изложеното съдът прие, че наказанията следва да се определят при
условията на чл. 54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито пък
изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират
прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК. При посочените обуславящи отговорността
обстоятелства настоящата инстанция реши, че за престъплението по чл.325,ал.3,във вр.
с ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде определено наказание ориентирано към
минималния размер, а именно "лишаване от свобода" за срок от шест месеца и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а за престъплението по
чл.216,ал.1 от НК – наказание „ лишаване от свобода” за срок от три месеца, като
прие, че по този начин, с подобно определени по отношение на размера наказания,
7
явяващи се заедно с това съответни (по смисъла на чл.35 ал.3 от НК) на извършеното
престъпление, ще се създадат предпоставки за постигане целите на личната и
генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК.
Отчитайки наличието на формално установените от закона предпоставки за това
заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание подс. П. не
следва да търпи наказания, свързани с ефективното му лишаване от свобода, на осн.
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на определените по отношение на същия
наказания за минимално предвидения от закона срок – в размер на “три години”.
Тъй като двете процесни престъпления са извършени от подс. П. при условията
на съвкупност, преди да има вляза в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на
основание чл. 23, ал. 1 от НК му определи едно общо наказание, а именно най-тежкото
от двете – "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, което на осн. чл.66,ал.1 от
НК отложи с изпитателен срок от три години.
На осн.чл.23,ал.2 от НК към така определеното общо най-тежко наказание съдът
е присъединил и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
По разноските
На основание чл. 189, ал. 3 НПК на подс. П. се възложиха и направените по
делото разноски, като същия бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджетна
сметка на ОД на МВР Варна сумата от 82,53 лв..
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ ПРИ РС ВАРНА :

8
Съобщи за изтекли лични данни