Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б.С., 12.09.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ивайло Йорданов
при секретаря Ивка Вълкова, като
разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д. № 249/2020год. по описа на РС-Б.С.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г.П.Г. ЕГН **********
*** чрез адв.Ц.А. *** с адрес за призоваване и съобщения гр.Ч.Б., обл.Плевен, ул.“Екзарх Йосиф“ № 8 против П.В.П. ЕГН **********
*** и „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Н.Н.М. ***, с която се
иска съдът да признае за установено по отношение на ответниците,
че П.В.П. ЕГН ********** *** не е собственик по давност на процесният
недвижим имот от 97.024 дка в землището на с.П., обл.В.,
като на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени констативен нотариален
акт № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/14.08.2013г. на Г.Х.- Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC – Б.С. за
собственост на недвижим имот, придобит по давност. Претендират се и направените
разноските.
Исковата молба е била оставяна без
движение и ищеца впоследствие и изправил нейната нередовност, като препис от
изправената искова молба (уточняваща молба и поправка на исковата молба) е
връчен надлежно на ответника „Е.“ ЕООД.
С исковата молба се представят
Удостоверение за наследници изх. № 211, издадено на 24.04.2017г. от кметство –
с.П., общ. Б.С., обл.В.; Удостоверение за наследници
изх. № 1, издадено на 02.01.2018г. от кметство – с.П., общ. Б.С., обл.В.; Решение № 12900 от 13.02.1995г. на Поземлена
комисия – Б.С.; Скица № 706/25.11.1994г.; Скица № К06563/22.12.2017г., издадена
на 22.12.2017г. от Общинска служба по земеделие – Б.С.; Писмо от Ч.К.“Любомир“
– с.П.; Уведомление изх. № 100/20.03.1995г. за заявление вх. №
12225/29.02.1992г. на Поземлена комисия – Б.С.; Протокол № П0004 за въвод във владение, издаден на 04.04.1995г.
от Поземлена комисия – Б.С.; Удостоверение № 21, издадено на 05.04.1945г. от
Дирекция за земята и държавните имоти, Отделение за кадастър, Районна служба по
кадастъра – София; Договор за наем на земеделска земя от 04.10.2012г.; Присъда
от 26.10.2015г., постановена по НОХД № 576/2014г. на РС – Б.С.; нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 188, т.IV, рег.№ 4156,
н.д.№ 725/14.08.2013г. на Г.Х.- Нотариус с peг. № 407
на НК с Район на действие PC – Б.С.; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 193, том IV, рег.№ 4161, дело № 730/16.08.2013г. на Г.Х.-
нотариус с peг. № 407, с Район на действие PC – Б.С.;
Справка за имот за периода от 09.09.2013г. до 09.09.2013г., издадена от Служба по вписванията Б.С.; Писмо
изх. № 41 от 02.03.1993г. на Общинска поземлена комисия – Б.С.; Писмо № 1005 от
02.11.1992г. на Централен държавен архив и Уведомление изх. № 240 от
13.05.1996г. на Поземлена комисия – Б.С..
В срока по чл.131 от ГПК се установи, че
ответника П.В.П. ЕГН ********** *** е починал. Съдът е изискал служебно справка
от ЕСГРАОН от която се установи, че П.В.П. ЕГН ********** е починал на
01.02.2014г., акт за смърт № 0003/02.02.2014г.
съставен в с.П.. Предвид това с определение от 31.12.2020г., П.В.П. ЕГН **********
е заличен като ответник по делото и производството по делото е прекратено в
частта, с която са предявени искове срещу ответника П.В.П. ЕГН **********,
починал на 01.02.2014г. поради настъпилата му смърт преди депозиране исковата
молба в съда, като процесуално недопустимо.
В срока по чл.131 от ГПК ответника „Е.“
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника си адв.
А.П. със съдебен адрес ***, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан, като навежда и доводи за
недопустимост. Прави и възражение за изтекла придобивна
давност по чл.79, ал.2 от ЗС с оглед на обстоятелството, че е придобил имота на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е бил собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Поддържа, че е придобил процесния
имот на основание договор за покупко-продажба на процесния
имот, обективиран с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 193, том IV, рег.№ 4161, нот.д. № 730/16.08.2013г. на Г.Х.- нотариус с peг. № 407, с Район на действие PC – Б.С.. Поддържа се
също, че ответника добросъвестно и непрекъснато е владял имота в продължение на
повече от 5 години, като никой не е оспорвал собствеността му върху имота. Иска
се от съда да постанови решение, с което да остави без уважение (отхвърли) така
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се направените
разноски.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.С..
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните във връзка с доказателствата
по делото, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С исковата молба ищеца твърди, че е
наследник на П.С.К.б.ж. на с.П., обл.В. починал на
28.10.1956г. и по силата на реституционния закон(ЗСПЗЗ) въз основа на решение №
12900/13.02.1995 год. на ПК гр. Б.С., ведно с приложените към него скица и
протокол за въвод във владение същият е съсобственик по
наследство на зем.земя с площ 97.026 дка, трета категория, имот № 062007, в м.
„Кюлафарка“ в землището на с.П., обл.В.. Твърди се също, че от възстановяването на земята през
1995г. до 2013г. същата е отдавана под аренда на различни арендатори и са
получавали рента за нея. Последният договор за аренда бил сключен с Е.А.Х.от
гр.Б.С.. В началото на 2013г. арендатора уведомил ищеца, че за процесната
зем.земя има друг арендатор. При направена справка в Служба по вписванията при
РС-Б.С. се установило, че за процесният поземлен имот има съставен констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на Г.Х.- Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC
– Б.С., в който като собственик на имота е посочен П.В.П.. В последствие възоснова на този нотариален акт е съставен нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 193, т.IV, рег.№ 4161, н.д.№ 730/16.08.2013г. на Г.Х.- Нотариус
с peг. № 407 на НК, с
Район на действие PC-Б.С., с който П.В.П. е продал на „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Н.Н.М., процесната нива от 97.026 дка за сумата 40 265.00 лв.,
която продавача получил по банков път в момента на съставянето на този
нотариален акт.
Ищеца навежда доводи, че веднага
сигнализирал РП-Б.С., като било образувано ДП и внесен обвинителен акт в РС-Б.С.,
въз основа на който било образувано НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.С..
По него свидетелите, които са били свидетели
и пред Нотариуса по обстоятелствената проверка, са осъдени с влязла в сила
присъда на 12.02.2016г. за лъжесвидетелстване.
В исковата молба ищеца твърди, че П.В.П.
никога не е владял, нито е бил държател на процесната зем.земя по какъвто и да
е повод.
По отношение на вторият ответник - „Е.“
ЕООД, ищеца твърди в исковата молба, че той е придобил земята от несобственик и
продажбата не е породила вещно-правно прехвърлително действие.
Освен това никой от наследниците на П.С.К.не са упълномощавали каквито и да са
трети лица да извършват разпоредителни сделки със земята, нито ответниците са
от кръга на неговите наследници.
Предвид гореизложеното за ищеца се е
породил правен интерес от търсената съдебна защита.
Ответникът П. В. П. е
заличен по делото поради смъртта му с определението по чл.140 от ГПК, като
производството по делото в частта относно предявените срещу него искове е
прекратено. Определението е влязло в сила като необжалвано.
Ответникът „Е.” ЕООД в писмен отговор оспорва иска като
недоказан по основание и размер на изложените в него съображения, включително и
в частта за претендираните разноски.
От приложено НОХД № 576/2014г. по описа
на РС-Б.С. е видно, че с Присъда № 36/26.10.2015г., влязла в сила на 12.02.2016г.
съдът е признал подсъдимия Ц.К.Ц.,
К. Г. К. и Й. Г. Й.в за виновни, в
това, че на 16.08.2013год. в гр.Б.С.,
обл.В. пред надлежен орган на властта - Нотариус Г.Х.с район на действие Районен съд Б.С., като свидетели, устно
и съзнателно са потвърдили неистина,
а именно: че П. В. П., бивш жител ***,
е владял добросъвестно поземлен имот № 062007, представляващ нива с площ 97.026 дка, находяща
се в землището на с.П., обл.В.-престъпление
по чл.290, ал.1 от НК, като са им наложени съответни наказания по НК.
Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може
да предяви иск за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
Предмет на настоящото разглеждане е
отрицателен установителен иск, допустимостта на който
предполага наличието на правен интерес от търсената с иска защита.
Доколкото избраната от ищеца форма на
защита на спорното право е чрез предявяване на отрицателен установителен
иск, е достатъчно той да обоснове единствено и само правния си интерес от
търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска.
В този смисъл искът е допустим.
В конкретния случай правният интерес на
ищеца от предявения иск произтича от обстоятелството, че правото му на
собственост се отрича.
При предявения отрицателен установителен иск за собственост в доказателствена
тежест на ответника е да установи при условията на пълно доказване правото си
на собственост, като е необходимо да изчерпи всички правопораждащи
това му право факти.
Разгледан по същество, съдът намира, че
искът е недоказан по основание.
Безспорно е установено, че ищеца Г.П.Г. е
един от наследниците на П.С.К.б.ж. на с.П., обл.В.
починал на 28.10.1956г., съгласно представено у-ние изх.№ 211/24.04.2017г. и
изх.№ 1/02.01.2018г. издадено от Кметство – с.П. и всеки един от наследниците при
откриване на наследството по силата на наследяването е придобил наследствени
права, включително и от правото на собственост върху процесният имот.
С решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК
гр. Б.С. е възстановила на наследниците на П.С.К.с план за земеразделяне по
чл.27 от ППЗСПЗЗ по преписка вх.№ 12225/29.02.1992г.(л.11 от делото) земеделска
земя с площ 97.026 дка, трета категория, имот № 062007, в м. „Кюлафарка“ в
землището на с.П., обл.В.. Към решението е приложена
скица на имота и протокол за въвод във владение.
Решението на ПК, с което е възстановена собствеността върху имота, има конститутивно действие, което се отнася както до
обекта-възстановената зем.земя, така и до субектите на правото на собственост.
Разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ визира, че влязлото в сила решение,
придружено със скица, освен случаите по чл.10, ал.7, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя
на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници.
Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството,
без да се посочват в решението. В § 23 от
ПЗР ЗИД (Д.В.бр.68/1999г.) е посочено, че разпоредбите на чл.14, ал.1, т.1, изречение четвърто и на чл.17, ал.1, изречение шесто се прилагат и за
влезлите в сила решения на поземлените комисии, придружени със скици, въз
основа на които до влизането в сила на този закон не са издадени
нотариални актове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищеца Г.П.Г. е доказал, че е наследник на П.С.К.б.ж. на с.П., обл.В. починал на 28.10.1956г. и че на неговите наследници е
било възстановено правото на собственост върху горецитираният поземлен имот с
решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК-Б.С.. В качеството си на негов наследник
и въз основа на издаденото решение на ПК за възстановяване правото на
собственост върху процесният имот придружено със скица имащо силата на
констативен нотариален акт е станал съсобственик на този имот.
С констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на Г.Х.-
Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC –
Б.С., П.В.П. е бил признат за собственик на процесния
имот.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 193, том IV, рег.№ 4161, нот.д. №
730/16.08.2013г. на Г.Х.- нотариус с peг. № 407, с
Район на действие PC – Б.С. на 16.08.2013г. П.В.П. е продал на ответника Е.“
ЕООД процесния имот за сумата от 40265,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.77
от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или
по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от
тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква
особеност в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в
противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за
придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона.
Съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от
ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Видно е,
че Е.“ ЕООД е придобил имота на основание, годно да го направи собственик –
покупко-продажба, извършена в предвидената от закона форма, като продавача се е
легитимирал като собственик на имота с нотариален акт, удостоверяващ правото му
на собственост.
По
делото бяха разпитани свидетелите Б.Ж.Ч.и Ю.Н.Й..
Свидетелката
Б.Ч.в съдебно заседание заяви следното: „Познавам само едната страна, другата
страна не я познавам. Познавам представителя на „ЕН Пропъртис“
ЕООД, защото съм пълномощник на фирмата. Занимавам се със задачите, с които съм
упълномощена от фирмата съгласно издаденото ми пълномощно. Ответникът е
закупувал земи в землището на с.П.. Тъй като пълномощията са ми от 2012г. и
като такъв съм присъствала при сделките от страна на „ЕН Пропъртис“
от 2012г. до сега. Земите, които съм
закупила като пълномощник на ответника през 2013г. не се намират само в
землището на гр.Б.С., намират се в много други землища. Това са закупувани
земеделски земи в землищата на селата М.Б.Т.П.В.Г.и в землището на гр.Б.С.. По
отношение на закупения недвижим имот, закупен в землището в с.П., аз знам имота
- за който се съдят страните. За този имот, конкретно за този имот, а и по
принцип, аз не уговарям продажбите. На мен ми казват, че ще има сделка на едикоя си дата и при кой нотариус ще се извърши, и моето
задължение е да прегледам документите,
да участвам в самата сделка като представител на ответника, да подпиша
нотариалния акт и след това да направя преводи на продавача с готови платежни
през банката. Земята, за която се съдят страните, се намира в землището на с.П.,
горе-долу я знам къде се намира, в коя местност е. На сделката, при нотариуса
се яви един много възрастен мъж - старец по-точно, и го водеше неговия внук.
Това съм го разбрала на самата сделка и тогава видях и двамата. След сключване
на сделката преведох парите на продавача по банков път. Винаги превеждаме
сумите за закупената земя по банков път. Правим сделката, аз подписвам
нотариалния акт и тогава вече с готовите платежни отивам в банката, за да
направа превод. По правило, когато закупим имот, имотът започва да се владее,
когато се заявява в Поземлена комисия, с декларация по чл.69 още същата година.
Има определен срок, съгласно ЗСПЗЗ и подробни указания, които се пускат от
Министерството на земеделието и от Държавен фон земеделие - до 30.07. е срокът,
в който се подават заявленията и декларациите от арендаторите и собствениците
на земи. След това от 01.08 до 15.08 излизат тъй наречените дублирани имоти.
Ако има някакъв проблем след тази дата, след 15.08, за всяко землище се събират
всички арендатори и собственици, за да
се прави тъй нареченото споразумение за съответната стопанска година,
която започва да тече от 01.10. До тази
дата, до 01.10 трябва да са направени тази споразумения за тъй наречената комасация на земята, с която се издава от Областната
декларация за одобряване на това споразумение и може да се обжалва по
съответния ред. Аз лично, като пълномощник на фирмата, участвам в тези
споразумения. На мен не ми е известно някой собственик след сделката да е
оспорвал собствеността на купувача. Принципно, аз от 2012г. съм пълномощник на
фирмата и до настоящия момент, и представлявам ответника при сключването на
сделките за закупуване на земеделски земи, и това касае включително и 2013г., и
2014г. Никой от с.П. не е правил възражение, че фирмата – ответник е собственик
на този имот, след като го закупиха. Не са обжалвани и тези решения при комасациите. Подавани са декларации при обработване на тези
земи, не можем да ги обработваме по друг начин. Фирмата, като собственик, по
чл.69 подават декларации и отделно заявление по чл.70 - това е за наетата земя,
независимо дали е с арендни договори или договори на
наем. Не е прекъсвала обработката на тази земя. И до настоящия момент за тази
стопанска година 2020/2021г. също тази земя е заявена и я обработваме като обем
земя спрямо комасацията, като собственик на земята е
подаващия декларацията по чл.69. Аз съм такъв пълномощник и като такава аз съм
участвала. Фирмата е „ЕН Пропъртси“ ЕООД.“
Свидетелят
Юли Йолов в съдебно заседание заяви следното: „Познавам страните по делото.
Познавам г-н Миранов, той никак не е непознат за
хората в района. Аз съм работил във фирмата, не мога да кажа коя е точно
фирмата, работех като шофьор малко помощно, през 2018г. Известно ми е, фирмата
постоянно купува земи, не само в землището на с.П., но и в цялата община.
Винаги са купували земи, купуват и в момента. Знам, че фирмата има много земя
там в землището на с.П.. Все пак съм Кмет на с.П. и знам това. Кмет съм на с.П. два мандата, от 2011г. до
2015г. и втория ми мандат е от 2019г. до 2025г. Да, известно ми е, че „ЕН Пропъртис“ е закупувал земя в землището на с.П.. При
закупуване на земята от тях, никой не е възразявал за тази земя, че не са
собственици. От момента на закупуването от ответника и до този момент я работи
тази земя. Не ми е известно някой да е нарушавал владението на тези имоти. При
мен като кмет на с.П. никой не идвал да се оплаква, че му е нарушено правото на
собственост върху земеделската земя в землището на селото. В момента
населението на с.П. е 1860 души.“
Не е налице
изтекла придобивна давност по смисъла чл.79, ал.2 от
ЗС чрез добросъвестно непрекъснато владение в продължение на повече от 5 години,
тъй като сделката е изповядана на 16.08.2013г., а искът за установяване правото
на собственост е предявен на 07.12.2017г. чрез внасяне на исковата молба в съда
– преди да изтече 5 годишния срок на добросъвестно владение.
Така
предявен обаче иска е недопустим, поради което като такъв следва да бъде
отхвърлен на следните основания:
Разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК
урежда изменението на иска както като процесуално действие, така и по сроковете
и начините, по които същото може да бъде извършено. Съгласно тази разпоредба в
първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на
своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той
също така може без да измени основанието, да измени искането си. В този смисъл
в първоначалната искова молба ищецът е предявил искове за обявяване нищожността
на процесния констативен нотариален акт, насочен
срещу заличения ответник П.П., като със същата искова
молба е предявен и иск с правно основание чл.108 от ЗС, насочен срещу ответника
„Е.“ ЕООД в качеството му на купувач на процесния
имот. Впоследствие с допълнителна искова молба е изменен първоначално
предявения иск, като е променено както основанието, така и петитума,
в смисъл, че исковете по чл.26 от ЗЗД срещу ответника П. и чл.108 от ЗС срещу „Е.“
ЕООД не се поддържат. С допълнителната искова молба е изменен и петитума на иска, като същият вече е формулиран като
отрицателен установителен иск да се признае за
установено, че П.П. не е бил собственик на процесния имот и се иска да бъде отменен нотариален акт №
188, том IV, рег. № 4156, нотариално дело №
725. Първоначално предявената претенция по чл.108 от ЗС, видно от
допълнителната искова молба, не се поддържа, но именно поради предявяването на
този иск „Е.“ ЕООД е привлечен в качеството на ответник. Поради това настоящия
съдебен състав намира, че не е налице пасивна процесуална легитимация на
ответника „Е.“ ЕООД с оглед така поддържаните искове. Подадената искова молба е
била насочена срещу П.В.П. и „Е.“ ЕООД с твърденията, че ответникът П. не е
собственик на процесния имот, тъй като в негова полза
не се е осъществил придобивния способ, на който той
се е позовал – придобивна давност, поради което и
вторият ответник „ЕН – Пропъртис“ЕООД, купувайки процесния имот от несобственик, не е станал собственик на
имота. Поискал е да се приеме за установено, че П.В.П. не е собственик на
основание давностно владеене на спорния имот, както и
да се отмени нотариален акт № 188/2013г. Съгласно чл.6, ал.2 от ГПК предметът
на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Предметът на делото е спорното субективно материално право, претендирано
или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия
юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и
се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да реши правния спор, като
решението следва да обвърже субектите на спорното правоотношение. За
проявлението на тази правна последица искът следва да бъде предявен от и срещу
надлежна страна. Такива в исковия процес са тези страни, които претендират, че
са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор – предмет на
процеса. Процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни
процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск. В случая след като
производството по делото спрямо П.В.П. е било прекратено в частта, относно
предявените срещу него искове, а делото е останало висящо по отношение на
ответника „Е.“ ЕООД, срещу този ответник следва да бъде предявен положителен установителен иск за собственост на процесния
имот, като този предмет на спора е следвало да бъде поставен за разглеждане
пред съда. В настоящия случай, обаче, тъй като до първото по делото заседание
ищецът не е предявил срещу „Е.“ ЕООД положителен установителен
иск, спорът се явява такъв между ненадлежни страни.
Поради това така предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен.
Като обусловен от иска по чл.124, ал.1
от ГПК, искът с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК също следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото на ответника се
дължат направените разноски в размер на 1000,00 лева съгласно така представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК..
Неоснователно е възражението на ищцовата страна за прекомерност на разноските, тъй като
делото е протекло на три инстанции, заплатените на процесуалния представител на
ответника възнаграждения са в размер, надвишаващ над 2 пъти претендираните
разноски и делото е със значителна фактическа и правна сложност.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ така предявените от Г.П.Г. ЕГН ********** ***, искове
да бъде признато по отношение на „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление ***/а впоследствие променено
на гр. Б.С. 3200 ул.Васил Левски № 5,
вх. А, ет. 2, ап. 9/ представлявано от
управителя Н.Н.М., че П.В.П. с ЕГН ********** ***
не е бил собственик на недвижим имот придобит по давност, представляващ нива с
площ 97.026 дка, имот № 062007, трета категория земя, в м.“Кюлафарка“
в землището на с.П., обл.В., а по одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за
неурбанизираната територия в землището на с. П., община Б.С., областВ., представлява поземлен имот с идентификатор
57594.62.7, нива с площ 97030 кв.м., в м.“Кюлафарка“,
трета категория земя, при съседи: 57594.62.32, 57594.62.8, 57594.63.909,
57594.62.36, 57594.62.940, 57594.62.35, 57594.62.34, 57594.62.33. и да бъде отменен
констативен нотариален акт № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на Г.Х.- Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на действие PC – Б.С., с
който П.В.П. с ЕГН ********** *** е
признат за собственик по давност на недвижим имот представляващ нива с площ
97.026 дка, имот № 062007, трета категория земя, в м.“Кюлафарка“
в землището на с.П., обл.В., а по одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за
неурбанизираната територия в землището на с. П., община Б.С., областВ., представлява поземлен имот с идентификатор
57594.62.7, нива с площ 97030 кв.м., в м.“Кюлафарка“,
трета категория земя, при съседи: 57594.62.32, 57594.62.8, 57594.63.909,
57594.62.36, 57594.62.940, 57594.62.35, 57594.62.34, 57594.62.33.
ОСЪЖДА
Г.П.Г. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление *** /впоследствие
променено на гр. Б.С. 3200 ул.Васил
Левски № 5, вх. А, ет. 2, ап. 9/ направените по делото разноски в размер на
1000,00 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ОС-В. от уведомяването на страните по делото,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Ивайло
Йорданов)