С обвинителен акт на Районна прокуратура
– гр. Перник e повдигнато обвинение на М.М.М. за престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че
в периода от м. декември 2009 г. до м. юли 2015 г. включително, след като е бил осъден /с влязло в сила протоколно определение от 18.12.1998г. по гр.д. №1208/1998г. по описа на
РС -Перник, с което е одобрена спогодба, и Решение №295/09.05.2008г. по гр. дело №4143/2007г. по описа на
РС - Перник, влязло в сила на 12.08.2008г./, да издържа свой
низходящ – сина си С.М.М., роден на ***г., съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 68 месечни вноски от по 60,00лв. всяка, като деянието
е извършено повторно, след като е бил
осъден /с присъда
№373/02.06.2009г. по НОХД №109/2009г. по описа на
РС - Перник, влязла в сила на 18.06.2009г./ за друго такова
престъпление.
Производството се е развило по реда на глава 27
от НПК.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд, като му бъде наложено наказание при
втората алтернатива на чл.183, ал.4 от НК, а именно „пробация”,
както и кумулативно предвиденото наказание
„обществено порицание”.
Подсъдимият, при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът му – адв. Вл. А.от
ПАК пледира подзащитният му да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28 от НК, като се присъединява към предложението на прокурора относно вида и размера на наказанията.
Пернишкият районен съд, при условията на чл.372, ал.4
от НПК, позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, водим
от принципа по чл.14 от НПК, приема за
установено следното:
Подсъдимият М. М.М. е роден в с. *****, общ. *****. Живее в с. *****, общ. *****,
обл. *****. Разведен е. Безработен е. Осъждан е за престъпления от същия вид, както следва:
С присъда постановена по нохд №45/1999 г. по описа на
РС - *****, влязла в сила на 19.11.1999 г., М. е осъден за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. С присъда №373/02.06.2009
г. постановена по нохд №109/2009 г. по описа на ПРС, влязла в сила на 18.06.2009
г., е осъден на глоба и обществено порицание за престъпление по чл.183, ал.4,
вр. ал.1 вр. 28 от НК, извършено в периода м.11.2001г. до м.12.2008 г., вкл. Няма
данни да е изпълнил наложеното му наказание глоба, а наказанието обществено
порицание е било изпълнено на 11.02.2010г. Това престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода, е извършено преди изтичане на срока по чл.86, ал.1, т.2 от НК от изтърпяване на наказанието по нохд № 45/99 г. по описа на РС - *****,
поради което за цитираното осъждане не е настъпила реабилитация на посоченото
основание.
Тези данни сочат, че деянието предмет на настоящото
обвинение е извършено в условията на повторност по
чл.28 от НК и в рамките на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК.
От фактическа страна, съдът приема за установено по
делото следното:
Подсъдимият М.М. и свид. А.П.Б.са бивши съпрузи. От брака им на - 15.03.1998г..
се родил синът им –С.М.М..
С протоколно определение от 18.12.1998г., постановено
по гр. дело №1208/98г. по описа на ПРС била
одобрена спогодба, по силата на която подсъдимият М. М. се задължил да заплаща ежемесечно издръжка
на малолетното си тогава дете в размер 40 лв. С решение №295/09.04.2008 г.,
постановено по гр.д. № 4143/2007 г. по описа на РС - Перник, бракът между подсъдимия и свид.
Б.бил прекратен, като със съдебното решение
размерът на присъдената издръжка бил увеличен на 60 лв. и подсъдимият бил
осъден да заплаща ежемесечно такава на малолетното си дете, чрез неговата майка
– А.П.Б., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на това задължение.
Решението влязло в законна сила на 12.08.2008г.
От самото начало подсъдимият не изпълнявал
задължението си редовно поради финансови затруднения и оставане без постоянна
работа.
По този повод два пъти бил предаван на съд по обвинения
за извършени престъпления по чл.183, ал.1 от НК и по чл.183, ал.4, вр. ал.1,
вр. 28 от НК, за които бил осъден за неизпълнение на задължението за издръжка за
предходни периоди.
Въпреки осъжданията, бездействието му по отношение задължението
за издръжка спрямо детето продължило. За периода от м. декември 2009 г.
до м. юли 2015 г. вкл.,
подсъдимият не заплатил нито една от дължимите от него
ежемесечно суми /по 60 лв./ за издръжка на сина си С.М., равняващи на общо 68 месечни вноски.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид самопризнанието на подсъдимия, направено при предварителното изслушване
по реда на чл. 371, т. 2 НПК, както и доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят – показанията на свидетелите А.П.Б., С.М.М., както и
писмените материали, подробно изброени в описа към досъдебно производство №492/2013
по описа на 02 РУ при ОД МВР – Перник,
приобщени като доказателства по реда на
чл.283 от НПК.
Събраните гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и
пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства. Самопризнанието на
подсъдимия , доколкото се подкрепя от
горния доказателствен материал, съдът цени като годно доказателствено средство
наред с останалите по НПК и го ползва при формиране на изводите си от правна
страна.
С оглед
установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си описано
по-горе, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна фактическия
състав на чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като в периода
от м. декември 2009г. до м. юли 2015г. включително, след като е бил осъден
/с влязло в сила протоколно определение от 18.12.1998г. по гр.д. №1208/1998г. по описа на РС -Перник,
с което е одобрена спогодба, и Решение
№295/09.05.2008г. по гр. дело №4143/2007г. по описа на РС - Перник,
влязло в сила на 12.08.2008г./, да издържа свой низходящ
– сина си С.М.М., роден на ***г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски,
а именно 68 месечни вноски от по
60,00лв. всяка, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден
за друго такова престъпление.
От обективна страна деянието е извършено чрез
бездействие - подсъдимият не е изпълнявал
задължението си да издържа своето дете, като за инкриминирания период не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 68
на брой, като престъплението е осъществено при условията на повторност.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
целял настъпването им. Същият е съзнавала
характера на задължението си, тъй като решението по гр.д.№4143/2007 г. по описа
на Районен съд – Перник надлежно му е било съобщено, не го е обжалвал и същото
е влязло в законна сила, но въпреки това не е осъществил дължимото според
закона поведение. За реализирането на престъпния състав са без правно значение направените
възражения за изпитвани през периода финансови затруднения или наличието на
такива от друго естество, особено след като няма данни да е поискал от съда
изменение на размера на присъдената издръжка. Естеството на задължението за
издръжка цели задоволяване на ежедневни нужди на детето, поради което и
родителят, който е осъден да плаща такава, следва да осигури редовно
предоставяне на средствата, от които низходящите се нуждаят за задоволяване на ежедневните
им потребности. След като е постановено решение за присъдена издръжка, то е
задължително за изпълнение до промяната му. Отделно от това, касае се за дълъг период от време, през който
М. не е направил нито е една вноска за издръжка, а същевременно не
са ангажирани доказателства да е бил
неработоспособен и да не е реализирал никакви доходи през целия инкриминирания
период, респ. задължението му да е било
непосилно поради финансови задължения към други лица..
Причина за извършване на деянието е безотговорно
отношение към родителските задължения.
Във връзка с индвидуализиране
наказателната отговорност на подсъдимия, съдът прие като смекчаващи
отговорността обстоятелства добросъвестното му процесуално поведение в хода на
производството, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, изпитваните
финансови затруднения, а като обстоятелство отегчаващо отговорността му – продължителният
период на осъществяване на състава, сочещо за неглижиране
на задълженията си като родител.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен по
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28 от НК, съобразявайки се с разпоредбата на
чл.57, ал.1 от НК и с всички изисквания на чл.54 от НК и след като взе предвид
целите на наказанието по чл.36 от НК, го ОСЪДИ на ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес” с продължителност десет месеца, с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен
служител” с продължителност десет месеца, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
което да се изпълни чрез обявяване на диспозитива на присъдата
пред сградата на кметството в с. *****,
общ. *****.
Ръководейки се от всички относими
към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, отчитайки превес на
смекчаващите отговорността такива, съдът намери, че в конкретиката
на настоящия казус, наказанието “пробация” се явява
по-подходящото по вид измежду алтернативно предвидените за престъплението,
както и че определените пробационни мерки и тяхната
продължителност се явяват справедливи, съответстват на тежестта на
престъплението, на личността и обществената опасност на подсъдимия, и съчетани
с наказанието обществено порицание, адекватно биха съдействали за оказване на
предупредително и превъзпитателно въздействие върху него, насочено към спазване
на законите и добрите нрави.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно с
оригинала,
ИГ