Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV „Б“ въззивен
състав, в публично заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря М.Димитрова,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Карабашева в.гр. дело № 13594
по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 73498
от 16.04.2020 г. на СРС, III ГО, 88-ми с-в по гр.д. № 39532
по описа за 2019 г., са отхвърлени предявените от К.М.В., ЕГН: ********** срещу „М К.С.“ ЕООД, ЕИК: ******кумулативно
обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание по чл.55,
ал.1, предложение 3 от ЗЗД вр. чл.88, ал.1 от ЗЗД вр. чл.87, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 1 500.00 лева - недължимо платена авансова вноска по договор за
покупко-продажба на нов автомобил № 509 от 21.03.2019 г. с обект на продажбата
л.а. “BMW M850i xDrive Купе“, както и сумата от 1 500.00 лева -
недължимо платена авансова вноска по договор за покупко-продажба на нов
автомобил № 510 от 21.03.2019 г. с обект на продажбата л.а. „BMW X5 xDrive 30d”.
Срещу
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от К.В., в която се инвокират
съображения за неправилност и незаконосъобразност. Счита се, че неправилно
съдът е допуснал до разпит свидетел за това, че купувачът е бил уведомен за
наличност в склада на автомобилите, предмет на договора. Твърди се, че в
сключените договори липсвало отбелязване, че автомобилите са били налични,
както и посочена датата на доплащането на автомобилите, но имало приблизителен
срок за тяхната доставка - 05.04.2019 г. Излага се, че липсвало посочване на срок
за изплащане на цената след извършеното авансово плащане. Мотивира се, че съдът
необосновано е приел, че купувачът следва да заплати в срок от пет работни дни
от сключването на двата договора, считано от датата на показването на двата
автомобила, тяхната цена. Неправилно съдът е приел, че купувачът е неизправна
страна, защото не е платил остатъка от цената в срок от пет работни дни от
уведомяването, което е станало най-късно на 21.03.2019 г. Поддържа се, че
продавачът е продал автомобилите на друг купувач, и поради това е настъпила
невъзможността за изпълнение на договора от ищеца. Прави се искане за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на исковите претенции в тяхната
цялост. Претендират се разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „М К.С.“ ЕООД чрез пълномощниците
адв. Ч. и адв. К., с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че
свидетелят М.е разпитан за обстоятелства, свързани не с опровергаването
съдържанието на частен документ, а за установяване на факти и обстоятелства преди
подписването процесните договори. Релевира се, че автомобилите са били налични
в склада на ответното дружество. Заявява се, че ищецът В. е изпаднал във
виновно неизпълнение да заплати на продавача остатъка от цената на двата
автомобила, което обусловило ответникът да задържи авансовите суми като
неустойка. Ищецът бил поел задължение, че има 20 налични автомобили, за да
ползва корпоративна отстъпка, но не го изпълнил, а страните по договора били
договорили не 5, а 11 работни дни от датата на сключване на договорите да се
заплати от купувача цената в срок до 05.04.2019 г. Съгласно договорите за
покупко-продажба страните са уговорили дата на предаване на владението на
автомобилите, а не доставянето им, като задължението за предаването им
възниквала от момента на заплащането на цената, но В. не е представил доказателства
за заплащането цената, нито за притежавани от него 20 автомобила. Моли се съдът
да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното от СРС решение.
Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима и редовна - същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд
действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната
за въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК -
напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о.,
ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о.,
ГК.
При извършената проверка настоящата инстанция намира,
че атакувания съдебен акт е валиден и процесуално допустим, поради което следва
да бъдат обсъдени релевираните от жалбоподателя доводи относно правилността му.
Разгледана по
същество – въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл.55, ал.1, предложение 3 от ЗЗД вр. чл.88, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
К.М.В., ЕГН: ********** *** твърди, че с ответника „М К.С.“
ЕООД, ЕИК: ******със седалище и адрес на управление *** сключили на 21.03.2019
г. два договора за покупко-продажба под № 509 и № 510 за следните автомобили: “BMW
M850i xDrive Купе“ с шаси № WBABC41060LJ29674 и
„BMW X5 xDrive 30d” с шаси № WBACV61000LJ71181,
като В. е заплатил авансово за тях сумите от по 1 500.00 лева. Условията по
двата договора за покупко-продажба са важими при едновременното закупване на
двата автомобила от купувача. Твърди се, на основание т.1, раздел V от Общите условия за доставка и продажба на нови
моторни превозни средства с марка “BMW и “Mini”, че продавачът следвало до 05.04.2019 г. да достави
автомобилите, като при пристигането им в склада на продавача, същият следвало
да уведоми купувача за наличността им и да му ги продаде срещу покупната им
цена, но купувачът не е бил уведомен от „М К.С.“ ЕООД, нито е бил поканен да
заплати цената за автомобилите. В последствие научил, че процесните два
автомобила били продадени на „А.“ ООД. В. отправил писмено изявление до „М Кар“
ЕООД за разваляне на процесните договори, поради неизпълнение на задълженията
на продавача да предаде автомобилите на купувача, с което поканил дружеството
да му възстанови заплатените две авансови плащания от по 1 500.00 лева. Твърди
се, че сумите все още не били възстановени, поради което се прави искане съдът
да осъди ответника за сумата от 1 500.00 лева - недължимо платена авансова
вноска по договор за покупко-продажба на нов автомобил № 509 от 21.03.2019 г. с
обект на продажбата л.а. “BMW M850i
xDrive Купе“,
както и сумата от 1 500.00 лева - недължимо платена авансова вноска по договор
за покупко-продажба на нов автомобил № 510 от 21.03.2019 г. с обект на
продажбата л.а. „BMW X5 xDrive 30d”, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендирани са разноски.
С
постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът „М К.С.“ ЕООД оспорва предявените искове. Не спори, че между
страните на 21.03.2019 г. били сключени двата процесни договора за
покупко-продажба за следните автомобили: “BMW M850i xDrive Купе“ с шаси № WBABC41060LJ29674 и
„BMW X5 xDrive 30d” с шаси № WBACV61000LJ71181.
Не спори и че уговорките по договор били важими при едновременно закупуване на
двата автомобила на преференциални цени, че получил поканата за разваляне от
ищеца, както и че ищецът му е заплатил авансово две парични суми от по 1 500.00
лева в тази връзка. Оспорва се, че двата автомобила не са били в наличност. Излага
се, че за „М К.С.“ ЕООД не е възникнало задължение за уведомяване на ищеца за
доставката, тъй като автомобилите са били вече налични и В. е знаел за тях,
извършил им е оглед и ги е избрал за предмет на сключените договори. Излага се,
че т.5 и т.6 от Общите условия към договорите се отнасят не за доставката им, а
за предаването на владението им на купувача с уговорката в срок до 05.04.2019
г. В. да заплати стойността на двете МПС и да представи доказателства в срок до
05.04.2019 г., че има 20 налични автомобили, за да ползва преференциалните
условия. Купувачът обаче нито е осигурил финансиране по договорите, нито е
доказал да притежава 20 налични у него автомобила, за да има основание да му
бъдат прехвърлени автомобилите от купувача. Мотивира се, че продажбите на двата
автомобила на трети лица са извършени на 11.04.2019 г. и на 24.04.2019 г., т.е.
извън сроковете по договорите, сключени с ищеца. При това положение се твърди,
че за „М К.С.“ ЕООД не е възникнало задължение да върне на ищеца сумите от по 1
500.00 лева. Прави се искане съдът да отхвърли предявените искове. Претендират
се разноски.
След изложение
на фактическите и правни твърдения на страните, настоящата инстанция пристъпи
към анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява
следното:
Не
се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че на
21.03.2019 г. К.В., в качеството си на купувач, и „М К.С.“ ЕООД, в качеството
продавач, действащ чрез търговски представител С.М.(разпитан като свидетел по
делото), са сключили писмен договор № 509/21.03.2019 г. за покупко-продажба на
лек автомобил „BMW M850i xDrive Купе“ с шаси № WBABC41060LJ29674 за сумата от 244 100.00 лева без
ДДС или с ДДС за сумата от 270 238.00 лева. В договора е уговорена
отстъпка между страните за сумата от 48 682.59 лева или крайната цена на
автомобила възлиза на 211 818.89 лева с ДДС, съгласно сключения договор и Общите
условия за доставка и продажба на нови моторни превозни средства с марка “BMW и “Mini”, неразделна
част от него.
Не
се спори между страните и че на 21.03.2019 г. ищецът, в качеството си на
купувач, заплатил на ответника, в качеството продавач по сключения писмен
договор № 509/21.03.2019 г. за покупко-продажба на лек автомобил, договорената
за плащане в срок до 25.03.2019 г. авансова сума в размер на 1 500.00 лева като
част от договорената цена, като оставащата за издължаване от купувача сума по
договора възлиза на 210 318.89 лева.
Съгласно
постигната уговорка, отразена в „Забележка № 1“ от договора № 509/21.03.2019 г.
условията по него са важими за купувача В. при едновременното закупуване на
лекия автомобил „BMW M850i xDrive Купе“ с шаси № WBABC41060LJ29674 заедно с лек
автомобил „BMW X5 xDrive 30d” с шаси № WBACV61000LJ71181,
както и при показани от него на продавача 20 на брой налични автомобила. Страните
договорили, че „М Кар София“ ЕАД ще предаде владението на автомобила на К.В. на
дата 05.04.2019 г. след изпълнението на насрещните задължения на всяка от
страните по договора.
Не
се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че на
21.03.2019 г. ищецът, в качеството си на купувач и ответника, в качеството
продавач, действащ чрез търговски представител С.М., са сключили писмен договор
№ 510/21.03.2019 г. за покупко-продажба на лек автомобил „BMW X5 xDrive 30d” с шаси № WBACV61000LJ71181 за сумата от 134 900.00 лева без
ДДС или с ДДС за сумата от 178 830.00 лева. В договора е уговорена
отстъпка между страните за сумата от 28 803.84 лева или крайната цена на
автомобила възлиза на 144 265.39 лева с ДДС, съгласно сключения договор и Общите
условия за доставка и продажба на нови моторни превозни средства с марка “BMW и “Mini”, неразделна
част от него.
Страните
не спорят, че В. заплатил на „М К.С.“ ЕООД договорената за плащане в срок до
25.03.2019 г. авансова сума в размер на 1 500.00 лева като част от договорената
цена, като оставащата за издължаване от купувача сума по договора възлиза на
142 765.39 лева.
Според клаузите на сключения писмен договор № 510/21.03.2019 г. за покупко-продажба
на лек автомобил „BMW X5 xDrive
30d” с
шаси № WBACV61000LJ71181 страните договорили, че ответника „М
Кар София“ ЕАД ще предаде владението на автомобила на купувача В. на дата
05.04.2019 г. след изпълнението на насрещните задължения на всяка от страните
по договора.
Съгласно т.5 от
раздел IV „Цени и плащане“ от Общите условия за доставка и
продажба на нови моторни превозни средства с марка “BMW и
“Mini”, приложими между страните за двата сключени между
тях договора за покупко-продажба № 509/21.03.2019 г. и № 510/21.03.2019 г.,
определената цена в договорите се заплаща в срок от 5 (пет) работни дни от
датата на сключването му, а в т.6 от същия раздел е предвидено, че независимо
от общия характер на предходната разпоредба, при покупко-продажба на МПС, което
не е налично на склад при продавача, купувачът следва да заплати аванс в
размер, посочен в договора и определен на базата на особеностите на поръчването
превозно средство, но не по-малко от 10 % от цената на договора. Авансът следва
да се преведе в срок до 3 (три) дни от сключването на договора, като правилата
на чл.93 от ЗЗД не се прилагат спрямо авансово заплатените суми. В случай че,
купувачът не изпълни задълженията си по договора надлежно и в срок или прекрати
едностранно договора без вида на продавача, продавачът може да задържи аванса
като неустойка. В случай че, договорът бъде прекратен по вина на продавача,
купувачът има право да получи авансово заплатените суми в пълен размер.
Според т. 7 от
раздел IV „Цени и плащане“ от цитираните Общите условия при
покупко-продажба на МПС, което не е налично на склад при продавача, освен в
случаите на продажба на изплащане, купувачът е длъжен да заплати пълната
стойност на МПС в срок от пет работни дни от получаване на уведомление, че
поръчаното МПС е налично в склада на продавача.
Клаузата на т.8
от раздел IV предвижда, че при неизпълнение на задължението на
купувача да заплати в пълен размер или част от цената с повече от пет работни
дни от датата на която се дължи съответното плащане и/или при забава да получи
автомобила повече от 20 календарни дни, независимо от другите права и способи
на защита, които продавачът има по договора, тези общи условия и/или
приложимото право, продавачът може да развали договора и да задържи всички
авансово получени плащания като неустойка.
Според
т.1 от раздел V „Права и задължения на
продавача“ от Общите
условия продавачът се задължава да осъществи доставката на МПС в уговорения от
договора срок, който започва да тече от получаването на последните изисквания
на купувача относно предмета на заявка и постъпване на уговореното в договора
авансово плащане по банковата сметка на продавача. В изречение първо от т. 3 е
описано, че продавачът се задължава да покани купувача за получаване на МПС в
срок до 3 (три) работни дни от получаване на пълната цена на МПС.
Разпоредбата
на т.1 от раздел VI
„Права и задължения на продавача“ от Общите условия, урежда, че купувачът се
задължава да посочи номера и датата на договора като основание в платежните
нареждания за всички плащания по договора и при поискване да предаде на
продавача копие от платежните нареждания, а съгласно т.8 от същия раздел на
Общите условия купувачът може да развали договора при забава на доставката с
повече от три месеца от уговорения срок, когато забавата се дължи на умисъл или
груба небрежност на продавача.
Безспорно е
обстоятелството, че К.В. е адресирал до ответника изявление за развалянето на процесните
договори, поради неуведомяването от продавача, че автомобилите са били налични,
както и поради липсата на покана от продавача за заплащане на остатъка от
цените за закупените по договорите леки автомобили и за това, че автомобилите са
били продадени на трети лица - „Е.М.“ ООД и „А.“ ООД. С поканата за разваляне
на договорите, получена на 13.05.2019 г., В. поискал да му бъдат върнати
заплатените две авансови плащания на сумите от по 1 500.00 лева. .
От
международна товарителница CMR
от 03.12.2018 г. от изпращача Х.Л.ГмбХ Айстинг 33, 4311 Швертберг, Р Австрия,
се установява, че за получателя „М Кар София“ са транспортирани придобитите от
последния две моторни превозни средства, сред които е лек автомобил „BMW
M850i xDrive Купе“ с шаси № WBABC41060LJ29674,
предмет на договора за покупко-продажба № 509 от 21.03.2019 г., а от международна товарителница CMR от 14.01.2019
г. от изпращача Х.Л.ГмбХ Айстинг 33, 4311 Швертберг, Р Австрия, се установява,
че за получателя „М Кар София“ са транспортирани седем моторни превозни
средства, сред които е лек автомобил лек автомобил „BMW X5 xDrive 30d” с шаси № WBACV61000LJ71181, предмет на
договора за покупко-продажба № 510 от 21.03.2019 г.
От доказателствата
по делото се установява, че ответникът „М К.С.“ ЕООД е продало с писмен договор
за покупко-продажба от 11.04.2018 г. лек автомобил „BMW X5 xDrive 30d” с шаси № WBACV61000LJ71181 на дружеството
„А.“ ООД, а с писмен договор за покупко-продажба от 24.04.2018 г. ответникът е
продал лек автомобил „BMW
M850i xDrive Купе“ с шаси № WBABC41060LJ29674
на дружеството „Е.М.“ ООД.
Съгласно
показанията на свидетеля С.М., работещ при ответника от месец декември 2017г.,
ищецът В., търсейки да закупи два автомобила през месец март 2019 г., се
свързал със свидетеля М.. Свидетелят излага, че препоръчал на В. двата леки
автомобила, изложени в шоурума, намиращи се на разстояние от 5 (пет) метра от
тях, като последният огледал показаните автомобили, харесал ги, поради което
искал да закупи точно тях. След около седмица последвало сключването на два
договора за показаните му два автомобила, тъй като същите не можело да бъдат
запазени от свидетеля М., понеже могат да се продадат от другите му колеги. В
деня на сключването на договорите ищецът бил огледал за втори път на същото
място в шоурума на ответното дружество харесаните два автомобила от
първоначалния му оглед. Според свидетеля М., Вълков му заявил, че до края на
месец март 2019 г. ще заплати и ще вземе автомобилите, поради което в договора
бил договорен срок до 5.04.2019 г. за заплащане на тяхната стойност, като В.
следвало да представи доказателства от 20 налични автомобила, за да получи
корпоративна отстъпка. Свидетелят М.заявява, че не е получил от ищеца такъв списък
с автомобили, както и че същият огледал автомобилите за не повече от 10 минути
и не е искал от свидетеля да му показва номерата на шаситата на автомобилите. В
показанията на М.е заявено, че договорите за продажбата на автомобилите са
изготвени от него, въведени са данните на купувача, като след това служителите
вече не могат да извършват промени в параметрите на договора. Посочва, че
въпросните два автомобила са били продадени в края на месец април 2019 г. на
трети лица със същия тип договори, сключени с В.. Свидетелят М.излага, че
изпълнението на условията да бъде заплатена пълната стойност на автомобилите и
показването на списъка от 20 налични автомобили до 05.04.2019 г. е било
основание за последващото предаване на двете МПС.
Според
показанията на свидетеля Т.О.К., на 21.03.2019 г. В. следвало да подпише при
ответника някакви договори, като свидетелят К.придружил ищеца до „М К.С.“ ЕООД ***.
Свидетелят К.посочва, че останал отвън пред стъклените витрини на мястото на
фирмата, като видял В. да влиза вътре и да подписва документи. Според
показанията му, ищецът се забавил около 10 минути, след което излязъл и му
споделил, че е подписал два договора за покупко-продажба на автомобили и е
заплатил авансово суми за две МПС с марка БМВ Х5 и Х8. Свидетелят К.заявява в
показанията си, че не е видял на място ищецът да оглежда някакви автомобили, с
изключение на документите, които разглеждал и подписвал.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от права страна следното:
При така приетата фактическа обстановка настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника „М
К.С.“ ЕООД по предявените от ищеца К.В. претенции с
правно основание по чл.55, ал.1, предложение 3 от ЗЗД вр. чл.88, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Въззивната
инстанция напълно споделя, с уточненията от настоящия съдебен акт, фактическите
и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните
съждения в настоящия съдебен акт.
Възникването на спорното материално право по чл.55, ал.1, предл.
3 от ЗЗД се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесните две суми от
по 1 500.00 лева да са напуснали патримониума на ищеца; 2) да са постъпили в
имуществото на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца
в патримониума на ответника да е извършено при отпаднало правно основание, т.е.
след пораждане на процесните договорни правоотношения, да са отпаднали
породените годни юридически факти (договорът № 509/21.03.2019 г. и договорът №
510/21.03.2019 г.), на основание на които са заплатени двете искови суми от по
1500.00 лева.
Настоящата инстанция счита за доказано по делото, че К.В., като купувач,
е сключил с „М К.С.“ ЕООД - като продавач, валиден договор за
покупко-продажба № 509/21.03.2019 г. за закупуването на лек автомобил „BMW
M850i xDrive Купе“ с шаси № WBABC41060LJ29674
за сумата от 210 318.89 лева и втори
валиден договор № 510/21.03.2019 г. за
закупуването на лек автомобил „BMW X5
xDrive 30d” с
шаси № WBACV61000LJ71181 за сумата от 142 765.39 лева. Доказва се по делото, че в деня на
сключването на договорите - 21.03.2019 г. ищецът заплатил на ответника две
парични суми от по 1 500.00 лева, представляващи авансови плащания на част от
продажбените цени за закупените моторни превозни средства. Съгласно
постигнатите договорености, обективирани в
„Забележка № 1“ от договора № 509/21.03.2019 г. за покупко-продажба В. следвало
да закупи едновременно и заедно лекият автомобил „BMW
M850i xDrive Купе“ с шаси № WBABC41060LJ29674
и лекият автомобил „BMW X5 xDrive 30d” с шаси № WBACV61000LJ71181.
Заплащането на продажбените цени за двата леки автомобила от страна на ищеца,
след приспадане на двете авансови плащания от по 1 500.00 лева и след
представяне на списък на 20 налични у В. леки автомобили, е основание
ответникът да предаде на последния владението на автомобилите. Страните са
договорили конкретен ден за предаването на владението на МПС-тата съгласно процесните
договори, а именно на 05.04.2019 г.
Съдът
счита, тълкувайки клаузите от двата договора на основание чл.20 от ЗЗД в
съответствие с общата воля на страните и отделните постигнати между тях
договорки в смисъла, произтичащите от договорените условия, с оглед тяхната
цел, обичаите в практиката и добросъвестността, и приложимите към тях Общи условия за
доставка и продажба на нови моторни превозни средства с марка “BMW и “Mini”, че страните са
договорили не дата за доставка на процесните автомобили от „М К.С.“ ЕООД, каквито
възражения са инвокирани във въззивната жалба, а дата на предаването на
МПС-тата на купувача на 05.04.2019 г. Съдът приема, че купувачът е следвало
предварително да изпълни насрещните си задължения - да заплати оставащата парична
стойност на автомобилите и представи на продавача списък с 20 притежавани
автомобила, след което да му се предадат процесните МПС-та. Съгласно
показанията на свидетеля М., ценени в съответствие с чл.172 от ГПК и които
съдът кредитира като пълни, последователни и кореспондиращи на приетите две международни товарителници CMR/03.12.2018 г. и
CMR/14.01.2019 г.,
според които процесните автомобили
са били доставени към датата на първия оглед, който е бил една седмица преди
сключването на договорите под № 509 и № 510 от 21.03.2019 г. Съдът не споделя възраженията на въззивника, че в деня
на сключване на двата договора е било невъзможно да бъде извършен 10 минутен
оглед на двата автомобила, тъй като свидетелят М.изясни, че е имало
първоначален оглед на автомобилите една седмица преди 21.03.2019 г., т.е. в
случая тези автомобили са били вече възприети от В., както към момента на
първия му оглед, който е бил една седмица преди 21.03.2019 г., така и към
датата на втория оглед - 21.03.2019 г. За въззиваемия не е съществувало
задължение да уведомява В. за доставката на автомобилите съгласно т.7
раздел IV „Цени и плащане“ от Общите условия, тъй като те вече
са били доставени и са се намирали в шоурума на дружеството в гр.София, бул. „******. В тази връзка се
опровергават възраженията от въззивната жалба, че продавачът е следвало да
уведоми въззивника за доставените автомобили, за да възникне задължението за
заплащане на оставащата за тях продажбена цена в срок от пет работни дни.
Неправилно В. приема, че в двата процесни договора от 21.03.2019 г. е следвало
да се отбележи, че автомобилите са били налични, след като той и при двата им
огледа е възприел фактически, че те са налични, че са били в шоурума на „М Кар
София“ ЕАД една седмица преди 21.03.2019 г. и на 21.03.2019 г. в деня на подписването
на процесните два договора. Нещо повече, свидетелят М.изложи пред съда, че
ищецът е следвало да заплати оставащата цена и да представи списък с 20
притежавани автомобили в уговорен в негова полза по-дълъг пет работен дневен
срок, считано до 05.04.2019 г., за да получи владението върху тях, но
последният не го е сторил. Именно процесните автомобили,
индивидуализирани в договорите за покупко-продажба от 21.03.2019 г. са автомобилите,
на които ищецът е осъществил два огледа, съгласно показанията на свидетеля М..
В тази насока, съдът приема, че чрез показанията на свидетеля М.не се изясняват
изявления по изпълнението на договорите за покупко-продажба, за доказването на
които страните са уговорили писмена форма в нарушение на императивната забрана
на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК, а се установяват факти и обстоятелства, възникнали
преди сключването на договорите за покупко-продажба и какви възможности е имал
ищеца, които са му били разяснени преди и към момента на подписването на
договорите.
Следва да се
отбележи, че по делото липсват доказателства, а и ищецът, с оглед тежестта на
доказване по чл.154 от ГПК, не доказва, че нито при първия оглед, нито при
втория, МПС-тата да са били различни от тези, за които свидетеля М.е изготвил
бланките на договорите с отразените в тях индивидуализиращи белези, подписани
на 21.03.2019 г. от двете страни по тях. Противното не би дало основание
купувачът да се обвързва с подписи по договори за покупко-продажба, в случай,
че установи различие между автомобилите, който е възприел и харесал на първия
оглед, една седмица преди 21.03.2019 г., и тези, които е констатирал при втори
си оглед и които са посочени като обект на договорите за покупко-продажба.
Свидетелят Т.К., чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, твърди,
че на 21.03.2019 г., когато е придружил В. до шоурума на „М К.С.“ ЕООД, не е
възприел през стъклата на витрината ищецът да е огледал конкретни автомобили,
но заявява, че се е забавил около от 10 минути, и че е подписвал документи.
Свидетелят М.изяснява пред съда, че в рамките на неповече от 10 минути на
21.03.2019 г. В. е извършил повторен оглед
на автомобилите, видял е че са същите и че се намират в шоурума, поради
което подписал като купувач процесните договори.
Въззивната
инстанция намира, че след като двата автомобила са били доставени, ищецът не е
имал интерес да се доставят отново, поради което не е било и необходимо да бъде
уведомяван писмено, а е следвало да заплати договорените им цени в срок до
05.04.2019 г., както и да представи списък с 20 притежавани автомобила, за да
се ползва от преференциалните условия по договорите. В тази връзка не могат да
се споделят възраженията на въззивника, че за него не е било ясно по двата
договора в какъв срок следва да заплати цената за автомобилите, като конкретен срок би възникнал, само ако е
бил уведомен, че същите са доставени. Съдът отбелязва, че по силата на двата
договора от 21.03.2019 г. В. е имал повече от пет работни дни (срок уговорен в негова полза), считано от
датата на сключването им - 21.03.2019 г. в срок до 05.04.2019 г. да изпълни
насрещните си задължения, посочени по-горе, на основание клаузите на т.5 и т.7 раздел
IV „Цени и плащане“ от Общите условия, тълкувани на
основание чл.20 от ЗЗД с оглед уговорките между страните, целта на договорите,
обичаите в практиката и принципите на добросъвестността, за да получи на
05.04.2019г. владението на закупените МПС-та. Размерите на заплатените авансови
суми от по 1 500.00 лева също са уговорени в негова ползва, тъй като клаузата
на т.6 от IV „Цени и плащане“ от Общите условия предвижда
купувача да заплаща авансово 10 % от стойността на договора, само в случаите,
когато автомобилът не се намира в склада на продавача. Това само по себе си представлява
доказателство, че двата автомобила са били доставени в гр.София, на бул. „******,
където е седалището и управлението на „М К.С.“ ЕООД още преди страните да
влязат в договорни правоотношения, което се подкрепя и от приетите по делото
международни товарителници от 03.12.2018 г. и от 14.01.2019 г., като МПС-тата са
били възприети от В. една седмица преди 21.03.2019 г. и на 21.03.2019 г.,
когато е подписал процесните два покупко-продажбени договора.
Спорно по делото
е обстоятелството коя е неизправната страна по двата процесни договора, респ. коя
страна при развалянето им (ако е изправна) има право да задържи или да иска
връщането на авансово заплатените от ищеца две парични суми от по 1 500.00 лева. Въззивната инстанция намира, че по делото се
изясни, че неизправната страна по договорите за покупко-продажба е ищецът В..
Последният виновно не е изпълнил задълженията в срока до 05.04.2019 г. да
заплати паричната стойност на двете моторни превозни средства след приспадане
на авансовите плащания от по 1 500.00 лева, и да представи списък на продавача
в същия срок, за да ги придобие фактически на 05.04.2019 г. в свое владение. След като не е изпълнил
правните си задължения по двата процесни договора, поради неизправността на
купувача, продавачът като изправна страна не е имал задължението да предаде на
05.04.2019 г. владението им. В тази насока съдът не споделя възраженията на
въззивника, че неизправната страна е именно ответното дружество, но не и той. Договорът
за покупко-продажба като двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален договор,
съчетава в предмета си задължението на купувача да заплати цената на вещта
срещу задължението на продавача да прехвърли собствеността и да предаде
фактически същата на купувача. Субективните права на продавача са насрещни
корелативни задължения на купувача по договора за покупко-продажба и обратното
– субективните права на купувача са насрещни корелативни задължения на
продавача по продажбената сделка. Това дава основание съдът да приеме, че за да
възникне правото на една страна по двустранен договор, следва да е изпълнено
задължението на насрещната страна по него, респективно с изпълнението на
задължението на едната страна по договора възниква субективното право на насрещната.
В този смисъл, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е
приел въз основа на събраните по делото доказателства, че В. не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно изпълнение. Задълженията му по
договорите за покупко-продажба на двете МПС-та не са изпълнени в срок и налице
пълно неизпълнение от негова страна по възникналите с „М К.С.“ ЕООД
облигационни правоотношения.
Въззивната
инстанция счита за необходимо да отбележи, че съгласно клаузата от т.8 от
раздел IV „Цени и плащане“ от Общите условия при неизпълнение
на задължението на купувача да заплати в пълен размер или част от цената с
повече от пет работни дни от датата, на която се дължи съответното плащане
и/или при забава да получи автомобила повече от 20 календарни дни, независимо
от другите права и способи на защита, които продавачът има по договора,
продавачът може да развали договора и да задържи всички авансово получени
плащания като неустойка. По своето
естество тази клауза разкрива правото на обезщетение за претърпените вреди в
случай на неизпълнение на задълженията на купувача. Тъй като акцесорното
задължение за заплащане на неустойка се поражда при настъпване на имуществени
вреди, вследствие на виновно неизпълнение или неточно изпълнение в качествено,
количествено и темпорално отношение на договорно задължение, то правната
възможност продавачът да развали договора с едностранно изявление е договорно
уредена в т.8 от Общите условия.
С клаузите, уговорени в Раздел V от процесния договор, а и с оглед извършеното
прихващане от страна на продавача в исковото производство, страните са постигнали
съгласие и са уговорили правната възможност на продавача да развали
договора и да задържи всички авансово получени плащания като неустойка, при
неизпълнение на съществените задължения на купувача. Неустойката представлява предварително определено обезщетение за
забава, което става изискуемо от изтичане на срока за изпълнение на
задължението да се построят договорените апартамент и гаражи. При неизпълнение
на това задължение в определения срок, длъжникът изпада в забава. Неустойката
за забава е предназначена да обезщети кредитора за неизпълнението в срок на
това договорно задължението, поради което тя става изискуема от изтичане на
срока за изпълнение на задължението (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Процесните договорни
правоотношения са останали неизпълнени поради виновното неизпълнение на
задълженията на купувача да заплати в срок до 05.04.2019 г. договорените цени
за двата автомобила, след приспадане на двете авансови плащания на сумите от по
1 500.00 лева и да представи в същия срок списък на притежавани 20 автомобила,
за да се ползва от привилегированите условия на договорите и от корпоративни
отстъпки от продажбените цени. По тези съображения продавачът не дължи връщане
на даденото по двата договора за покупко продажба при отпаднало основание –
арг. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Продажбата на процесните автомобили от „М К.С.“ ЕООД на 11.04.2019 г. в полза
на „А.“ ООД и на 24.04.2019 г. в полза на „Е.М.“ ООД, не се счита за виновно неизпълнение
на задълженията на продавача, тъй като
договорите не са били развалени по реда на чл.87 от ЗЗД от изправната страна –
продавача, въпреки правото му да стори това на основание т.8 от раздел IV „Цени и плащане“ от Общите условия. За продавача е липсвал правен интерес от
изпълнението на задълженията му по двата договора предвид пълното неизпълнение
на насрещните задължения на купувача по тях. В тази насока въззивната инстанция
намира, че възраженията на В. досежно обстоятелството, че продажбата на двата
автомобила на трети лица е породило обективна невъзможността му да изпълни
задълженията си са неоснователни. Съдът приема за установено, че продажбата на
двата леки автомобила са извършени на 11.04.2019 г. и на 24.04.2019 г. - дълго
време след уговорения между страните срок за предаването на владението върху
тях - на 05.04.2019 г. Продажбите на моторните превозни средства от „М К.С.“
ЕООД не са осъществени по време на действието на договорите за
покупко-продажба, за да се счита, че В. би изпаднал в обективна невъзможност да
изпълни задълженията си по възникналите облигационни отношения.
Поради
изложеното, с оглед съвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, на същия не се следват разноски. На
въззиваемата страна „М К.С.“ ЕООД се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700.00 лева с ДДС, редуцирано въз основа релевираното
от въззивника В. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1059.00 лева с ДДС до минималните размери на
адвокатските възнаграждения в съответствие с чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на
касационно обжалване предвид цената на материалния интерес.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 73498 от 16.04.2020 г. на СРС, III ГО, 88 състав по гр.д.
№ 39532 по описа за 2019 г.
ОСЪЖДА въззивника К.М.В., ЕГН: ********** *** да заплати на въззиваемата
страна „М К.С.“ ЕООД, ЕИК: ******със седалище и адрес на управление *** на
основание чл.273 от ГПК вр. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 700.00 лева (седемстотин лева),
представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.