Р Е Ш Е Н И Е

№

                                                 гр. Плевен, 22.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                         

Плевенският районен съд, VІ наказателен състав в публичното заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

При секретаря Жулияна Цанева като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ НАХ дело №929 по описа за 2019  година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375  от НПК.

 

С постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК от 24.04.2019г. прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен е установил, че са налице основанията на чл.78А от НК по образуваното срещу Х.А. *** досъдебно производство за извършено престъпление по  чл.270, ал.1 от НК и е направил предложение пред Районен съд – гр. *** за освобождаване на подсъдимия Х.А.А. от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

          За Районна прокуратура – гр. Плевен не се явява представител.

Х.А.А. не признава изложената в постановлението фактическа обстановка. Моли съда да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия Х.А.А. адв.  М. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 78А от НК, като описаното в постановлението на РП-*** престъпно деяние е несъставомерно. Моли съда да постанови решение, с което да признае обвиняемия за невиновен по повдигнатото му обвинение и го оправдае.

Подсъдимият Х.А.А. в правото си на лична защита поддържа изразеното от защитника му становище. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че не счита себе си за виновен за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

          На 01.02.2019г. около 13:50ч. полицейски патрул в състав, служители на 01 РУ-*** свидетелите Х.К.И., И.В.О. и Н.П.Х. се били установили в района на с. ***, ***и с.***, обл. ***, като били създали КПП на общинския път „PVN 1146” непосредствено до отбивката на алея „***ска епопея“. В същото време по описания път се движел с лек автомобил подсъдимия Х.А.А., който управлявал МПС марка „***“ с рег. № ***. Полицейските служители спрели управлявания от подсъдимия лек автомобил за рутинна проверка, като установили, че в автомобилът се намирал подсъдимият Х.А. ***, а в колата нямало други лица. Полицейските служители поканили подсъдимият да слезе от автомобила си и му поискали документите за правоуправление и документите на автомобила за проверка. Подсъдимият А. предоставил изисканите документи, но след извършена проверка от страна на полицейските служители, същите констатирали, че подсъдимият А. след като е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, не е залепил съответния стикер на предното обзорно стъкло в долния му ляв ъгъл, както е указано в ЗДП. Свидетелят И.О. обяснил на подсъдимия, че ще му бъде съставен фиш за установеното нарушение. Чувайки това, подсъдимият се разгневил и на висок тон заявил, че няма да подпише никакви фишове и че това било заяждане от страна на полицейските служители. В този момент свидетелят О. влязъл с служебния автомобил на предната седалка и започнал да съставя АУАН на подсъдимия, тъй като последният заявил, че няма да подпише фиша, ако му бъде съставен такъв. В това време подсъдимият А. започнал да крещи и да заплашва полицейските служители с думите, че ще се обади на началника им и ще видят те какво ще се случи. Полицейските служители се опитали да успокоят подсъдимия А.. След като бил съставен АУАН свидетелят О. помолил колегите си да извикат подсъдимия А., за да се запознае със съдържанието на същия. Подсъдимият се приближил до свидетеля О. и като видял, че последният държи в себе си акт, се разгневил още повече. О. му обяснил, че трябва да се запознае със съдържанието на акта, а подсъдимият А. се навел над него и започнал да му крещи, че е длъжен да му прочете акта лично и на висок глас. След като свидетелят О. попитал подсъдимия дали е грамотен, последният отговорил утвърдително, но обяснил, че недовижда. Свидетелят О. започнал лично на глас да чете на подсъдимия съдържанието на акта, като в този момент последният отново започнал да крещи, че полицаите се заяждат с него и няма да подпише никакви актове. Тъй като постоянно прекъсвал свидетеля О., последният помолил подсъдимия да запази спокойствие. През това време О. държал в лявата си ръка папка, съдържаща празни бланки, съставения акт срещу подсъдимия А. и личния си мобилен телефон. Докато четял акта, подсъдимият А. се навел над полицейския служител О. и грабнал с две ръце папката, която той държал, издърпал я към него, като по този начин я отнел от свидетеля О. заедно с цялото й съдържание – празни бланки и съставения срещу подсъдимия акт, както и личния му мобилния телефон. След като изтръгнал папката с документи и мобилния телефон на свидетеля О., подсъдимият ги хвърлил на земята и продължил да крещи, че няма да подпише нищо. Свидетелят О. излязъл от служебния автомобил, като в същото време подсъдимият А. се насочил заплашително към него, при което свидетелят И. възприел, че подсъдимият се кани да удари свидетеля О. и веднага го хванал за ръцете и му сложил белезници. В последствие подсъдимият А. бил задържан за срок от 24 часа.

По случая било образувано бързо производство № Б-40/2019г., което било преобразувано с постановление за преобразуване от 12.02.2019г. в досъдебно производство № Д-250/2019.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмените доказателства, находящи се в досъдебно производство № Д-250/2019г. по описа на Районна прокуратура - гр. ***, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК и от показанията на свидетелите И.О., Х.И. и Н.Х..

При така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си подсъдимият Х.А.А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК.

Изпълнителното деяние на престъпния състав по  чл. 270, ал. 1 от НК може да бъде осъществено чрез действие, бездействие или съвкупност от такива, насочени към препятстване изпълнението на възложените на държавните органи и лицата с публични функции служебни задължения. Законът не поставя като условие за съставомерността на престъпната деятелност на наказателноотговорното лице чрез нея да е постигнато целеното неизпълнение на служебните задължения на посочените в нормата категории лица.

Изпълнителното деяние на разглежданото престъпление - противозаконно пречене - обаче се осъществява само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на власт, в случая - на служителите на МВР И.О., Х.И. и Н.Х. при провеждане на инкриминираната дата на проверка на подсъдимия А. в качеството му на водач на МПС.

ВКС е имал повод нееднократно да изтъкне, че не всяко неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно пречене на изпълнението на задълженията на органа. Съдебната практика ясно разграничава престъплението по  чл. 270, ал. 1 от НК от аналогичното административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по съответната степен на обществена опасност на осъществените деяния. Самият факт на отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението не изчерпва съдържанието на противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията си. Законовият израз "пречи" предпоставя във всички случаи някакво обективно поведение от страна на дееца с различен интензитет, което обуславя по-високата обществена опасност на деянието, съставляващо престъпление, в сравнение с кореспондиращото му административно нарушение. Това разбиране е последователно застъпено в множество актове на касационната инстанция - например р. № 16 от 24.02.2009 г. по н. д. № 652/2008 г., III н. о., р. № 435 от 05.10.2010 г. по н. д. № 418/2010 г., III н. о., р. № 511 от 26.11.2013 г. по н. д. № 1166/2013 г., I н. о., р. № 113 от 20.03.2014 г. по н. д. № 207/2014 г., III н. о., р. № 141 от 01.08.2016 г. по н. д. № 462/2016 г., III н. о., р. № 55 от 28.03.2017 г. по н. д. № 71/2017 г., I н. о. и др. В цитираните решения обяснимо са обсъждани многообразни фактически ситуации с оглед спецификата на всеки отделен казус. Във всички тях обаче неотклонно е следван един и същи подход - съставомерността на поведението на извършителите на престъпления по  чл. 270, ал. 1 от НК и отликата им от съставляващите административни нарушения аналогични деяния са диференцирани не изолирано с оглед факта на обичайното неизпълнение на съответното разпореждане, а на базата на допълнително активно или пасивно поведение на дейците, насочено към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в  чл. 270, ал. 1 от НК категории лица. (Завишената обществена опасност на подобни съставомерни деяния може да се илюстрира примерно с факти като преминаване с висока скорост покрай полицейския орган; предприемане на опит за бягство, наложил преследване, съпротива, укриване, принудително спиране, заключване на врати при необходимост от достъпомещение, укриване на вещи, подлежащи на опис, както и всякакви други проявни форми на поведение, препятстващо изпълнението на възложените на държавните органи и лицата с публични функции служебни задължения, които няма как да бъдат изчерпателно формулирани).

В разглеждания случай установените факти обективно не разкриват съществен интензитет на обществената опасност на деянието, достатъчен да обуслови престъпния му характер. Подсъдимият А. изтръгнал папката с документи и мобилния телефон на свидетеля О. и ги хвърлил на земята, като казал, че няма да подпише нищо. От така приетата фактология става ясно, че прокурорът е квалифицирал поведението на подсъдимия А. за съставомерно по  чл. 270, ал. 1 от НК, само защото той е отказал да му бъде връчен съставения АУАН. Отказът на подсъдимия да подпише съставения акт не е бил съпроводен с бягство, преследване, последващо укриване, съпротива или каквито и да е други целенасочени действия, ориентирани към укриване на самоличността му и умишлено препятстване на компетентните органи да му съставят акт за установеното административно нарушение – незалепване в долния ляв ъгъл на предното стъкло на стикера на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отказът на подсъдимия да подпише съставения АУАН е правно регламентирана възможност за нарушителя. Съобразно разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съобразно нормата на чл.43 ал.2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Отказът на подсъдимия да подпише съставения АУАН не обективира намерението му за бягство от местопроизшествието и опит да се укрие самоличността му. Поведението на подсъдимия реално не е възпрепятствало изпълнението на задълженията на полицейските органи и с оглед обстоятелството, че самите те са били инициирали някакви мерки за документиране на нарушението на ЗДвП, което полицейските органи са считали, че подсъдимият е извършил. От извършените от подсъдимия действия по хвърлянето на земята на съставения АУАН също не произтичат изводи за създадени от него спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на властта.

Противозаконното препятстване може да се реализира преди или по време на изпълнението на задълженията на органа на власт или лицата с публични функции. Създаването на спънки и затруднения от каквото и да е естество по повод вече упражнени от тях правомощия по служба не представлява противозаконно пречене по смисъла на обсъжданата разпоредба. Неправомерното поведение на дееца във всички случаи трябва да затруднява нормалното осъществяване на задълженията на органа, като след изпълнението им препятстване обективно няма. В разглеждания случай подсъдимият А. е спрял на временния КПП при подаден му сигнал със стоп палка по образец, предоставил е на органите за контрол и регулиране на движението  личните си документи и тези на автомобила, съгласил се е с констатираното нарушение и изразил съгласие да му бъде съставен фиш, когато свидетелят О. вече бил приключил със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Последващото поведение на подсъдимия може да бъде разгледано само на плоскостта на извършено престъпление хулиганство, но не и на  чл. 270, ал. 1 от НК, тъй като в темпорално отношение е било реализирано след приключването на задълженията на полицейския служител по съставяне на акта. Отказът на подсъдимия А. да подпише акта обективно не е създало пречки за изпълнение на задълженията на органа на власт. Отказът на нарушителя да подпише акта нито рефлектира върху нормалното осъществяване на функциите на актосъставителя, нито е противозаконен. Такава хипотеза е уредена в закона - чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, в който случай отказът се удостоверява с подписа, името и точния адрес на един свидетел.

По тези съображения настоящият съдебен състав прие, че в пределите на установените факти деянието на подсъдимия А. е несъставомерно по  чл. 270, ал. 1 от НК, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

В съгласие със съдебната практика (ППВС № 2/74 г., Р № 485/87 г., ВС, I н. о. и др.) настоящият съдебен състав прие, че поведението на извършителя А. от обективна и субективна страна не се субсумира под състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, а се субсумира под състава на нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ. Конкретиката на инкриминираната проява недвусмислено я характеризира като непристойна: посегателството срещу реда и общественото спокойствие е било осъществено чрез редица агресивни и демонстративни действия - подсъдимият е хвърлил на земята съставения му АУАН; търсел обяснение от полицаите защо  му съставят акт и ги е заплашвал с уволнение. Провокираният от него скандал е протекъл посред бял ден, макар и при липса на присъстващи лица, които  да са станали свидетели на поведението на подсъдимия към полицейските служители. Такова поведение без съмнение представлява незачитане на установения в държавата порядък и демонстрира явно неуважение към личността и нейните охранявани права, както и към длъжностното качество на служителите на полицията, с което се осъществява състава на административно нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ. От обективна страна беше установено, че подсъдимият е извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към полицейски служители, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по – ниска степен на обществена опасност, не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, като това съдът извежда от цялостното му поведение, обективирано по делото.

С действията се подсъдимият А. е осъществил състава на чл. 1, ал. 2, вр. ал. 1 от УБДХ.

Като съобрази степента на обществената опасност на деянието и на дееца, съдът счита, че на подсъдимия А. следва да му бъде наложено административно наказание - Глоба в размер на 100 /сто/ лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.А. ***, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че 01.02.2019г., на общинския път „PVN 1146”, непосредствено до отбивка за алея „***“, обл. ***, противозаконно е пречил на орган на властта – служител в Първо РУ на МВР гр. ***: И.В.О., ЕГН **********, назначен на длъжност ***в Първо РУ на МВР гр.*** при ОД на МВР- ***, да изпълни задълженията си по чл. 186, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 270, ал. 1 от НК.

НАЛАГА на подсъдимия Х.А. ***, ЕГН **********, на основание чл. 6, ал.1 б.“а“ вр.чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ административно наказание ГЛОБА  в размер на 100 лева за това, че на общинския път „PVN 1146”, непосредствено до отбивка за алея „***“, обл. ***, извършил непристойни действия, изразяващи се в хвърляне на земята на съставения АУАН и употребата на заплахи за уволнение към И.В.О., назначен на длъжност ***в Първо РУ на МВР гр.*** при ОД на МВР- ***, Н.П.Х., назначен на длъжност ***в Първо РУ на МВР гр.*** при ОД на МВР- *** и Х.К.И., назначен на длъжност полицейски инспектор в Първо РУ на МВР гр.*** при ОД на МВР- ***, с които е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 15 дневен срок от днес за подсъдимият и от получаване на съобщението за Районна прокуратура– Плевен.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: