№ 13735
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110145244 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от
„Л“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от В И и В М,против „Б“АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 2436,39 лева главница
и 837,67 лева мораторна лихва.
В исковата молба се твърди,че на 05.08.2020 г. на магистрала Е-79 в
посока от Б до С лек автомобил Л с рег. № *****А поради движение с
несъобразена скорост навлиза в лентата за насрещно движение и реализира
ПТП с движещия се насрещно автомобил Т с рег. № *****. Ищецът твърди,че
спрямо виновния водач има издадено и влязло в сила наказателно
постановление. Ищецът сочи,че се явява застраховател по застраховка каско и
е образувал преписка по щета,по която е изплатено обезщетение в размер от
44092,14 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че ответникът е
застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност и като такъв
е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане на обезщетение. В исковата
молба се поддържа,че ответникът е възстановил сумата от 41680,75 лева,при
което за ищеца е налице интерес от предявяване на иск за сумата от 2456,39
лева. С оглед липсата на плащане в срок ищецът претендира сумата от 837,67
лева мораторна лихва за периода 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г. Ищецът
твърди,че е претендирал вземането си по реда на заповедното
производство,но с оглед подадено възражение е налице правен интерес от
предявяване на установителните искове. Моли съда да постанови решение,с
което да уважи предявените искове.
Ответното дружество в подадения писмен отговор оспорва исковете
1
като неоснователни и недоказани като твърди,че не отрича,че е застраховател
по договор за застраховка гражданска отговорност,но сочи,че с
възстановяване на сумата от 41680,75 лева са покрити всички щети. Отрича
наличието на вземане в по-висок размер като изтъква,че е настъпила тотапна
щета. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление от 05.06.2024 г.,подадено от „Л“АД е претендирана
сумата от 2436,39 лева неиздължен остатък от застрахователно обезщетение и
837,67 лева мораторна лихва за периода 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 34135/2024 г. по описа на СРС,42
състав.
Приет е протокол за ПТП № 1036706 от 05.08.2020 г.,съгласно който
автомобил Л поради движение с несъобразена скорост навлиза в насрещна
лента и реализира ПТП с автомобил Т.
Представена е застрахователна полица по договор за застраховка
каско,издадена от „Л“АД,сключена на 15.04.2020 г.
Приети са общи условия на „Л“АД по застраховка каско на сухопътни
превозни средства.
Видно от писмо,“Л“АД възлага ремонт на автомобил Т с рег.№ ***** на
„Т“ЕООД.
С преводно нареждане от 08.10.2020 г. „Л“АД нарежда в полза на Г И З –
собственик на автомобил Т сумата от 44092,14 лева.
Според споразумение за прихващане на насрещни задължения,сключено
между „Л“АД и „Б“АД, по процесната щета „Б“АД погасява сума от 41680,75
лева.
Установява се от наказателно постановление № 20-1116-
001121/02.10.2020 г.,че на П Х Х е наложена глоба в размер от 220 лева за
допуснати нарушения – на чл.20,ал.2 от ЗДВП,защото водачът не избира
скорост на движение съобразно пътните условия,както и управлява
МПС,което не е представено на технически преглед.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че автомобил Т е с първа регистрация 2019 г.,според
заключението механизмът за настъпване на ПТП е като водачът на автомобил
Л губи управлението и се завърта,навлизайки в насрещната лента за
движение,при което възниква удар в задна габаритна част за автомобил Л и
предна габаритна част на автомобил Т,а вследствие на това автомобил Т е
ударен и от движещия се след него в същата посока автомобил Г,щетите по
автомобил Т се намират в зоната на удара и могат да бъдат получени при
описания механизъм,към датата на ПТП размерът на щетите възлиза на
54513,15 лева,при съобразяване действителната стойност на автомобила от
59000 лева,налице е тотална щета и размерът на обезщетението възлиза на
2
44270 лева,а с включването на стойността за пътна помощ – 44576 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение,какъвто е конкретният случай. Този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,за което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай следва
да бъде проведено доказване,че ищецът е застраховател по договор за
застраховка каско,да бъде установено,че е настъпило застрахователно
събитие,да бъде доказано,че са възникнали вреди,както и размерът на
вредите,да бъде установено,че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение,с чието изплащане застрахователят по застраховка каско има
регресно вземане спрямо застрахователя по договор за застраховка гражданска
отговорност на виновния водач. С оглед това,че искът е регламентиран като
положителен установителен иск,в тежест на ищеца е възложено провеждането
на доказване наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на
иска. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се
явява предявен на 05.06.2024 г.
Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че дружеството ищец е застраховател по договор за застраховка
каско за автомобил Т към датата на настъпване на ПТП,в която насока съдът
взе предвид застрахователната полица по договор за застраховка каско. С
договора за застраховка каско застрахователят приема да осигурява покритие
относно евентуално настъпване на имуществени вреди за застрахования
автомобил,а застрахованият приема да заплати уговорената застрахователна
премия. С настъпването на застрахователно събитие задължението за
застрахователя се трансформира в задължение да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Съдът счита,че е доказано настъпването на
ПТП,в която насока взе предвид представения протокол за ПТП.
Пътнотранспортното произшествие е покрит риск по договора за застраховка
каско,което означава,че при настъпване на ПТП се реализира застрахователно
събитие. Пътнотранспортното произшествие е предизвикано от водача на
автомобил Л поради движение с несъобразена скорост,в която насока съдът
взе предвид удостовереното в протокола за ПТП,както и отчете наличието на
влязло в сила наказателно постановление,с което на водача на автомобил Л е
наложена глоба за движение с несъобразена с пътните условия скорост. Съдът
намира,че настъпилите за автомобила Т щети се намират в зоната на удара и са
пряка и непосредствена последица от възникналото ПТП,съобразявайки
заключението по съдебно-автотехническата експертиза. С оглед
обстоятелството,че ПТП е предизвикано от водача на автомобил
Л,застрахован при ответника,съдът намира,че ответното дружество като
застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност е пасивно
3
легитимирано да отговаря по предявената искова претенция. Договорът за
застраховка гражданска отговрност поражда за застрахователя задължението
да осигури покритие за настъпили за трети лица вреди вследствие действия
или бездействия на виновния водач. С оглед това,че ответникът е застраховал
отговорността на водача на автомобил Л,то ответникът отговаря за обезвреда.
В тази насока следва да бъде отчетено,че е налице извънсъдебно признение от
страна на ответника за наличието на предпоставки за ангажиране
отговорността му,тъй като след предявяване на процесната щета се е
достигнало до погасяване на претендираното регресно вземане до размера от
41680,75 лева,а по същество спорът между страните е концентриран относно
това дали е налице неиздължен остатък. В настоящия случай съдът,отчитайки
разпоредбата на чл.390,ал.2 от КЗ,според която тотална щета е налице,ако
стойността на щетите надвишава 70 % от стойността на автомобила,както и
като съобрази,че според експертното заключение стойността за ремонт се
доближава до действителната стойност на застрахования автомобил намира,че
е настъпила тотална щета. Когато е настъпила тотална щета,стойността на
запазените части се съобразява при определяне размера на дължимото
обезщетение,в какъвто смисъл е постановеното решение от 24.10.2013 г. по
търг.дело № 469/2012 г. по описа на ВКС. Софийският районен съд счита,че
исковата претенция,предявена от „Л“АД срещу „Б“АД подлежи изцяло на
уважаване за претендирания размер от 2436,39 лева,тъй като размерът на
изплатеното обезщетение от ищцовото дружество към собственика на
увредения автомобил,възлизащо на 44117,14 лева е в размер,по-нисък от
размера на обезщетението – 44270 лева,определен според заключението по
съдебно-автотехническата експертиза след приспадане на запазените части.
При това положение съдът счита,че искът за главницата подлежи изцяло на
уважаване.
Искът по чл.86 от ЗЗД е обусловен от доказване,че парично вземане не е
заплатено,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора
за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. Когато
задължението има падеж или срок,длъжникът изпада в забава,считано от
деня,следващ последния ден от срока или деня,следващ падежната
дата,докато ако задължението няма срок за изпълнение,необходимо е
отправяне на покана. Кодексът за застраховане регламентира,че
застрахователят по договор за застраховка каско отправя покана до
застрахователя по застраховка гражданска отговорност,по която е длъжен да
се произнесе в рамките на тридесетдневен срок. В настоящия случай предвид
наличието на неиздължена част от застрахователното обезщетение и при
съобразяване извода на съда за основателност на иска за главницата,съдът взе
предвид,че и искът за мораторна лихва е доказан по основание,а и по размер.
В конкретния случай исковата претенция е предявена за периода 31.05.2021 г.
до 31.05.2024 г.,т.е. началният момент,от който се претендира мораторна лихва
е по-късен спрямо тридесетдневния срок за произнасяне от ответното
дружество,в която насока съдът взе предвид,че уреждането на насрещните
претенции между двете дружества е постигнато през м.01.2021 г. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че искът за мораторна лихва е
изцяло основателен.
При този изход на делото и като съобрази,че дружеството ищец
4
претендира присъждането на съдебноделоводни разноски,както и с оглед
това,че съдът,който разглежда установителния иск се произнася по
дължимостта за разноските и за заповедното производство,съдът намира,че в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени 116 лева за заповедното
производство и 431,50 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД по отношение на „Б“АД,ЕИК
******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Н Ч и И
Г,че съществува вземане на „Л“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от В И и В М,в размер от 2436,39 лева ( две
хиляди четиристотин тридесет и шест лева тридесет и девет стотинки )
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски по щета № 0001-1261-20-450940
вследствие настъпило ПТП от 05.08.2020 г. и сумата от 837,67 лева (
осемстотин тридесет и седем лева шестдесет и седем стотинки ) мораторна
лихва за периода 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 05.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 34135/2024 г по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА „Б“АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н Ч и И Г да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Л“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от В И и В М сумите от 116 лева ( сто и
шестнадесет лева ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 431,50 лева ( четиристотин
тридесет и един лева и петдесет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5