Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия
Шефки адм. дело № 170 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр.
с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/. Образувано е по жалба от Р.М.Ю. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение с
рег.№303р-4022/19.04.2021 г., издадено от началника на РУ Момчилград към ОДМВР
- Кърджали, с което, на основание чл.155, ал.1, вр. с
чл.58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ и чл.182, ал.2, т.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, е отнето Разрешение №*** за носене, употреба и съхранение
на огнестрелно оръжие. Жалбоподателят намира оспореното решение за
незаконосъобразно, като издадено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалния закон. Счита, че актът е постановен при
неизяснена фактическа обстановка и при липса на материалноправните
предпоставки. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Сочи, че в хода на проведеното административно производство не били
установени обстоятелствата, свързани с наличието на задължения, техния вид,
както и дали същите не са погасени по давност. Счита, че е изтекла абсолютната
давност за процесните задължения, като в
тази връзка следва да вземат предвид ТР №2/12.04.2017 г. по ТД №3/2016 г. - ОСС от I и II колегия на ВАС, както и
ТР №7/15.04.2021 г. постановено по ТД №8/2019 г. по
описа на ВАС. Счита
също, че посочената от административния орган разпоредба на чл.58, ал.1, т.3 ЗОБВВПИ, е свързана с отказ да се издаде разрешение и не касае отнемане на вече
издадено такова. Иска отмяна на
оспореното решение и претендира направените по делото разноски.
Ответникът
– Началник на РУ – Момчилград, към ОД на МВР - Кърджали, чрез процесуалния си
представител, намира жалбата за недопустима, респ. неоснователна, а оспореното
решение за законосъобразно. Счита, че са налице предпоставките на чл.155, ал.1
от ЗОБВВПИ, за отнемане на издаденото разрешение. Твърди, че в горните случаи
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като
неговото задължение в случая е ограничено до проверка за наличие на уведомление
по чл.182, ал.2, т.2, б.“б“ и чл.221, ал.6, т.2 от ДОПК, съставено от
компетентен орган. Намира, че в настоящата хипотеза, от полученото уведомление
от публичен изпълнител, безспорно се
установява наличието на публични задължения в големи размери, както и
образувано изпълнително дело, по което не е представено обезпечение за
главницата и лихвите. Сочи, че прекратяването на изпълнителното производство не
означава погасяване на задълженията, както и че жалбоподателят не може да се
позове на изтекла давност, без да е налице произнасяне на органите на НАП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата, ведно с уточненията към нея, с молба вх.№1481/13.07.2021 г. е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ
на оспорване акт и в установения от закон срок, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С писмо рег.№292000-3464/05.03.2021 г., изходящо от публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив, офис Кърджали и основано на чл.182, ал.2, т.2 ДОПК, ОД на
МВР-Кърджали е било уведомено, че Р.М.Ю. има непогасени публични задължения в
размер над *** лв., както и че лицето не погасява задълженията си и не е
предложило надлежно обезпечение за тях.
Във връзка с горното уведомление, с
докладна записка рег.№303р-3859/13.04.2021 г., мл.ПИ-КОС е информирал началника
на РУ-Момчилград, че Р.Ю. има издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие
№***, валидно до 12.08.2025 г., както и че притежава ловно оръжие „ИЖ 27“, №***. В докладната записка се съдържа и
предложение за отнемане на издаденото разрешение и изземване на притежаваното
ловно оръжие.
С оспореното Решение с рег.№303р-4022/19.04.2021г., издадено от
началника на РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали, на основание чл.155, ал.1, вр. с чл.58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ и чл.182, ал.2, т.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, е отнето Разрешение №*** за
носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, като е иззето за временно съхранение и ловно
оръжие „ИЖ 27“, кал.**, №***. Решението е мотивирано полученото в ОДМВР–Кърджали,
Уведомление с рег.№292000-3464/05.03.2021 г. по чл.182, ал.2, т.2 ДОПК, от
публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, според което Р.М.Ю.
има непогасени публични задължения в размер над *** лв.
По делото е приложено и Разпореждане
Изх.№С210009-035-0242435/27.04.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив, офис Кърджали, с което, на основание чл.225, ал.1, т.4 ДОПК, е
прекратено образуваното срещу Р.Ю.
производство по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело
№***/*** г. в размер на *** лв., поради изчерпване на изпълнителните способи и
липса на имущество, което да послужи за
удовлетворяване на вземанията.
С писмо рег.№292000-7226/31.05.2021 г., публичен
изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, е уведомил директора на ОДМВР-
Кърджали, че срещу жалбоподателя има образувано изпълнително дело №***/*** г.
за задължения към ИАРА, които към 19.04.2021 г. били в размер на *** лв., като
прекратяването на производството по принудителното изпълнение е свързано с
изчерпване на изпълните способи.
Решението
на началника на РУ-Момчилград е обжалвано по административен ред, пред
директора на ОДМВР – Кърджали, който се е произнесъл по жалбата с Решение
рег.№292р-9699/21.05.2021 г. В решението на директора на ОД МВР – Кърджали са
изложени подробни съображения за законосъобразност на Решение
с рег.№303р-4022/19.04.2021 г., поради наличие на предпоставките на чл.155,
ал.1, вр. с чл.58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ, както и за неоснователност
на подадената жалба.
При проверката за
законосъобразност на обжалвания административен акт, съгласно изискванията на
чл. 146 от АПК, съдът намира, че обжалваното решение е издадено в предвидената
форма и от компетентен орган. Началникът на РУ на МВР по постоянен адрес на
физическите лица е органът, който издава, респ. отнема издадените разрешения за
съхранение, носене и употреба на късоцевно и ловно дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях /чл. 76 от ЗОБВВПИ/.
Решението
е издадено и при спазване на изискванията на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ,
при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал.
1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10,
издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.
Според чл. 58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ, разрешения
за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, за което е получено
уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Тълкувани във връзка една с друга /така, както са посочени в оспореното
решение/, с горните разпоредби, на издателя на разрешението е предоставено
правомощието да го отнема в случаите, в които по отношение на адресата на
разрешението, е
получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от ДОПК. По
тази причина неоснователни са доводите на жалбоподателя, свързани с
несъответствие на правните основания, посочени в оспорения акт, с предприетото
отнемане на издаденото от органа разрешение.
От своя страна,
разпоредбите на чл. 182, ал. 2, т. 2, респ. чл. 221, ал. 6, т. 2 от ДОПК, дават основание на публичния изпълнител, пред
когото е образувано изпълнителното производство, едновременно с поканата за
плащане, в 7-дневен срок да уведоми всички органи, които по силата на
нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени
дейности, за които се иска удостоверяване на публичните задължения. Един от
тези органи е началникът на РУ към ОДМВР, като издател на разрешения за
дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси. За
отнемане на разрешението, на основание чл.
155, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ, е необходимо да е получено уведомление по чл.182, ал.2, т.2 ДОПК, от орган, установил вземането,
съответно орган на НАП, съдържащо данни за липса на доброволно
изпълнение на публично задължение, чийто размер надвишава *** лв., както и липса
на представено
обезпечение в размер на главницата и лихвите.
В случая, съдът намира, че тези предпоставки са налице. Безспорно е
установено, че уведомлението
изхожда от надлежен орган – публичен изпълнител
към ТД на НАП. Същото съдържа данни, че физическото лице има публични задължения, чийто размер надвишава ***
лв.,
които не изпълнява и за които не е представило обезпечение. При тези данни, с
получаването на уведомлението от публичния изпълнител, началникът на РУ-
Момчилград е бил длъжен да отнеме издаденото на Р.Ю. разрешение, тъй като
уведомлението съдържа необходимите данни за наличие на публични задължения с
размер над *** лв., които не са обезпечени и не се изпълняват, без да обсъжда правоизключващи или правопогасяващи
възражения, свързани със задължението /в този смисъл е и трайната съдебна
практика/. Началникът
на РУ-Момчилград не е компетентен да
извършва преценка на характера и вида на задълженията, нито да преценява дали същите
са погасени по давност. Такива възражения са допустими пред органа по
изпълнението, в случая пред публичния изпълнител. В тази
връзка възраженията за изтекла давност са
ирелевантни за предмета на спора и не следва да бъдат
обсъждани.
Не се отразява на законосъобразността на процесното
решение и липсата на диспозитивна част в Решение рег.№292р-9699/21.05.2021
г. издадено от директора на ОДМВР Кърджали, тъй като
от съдържането на последното решение е пределно ясна волята на по-горестоящия орган, касателно
подадената жалба. В тази връзка, не е ограничено и правото на защита на
жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че оспореното решение е
законосъобразно, а
подадената срещу него жалба следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. с
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят
следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Ето
защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.Ю. от ***, срещу Решение с
рег.№303р-4022/19.04.2021 г., издадено от началника на РУ - Момчилград към
ОДМВР – Кърджали.
ОСЪЖДА Р.М.Ю.
от ***, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР- Кърджали, ***, разноски по
делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
СЪДИЯ: