Р Е Ш Е Н И Е
№ 374/27.1.2020г.
гр.
Варна, 27.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав,
в публично заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15807 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
предявен от А.И.А. с ЕГН:********** с настоящ адрес: ***, чрез
адвокат С.Д. ***, кантора с адрес:
гр.Варна, бул. Владислав Варненчик №16, вх.А, ет.2, против „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** Тауърс – Г, представлявано от Георги Коршия, Пламен Стоянов Стефанов и Яна Маринова Димитрова, отрицателен
установителен иск, с искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 2781.65 лв. по издадена фактура №**********/18.09.2019г. за обект на
потребление, находящ се на адрес в гр. В., за периода от 18.10.2017г. до
17.10.2018г., по клиентски номер: *** и абонатен номер: ***.
Ищецът заявява, че е клиент на ответното дружество, по партида с клиентски
номер: *** и абонатен номер: ***, за обект на потребление,
находящ се на адрес: гр. В.. Заявява, че през месец септември 2019 година, при проверка на текущата си сметка на каса
на ответника, е узнал, че от него се претендира сума в размер на 2781,65 лв. по
издадена фактура
№**********/18.09.2019г. за посочения обект за периода от 18.10.2017г. до 17.10.2018г., представляваща служебно начислена корекция на сметка. Счита, че не
дължи процесната сума, тъй като не е консумирал електрическа енергия в размер
на количествата, обективирани в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта
на сумата, предмет на иска и счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй
като липсва правно основание, което да обосновава претендирането й от
ответника. Оспорва размера на сумата, като твърди, че тя е произволно
определена от електроснабдителното дружество. Счита, че към датата на съставяне
на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване - 17.10.2018г., в който е обективирано количеството
електрическа енергия посочено в процесната фактура, е липсвала нормативна
възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на
потребителите. Изтъква, че е налице цялостна отмяна на ПИКЕЕ, поради което
ответникът няма правно основание за коригиращо начисляване на ел.енергия.
Намира, че към датата на съставянето на протокола за проверка от служителите на
„Електроразпределение Север" АД действащи са били Общите условия на „Енерго
Про Продажби" АД и „Електроразпределение Север“ АД приети през 2007г.,
които обаче счита за несъобразени с
изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Енерго Про Продажби" АД) и
чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Електроразпределение Север" АД) от Закона за
енергетиката, където е посочено, че Общите условия трябва да съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Позовава се
на съществуваща съдебна практика. Поддържа, че липсват действащи правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на не измерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и че липсват действащи Общи
условия съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Енерго Про
Продажби" АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Електроразпределение
Север" АД) от Закона за енергетиката. В случай че съдът приеме, че е налице нормативна база,
обосноваваща право на ответното дружество да коригира едностранно сметките на
потребителите, привежда доводи, че конкретният случай не попада в обхвата на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013г., за което излага подробни аргументи. Намира, че
по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в
нормативно определения срок, както и че „Електроразпределение Север" АД не
е проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по
смисъла на чл.63 от ЗЗД, поради което не може да се приеме, че неизправността в
измервателния уред е причинена от потребителя на електрическата енергия. Счита
за нищожни разпоредбите на чл. 38 от ОУ
на „Електроразпределение Север" АД от 2007г. изм. през 2009г., които се
явявали неравноправни клаузи в потребителски договор по смисъла на чл.143 от
ЗЗП.
Съобразно изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че не дължи на
ответното дружество посочената сума, като претендира и заплащането на
направените по делото разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения
едномесечен срок е депозиран писмен отговор,
в който същото сочи, че счита иска
за неоснователен. Поддържа се, че е че е налице правно основание за възникване на вземането
на ответното дружество за потребена електроенергия, както и че процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия. Дружеството не оспорва, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване, както и че резултатът от проверката е обективиран в
съответен констативен протокол. Заявява, че изпълнява задълженията си
добросъвестно и точно. Сочи, че на 17.10.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта
на ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието на
двама свидетели, като изтъква, че последното няма вменено нормативно задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, тъй
като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. В отговора се излага,
че „Електроразпределение Север" АД е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от
ДКЕВР. Твърди се, че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла
на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за
търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско
измерване. Твърди се, че на средствата за търговско измерване се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Заявява се, че дружеството следи за техническото
състояние на измервателните уреди, като резултат на такава проверка е и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. Изразява се становище, че „Електроразпределение Север"
АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на
чл.63 ЗЗД. Ответното дружество заявява, че при проверката са извършени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания
регистър /регистър 1.8.3./ има показания; в регистър
1.8.1. са отчетени 002577 квтч, в регистър 1.8.2.
- 008183 квтч, в регистър 1.8.3.
- 014678 квтч., и в сумарния регистър 1.8.0.
-025438 квтч, като тази ел. енергия не е визуализирана на дисплея и съответно не е
отчетена и заплатена от абоната. Твърди, че процесният електромер е демонтиран
и подменен с нов такъв, като в Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел-Варна е извършена експертиза, при която е установено, че е
осъществявана намеса в тарифната схема на електромера, както и че електромерът не
съответства на техническите характеристики. Твърди, че при софтуерно прочитане
е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по тарифа 1.8.3.
/14678,0 кВТч/, която не е визуализирана на дисплея. Изтъква, че Констативния
протокол на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179,
ал.1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила. Сочи,
че е съставено Становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява
точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3.
Ответникът намира, че процесната сума се дължи на основание чл.50 ПИКЕЕ,
съгласно който операторът на съответната мрежа може да коригира количествата
ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества
ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад. Твърди, че този тип
вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в
регистър, който не се визуализира на електромера. Заявява, че при ежемесечно
отчитане на количеството ел.енергия е невъзможно да се установи натрупване на
електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със
специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат. Сочи, че на
18.09.2019г. дружеството е издало фактура №**********, с която е определена
цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър, а именно- 2781,65лв. Твърди, че с писма от „Електроразпределение
Север" АД (изх. №54997_КП1202440_1/18.09.2019) и от „Енерго -Продажби" АД (изх. №54997_КП1202440_2/19.09.2019.) абоната е уведомен
за извършената проверка, съставения констативен протокол и издадена фактура.
Заявява, че въпреки че е извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена
и потребена от абоната-ищец, но същата
не е заплатена от него. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която
в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа
енергия. Намира, че потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната
в имота електрическа енергия, като счита, че процесната сума се дължи от ищеца
на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ето защо ответното дружество моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли
предявения от ищеца иск като неоснователен
и недоказан, както и да бъдат присъдени направените деловодни разноски.
В
съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата претенция и моли съда да уважи исковата молба, така както е
била предявена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. За ответното дружество се явява упълномощен представител,
който поддържа отговора на исковата молба и моли искът да бъде оставен без
уважение, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца.
Подадената
искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в исковата молба
фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между
страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е основателна, по следните съображения:
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните е налице валидно сключен договор за
продажба на електрическа енергия при действащите публично известни Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия, при което ищецът се явява битов клиент по смисъл на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на
потребление, за обект-недвижим имот, находящ се в гр. В., за периода от
18.10.2017г. до 17.10.2018г., по клиентски номер: *** и
абонатен номер: *** - обстоятелства, приети за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК.
На 17.10.2018год. служители на „Електроразпределение
Север” АД извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца,
при
която били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено,
че в невизуализирания регистър /регистър 1.8.3./ са отчетени 014678 кВТч, като
тази ел. енергия не е визуализирана на дисплея. Електромерът бил демонтиран и подменен с нов, като подмененият електромер бил
поставен в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 507407. Резултатите от
проверката били отразени в Констативен протокол с №1202440/18.10.2018г., който бил подписан от двама свидетели /л.21/.
По реда на
Закона за измерванията била извършена метрологична експертиза на демонтирания
СТИ в Българския институт по метрология, в хода на която при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер МЕ162, трябва да се състои от две тарифи
T1 и T2, като действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа: T3-014678,0 kWh. Установено било, че не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, както и че същият
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергията. Бил съставен Констативен протокол от
метрологична експертиза на електромер №2126/16.09.2019г., отразяващ резултатите
от изследването /л.23/.
Във връзка с
посочения констативен протокол, на 17.09.2019г. от „Електроразпределение Север“
АД било изготвено становище за начисление на ел. енергия, с което било одобрено
начисляването на допълнителна ел. енергия в размер на 14678 кВТч, като било
отразено, че корекцията се извършва на основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при който е установено точното количество неотчетена ел.енергия /л.25/.
В резултат
на корекцията на абоната било начислено общо количество ел. енергия в размер на 14678 кВТч., за периода от 18.10.2017г. до 17.10.2018г. Допълнително
била начислена сумата от 2781,65лв., за
която била издадена фактура №**********/18.09.2019г. /л.26/.
Видно от
извлечение за фактури и плащания, приложено на л.29-31, процесната фактура не била
заплатена.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от назначената съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесният СТИ има
т.нар. нулева /сумарна/ тарифа. Според констатациите в приобщения констативен протокол
на БИМ-Варна, СТИ е регистрирал в тарифа 1.8.3 количества ел. енергия, които са
преминали през електромера, но са регистрирани в тарифа Т3, която не се
визуализира по заводска настройка. Вещото лице сочи, че е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която по своята същност е софтуерна и води до
въвеждане на още една тарифа - Т3 /освен заводските тарифи Т1 и Т2/, в която се
записва част от потребяваната електроенергия, но същата не се визуализира и
съответно не се инкасира. В заключението се посочва, че констатираната външна
намеса се реализира посредством използване на специализирана техника и парола за достъп до второ
ниво. Вещото лице приема, че изчисленията на стойността на начислената ел.
енергия са математически точни, а цените на електроенергията за съответните подпериоди
са съгласно определените от КЕВР.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се намират в договорни
отношения за доставка на електроенергия, т.е., че последният е
материалноправно легитимиран да получи процесната сума. В тежест на ответника е
да докаже дължимостта на начислената сума, като следва в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той
трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка правилно и при
спазване на нормативните изисквания е начислил сумата, предмет на иска, като остойностеното
количество ел. енергия е реално доставено на ищцата.
Не
е спорно по делото, че имотът, в
който е извършена проверка от страна на ответника,
е бил присъединен към електропреносната мрежа, при което ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че му е начислена процесната сума. По
делото не е представен индивидуален договор за достъп и пренос на ел.енергия между страните, но не се оспорва, че същите се намират в
договорни отношения през периода на
проверката и на корекцията.
Спорът между страните се свежда основно до въпроса налице ли са предпоставките,
обосноваващи
правото на
доставчика на ел.енергия да извършва едностранно
корекция на сметките за
електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно по реда
на чл. 50 ПИКЕЕ електроенергия.
Според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ, в
редакцията, действала към началото на процесния период, устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Втората алинея на
цитираната норма възлага приемането на посочените
правила на Комисията
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като същите
следва да се публикуват от комисията и енергийните
предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е
въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Следователно правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия е обвързано с изпълнение на
задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и за създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за продажба на електрическа енергия на "Е.П." АД, поради което същите не следва да се прилагат. Поради това до одобряването на нови ОУ в отношенията си с клиентите ЕНЕРГО-ПРО прилага действалите преди 07.09.2014 г. ОУ, а именно тези, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Доколкото в чл. 24 и чл. 25 от посочените ОУ е предвиден ред за уведомяване на клиента, следва да се приеме, че изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване.
Различен
правен извод се налага обаче по отношение изискването за наличие на правила
за измерване на количеството електрическа енергия със
съдържание, съответстващо на действащата
нормативна уредба. Визираните в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол
№ 147/14.10.2013 год. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. С Решение № 1500/06.02.2017, постановено по
адм.д. № 2385/2016, по описа на Върховният административен съд на Република
България - Петчленен състав - I колегия обаче
нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. Съдебното решение е обнародвано в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год., като по силата на чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК от този ден
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен. Доколкото техническата проверка в обекта на
потребление е извършена след тази дата, разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ не могат да намерят
приложение
към настоящия случай. В отменените разпоредби се съдържат
процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като
основание за коригиране на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и
чл.
47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за
метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както и специални изисквания
за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия към този
момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона.
Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на сметката
по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена
възможността за прилагането му.
При това положение съдът намира, че след влизане в сила на решението по адм.д.
№ 2385/2016, по описа на Върховният административен съд не съществува
нормативна уредба, която да регламентира отношенията като процесните. При липса
на регламентация на действията, които следва да бъдат извършени при проверката,
която да гарантира правата и на потребителя, няма как едностранното коригиране
на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване
на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите членове на
ПИКЕЕ. Впоследствие, с обнародването му в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. е влязло в сила Решение №
13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС, с което е оставено в сила
Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд., с което
са отменени чл.
48, чл.
49, чл.
50 и чл.
51 от ПИКЕЕ. Следователно към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия на 16.09.2019 год., а и към момента на
издаване на процесната фактура на 18.09.2019г., ПИКЕЕ (2013) не са
част от действащото право. След като приложеният от ответника чл. 48, ал. 1, т. 1 б. "б" от ПИКЕЕ,
послужил като основание за процесната корекция, е бил отменен, не е съществувало
правно основание за начисляване на ищеца на исковата корекционна сума, което
установява нейната недължимост. При това положение предявеният отрицателен
установителен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията ѝ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
С измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г. разпоредбата отново съдържа възможността за корекция при измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.
След измененията на ЗЕ и отмяната
на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл.
55/. В § 2 от ПЗР от ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г./ е предвидено, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол,
като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се
взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи,
определена от Комисията за енергийно и водно регулиране. Предвид изложеното
следва да се приеме, че в настоящия случай, доколкото процесният констативен
протокол за извършената проверка е съставен на 17.10.2018г.-след отмяната на приложимите разпоредби от ПИКЕЕ (отм.) и преди издаването на ПИКЕЕ
/обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. /, към момента на съставянето му е липсвал приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
По изложените съображения съдът приема, че към датата на проверката и съставянето на констативния протокол, въз основа на който е започнала процедурата по коригирането на сметката на ищеца, за ответника не е съществувало законово основание за това.
Действително, към датата на проверката все още е действал чл. 50 ПИКЕЕ който предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Съдът приема обаче, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните, каквото становище е застъпено и в Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС. В цитираното решение се приема, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. В настоящия случай не се установява дефект в измервателното устройство, а напротив-налице са доказателства, че СТЕ е било технически изправно, като правилно е отчитало преминалата през него електрическа енергия.
Дори и да се приеме, че след отмяната на чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ е съществувала законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по
неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод, след
преценка на съвкупния доказателствен материал, за незаконосъобразност на
корекционната процедура. Действително, когато е било доставено определено количество енергия, но поради
различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока. В тази хипотеза обаче е необходимо доставчикът да докаже при
условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия и
разликата между заплатеното и действително дължимото. В случая
подобно доказване не е осъществено. Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не е безспорно
установено, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено
и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето заключение само и
единствено на база на становището за начисление на електрическа енергия,
изготвено от ответното дружество, което е в интерес на последното. По делото не
са представени никакви доказателства, от които да се установи какви са
показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период-18.10.2017г.
Предвид на това не може да се направи категоричен извод дали за процесния
период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради
което и
не може да се направи обосновано заключение, че именно претендираното от
ответното дружество количество ел.енергия е реално доставено за процесния
период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи
обоснован извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално
доставено и потребено от абоната именно
през процесния период. Не са представени и доказателства по какъв начин е
отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани в
становището. В приобщения към доказателствения материал Констативен протокол от
метрологична експертиза на електромер № 2126/16.09.2019г. на Регионален
отдел-гр.Варна към Български институт по метрология липсва посочване на
отчетеното количество ел.енергия в регистър 1.8.3. Изрично е посочено, че
тарифната схема на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. В
протокола е посочено, че е направено софтуерно четене на
електромера за преминала енергия на Тарифа Т3, без да е посочено за какъв
период от време се отнася същата. Липсва доказателство, от което да се
установи как точно във времето и в кои часовите зони е
била консумирана тази електроенергия.
Не се установява да
е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и
въведените при ответника данни за него.
Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е
параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1
за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника,
по които са начислявани месечните такси на ищеца. Не са налице данни и
доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на
електромера му чрез включване и на тарифа 1.8.3, за да се отчита потреблението
му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не е установено, че
количеството в регистър 1.8.3 е консумирано от абоната за процесния период.
Отделно от това, съдът намира, че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е
формирана процесната сума, като не е уточнено за периода каква част от
енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно дневна и нощна.
Следователно не е изяснено каква
методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на
паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Не е представен и
документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви
показания за регистър 1.8.3 към датата на извършване на проверката,
поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното
при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски
отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. /В този смисъл е Решение
от 29.05.2018г., постановено по въззивно гражданско дело № 668/2018г. по описа
на Окръжен съд – Варна/.
Предвид изложеното съдът не може да приеме за
установено, че в регистър 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия,
посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Съдът намира и че допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително
установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, а такива данни в случая не са налице.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано, че
ответникът е осъществил надлежно начисляване на процесната сума, поради което искът
за
недължимост на претендираната сума се явява основателен и следва да бъде уважен.
Изходът на
спора обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане по реда на чл.
78, ал. 1 от ГПК на направените от него съдебно-деловодни разноски, съгласно
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, приложен по
делото, за които са представени доказателства за заплащането им. Доколкото
адвокатското възнаграждение е определено в размер малко над минималния,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца се явява неоснователно, още повече, че заплатеното от самия ответник адвокатско възнаграждение за един адвокат е в повече от двойно по-висок размер (1008 лева) от заплатеното от ищеца. С оглед изложеното, съдът намира, че на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на сумата от 561,27 лв., от които 111,27
лв. - държавна такса за образуване на производството и 450 лв. - изплатено
адвокатско възнаграждение, като същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че ищецът А.И.А. с ЕГН ***, с настоящ адрес: гр.В., не дължи на ответника „Е.П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
сумата от 2781,65 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет
и пет ст./, представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия, за която е
издадена фактура №**********/18.09.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес в
гр. В., за периода от 18.10.2017г. до 17.10.2018г., по клиентски номер: *** и абонатен номер: ***, на основание
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК
*********, да заплати на А.И.А. с ЕГН ***, сумата от 561,27 лв., /петстотин шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: