Определение по дело №1551/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на В.Д.Т., ЕГН: **********,***, чрез адв.А.В.Т. - САК, против Определение № 5456/05.05.2023г. на Районен съд - Варна, ХІХ-ти състав, постановено по гр.д. № 2809/2023г., с което на основание чл.159, т.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му, в частта, с която се иска прогласяване нищожност на Заповед № Г-ПР-6/17.01.2022г. на кмета на Район „Аспарухово“ за ПИ № 3312 по ПНИ на местност „Боровец - Север“, с площ 826кв.м., и е прекратено производството по делото.

С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретно се твърди, че ВРС не е обсъдил всички значими по делото доказателства, което е станало причина за незаконосъобразност на прекратителното определение. Твърди, че определението е недопустимо, т.к. в нарушение на чл.12, ал.1 АПК в производството не е осигурена достоверност и пълнота на информацията, както и в нарушение на чл.7, чл.35 и чл.36 АПК, определението не се основава на действителните факти. Частният жалбоподател счита и че в нарушение на чл.235, ал.2 АПК не е съобразено задължителното указание на ВАС в Определение № 11316/08.12.2022г. по адм.д. № 11300/2022г. за разглеждане по същество досежно твърдяната нищожност. Във връзка с оплакването за необоснованост на определението се сочи, че въпреки дългото изложение, взетите предвид факти са ирелевантни. Счита и че неправилно ВРС се е позовал на Определение № 1942/2021г. по адм.д. № 1512/2021г. на Адм.съд-Варна, ІІІ-ти състав, т.к. казусът е само привидно идентичен. Иска отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба - кмета на район „Аспарухово“ при Община-Варна, не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред ВРС е образувано по жалбата на В.Д.Т. срещу Заповед № Г-ПР-6/17.01.2022г., с която на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местност „Боровец север“, землище Галата, гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г. на областния управител на област с административен център - Варна, кметът на район „Аспарухово“ при Община-Варна е разпоредил да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Стоян Петков Лазаров, наследник на Асен Николов Семов, върху новообразуван поземлен имот в урбанизирана територия, представляващ ПИ с ид.№ 3312, с площ 826кв.м.

Т. е твърдял, че има право на 1/4 ид.ч. от всички имоти по § 4, т.к. собствеността върху земеделските земи, описани в Решение № 879/2002г. на ПК-Варна, е възстановена още през 1994г. с отмяната на конфискацията. Не отрича, че не е наследник, а купувач на наследствени права, което е достатъчно за да се признае активната му легитимация. Твърдял е, че като купувач на наследство е носител на прехвърлените права, включващи и тези по чл.151 ЗИН /отм./, т.к. с Решение № 784/21.01.1994г. ВС на РБ е отменил присъдата на Асен Николов от 29.04.1945г. по НОХД № 10/1945г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на цялото му имущество.

С Определение № 5456/05.05.2023г. ВРС е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по гр.д. № 2809/2023г. по съображения, че жалбоподателят няма качеството на наследник и не обосновава правен интерес от оспорване на Заповед № Г-ПР-6/17.01.2022г. на кмета на Район „Аспарухово“. По отношение на договор от 28.01.1994г. за продажба на наследство, ВРС е приел, че същият обхваща само тези права и задължения, които наследникът е имал в това качество по време на откриване на наследството. Към момента на откриване на наследството и към момента на постановяване на Решение № 784/21.01.1994г. на ВС на РВ, процесният имот не е бил в гражданския оборот, съответно правото на собственост върху него не би могло да се възстанови автоматично с отмяната на присъдата.

Така постановеното определение е неправилно. Същото е постановено по нередовна жалба, като съдът не е изпълнил процедурата по чл.158, ал.1 АПК, вр. чл.150 и чл.151 АПК.

Първоначално ВРС е бил сезиран с жалба от В.Д.Т. „срещу мълчаливия отказ на кмета на гр.Варна да се произнесе по негови молби № РД-22-9400-84 (13) и искане за отмяна на заповедите на кмета на р-н Аспарухово по пар.4, ал.7 ЗСПЗЗ, за имотите на наследниците на Асен Николово“ в полза на Стоян Лазаров“.

Предметът на оспорване е изяснен с Определение № 2866/07.10.2022г. по адм.д. № 1966/2022г. на Адм.съд-Варна и Определение на ВАС № 11316/08.12.2022г. по адм.д.№ 11300/2022г. С Определение № 3590/19.12.2022г. по адм.д. № 1966/2022г. на Адм.съд-Варна, жалбата на В.Д.Т. на основание § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК, е изпратена по подсъдност на Районен съд - Варна.

След разделяне на производството по гр.д. № 16672/2022г. с Определение № 2800/06.03.2023г. и образуване на гр.д. № 2809/2023г. - с предмет жалбата на Т. на Заповед № Г-ПР-6/17.01.2022г. на кмета на Район „Аспарухово“, ВРС е постановил две разпореждания по хода: 1/ Разпореждане № 9354/10.03.2023г., с което на основание чл.152, ал.2 и ал.3 АПК е задължил административния орган да представи заверено копие от цялата преписка по обжалваната заповед, ведно със списък на заинтересованите страни и 2/ Разпореждане № 12988/05.04.2023г., с което на основание чл.129, ал.2 ГПК е указал на „ищеца да отстрани нередовностите в исковата молба“, като представи препис от договор от 28.01.1994г.

В жалбата на Т. са изложени пространни доводи, относими към претендираните от него материални права, но не и в контекста на оспорване именно на Заповед № Г-ПР-6/17.01.2022г. на кмета на Район „Аспарухово“.

В жалбата, в нарушение на изискванията за редовност на жалбата по чл.150, ал.1, т.5-7 АПК (разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е неприложима при наличието на изрична уредба в АПК), не са изложени конкретни доводи в какво конкретно се състои незаконосъобразността на обжалваната заповед и какво е било конкретното му искане до съда.

В нарушение на изискването на чл.150, ал.1, т.8 АПК, жалбата е подписана само от процесуалния представител на жалбоподателя, а в същата изрично е указано, че се подава „лично и чрез пълномощника“ адв.Т..

Жалбата не е отговаряла и на изискванията на чл.151, т.4 АПК, т.к. към същата липсва препис за връчване на заинтересованата страна по смисъла на чл.153, ал.1 АПК - Стоян Петков Лазаров, като наследник на Асен Николов Семов и адресат на обжалваната заповед.

При тези нередовности в жалбата, ВРС е следвало да я остави без движение, като укаже на жалбоподателя да направи съответните уточнения: от името на кого се подава - лично или чрез пълномощник, в какво конкретно се състои незаконосъобразността на обжалваната заповед в контекста на основанията по чл.146 АПК, какво е искането му до съда, както и да представи препис от жалбата, и уточненията по нея, за връчване на заинтересованата страна.

Във връзка с преценката по чл.159, т.4 ПАК, правилно ВРС е приел, че наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на административния акт е положителна предпоставка за допустимост на производството, както и че следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест се носи от оспорващия.

В обаче случая изводът за липса на правен интерес е направен на база първоначалните доводи и твърдения в жалбата. По арг. от разпоредбата на чл.171, ал.5 АПК, преди да извърши крайната преценка за наличие на правен интерес и съответно за допустимост на производството, съдът е бил длъжен да предостави възможност на жалбоподателя да обоснове и представи доказателства за наличието на такъв.

В контекста на спора, очертан от първоначалните твърдения в жалбата, претендираните материални права без съмнение могат да са индиция за наличие или липса на правен интерес, но крайната преценка е следвало да се извърши едва след като на жалбоподателя се укаже да отстрани нередовностите в жалбата и му се предостави възможност да обоснове и да представи доказателства за правния си интерес от оспорване именно на Заповед № Г-ПР-6/17.01.2022г.

Основателно е и оплакването в частната жалба, че при постановяване на прекратителното определение ВРС не е обсъдил всички релевантни за спора факти, както и че изводът, че земята не е била в гражданския оборот в момента на отмяна на конфискацията, не е фактически и правно обоснован.

На практика този извод на ВРС е изведен при съобразяване с произнасянето в Определение № 1942/03.08.2021г. по ч.к.а.д. № 1512/2021г. на Адм.съд-Варна и изолирано тълкуване на характера на договора за продажба на наследство, като не са обсъдени доводите на жалбоподателя относно последиците на отмяната на конфискацията, в контекста на тълкуването, дадено в представените с молба вх.№ 32427/23/02.05.2023г. Решение на ВКС № 209/07.03.2002г. по гр.д. № 505/2001г. и Решение от 14.12.2000г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2071/2000г., в които е прието, че продажбата на идеална част от наследството е била извършена на 28.01.1994г. след като вече е била отменена присъдата на Асен Николов от Върховния съд и правата по чл.151 ЗИН са възникнали в патримониума на наследника, който може да отчужди идеална част от полученото наследство като съвкупност от всички права и задължения - право на собственост, вземания, задължения, като установи само качеството си на наследник.

В тази връзка следва да се посочи, че с отмяната на присъдата на Народния съд - с която на основание чл.10 и чл.2, п.10, вр. п.1 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията свързани с нея, Асен Николов Семов е признат за виновен и е осъден на строг тъмничен затвор, и в полза на държавното съкровище са конфискувани всички притежавани от него движими и недвижими имоти - се отменя наказанието „конфискация“, което с обратна сила възстановява в патримониума на лицата, на които е наложено наказанието или на техните наследници, правото на собственост върху отнетите имущества, доколкото те съществуват в патримониума на държавата или съответната община и е възможно връщането им, или пък се дължи тяхната равностойност.

Към м.януари 1994г., когато ВС е отменил присъдата на Асен Семов, в специалния закон – ЗСПЗЗ, не е предвиден ред за възстановяване на конфискуваните земеделски земи с присъди на Народния съд по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея – разпоредбите на чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ и §30, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ са обнародвани ДВ, бр.99 от 22.10.2002г. Към момента на отмяна на присъдата на Народния съд е действала разпоредбата на чл.151 от ЗИН /отм., бр.25 от 3.04.2009г./, според който ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване.

Как и дали в контекста на тази уредба жалбоподателят обосновава правен интерес от оспорване на процесната заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗ, са въпроси, които ВРС следва да разгледа и обсъди, след като спази процедурата по чл.158, ал.1, вр. чл.150 и чл.151 АПК и предостави на жалбоподателя възможност да обоснове пряк и непосредствен правен интерес.

Отделно и пак в контекста на правния интерес от оспорване, ВРС не е съобразил, че производството по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е последният етап от земеделската реституция, като преди това се развиват няколко други административни производства. След като заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя трябва да съответства на неговото съдържание.

Предвид изложеното право да оспорят заповедта по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат лицата, записани като собственици на новообразуван имот в регистъра на имотите към ПНИ. Ако друго лице, различно от кръга на посочените в регистъра на имотите към ПНИ претендира, че следва да бъде записан като собственик, пред него е налице възможността да поиска изменение на ПНИ, а при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред – §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В представената административна преписка по гр.д. № 2809/2023г. не е приложен регистъра на новообразувания имот 3312, за да се извърши преценка за наличие на правен интерес на оспорващия.

Произнасянето на ВРС без да изясни релевантните факти за преценката на наличието или липсата на правен интерес на частния жалбоподател да оспори Заповед № Г-ПР-6/17.01.2022г. на Кмета на Район „Аспарухово“, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Допуснатите от ВРС съществени процесуални нарушения, препятстват касационния контрол по същество.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от същия състав на ВРС, при спазване на указанията по настоящото определение за провеждане на процедурата по чл.158, ал.1, вр. чл.150 и чл.151 АПК и за събиране на относимите към преценката за наличие на правен интерес доказателства.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5456/05.05.2023г. на ВРС, ХІХ - ти състав, постановено по гр.д. № 2809/2023г.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: