Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………...2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16385 по
описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен от К.Й.М.
против “ЗД „Б.И.“ АД иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на
28.03.2016
г., около 00:45 ч., в с. Лепица по ул. „Първа“, водачът на л.а. марка „БМВ
325“, рег.№ *******– В.Й.Р. се движел с несъобразена скорост, изгубил контрол
над автомобила, излязъл от пътното пътно и се блъснал в крайпътното дърво. В
резултат на произшествието настъпила смъртта на сина на ищеца – И.К.Й., който
пътувал в превозното средство. Във връзка с произшествието било образувано ДП
№152/2016г. по описа на РУП – Червен бряг. Към датата на настъпване на
пътно-транспортното произшествие за лекия автомобил марка „БМВ 325“ рег.№ ОВ
3821 била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по
застрахователна полица № BG/02/116000316792/14.01.2016г. със срок на валидност от 15.01.2016г. до
14.01.2017г. Ищецът предявил застрахователна претенция пред ответното дружество
за изплащане на застрахователно обезщетение, но застрахователят не се
произнесъл в законоустановения срок. М. тежко преживял смъртта на сина си – страдал
дълбоко, завинаги бил лишен от възможността да общува с детето си, изгубил неговата
морална и физическа подкрепа, на които разчитал на старини. Моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв./допуснато
изменение на иска в съдебно заседание от 17.10.2018г./, ведно със законна лихва,
считано от датата, на която ответникът бил уведомен за заявената претенция - 12.08.2016
г. до окончателното изплащане на сумата Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на пътно-транспортното произшествие; поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия, който пътувал без поставен
обезопасителен колан и му било известно, че водачът на автомобила - В.Й.Р., не
притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство и бил
употребил алкохол; оспорва размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за
установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът трябва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за съществуването на родствена връзка с починалото
лице; 2/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и
ответното дружество; 3/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по
отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда,
противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че
към датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие отговорността на водача на л.а „БМВ 325“ рег. №
*******е била застрахована
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което се потвърждава
и от представената по делото справка за публикувана информация на официалния сайт
на „Гаранционен фонд”.
Видно от препис на молба до „ЗД ”Б.и.”АД и известие за доставяне /л.18-19/
ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на И.К.Й., настъпила при
пътно-транспортно произшествие на 28.03.2016 г. Молбата е получена от ответника
на 11.08.2016 г. /известие за
доставяне - л.18 от делото/.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 28.03.2016г.,
от който се установява, че на посочената дата е настъпила катастрофа с л.а
"БМВ", модел „325“, с рег. № ****, управляван от В.Й.Р.. При
съставяне на протокола длъжностното лице е установило, че са починали водачът
на автомобила В.Й.Р. и пътниците И.К.Й. и
Н.А.Б., както и че са пострадали пътниците Л.В.И. и Л.Д.К..
Видно от постановление от 07.12.2016 г. по ДП № Д - 58/2016г. по описа на
Окръжна прокуратура – Плевен наказателното производство, образувано за
извършено на 28.03.2016г. престъпление
по чл.343, ал.4, вр с ал.3, б.”б”, вр ал.1, б.”в”, вр чл.342, ал.1 от НК, при
управление на процесния л.а "БМВ", модел „325“, с рег. № ****, е
прекратено, тъй като виновният за катастрофата водач В.Й.Р. е починал.
От справка рег. № 316000-39436 от 13.11.2017г. на ОД на МВР – гр. Плевен, сектор
„Пътна полиция“, се установява, че водачът В.Й.Р. не е притежавал свидетелство
за управление на МПС към датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява следният механизъм на настъпване на произшествието: При извършване
на десен завой процесният автомобил се е
движел с по-висока скорост от критичната за завоя, при което водачът е изгубил
контрол над него и се е отклонил наляво със завъртане около вертикалната ос на превозното
средство, автомобилът се е плъзнал с лява странична част напред, излязъл е от
банкета и се е ударил с лява странична част в дърво, след което се е разцепил
на две части напречно около средната лява колонка. След разцепването на
автомобила на две части предната част е продължила движението си надясно и след
около 30-40 метра се е установила вдясно на пътното платно, а задната част е
спряла в лявата част на пътното платно, на разстояние около 6 метра. Скоростта
на автомобила преди пътно-транспортното произшествие е била 164 км/час. Катастрофата
е била предотвратима при движение със скорост от 117 км/час. Според вещото
лице, причина за настъпване на произшествието е високата скорост, с която
водачът е управлявал автомобила, и рязката употреба на органите за управление
на превозното средство/спирачна и кормилна уредба/ върху неравното пътно платно,
при което шофьорът е изгубил контрол над автомобила.
Водач на процесния л.а "БМВ", модел „325“, с рег. № *******по
време на катастрофата е бил В.Й.Р., което се установява от показанията на св. Л.К.
– пътник в автомобила, и от констативния протокол за пътно-транспортно
произшествие с пострадали лица, съставен на 28.03.2016 г. В своите показания св. К. заявява, че заедно с
В.Р., Искрен Й. и останалите пътници в автомобила са консумирали алкохол на
28.03.2016 г. по повод рождения ден на Л.И..
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че в кръвта на водача на автомобила В.Р. е открита концентрация на
алкохол от 0.8 промила, което съответства на лека степен на алкохолно опиване. Това
състояние се характеризира с лека еуфория, разговорливост, повишена
самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание и контрол, известно
сензорно-моторно повлияване, забавено обработване на информация, загуба на
ефективност за реакция при управлението на превозното средство.
При така събраните доказателства
съдът приема, че поведението на водача на л.а "БМВ", модел „325“, с
рег. № *******– В.Й.Р. е било виновно и противоправно, тъй като същият, без да
притежава свидетелство за управление и след употреба на алкохол, неправомерно е
ползвал процесния автомобил, при което е допуснал нарушение на правилата за
движение/чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗДвП/, като е шофирал с несъобразена с пътните
условия скорост при навлизане в десен завой, в резултат на което е изгубил контрол
върху автомобила, излязъл е извън лентата за движение и се е блъснал в
крайпътно дърво.
Вследствие на катастрофата пътуващият в автомобила И.К.Й. е получил тежка,
несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, съчетана с тежка лицево-челюстна
травма, които са довели до неговата смърт/медицинска експертиза - отговор на въпрос втори четвърти абзац – л.170/.
По делото не е представено удостоверение за наследници на И.К.Й., но съдът
прие, че не е необходимо да бъде възобновявано производството за събиране на
това доказателство, тъй като ответникът в отговора на исковата молба не е
оспорил факта, че ищецът е негов баща. Косвено доказателство за този факт са
бащиното и фамилно име на починалия, които съответстват на имената на ищеца К.Й.М.,
регистрираният приживе постоянен адрес на починалия И.К.Й. в с.Сухаче, който
съвпада с постоянния адрес на ищеца К.Й.М./препис – извлечение от акт за смърт
от 29.03.2016г./, както и обстоятелството,
че в постановлението за прекратяване на ДП № Д-58/2016г. на Окръжна прокуратура
– Плевен е посочено, че препис от него следва да бъде изпратен на ищеца К.Й.М.,
който не е участник в катастрофата, но е заинтересовано лице. В този смисъл
фактът, че ищецът е баща на К.Й.М. е установен в рамките на воденото от Окръжна
прокуратура – Плевен наказателно производство, тъй като, съгласно чл.243, ал.4
от НПК, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство
се изпраща на пострадалия или на неговите наследници. По настоящото дело са
събрани гласни доказателства – показанията на св.Д.И., която заявява, че
познава ищеца от 25 години, както и неговият син – починалият И.К.Й., който
учел с дъщеря й в едно училище. Тази свидетелка също потвърждава твърденията на
ищеца, че И.К.Й. е негов син и двамата са живеели заедно в един дом.
От показанията на св. И. се установява, че ищецът тежко е преживял смъртта
на сина си. Искрен бил добро и лъчезарно дете, в селото го познавали като отзивчив
човек, който помагал на старите хора. На
погребението М. бил в шок, плачел. След смъртта на Искрен Й. ищецът от ден на
ден сякаш „гаснел”, спрял да говори, преди бил лъчезарен, усмихнат човек, а
след погребението станал затворен, отговарял с по една дума, вече не бил същият
човек. В семейството на ищеца всички били задружни, разбирали се помежду си,
помагали си. Той имал още две деца – по-малък син и дъщеря. Две години преди да
почине Искрен Й., умряла неговата майка – съпругата на ищеца. Приживе Искрен Й.
ходел на училище и баща му разчитал на него да помага на по-малките деца с
ученето. След смъртта на сина си ищецът продължавал да работи, но скърбял за него,
винаги бил с наведена глава, затворен в себе си, „смачкан” от тежката загуба. В
семейството спазвали обичаите за почитане паметта на починалия.
С оглед показанията на св. И. съдът приема за установено по делото, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди от смъртта на своя син, които са в
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.432, ал.1 от КЗ, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на смъртта на сина му – 50
г., обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на
човека – тази на родителя с неговото дете, при това в юношеска възраст за детето /17
години/,
когато е предстояло навършването на неговото пълнолетие, завършването на
образование, навлизането му в живота, предстояло
е реализирането му в професионален и личен план. Връзката
между ищеца и сина му е била изключително силна, семейството е било сплотено, взаимно са си помагали,
две години преди катастрофата е починала съпругата на ищеца и той е разчитал на
помощта на сина си в грижите за по-малките деца при подготовката им за училище. След катастрофата ищецът дълбоко скърби за починалия, затворил се е в себе
си, преди е бил усмихнат и разговорлив човек, а след произшествието избягва да
общува с познатите си, плаче при спомена за сина си, св. И. го описва като
съсипан човек, „развалина”, сякаш ден след ден „угасвал”. При определяне на обезщетението
съдът отчете и обстоятелството, че мъката от смъртта на сина му ще
остане до края на живота на ищеца, загубата
за него
е невъзвратима и не може да бъде
измерена материално. Като съобрази
всички тези обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че
следва да определи обезщетение за неимуществени вреди, по
справедливост,
в размер на 150 000 лв.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, който по време на катастрофата пътувал без
поставен обезопасителен колан и се съгласил да се качи в процесния автомобил,
макар да знаел, че водачът е неправоспособен и е употребил алкохол.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като пътувал без поставен
обезопасителен колан, поради следните съображения:
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че в медицинските документи няма данни за специфични увреждания и лентовидни
ожулвания по гърдите и корема на пострадалия, което е косвено доказателство, че
Искрен Й. е пътувал без поставен колан. Неизползването на обезопасителен колан
само по себе си обаче не доказва съпричиняване на вредите. С оглед механизма на
настъпване на произшествието, при който автомобилът с висока скорост от 164
км/час се е блъснал в крайпътно дърво и се е разцепил на две части, вещото лице
приема, че тежките смъртоносни травми по тялото на пострадалия биха настъпили и
при поставен обезопасителен колан, вследствие навлизането навътре в автомобила
на деформирани части от него, както и поради увреждането на органите на
пасажера от инерционните сили при движение на автомобила с висока скорост.
Неоснователно е и второто възражение на ответника, според което
пострадалият допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат, тъй като се качил в процесния автомобил, макар да
знаел, че водачът не бил правоспособен.
По делото бе установено, че водачът на л.а "БМВ", модел „325“,
рег. № *******– В.Й.Р., към датата на настъпване на произшествието
-28.03.2016г., действително не е притежавал свидетелство за управление/ справка
рег. № 316000-39436 от 13.11.2017г. на ОД на МВР – гр. Плевен, сектор „Пътна
полиция“/, но липсват доказателства това обстоятелство да е било известно на
пострадалия. Видно от констативния
протокол за ПТП с пострадали лица водачът
В.Й.Р. е бил на 23 години към датата на катастрофата. В своите показания
св.К. заявява, че той често е управлявал автомобила на баща си, пътувал е с
него по работа до съседния гр. Червен бряг. Свидетелката и починалите И.К.и В.Р.
често са общували, били са в една компания, но К. не е знаела, че Р. не е притежавал
свидетелство за управление на МПС. Не бяха ангажира доказателства този факт да
е бил известен на починалия Искрен Й., поради което съдът прие, че възражението
е неоснователно.
По делото бе доказано третото поддържано от ответника възражение, според
което пострадалият е знаел, че водачът на процесния автомобил е употребил
алкохол.
От показанията на св.К. се установи, че непросредствено преди катастрофата
водачът на автомобила Венилин Р., както и останалите
пътници, сред които и починалият И.К.Й. заедно са употребили алкохол, за да отпразнуват
рождения ден на Л.И.. Заключението на медицинската експертиза, което съдът
приема, също установява, че В.Р. е консумирал алкохол преди катастрофата. Доказана
е концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0.8 промила, която съответства на лека степен
на алкохолно опиване. Това състояние се характеризира с лека еуфория,
разговорливост, повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание и
контрол, известно сензорно-моторно повлияване, забавено обработване на информация,
загуба на ефективност при тестове за реакция. Според вещото лице, нарушеното
отслабено внимание, сензомоторното забавяне и забавената мисловна дейност се
отразяват негативно на способността на водача да проявява необходимото повишено
внимание и бързи реакции при управлението на автомобила. Показанията на св.К.
установяват, че на пострадалия Искрен Й. е било известно, че водачът на
автомобила е употребил алкохол, но въпреки това се е съгласил да пътува с
процесния автомобил, поради което съдът прие, че с действията си е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, като определи процент на съпричиняване –
20 %. Тъй като съдът прие
размер на обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лв.,
при прилагане на процент на съпричиняване от 20 %, общият размер на дължимото
от ответника обезщетение възлиза на 120 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв.
– да бъде отхвърлен. По претенцията за законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва, считано от 12.08.2016г./становище на
процесуалния представител в съдебно заседание от 28.03.2018г./ до окончателното
изплащане. Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405,
освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл. 405, ал.1, вр. чл. 496,
ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от
три месеца. В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до
ответника на 11.08.2016 г., по която срокът за произнасяне изтича на
11.11.2016г., поради което на 14.11.2016г./първият присъствен ден след
11.11.2016 г./ ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва от тази
дата, но не и за периода преди нея.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица и за
адвокатско възнаграждение в размер общо на 2814.40 лв., съобразно отхвърлената
част от иска. При определяне размера на разноските, съдът уважи възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и намали неговия размер до минималната стойност по чл.7, ал.2, т.4
от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ от 5 530
лв., които
с ДДС са 6 636 лв., тъй като делото не представлява фактическа
и правна сложност.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат адв. П.К. ***, с адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ №6, офис №10, на основание чл. 38,
ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3981.60 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 4 800 лв.
и на СГС разноски за вещо лице в размер на 120 лв., съобразно уважената част от
иска.
Мотивиран така, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на К.Й.М., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „****, офис 10, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 120 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на сина му И.К.Й., настъпила на 28.03.2016
г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на водача В.Й.Р. при управление на л.а „БМВ 325“
с рег. №
****, по време на действието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от
14.11.2016г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част
до пълния предявен размер от 200 000 лв. и в частта, в която се претендира
законна лихва за периода 12.08.2016г. до 14.11.2016г., като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.Й.М. да заплати на „ЗД „Б.И."
АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
2814.40 лв., съобразно отхвърлената част от
иска
ОСЪЖДА
„ЗД „Б.И." АД, ЕИК
****, да заплати на адвокат
П.К. ***, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „****, офис
№10, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 3981.60 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„ЗД „Б.И." АД да заплати на държавата,
по сметка на СГС, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, държавна
такса върху уважения иск
в размер на 4 800 лв. и на СГС разноски
за вещо
лице в размер на 120 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: