Решение по дело №11015/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263081
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20201100511015
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.05.2021 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:          

                           

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                             мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 11015 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 ГПК.

С решение № 256229 от 27.10.2019 г., постановено по гр.д. № 87783/2017 г. на СРС, ГО, 118 състав, е отхвърлен предявеният от З.П.М. против собствениците от Етажната собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „**********представлявана от  управителя Красимир Павлов Кушев, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения по т.1, 2 и 3 от протокол от заседание на Общо събрание, проведено на 20.11.2017 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 750 лв. разноски по делото.

С определение от 28.07.2020 г., постановено по гр.д. № 87783/2017 г. на СРС, ГО, 118 състав, е оставено без уважение искането на ищеца З.П.М. по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца З.П.М.. Счита, че същото е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения във връзка със законосъобразността на провеждане на събранието. Оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд относно спазване нормата на чл.14, ал.1 ЗУЕС, като твърди, че в списъка на присъстващите на събранието не е направено разграничение между собственици, ползватели и обитатели, с оглед на което кворумът не би могъл да се изчисли правилно, както и че не са приложени пълномощни съобразно изискването на чл.14, ал.5 ЗУЕС. Счита, че в противоречие с нормата на чл.16, ал.3 ЗУЕС, в т.1 е обективирано решение, взето в отклонение от предварително определения дневен ред – вместо отвод са гласувани оставки на домоуправителя и касиерката на блока, като се излагат съображения, че процедурата при отвод и оставка е различна. Същото се отнася и за взетото решение по т.3 – като вместо предварително обявеното в дневния ред „Избор на ревизионна комисия“ е прието такава комисия да няма, а дейността да се извършва от счетоводна фирма. Счита, че взетото по т.2 решение противоречи на нормата на чл.19, ал.5 ЗУЕС, тъй като новоизбраният управител е етажен собственик, но не живее в блока. Твърди, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Излага съображения, че никой от етажните собственици не е имал възможност да се запознае със съдържанието на процесния протокол от общото събрание, съответно не е имал възможност да реализира правата си по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно правилността на решението.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.40 ЗУЕС.

Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № **********, ж.к. „Захарна фабрика“, гр. София. Заявява, че на 20.11.2017 г. било проведено общо събрание на етажните собственици в блока. Точките по предварително обявения дневен ред били: 1. отвод на управителя и касиера на бл. 130; 2. избор на управителен съвет и касиер; 3. избор на ревизионна комисия; 4. разни. Отправя искане за отмяна на взетите решения по т. 1, 2 и 3 от дневния ред поради тяхната незаконосъобразност. В тази връзка поддържа, че управителят и касиерът били незаконосъобразно освободени, тъй като в ЗУЕС не е предвидена възможност за освобождаване чрез „отвод“; че била направена и негласувана промяна в дневния ред по т.3, а отделно и избирането на външна фирма, която да извърши одит на финансовото състояние на ЕС, създавало конфликт на интереси. Представеният финансов отчет не е бил подкрепен с доказателства и е набързо изчетен и гласуван, без да бъде обсъждан по същество. Поддържа, че незаконосъобразно е избран нов управител на ЕС, който не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 5 ЗУЕС, тъй като не живее в блока. Общото събрание не било свикано по установения ред, тъй като не е имало поставен протокол по смисъла на чл.13 ЗУЕС. При провеждането на ОС не е направено разграничение между собственици, ползватели и обитатели, тъй като по финансови въпроси право на глас имат само собствениците. Също така предварително обявеният дневен ред не бил одобрен и не е гласуван, както и не е гласувана промяната по т.3 от него. Поставеното съобщение-протокол за изготвяне на протокола е в нарушение на чл.16, ал.7 ЗУЕС, което затруднява собствениците да се запознаят с протокола. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва. Поддържат се доводи за законосъобразност на провеждането на събранието и взимане на процесните решения. Отправя се искане за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Между страните не е спорно, че ищецът има качеството етажен собственик в процесната етажна собственост.

Представен е заверен препис от покана за свикване на ОС на собствениците в ЕС на процесната сграда /л. 30 от делото на СРС/, изходяща от управителя на ЕС – М. Д. при дневен ред, както следва: 1. Отвод на управителя и касиера на бл. 130; 2. Избор на нов управителен съвет и касиер; 3. Избор на ревизионна комисия; 4. Разни.

Представен е заверен препис от протокол от 11.11.2017 г. относно поставяне на поканата на 11.11.2017 г. в 17.00 ч. във входа на блока на партера- на информационното табло. Протоколът е подписан от К.П.К.и от К.С..

По делото е приложен протокол от проведеното ОС, ведно със списък на собствениците, присъстващи на него/л. 32-48 от делото/. Видно от протокола, събранието е проведено по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС и е започнало в 20.00 ч. вместо в предварително обявения час – 19.00 ч.  Видно от представените присъствени списъци, към 19.00 ч. е посочено, че присъстват 21 собственици, както и един ползвател - на ап. 40, чийто глас няма да се брои при гласуването, а към 20.00 ч. присъстват 26 собственици и упълномощени от тях лица /представляващи ап. 7, ап. 8, ап. 11, ап. 13, ап. 25 и ап. 30/. Констатиран е кворум от 54.20 % от ид.ч. В представените списъци лицата са индивидуализирани с посочване на имената им, за кой обект от етажната собственост и с какъв процент от идеалните части участват в ОС, като списъкът е подписан от присъствалите собственици, респ. пълномощници.

Общото събрание е приело по т.1 оставката на управителя М.Д. и касиерката на блока. По т.2 е избран управителен съвет в състав Управител К.К.- собственик на ап. 36, К.С., собственик на ап. 41 и М.Д., собственик на ап. 17, а за касиер е избрана Р.Р.. По т.3 е взето решение ревизионна комисия да няма, а тази дейност да се изпълнява от счетоводна фирма.

В протокола са отразени резултатите от гласуването за всяко взето решение с посочване на гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“ в проценти идеални части от общите части. Заседанието на ОС на ЕС е закрито от председателя на събранието. Протоколът е подписан от управителя на ЕС, председателстващ събранието, и протоколчика.

Представен е заверен препис от протокол за поставяне на съобщението за изготвения протокол от ОС, подписан от М.Д. иТ.А., датиран от 27.11.2017 г., в който е посочено, че съобщението е поставено на таблото за съобщения на партерния етаж на етажната собственост.

Видно от представения нотариален акт № 16, том I, рег. № 2353, дело № 16/2009 г., в полза на К.Д.К.е дарена 1/3 от 5/8 ид.ч. от апартамент № 36 в бл. 130, ж.к. „Захарна фабрика“, гр. София.

По делото на СРС /л. 69-116/ е приложена в заверен препис книгата на собствениците на ЕС.

Пред Софийския районен съд са разпитани свидетелите Р.К.иТ.А.. Свидетелят К.е собственик на два апартамента в ЕС – ап.№ 44 и 48. Присъствал е на общото събрание на 20.11.2017 г. Спомня си, че една седмица преди събранието е имало покана, която била подписана от тогавашния управител на ЕС. Свидетелства, че практика е да се подписват на присъствени листи на събранието, в които не е разграничено кой е собственик и кой ползвател. Заявява, че на това събрание е присъствал Г. Г.., който не е собственик, а собственик е жена му. Спомня си, че на събранието са присъствали и г-жаБ.. и г-жа П., които също не са собственици. Свидетелят заявява и, че той също води три дела срещу ЕС за отмяна на решения на ОС.

Свидетелят А. е собственик на ап.35 от ЕС, в който живее майка му. За Г. Г. предполага, че е мъжът, който живее на втори етаж с жена и дете.Н.Б.. е живеела на трети етаж, а П. П. живее над апартамента, в който живее майка му. Конкретно за общото събрание на 20.11.2017г. не може да си спомни дали е присъствал, но след справка с протокола потвърждава, че той се е подписал и е присъствал. След справка, че Г. Г.. е от апартамент № 8, потвърждава, че това е човекът от втория етаж.

Съобразно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква най-малко един път годишно от управителния съвет (управителя). В процесният случай поканата изхожда от управителя на ЕС-легитимирано лице по чл. 12 ЗУЕС. Поканата е с необходимите реквизити по чл. 13 ЗУЕС и е залепена на видно място в ЕС, като същото се установява и от показанията на св. Комещик.

Кворумът за вземане на решение се определя от сбора на съответните идеални части. Права върху идеални части от общите части на сградата може да притежава само лице, което притежава самостоятелен обект в сградата. Ако възникне спор за притежаваните идеални части от общите части на сградата за лице, което участва в общото събрание на ЕС, този спор следва да бъде разрешен в рамките на производството по чл.40 ЗУЕС, за да се извърши преценката дали решението, което се обжалва, е взето при спазване на установените в ЗУЕС правила, тъй като кворумът се определя с оглед притежаваните идеални части от общите части на сградата. В процесния случай ищецът твърди и се установи, че Г. Г.,Н.Б. и П. П. са присъствали на ОС, независимо, че не са собственици. Те обаче имат право да присъстват на събранието, защото живеят в етажната собственост.

Ето защо, кворумът следва да бъде коригиран, като в 19.00 ч. са присъствали не 43.69 % от собствениците на ид.ч., а 36.91 %, а в 20.00 ч. са присъствали не 54.20 %, а 47.42 % от собствениците на ид.ч. Съобразно императивните разпоредби на чл.15 ЗУЕС, общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Ето защо, извършеното преизчисление на кворума не обуславя извод за противоречие с нормата на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС.

Оплакване на жалбоподателя във връзка с нормата на чл.14, ал.5 ЗУЕС е заявено едва с въззивната жалба, с оглед на което е извън предмета на въззивна проверка.

Съгласно чл.16, ал.4 ЗУЕС за провеждане на общото събрание на етажната собственост се води протокол от избран от него протоколчик. Изискуемото се съдържание на протокола е нормативно установено в следващата ал. 5 на същия текст - дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващите лица и идеалните части от общите части, които представляват, същността на изявленията, предложенията и взетите решения. С това съдържание протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол - съставя се в 7-девен срок, подписва се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. При отказ от някой от тях да го подпише, това се отразява.

Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно място в етажната собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол от председателя на управителния съвет, респективно управителя и един етажен собственик, ползвател, или обитател, в който също се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението – чл.16, ал.7 ЗУЕС.

За разлика от процедурата по свикване на ОС и надлежното разгласяване на датата и мястото за провеждането му, опорочаването на която като подготвително действие накърнява правата на участниците в ЕС за участие в органите за управлението й и обуславя незаконосъобразност на решенията на ОС, процедурата по уведомяване на собствениците, че протоколът от ОС е изготвен, като последващо и информативно действие,  не е от значение за преценката взети ли са съответните решения съобразно предвижданията на ЗУЕС. Действията по разгласяване на изготвения протокол за проведеното Общо събрание, даже да са извършени в отклонение от регламентацията на чл.16 ал.7 ЗУЕС, са относими единствено към проверката за допустимост на искането за отмяна на взети решения, подаването на която е обусловено от срок. С оглед обстоятелството, че събранието е проведено на 20.11.2017 г., а исковата молба е депозирана на 15.12.2017 г. – по-малко от месец след провеждането му, ищецът е упражнил правото си да иска отмяна на решенията на ОС в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. Предвид изложеното, не се налага обсъждане на доводите във връзка с евентуални нарушения на нормата на чл.16, ал.7 ЗУЕС, тъй като същите не са от естество да доведат до отмяна решенията на общото събрание.

В съвкупност от изложеното до момента съдът намира, че при свикването, провеждането и вземането на решения на процесното ОС не са допуснати нарушения на ЗУЕС, поради което следва да се разгледат оплакванията на жалбоподателя във връзка със законосъобразността на  отделните решения.

Настоящият съдебен състав споделя напълно извода на районния съд, че разискваните и решени въпроси от ОС изрично са посочени като част от предварително обявения дневен ред с поканата за свикване на общото събрание, поради което и разглеждането им на събранието не е в нарушение на чл.16, ал.3 ЗУЕС.  Следва да бъде посочено, че поканата само определя общите насоки и теми, които ще разисква събранието, а не конкретни проекти на решения, които само да бъдат санкционирани от ОС.

Решенията по т.1 и т.2 са свързани с правомощието на общото събрание по чл.11, ал.1, т.2 ЗУЕС, като с решението по т.1  е освободена предходната управителка на УС, а с решението по т.2 е избран нов управителен съвет. Решенията на ОС не следва да бъдат обект на лексикално тълкуване, каквито аргументи се излагат във въззивната жалба. Ирелевантно в случая е дали при взимане на решението е посочено, че са касае за отвод, оставка или освобождаване, след като волята на ОС е ясна - прекратяване на правомощията на предходния управител. Ясна е волята по решението по т.2 - избор на нов персонален субстрат на управителния орган. 

Не е налице и соченото нарушение на чл.19, ал.5 ЗУЕС. Съгласно посочената норма, членове на управителния съвет могат да бъдат собственици и ползватели. За член на управителния съвет (управител) може да бъде избрано и посочено от собственика лице, което живее в сградата и е вписано в книгата на етажната собственост, както и лице, посочено от представляващия юридическото лице или едноличния търговец, когато самостоятелни обекти са собственост на юридически лица или еднолични търговци. Безспорно К.К.е собственик, видно от представения по делото нотариален акт. Волята на законодателя е, че членове на ЕС са принципно собственици и ползватели, като по отношение на тях законът не поставя изискване да живеят в сградата, каквото изискване се съдържа по отношение на лицата по чл.19, ал.5. изр.2 ЗУЕС, с оглед на което възражението на жалбоподателя в обратен смисъл се явява неоснователно.

Решенията по т.3 не са взети в отклонение от дневния ред. Видно от поканата за общо събрание, т.3 от дневния ред е „Избор на ревизионна комисия“. Видно от протокола от общото събрание, по тази точка са проведени обсъждания, че до момента тази дейност е извършвана от счетоводна фирма, като е направено предложение ревизионна комисия да няма, а тази дейност да се извършва от счетоводна фирма с оглед спецификата й. Взето е решение именно в сочения смисъл – ревизионна комисия да няма, а тази дейност да се изпълнява от счетоводна фирма, като това не представлява отклонение от дневния ред. Предвиждането на точка в дневния ред за избор на ревизионна комисия не създава задължение такава непременно да бъде избрана, а поставя на разглеждане именно този въпрос – дали това да бъде сторено, като в случая е взето решение, че ревизионна комисия няма да има. Правилно от страна на първоинстанционния съд е прието, че нито от съдържанието на протокола, нито от ангажираните по делото доказателства се установява да е обсъждан финансов отчет.

В производството не се установи при свикването, провеждането и вземането на решения на процесното ОС да са допуснати нарушения на ЗУЕС, които да обусловят отмяна на решенията на ОС, с оглед на което искът се явява неоснователен.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

 

 

По разноските:

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.

Ответникът по жалбата има право на разноски, но доколкото не е заявил искане за присъждане на разноски, нито е ангажирал доказателства да е извършил такива, разноски не следва да му се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 256229 от 27.10.2019 г., постановено по гр.д. № 87783/2017 г. на СРС, ГО, 118 състав.

 

Решението  не  подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

  2.