Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1819, гр.Пловдив, 09.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен
съд, VI н.с., в публичното заседание на 19.09.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Величка Илиева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 4020/2019г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002551 от
17.06.2019г. на инж. А.А.Ч.- директор на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Крон Секюрити” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Лагера”, ул.
„Хайдушка поляна” № 8, в качеството си на работодател, представлявано от К.П.Р.и
Я.К.Р., на основание чл. 416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/
е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение по чл.152 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят, в жалбата си излага съображения за незаконосъобразно и
необосновано наказателно постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено.
Алтернативно навежда аргументи за маловажен случай. В съдебно заседание, редовно
призован не се явява, а се представлява от адв. П., която поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна – Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, представлявана от ***** Н.К.,
в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Излага
доводи за законосъобразност на така обжалваното наказателно постановление, като
съобразено с процесуалните норми на ЗАНН и с материалноправните на КТ.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.04.2019г. била извършена проверка в
супермаркет „Лидл" в гр. Пловдив, бул. „Източен" № 30, на който
физическата охрана била осъществявана от служители на „Крон Секюрити"
ЕООД. При проверката с призовка били изискани документи, сред които графици за
работа и присъствени форми за работещите в обекта, които били представени в
Дирекция „Инспекция по труда"- Пловдив на 15.04.2019г. От представените
графици за дежурства на охранителите за месеците февруари и март 2019г. св. Н.И.Б.
– ******** в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, установил че от страна на
работодателя „Крон Секюрити" ЕООД на 01.03.2019г. не е била осигурена
непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на Б.В.М., на
длъжност „********” на обект супермаркет „Лидл" в гр. Пловдив,
бул."Източен" № 30. От представените графици актосъставителят
констатирал, че на 28.02.2019г. Б.М. е работил на обекта до 22:00 часа, а на
01.03.2019г. е започнал работа в 07:00 часа, като осигурената му междудневна
почивка била с продължителност 9 часа.
За горното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН с бланков № 16
- 002551/29.05.2019г. от св. Н.И.Б. за извършено от „Крон Секюрити" ЕООД нарушение
на чл.152 от Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствието на
упълномощено от жалбоподателя лице, което получило и препис от него, като били допозирани
и писмени възражения, които били приети за неоснователни от
административнонаказващия орган и въз основа на АУАН той издал обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно
заседание, актосъставителят Н.Б. сочи, че поддържа констатациите в съставения
от него акт. В допълнение разяснява, че вследствие на подаден сигнал от бивш
работник на дружеството е била извършена проверка, но не на място в обекта, а
по документи, от които актосъставителят установил, че на св. Б.В.М. не е била
осигурена междудневна почивка. Св. Б. разяснява, че не е установил и е нямало
как да установи обаче кога действително е работил св. М., тъй като проверка на работното му място, а
именно супермаркет „Лидл" в гр. Пловдив, бул. „Източен" № 30, не е
била извършвана, нито преди нито след констатиране на нарушението.
По искане на
жалбоподателя в хода на настоящото производство бяха разпитани и св.В.С.Т. – */*******
на „Крон Секюрити" ЕООД и св. Б.В.М. – бивш служител на дружеството. Свидетелят
Т. сочи, че св. М. е трябвало да бъде на 01.03.2019г. на работа, но поради
семейни причини си е сменил дежурството със свой колега и е застъпил на смяна
на 28.02.2019г., а на 01.03.2019г. е почивал, за което обаче не уведомил
ръководството, а за тези действия на св. М. св. Т. разбал
впоследствие, за което поискал и писмени обяснения от служителя. Св. Т. сочи
също, че промяната на дежурството на св. М. за 28.02.2019г. е било потвърдено в
графика за изготвяне на заплати и присъствия, тъй като е трябвало да бъде
подадена тази информация за горепосочената дата в друг документ - отчетна
форма, която се изпращала до офиса на фирмата в гр. София, за да може
служителят да си получи възнаграждението за положения труд, но признава че
информацията, че на 01.03.2019г. св. М. е бил в почивка е била подадена
по-късно, което признава за грешка.
Показанията на св. Т. се
подкрепят и от тези на св. Б.В.М., който
потвърждава, че по график на 28.02.2019г. е трябвало да почива, а на
01.03.2019г. да бъде първа смяна, но понеже баща му е бил болен е помолил свой
колега да се разменят като св. М. взел втората смяна на колегата си на
28.02.2019г., а на 01.03.2019г. почивал, а същевременно колегата му застъпил на
негово място първа смяна на 01.03.2019г. В допълнение св. Б.В.М. признава, че не е уведомил прекия
си ръководител за тези си действия, тъй като не сметнал за необходимо да го
прави.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като конкретни, последователни и взаимно допълващи
се.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът счита, че наказателното постановление е
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да бъде ОТМЕНЕНО.
Настоящият съдебен
състав счита, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства
за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.152 от Кодекса на труда. От
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установи
фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП. В случая
изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните
безспорни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.152 от Кодекса на труда
работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която
не може да бъде по-малко от 12 часа. В настоящия случай не се доказа, че
действително Б.В.М. е ползвал междудневна почивка по-малка от 12 часа. В тази
връзка актосъставителят не е възприел непосредствено твърдяното за извършено от
жалбоподателя нарушение, а заявява че констатациите му се основават единствено
на база графиците, които са били поискани с призовка от дружеството, като
потвърждава, че допълнителни данни и доказателства не са били събирани. От
друга страна твърдението на жалбоподателя, че не е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.152 КТ се подкрепя от показанията на самия бивш служител М.,
който лично заявява в съдебно заседание, че понеже баща му е бил болен е
помолил свой колега да си разменят смените, като св. М. взел втората смяна на
колегата си на 28.02.2019г., а на 01.03.2019г. почивал, а същевременно колегата
му застъпил на негово място първа смяна на 01.03.2019г. Съдът счита за
достоверни тези показания, тъй като свидетелят не е заинтересован по случая,
понеже се доказа, че той вече не е служител в дружеството-жалбоподател. Тези
обстоятелства се потвърждават и от св. Тотев, като той обясни и каква е била
причината за некоректните данни в графиците, а именно че датата 28.02.2019г. е
била потвърдена в графика за изготвяне на заплати и присъствия, за да може Б. М.
да си получи възнаграждението за положения труд, но признава че информацията,
че на 01.03.2019г. св. М. е бил в почивка е била подадена по-късно, което
признава за грешка. При това положение подходът жалбоподателя да бъде посочен
като автор на нарушението само поради факта, че чисто формално в графиците за
февруари и март не са били коректно отбелязани работните смени на св. М. е
необоснован. Авторството на нарушението следва да се докаже по безспорен и
несъмнен начин с убедителни доказателства.
В случая, констатациите
на актосъставителя и отразените от него обстоятелства са оспорени в съдебна
фаза. Самото отричане законосъобразността на АУАН изисква от
административнонаказващия орган да ангажира убедителни и безспорни
доказателства в подкрепа на своите констатации за извършено от жалбоподателят
нарушение, тъй като именно в негова тежест е доказването на последните по
несъмнен начин. Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да
установи по категоричен и недвусмислен начин, както законосъобразността на
издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност. Това
в случая не е сторено. А след като от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил обективните и
субективните признаци на административното нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, за които е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, то
съдът намира, че неоснователно е бил санкциониран.
С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради недоказаност на авторството на нарушението и като
такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002551 от 17.06.2019г. на
инж. А.А.Ч.- Директор на Дирекция “Инспекция по
труда” гр. Пловдив, с което на „Крон Секюрити” ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Лагера”, ул. „Хайдушка поляна” № 8, в
качеството си на работодател, представлявано от К.П.Р.и Я.К.Р., на основание
чл. 416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/
лева за нарушение по чл.152 от Кодекса на труда.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.