Р Е Ш Е Н И Е
№ ..............................
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-В въззивен
състав, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесета и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното
от младши съдия Малоселска ч.гр.дело № 4462 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Б.Г.“ ООД, чрез адв. Н.Р., САК, срещу
постановление по изпълнително дело № 20217880400110 по описа на ЧСИ М.К.,
обективирано в съобщение, изх. № 1986/10.03.2021 г., с което е оставено без
уважение възражението срещу приети по делото разноски за адвокатския хонорар,
заплатен от взискателя на процесуалния му представител, както и срещу дължимостта
и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, начислена по делото.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление е неправилно. Развива
съображения, че с уведомление за прихващане от 23.02.2021 г., изпратено до
взискателя чрез процесуалния му представител по електронен път, извършил
прихващане на вземането си към взискателя за разноски в размер на 3642,50 лева
с вземането на В.Н.Г.за главница в размер на 50 000 лева. След
прихващането дължима останала главница в размер на 46 357,50 лева и
законната лихва от 21.09.2016 г. до окончателното плащане. Въпреки последното
на 26.02.2021 г. длъжникът погасил цялата претендирана от него сума по
изпълнителното дело в размер на 78 730,75 лева, с оглед което счита, че
следва да бъде признато извършеното прихващане и на длъжника да бъде възстановена
част от преведената сума, която надхвърля размера на дълга след отчитане на
прихващането.
На следващо място неправилно ЧСИ К.приел, че на взискателя се следват
разноски за адвокатско възнаграждение в производството, тъй като по делото
липсвали доказателства за реалното им заплащане. В условията на евентуалност
заявява искане тези разноски да бъдат намалени до сумата от 200 лева на
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По отношение на начислената от съдебния изпълнител такса по ч. 26 ТТРЗЧСИ
възразява, че такава не се дължала, доколкото задължението било заплатено в
срока за доброволно изпълнение. В условията на евентуалност поддържа, че тази
такса следва да бъде в по-нисък размер, тъй като следвало да се вземе предвид
извършеното от длъжника на 23.02.2021 г. прихващане със сумата от 3642,50 лева
– разноски за първоинстанционното производство, за които взискателят бил осъден
с влязло в законна сила на 19.03.2021 г. решение. Навежда съображения, че
законната лихва се дължи до датата на извършеното плащане, с оглед което при
определяне на размера на пропорционалната такса, това следва да се вземе
предвид. При изчисляване на тази такса следвало да се включи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева. Искането до съда е да отмени
постановлението за разноски в частта за адвокатското възнаграждение на
взискателя, евентуално да го намали до сумата от 200 лева, а по отношение на
пропорционалната такса – да отмени същата, а в условията на евентуалност
размерът й да бъде намален до сумата от 4778,76 лева с ДДС или до сумата от
4953,60 лева с ДДС.
Постъпило е възражение по жалбата от страна на взискателя, чрез адв. Я.Д.,
САК, с което същата се оспорва с твърдения за неоснователност и неподкрепеност
на жалбата с фактически и правни доводи. Оспорва да е налице погасяващ ефект за
част от вземането за главница поради извършено от длъжника прихващане.
Процесуалният представител не бил легитимиран да приема такива изявления, а от
страна на длъжника не се установило да е налице изискуемо и ликвидно вземане
към взискателя, с оглед което липсвали материалните предпоставки за извършване
на прихващане. Намира, че ЧСИ не е овластен да зачитане погасяване на вземането
по изпълнителния титул чрез прихващане, когато между страните е налице спор
относно вземанията. Неоснователни били възраженията, че разноските за
адвокатско възнаграждение не били реално извършени. Размерът бил договорен
между страните и не било произволно определен. Неоснователно според взискателя
било да се приеме, че в случая се дължи възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от
Наредбата. Действието по посочване на способ следвало да се счита за действие
по водене на делото. Длъжникът дал повод за завеждане на изпълнителното
производство, с оглед което следвало да понесе всички разноски по делото.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М.
К.излага съображения за неоснователност на жалбата. По делото били наложени
запори, а сумата постъпила по сметка на съдебния изпълнител след връчване на
поканата за доброволно изпълнение. Взискателят представил договор за правна
защита и съдействие, удостоверяващ извършването на разхода, като адвокатското
възнаграждение било дори под минимума по наредбата. Адвокатът на взискателя
положил труд и усилия, била оказана адекватна правна помощ за събиране на вземането.
Освен това разходът бил извършен, което предполагало възстановяване на
разходите в пълен размер. По възражението за извършено прихващане посочва, че
по делото не са представени доказателства за наличие на ликвидно и изискуемо
вземане към взискателя, освен това ЧСИ нямал компетентност да установява
извършени между страните по делото прихващания.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и намиращите се в кориците на изпълнителното дело
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 20217880400110 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 в регистъра
на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба, подадена от
В.Н.Г., чрез адв. Я.Д. срещу „Б.Г.“ ЕООД за принудително събиране на
присъдената в полза на взискателя сума в размер на 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
21.09.2016 г. до окончателното плащане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на
ЧСИ извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ, а като способ за изпълнение
посочил налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки.
Поискано е съдебният изпълнител да събере и сторените от взискателя разноски –
заплатени такси и възнаграждение за адвокатска защита. Към молбата са приложени
изпълнителен лист от 22.02.2021 г., пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, удостоверение за банкова сметка ***.
В представения договор за правна защита и съдействие от 17.02.2021 г., сключен между взискателя и адвокат Я.Д. с предмет
образуване на изпълнително дело, процесуално представителство и защита пред ЧСИ
въз основа на издадения от СГС изпълнителен лист, е договорено възнаграждение в
размер на 900 лева, като в договора се съдържа изявление, че сумата е платена
авансово и в цялост, като договорът служи за разписка за получената от адвоката
сума.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 24.02.2021 г. от длъжника
покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза в общ размер на 78 730,75 лева, от които 50 000
лева – главница, със законна лихва в размер на 22 638,89 лева за периода
21.09.2016 г. – 09.03.2021 г., 900 лева – разноски по изпълнителното дело,
5191,86 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и лихва до окончателното
плащане на главницата. С поканата на длъжника се дава двуседмичен срок да
изпълни доброволно задължението си, като му е съобщено за наложен запор върху
вземания по банкови сметки, като са посочени до кои банки ЧСИ е изпратил запорни
съобщения.
По делото е изготвено постановление от 23.02.2021 г., от което се
установява, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена в размер на 4984,54 лева.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение ЧСИ К.е изпратил запорни
съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД, „Прокредит Банк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Уникредит
Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Със същите съдебният изпълнител е
наложил запор на всички вземания на длъжника към всяка от тези банки до сумата
от 78 730,75 лева, изчислена към 09.03.2021 г.
С молба от 26.02.2021 г. длъжникът по изпълнителното дело уведомява, че
на същата дата е заплатил в пълен размер задълженията си по изпълнителното
дело, с оглед което моли да бъдат вдигнати наложените запори на вземанията по
банковите сметки на длъжника. Към молбата е представено платежно нареждане, от
което се установява, че на 26.02.2021 г. по сметка на ЧСИ К.е преведена сума в
размер на 78 730,75 лева по изпълнителното дело.
На 26.02.2021 г. по делото е постъпило
възражение от длъжника срещу разноските по изпълнителното дело, с което
длъжникът оспорва същите с доводи, идентични на съдържащите се в сезиращата
настоящата инстанция жалба. Към възражението са представени незаверени преписи
от решение № 223217/24.09.2019 г. по гр.д. № 16701/2018 г. по описа на СРС, 55
състав и решение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 5196/2020 г. по описа на СГС, II-A въззивен
състав.
В отговор на възражението е подадено становище от взискателя, чрез
процесуалния му представител, като със същото са изложени доводи за неоснователност
на оплакванията на длъжника и от органа по изпълнението се иска да бъде
оставено без уважение.
С обжалваното в настоящото производство постановление, обективирано в
съобщение от 10.03.2021 г. на ЧСИ М. К., възражението на длъжника по
изпълнителното дело срещу разноските в изпълнителното производство е оставено
без уважение.
Въз основа на горните
фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
/двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия
на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу
действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи
правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо
право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство.
След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди инцииране на
изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма
основание за отпадане на отговорността му за направени разноски от взискателя.
По отношение на релевираното възражение за недължимост на разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя, както и за евентуалното му намаляване
до сумата от 200 лева, настоящият състав на съда намира следното:
Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че по изпълнителното
дело не са представени доказателства разноските да са реално извършени.
С т. 1 на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК
е възприето становището, че когато адвокатското възнаграждение е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Такъв е и конкретният случай – договорът съдържа
изявление на страните, че възнаграждението е изплатено изцяло преди подписване
на същия, за което обстоятелство договорът служи като разписка за получените от
адвоката суми.
Ето защо следва да се обсъди евентуалното възражение на длъжника за
недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение в пълен размер и
искането му същото да бъде намалено до сумата от 200 лева съгласно чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение са в размер на 900 лева. С
депозиране на жалбата срещу отказа на
съдебния изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели
намаляването им до сумата от 200 лв., като счита, че само тази сума е дължима
по посочените във въззивната жалба съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като
се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната
молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за
изпълнение, но същият е бланкетно формулиран – да се наложи запор върху вземанията
по банкови сметки на длъжника.
По арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК е налице законово задължение за органа по
изпълнението да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в
двуседмичен срок. Независимо от изложеното в мотивите по обжалваното действие
на съдебния изпълнител настоящият състав на въззивния съд приема, че
процесуалният закон все още дава възможност на длъжника, дори в рамките на
висящ изпълнителен процес, да изпълни доброволно задължението, независимо дали
от страна на съдебния изпълнител са предприети действия по обезпечаване на
изпълнението посредством налагането на запор или възбрана.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват доводите на жалбоподателя,
че от страна на процесуалния представител на взискателя не са извършени други
действия освен депозирането на бланкетна молба за образуване на изпълнителното
дело. Обстоятелството, че в същата е посочен способ за принудително изпълнение не
повишава нито правната и фактическа сложност на делото, нито пък обема на
процесуални усилия, извършени от пълномощника на взискателя по изпълнителното
дело. В конкретния случай в деня, в който длъжникът е получил поканата за
доброволно изпълнение е наложен запор върху вземанията по банковата сметка,
съответно два дни по-късно е преведена и сумата, посочена в двата документа,
като същата е постъпила по сметка на съдебния изпълнител.
С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния
обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния
представител на взискателя, респ. необходимостта
от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки
предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното
развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1
на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване
на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на
взискателя, който се е съгласил да го заплати при условията на свобода на
договарянето.
Настоящият състав не споделя виждането на ЧСИ К., изразено в мотивите по
обжалваното действие, че без налагането на запор върху вземанията на длъжника
по банкова сметка ***. Последното по естеството си не представлява правно
съображение, а по-скоро заключение, имащо характера на предположение, което с
оглед процесуалното развитие на производството няма как да бъде преценено от
съда.
Частично основателни са и оплакванията, че ЧСИ неправилно е определил
размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като по доводите,
наведени с жалбата, съставът на Софийски градски съд, приема следното:
На първо място въззивният състав на съда следва да уточни, че не споделя
тезата на жалбоподателя, че при плащане на вземанията, за които е образувано
изпълнителното производство, в срока за доброволно изпълнение не следва да се
начислява за сметка на длъжника на пропорционална такса по т. 26 от Тарифата.
Това становище не намира нормативна опора, а казуистичните съдебни решения, на
които се позовава длъжникът в настоящото производство, не представляват
задължителна практика и не се споделят от настоящия състав.
По доводите за неправилно изчислен размер на тази такса съдът приема, че
длъжникът в производството е релевирал твърдения за извършено с вземането за
главница, за което е издаден изпълнителния лист, прихващане със свое вземане за
съдебни разноски, за които взискателят е осъден с първоинстанционното съдебно
решение. Взискателят е оспорил пред съдебния изпълнител да са налице
препоставките за извършване на прихващане предвид липсата на ликвидно и
изискуемо вземане на лицето, отправило изявление за прихващане, както и на
други основания, които според настоящия състав не следва да се обсъждат в
производството по подадената срещу действия на съдебния изпълнител жалба.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗЗД
прихващане се извършва с изявление на титуляра на едно от двете насрещни
вземания, при условие, че вземането му е изискуемо и ликвидно. Качествата
ликвидност и изискуемост на вземането са свързани с установяване на същото по
основание и размер, както и с настъпване на падежа. В конкретния случай от
страна на длъжника в производството не е установено вземането му за разноски,
присъдени му с акта на първоинстанционния съд, да има тези качества.
Представените решения не са в заверени преписи, като липсва отбелязване да са
влезли в законна сила. Не е представен изпълнителен титул, издаден въз основа
на осъдителния диспозитив на решението на СРС. Ето защо и предвид изричното
оспорване от страна на взискателя да има задължение към своя длъжник, произтичащо
от твърдяното основание и с посочения размер, то следва да се заключи, че
твърдяното вземане не е безспорно, с оглед което и няма как да се вземе предвид
ефектът на такова прихващане както в производството пред съдебния изпълнител,
така и в настоящото производство. След като твърди решението на СГС в частта, с
която е потвърдено решението на СРС /включително и за вземането на ответника за
разноски срещу този ищец/ да е влязло в сила, страната разполага с правото да
иска издаване на изпълнителен лист, който би установил по безспорен вече начин
вземането като ликвидно и изискуемо.
Основателно обаче е възражението на длъжника, че размерът на
пропорционалната такса следва да бъде изчислена като в основата се включи
вземането на взискателя за законна лихва до датата на плащането /26.02.2021
г./, а не до 09.03.20201 г., както е посочил съдебният изпълнител в поканата за
доброволно изпълнение и в запорните съобщения, изпратени до банките. При
извършване на собствени изчисления чрез онлайн лихвен калкулатор /http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/,
съставът на въззивния съд установи, че обезщетението за забава в размер на
законната лихва за периода от 21.09.2016 г. до 26.02.2021 г. е в размер на 22 500,01
лева.
Съставът на въззивния съд приема, че
пропорционалната такса следва да се изчислява само върху размера на присъденото
вземане по изпълнителния лист без в основата, от която същата се изчислява, да се
включват такси и разноски по самото принудително изпълнение, като с оглед
доводите в жалбата към сумата следва да се включи и адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева.
В процесния случай сумата по изпълнителен лист представлява главница в
размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 21.09.2016 г. до плащането,
т.е. следва да бъде добавена сумата от още 22 500,01 лева, както и още 200
лева – адвокатско възнаграждение, или общо 72 700,01 лева. Съгласно т. 26,
б. "д" от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 50 000 до 100 000 лева -
3220 лева + 4 на сто за горницата над 50 000 лева /още 908 лева/, върху която
следва да се начисли 20% ДДС. Като краен размер дължимата пропорционална такса е
в размер на 4953,60 лева с ДДС и надвишава приетата от съдебния изпълнител
съгласно приложеното в копието на изпълнителното дело на л. 9 постановление
/4984,54 лева/, с оглед което жалбата в тази й част се явява основателна за
посочената сума.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата следва да бъде
преценена като частично основателна, съобразно изложените по-горе съображения.
Дължимите от жалбоподателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200 лева с ДДС, а размерът на
пропорционалната такса – до сумата от 4953,60 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение, изх. №
1986 от 10.03.2021 г. по изпълнително дело № 20217880400110 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с
рег. № 788 в регистъра на КЧСИ, с район на действие - СГС, в частта,
с която е отказано да се намалят разноските по посоченото изпълнително дело за
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя и размера на т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително
дело № 20217880400110 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с рег. № 788
в регистъра на КЧСИ, за адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя на
процесуалния му представител, от сумата в размер на 900 лева до сумата от 200
лева.
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително
дело № 20217880400110 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с рег. № 788
в регистъра на КЧСИ, за пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ от сумата в размер на 4984,54 лева до сумата от 4953,60 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.