О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Варна, 13.09.2022 година.
Административен съд – Варна, двадесет и втори състав, в
закрито заседание на 13 септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Ганчева частно
административно дело № 1906 по описа за 2022 година на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 – чл. 201, във вр. с
чл. 54, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Г.Г.С. и Р.К.С. ***, депозирана
чрез адв. Р., против писмо рег. № АУ070063ВН-***ВН/4.08.2022 г. на главния
архитект на Община Варна, с който е отказано произнасяне по същество по
заявление за промяна на предназначението на сграда по реда на чл. 147а от ЗУТ с
вх. № АУ 070063ВН/19.07.2022 г. и производството е прекратено.
В жалбата се поддържа, че С. са собственици на сграда,
находяща се в КК „***“. За сградата е издадено разрешение за ползване през 1997
г., с предназначение „вилна сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант“. На
19.07.2022 г. жалбоподателите са депозирали заявление за промяна на
предназначението на сградата, по реда на чл. 147а от ЗУТ. С писмо от 4.08.2022 г. главния архитект е отказал
произнасяне по същество на отправеното искане за промяна на предназначението.
Жалбоподателите сочат, че оспорения акт е незаконосъобразен, постановен в
противоречие с процесуалния закон и целта на закона. Акта не съдържа конкретни
фактически и правни основани за издаването му.
За да откаже произнасяне по същество ответника е приел, че е налице
образувана проверка по нареждане на ВРП,
като това не позволява извършване на административна процедура по
промяна на предназначението на сградата и е прекратил същата. За да е налице
основание за прекратяване на производството следва да са налице предпоставките
на чл. 56 ал.1, ал.2 вр. чл. 30 ал.1 и ал.2 от АПК. Производството е прекратено
без да са налице материалноправните предпоставки за това. Извършването на
проверка от ВРП не е основание за прекратяване на преписката. Липсват данни с
какъв предмет е проверката, за да се обоснове вероятен извод за преюдициалност
или свързаност на тази проверка спрямо производството инициирано от С. В акта не
са изложени мотиви, по какъв начин промяната на предназначението би се отразило
на извършваната от ВРП проверка, която касае минали събития и периоди. По
изложените доводи моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответникът по делото – Главният архитект на Община Варна
не изразява становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока за оспорване,
установен в чл.197 от АПК и е подадена от лица, които са адресати на писмо рег.
№ АУ070063ВН-***ВН/4.08.2022 г. на Главния архитект на Община Варна и за които,
без съмнение, е налице правен интерес от оспорването му. Жалбата е допустима.
Съдът, намира, че жалбата следва да се разгледа по реда на глава Х, раздел ІV
АПК чл.197 и сл. от АПК доколкото оспорения акт по естеството си съставлява
отказ за разглеждане по същество на искане по чл. 147 а от ЗУТ. В това
производство съдът е длъжен да изследва само дали са налице или не
предпоставките за произнасяне от административния орган по направеното искане,
както и дали откритото административно производство е приключило
законосъобразно, но не и по съществото на искането, което може да стане с
административен акт, издаден от компетентния орган.
След като се запозна със становищата на страните и обсъди
представените от тях доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № *,
том ****, дело ****/**** г. Г.С. и Р.С. са собственици на незастроено вилно
място, находящо се в гр. ***, вилна зона, с площ от *** кв.м, представляващо парцел
ХХІІ-****А в кв. **. На 18.04.1997 г. е издадено разрешение за ползване № ***,
с което е разрешено ползването на строеж: вилна сграда за жилищни нужди, хотел
и ресторант“ находящ се в КК „***“.
На 24.07.2013 г. е сключен договор за наем между Р. и Г. С.
с „Х. М. П.“ ООД, съгласно който е отдаден под наем имота на С., който ще се
използва за хоспис.
На 19.07.2022 г. е депозирано заявление за издаване на
разрешение за промяна на предназначението на самостоятелен обект по реда на чл.
147а от ЗУТ от Г. и Р. С., като е направено искане да се промени
предназначението на притежаваната от тях сграда от хотел-ресторант в хоспис.
По делото е представено разпореждане от 26.05.2022 г. на
прокурор при ВРП, с което е възложено на Кмета на Община Варна, началника на
РДНСК – Варна и Директора на РДПБЗН – Варна да уведомят ВРП какви мерки са
предприети във връзка с писмо на РДПБЗН от 16.05.2022 г., в което е посочено,
че при проверка на домове за стари хора на територията на общината е
установено, че се използват сгради за домове не по предназначение и с различен статут от този
при въвеждането им в експлоатация.
На 4.08.2022 г. е изготвено писмо рег. № АУ070063ВН-***ВН/4.08.2022
г. на главния архитект на Община Варна, в което е посочено, че във връзка с
депозирано заявление от 19.07.2022 г. за промяна на предназначението на сграда
е установено, че във връзка с пожар в дом за стари хора „С. Г.“ ВРП е
разпоредила извършване на проверка в домовете за стари хора на територията на
гр. Варна. Поради изложеното разглеждането на внесените документи не може да
бъде проведено и поисканата услуга не може да бъде извършена до приключване на
проверката. Посочено е, че преписка по заявление вх. №АУ ******ВН/19.07.2022 г.
се прекратява.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
С подаденото до компетентния административен орган
заявление жалбоподателите са поискали промяна на предназначението на строеж
„хотел-ресторант и жилищна сграда“ в „хоспис“, по реда на чл. 147 а от ЗУТ. Съгласно
посочената норма промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни
обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след
издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на
общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се
нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни
становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията,
определени с нормативен акт за новото предназначение. Разрешението за промяна
на предназначението се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 38 или 39 и се
публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.
Съдът приема, че жалбоподателите са отправили искането си-заявлението
до териториално и материално компетентен орган. В чл.9, ал.1 от АПК се
установява задължение на административния орган да започне, проведе и приключи
административно производство с надлежен акт, ако са налице предвидените в
закона предпоставки. С това се установява правото за образуване на
административно производство, насочено към този орган. Това преобразуващо
субективно принадлежи на всяко лице, което иска издаване на административен акт
с определено съдържание. В настоящия случай в процесното писмото, с което главният архитект на Община Варна
е отказал да разгледа по същество заявлението на жалбоподателите, съдържа едно
единствено основание за това – че във
връзка с пожара в Дом за стари хора „С. Г.“ ВРП е разпоредила извършване на
проверка в домовете за стари хора на територията на града. В оспорения акт не
са изложени правни основания, въз основа на които органът е преценил, че
заявлението не следва да се разглежда по същество. Следва да се отбележи, че
сезираният с процесното заявление ответник
е длъжен при всички положения да направи преценка относно наличието на предпоставките
по чл. 147 а от ЗУТ за издаване
на разрешение за промяна на предназначение. Административният орган може
да откаже да разгледа искането по същество само ако установи, че искането е
недопустимо на някое от основанията, изчерпателно изброени в чл.27, ал.2 от АПК, каквито не са посочени в конкретния случай.
Страни в административното производство за издаване на разрешение
за промяна на предназначение са заявителите и административният орган,
респективно - това са и страните в съдебното производство по обжалване на
евентуален отказ на органа да издаде исканото разрешение. В случай, че са
налице всички законови условия, органът е длъжен да издаде исканото разрешение.
Но дори и да намери, че не всички законови предпоставки за издаване на разрешението
са налице, то административният орган следва да направи това с изричен
административен акт. Този административен акт трябва да бъде мотивиран, като в
него бъдат посочени както фактическите, така и правните основания за този
резултат от административната процедура. В настоящия случай органът не е
изследвал наличието на предпоставките визирани в ЗУТ за издаване на разрешение
за промяна на предназначението.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че
главният архитект на Община Варна неоснователно е отказал да разгледа по
същество заявление вх. № АУ ******ВН/19.07.2022 г., депозирано от С.. Отказът,
обективиран в писмо рег. № АУ******ВН-***ВН/4.08.2022 г. на главния архитект на
Община Варна следва да се отмени, а преписката да се върне на органа с указание
да разгледа заявлението по същество при стриктно спазване на изискванията на ЗУТ.
При този изход на делото, искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателите се явява основателно. С настоящото определение
съдът следва да осъди Община Варна да заплати в полза на Г.С. и Р.С. общо
сумата от 720 лв., от които 20 лв. за заплатени д.т. и 700 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба Г.Г.С. и Р.К.С. ***, отказ
на Главния архитект на Община Варна, обективиран в писмо рег. № АУ******ВН-***ВН/4.08.2022
г.
ИЗПРАЩА
преписката на Главния Архитект на Община Варна за произнасяне по заявление вх.
№ АУ ******ВН/19.07.2022 г. депозирано от Г.Г.С. и Р.К.С., за издаване на
разрешение за промяна на предназначението, по реда на чл. 147а от ЗУТ, определя 14 дневен срок за произнасяне по
заявлението.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА
да заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** и Р.К.С., с ЕГН ********** общо сумата от
720 лв. разноски по делото.
Определението подлежи на
обжалване в 7 дневен срок от връчване на съобщенията на страните пред Върховен
административен съд.
Съдия: