Мотиви на присъда № 80/05.06.2020 г. по ВНОХД № 321/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
С присъда № 200/13.12.2020 г. по
НОХД № 5006/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, подсъдимият К.А.С., ЕГН **********
е бил признат за невиновен в това, че на 06.02.2018 г. в гр.Бургас, в условията на повторност, като случаят е немаловажен, като непълнолетен, но разбирайки свойството
и значението на извършеното, можейки да ръководи постъпките си, след като е повредил преграда, здраво направена за защита
на имот – изкривил рамката на предна дясна врата на л.а. „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № ***, отнел чужди
движими вещи: 1 бр. куфар за инструменти марка „IUS“ - разтегателен на три нива на
стойност 32,00 лв. (тридесет и два лева); 15 бр. гаечни ключа тип „лула“, марка
„euromaster“ на стойност 45,00 лв. (четиридесет и пет лева); 5 бр. гаечни ключа
марка „Rashol“ на стойност 30,00 лв. (тридесет лева); 14 бр. звездогаечни ключа
- различни марки на стойност 28,00 лв. (двадесет и осем лева); 2 комплекта
отвертки от по 6 броя всеки на стойност 26,00 лв. (двадесет и шест лева); 1 бр.
кръстата отвертка марка „Haset“ и 1 бр. права отвертка марка „Beta“ на стойност
14,00 лв. (четиринадесет лева); 6 бр. звездогаечни тричотни ключа на стойност
30,00 лв. (тридесет лева); 1 бр. френски ключ на стойност 11,00 лв. (единадесет
лева); 1 бр. хлабомер 5 комплект на стойност 65,00 лв. (шестдесет и пет лева);
1 бр. клещи тип „гарги“ на стойност 9,00 лв. (девет лева); 1 бр. гидория марка
„Fors“ на стойност 25,00 лв. (двадесет и пет лева); 6 бр. дълбоки камъни
(вложки) на стойност 24,00 лв. (двадесет и четири лева); 1 комплект ключове за
спирачни тръбички, 6 бр., марка „Fakon“ на стойност 36,00 лв. (тридесет и шест
лева); шестостенни геобрзни тип „Топ“ на стойност 48,00 лв. (четиридесет и осем
лева); комплект „еврейски“ ключове, геобразни, тип „Torks“ на стойност 17,00
лв. (седемнадесет лева); 1 бр. клещи за скоби марка „Orion“ на стойност 8,00
лв. (осем лева); 2 бр. клампи и 2 бр. пинсети на стойност 16,00 лв. (шестнадесет
лева); клещи комплект от 3 бр. на стойност 12,00 лв. (дванадесет лева); 1 бр.
клещи дълги криви на стойност 13,00 лв. (тринадесет лева); скоби за фини лагери
и комплект за ангренажен ремък на стойност 30,00 лв. (тридесет лева); 1 бр.
секач на стойност 10,00 лв. (десет лева); 1 бр. СД устройство марка „NEO“ нa стойност 35,00 лв. (тридесет и пет
лева); 1 бр. флашка марка „Кингстон“ - 4 GB на стойност 4,00 лв. (четири лева)
- всичко на обща стойност 568,00
лв. (петстотин шестдесет и осем лева), от владението на М.Г.И., ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Със същата присъда е бил отхвърлен предявеният от М.Г.И.,
ЕГН ********** против подсъдимия К.А.С., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 568
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието - 06.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Срещу присъдата е постъпил протест
от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, в който се релевират доводи за необоснованост
на постановения съдебен акт, свързани с оценката на доказателствата, и за
допуснато нарушение
на материалния закон. Поддържа
се тезата, че от събраните по делото доказателства може да се направи единствен
и категоричен извод за доказаност на извършеното от подсъдимия престъпление, за
което е обвинен. Направено е искане за отмяна на първоинстанционната
оправдателна присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло
в отсъствие на подсъдимия С. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, като в съответствие с чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК същият е бил защитаван от
служебен защитник, адв. Сава Каров от АК - Бургас.
Производството пред въззивната инстанция отново се разгледа
в отсъствие на подсъдимия С., при наличие на условията на чл. 269, ал. 3, т. 4,
б. „а“ от НПК.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас поддържа протеста. Обосновава теза за
доказаност на обвинението срещу подсъдимия. Пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда и за постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като му бъде наложено наказание при приложение на чл. 54 от НК, а именно четири месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от две години, на
основание чл. 69, ал. 1 от НК. По отношение на предявения граждански иск
за имуществени вреди от пострадалия М.И. в размер на 568.00 лева счита, че следва да бъде изцяло уважен, тъй като
същият е в размера на противозаконно отнетите вещи, оценени от вещото лице по
делото.
Повереникът на гражданския ищец М.И.,
последният редовно призован, но неучастващ във въззивното производство, моли
гражданският иск да бъде уважен в
размера, в който е предявен.
Служебният защитник на подсъдимия С., адв. Сава Каров от
АК – Бургас, пледира за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна
присъда спрямо подзащитния му.
Бургаският
окръжен съд, след
цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от посочените основания и
оплаквания в протеста, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313
и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустим,
поради подаването му в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледан по
същество е и основателен.
При
собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.А.С. е роден на ***
г. в Република ***. Същият е с регистриран постоянен адрес ***, като понастоящем
се намира извън пределите на Република България, и местоживеенето му не е
известно. Той е *** гражданин, без образование, ***, ***, с ЕГН **********.
Свидетелят
М.И. работел като автомонтьор в автосервиз „К.“, намиращ се в гр. ***, ул. „***“
№ *. В сервиза работел и свидетелят Р. М..
На 06.02.2018 г. св.И. отишъл на
работа с л.а. „Опел Астра“ с рег. № *** и го паркирал пред горепосочения сервиз.
На задната седалка в автомобила се намирал куфар за инструменти марка „IUS“ - разтегателен
на три нива, червен на цвят, в който имало следните вещи: 15 бр. гаечни ключа
тип „лула“, марка „euromaster“; 5 бр. гаечни ключа марка „Rashol“; 14 бр.
звездогаечни ключа - различни марки; 2 комплекта отвертки от по 6 броя; 1 бр.
кръстата отвертка марка „Haset“ и 1 бр. права отвертка марка „Beta“; 6 бр.
звездогаечни тричотни ключа; 1 бр. френски ключ; 1 бр. хлабомер 5 комплект; 1 бр.
клещи тип „гарги“; 1 бр. гидория марка „Fors“; 6 бр. дълбоки камъни /вложки/; 1
комплект ключове за спирачни тръбички, 6 бр., марка „Fakon“; шестостенни
геобрзни тип „Топ“; комплект „еврейски“ ключове, геобразни, тип „Torks“; 1 бр.
клещи за скоби марка „Orion“; 2 бр. клампи и 2 бр. пинсети; клещи комплект от 3
бр.; 1 бр. клещи дълги криви; скоби за фини лагери и комплект за ангренажен
ремък; 1 бр. секач. В автомобила на св.И. било монтирано СД устройство марка
„NEO“, заедно с флашка марка „Кингстон“ - 4 GB. В
багажника на автомобила имало и нацепени дърва.
Същият ден подсъдимият
К.С. минал покрай въпросния сервиз и видял паркирания пред него автомобил на
пострадалия. Подсъдимият се приближил до автомобила, изкривил рамката на предната
дясна врата и по този начин успял да я отвори, след което влязъл в купето. От там отнел 1 бр. СД устройство марка „NEO“, 1 бр. флашка
марка „Кингстон“ - 4 GB, както и намиращите се на задната седалка и описани
подробно по-горе куфар марка „IUS“, червен на цвят, и съхраняваните в него инструменти.
Подсъдимият видял, че в багажника на автомобила има нацепени дърва.
С отнетите вещи подсъдимият тръгнал към „махалата“ на кв. „Победа“ в гр.
Бургас. Там подс. С. минал покрай дома на св. Г. А., който в този момент бил с неустановено по
делото лице на име „И.“. Предложил да им продаде червения куфар с инструменти.
Първоначално поискал сумата от 40,00 лв, но впоследствие се съгласил и продал
куфара с инструментите на лицето „И.“ за сумата от 10,00 лв.
По-късно същия ден подс. С.
отишъл отново при автомобила на св.И. с пластмасов казан за отпадъци. Отворил
багажника, като имал намерение да извърши кражба и на намиращите се в него
дърва. В това време св.М., който работел пред сервиза, видял подсъдимия да
отваря багажника на автомобила и се развикал. Подсъдимият изоставил казана и
побягнал по ул.„Мадара“ в посока към „махалата“ на кв.„Победа“. Свидетелят М.
тръгнал след него, но преценил, че не може да го настигне и спрял да го гони.
Виковете на св.М. били чути от св.И., който излязъл от сервиза и видял, че
колегата му гони непознат човек. След това св.И. отишъл при автомобила си и
установил, че от него била извършена кражба на посочените по-горе вещи - СД
устройство марка „NEO“, заедно с флашка марка „Кингстон“ - 4 GB и куфар с
инструменти, както и, че била изкривена рамката на предна дясна врата на
автомобила.
Пострадалият веднага сигнализирал
органите на МВР, като на място била изпратена дежурна оперативна група от 01 РУ
на МВР - Бургас, която извършила оглед на местопроизшествието. По
случая било образувано досъдебно производство.
Съгласно заключението на
извършената в хода на разследването съдебно-оценителна
експертиза, общата стойност на предмета на престъплението към датата на
извършване на деянието е 568,00 лева (л. 38 - 40 от ДП).
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд приема
за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност:
- Гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля М.И. в съдебно заседание
и тези, дадени на досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит
на свидетел от 03.07.2018 г. (л. 28 от ДП), приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на
свидетеля Р. М. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство,
съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 20.02.2018 г. (л. 14 от ДП), в
частта им, считано от „Същият се доближи до автомобила на колегата.“ до края на
показанията, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 НПК; показанията на свидетеля Г. А. в съдебно заседание и тези, дадени
на досъдебното производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от
23.02.2018 г. (л. 17 от ДП), в частта им „Не мога да посоча точна дата, но беше
преди около 2 седмици.“, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК;
- Писмени
доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протокол за оглед на местопроизшествие от 06.02.2018 г. (л. 4 – 5 от ДП) и
протокол за разпознаване на лица по снимки от 28.06.2018 г. (л. 23 от ДП);
- Писмени
доказателства,
прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК: справка за съдимост на подсъдимия
С. и характеристична справка (л. 36 от ДП);
- Изготвено по
делото и прието в съдебно заседание експертно заключение на: оценъчна експертиза (л. 38 – 40
от ДП);
- Веществени доказателствени
средства: фотоснимки, направени при извършения на 06.02.2018 г. оглед на
местопроизшествие (л. 7 от ДП) и фотоснимки от проведено на 28.06.2018 г.
разпознаване на лица по снимки (л. 25 – 26 от ДП).
Относно показанията на свидетеля
Д. П., дадени в съдебно заседание, първоинстанционният съд е изложил убедителни
съображения в подкрепа на тезата си защо не може да преценява показанията на този
свидетел, възпроизвеждащи признания на К.С. преди привличането му като обвиняем.
Обсъжданият принципен въпрос е намерил разрешение чрез решението на ЕСПЧ по
делото Димитър Митев срещу България (жалба № 34779/09 г.), като настоящата
въззивна инстанция е съгласна с позицията на първостепенния съд по коментирания
въпрос.
Действително, в настоящия случай
липсват преки доказателствени материали, директно насочващи към главния факт на
процеса - деянието и участието на подсъдимия в него. Известно е обаче, че за
съда не съществува задължение да изгражда вътрешното си убеждение единствено
върху преки доказателства. Въпросът за авторството подлежи на изследване с
всички допустими доказателствени средства, включително и такива, които
възпроизвеждат косвени доказателства, щом при анализа им поотделно и в тяхната
съвкупност се достига до един несъмнен извод.
От показанията на пострадалия М.И.
се установява предмета на престъпното посегателство, а именно подробно
описаните от него вещи, намиращи се в куфар за инструменти марка „IUS“ -
разтегателен на три нива, червен на цвят, СД устройство марка „NEO“, заедно с
флашка марка „Кингстон“ - 4 GB, времето, през което автомобилът е бил паркиран
пред сервиза, кога е установил липсата им, а също и, че е констатирал
изкривяване по вратата на автомобила. Очертаните от М.И. фактически положения
кореспондират на заявеното от свидетеля Р. М.. Последният свидетелства относно
това какви вещи е имало в автомобила на пострадалия, респ. какво е липсвало. М.
е станал свидетел на опита на подсъдимия да извърши кражба и на намиращите се в
багажника на автомобила дърва, при което се развикал и тръгнал след него, но не
успял да го стигне. Пълна кореспонденция се отчита и относно обстоятелството,
че е имало изкривяване по вратата на автомобила. Отделно от това, установените
посредством показанията на свидетелите И. и М. доказателствени факти
кореспондират изцяло с данните по делото от протокола за оглед на
местопроизшествие, в частта за установеното изкривяване
на рамката на предната дясна врата на л.а. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***.
Отчитайки последователност и кореспонденция в показанията на свидетелите И. и М., и като
съобрази, че в същите не се констатира вътрешна
противоречивост, настоящият
съдебен състав гласува доверие на техните показания.
В корелативна връзка с
установеното от коментираните показания на горепосочените свидетели е и
информацията, съдържаща се в показанията на свидетеля Г. А., сочеща на извод,
че именно подс. С. им е предложил да закупят червен метален куфар с инструменти
първоначално за 40,00 лева, а впоследствие го продал на неустановено по делото
лице на име „И.“ за сумата от 10,00 лв. Свидетелят А. е категоричен, че това е
подсъдимият, тъй като познава както него, така и баща му, а освен това живеят в
един квартал, което се потвърждава и от резултата от проведеното разпознаване
по снимки. Свидетелят А. посочва и особености на предмета на престъпното
посегателство, като описва част от вещите, намиращи се в куфара за инструменти,
които съвпадат с описанието, дадено от пострадалия.
Визираните косвени улики, установени
чрез показанията на свидетелите М.И., Р. М. и Г. А., свързани с основния факт,
подлежащ на доказване в настоящото дело, образуват единна доказателствена верига
и са от такова естество, че взаимно интерпретирани съставляват хармонично цяло,
даващо основание да се направи единствено възможния извод за авторството на
подсъдимия К.С. в извършването на инкриминираното престъпление,
удовлетворявайки предявените от процесуалния кодекс изисквания, предпоставящи
допустимост да послужат при постановяване на осъдителна присъда.
Въз основа на анализа на
посочените доказателствени източници, на които въззивният съд дава вяра при
установяване на фактическата обстановка, настоящият състав на БОС счете, че първоинстанционният
съд е извършил неправилна правна оценка на събраните доказателства, което е
довело до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия С. по
повдигнатото му обвинение.
Инкриминираното
поведение на подсъдимия К.С. се субсумира от нормата на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК – кражба, извършена в условията на повторност, като случаят е немаловажен,
като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – изкривил рамката на предна дясна врата на л.а. „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № ***.
Доказани са времето на осъществената кражба, предмета на
престъплението и неговата стойност. Доказани са и квалифициращите
обстоятелства, а именно, че за осъществяване на кражбата е повредена преграда,
здраво направена за защита на имот – изкривил рамката на предна дясна врата на
лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***. По несъмнен начин се установява
предметът на престъплението, а чрез експертното заключение на изготвената
оценъчна експертиза и неговата стойност. Подсъдимият е установил трайна фактическа
власт върху отнетите вещи. Този извод се налага предвид последващите му
действия, изразяващи се в разпореждане с част от отнетите вещи като със свои –
продал металният куфар
и съдържащите се в него инструменти. Както вече
бе посочено, вещите - предмет на престъпното деяние, са били чужда собственост,
което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия. С осъществените
действия по прекъсване на владението на собственика и установяване на своя
фактическа власт върху чуждите движими вещи – на обща стойност 568.00 лева,
подсъдимият С. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
Налице е и квалифициращият признак на чл. 195, ал. 1, т.
7 от НК – „повторност” с оглед данните, че същият е извършил деяние, което не
представлява маловажен случай, след като е бил осъждан за такова престъпление с
присъда № 214/04.11.2016 г. по НОХД № 362/2016 г. по описа на РС – Тутракан,
влязла в сила на 22.11.2016 г., без да е изтекъл срокът по чл. 30 от НК.
Обстоятелствата по делото, разгледани в тяхната
съвкупност от гледна точка на обществената опасност на деянието и дееца, не могат
да формират извод, че извършеното от подс. С. престъпно деяние представлява
„маловажен случай”.
От субективна страна подсъдимият С. е съзнавал
противоправния характер на поведението си, като с действията си е обективирал
умисъл за кражба.
Тъй като към момента на извършване на инкриминираното
деяние подсъдимият е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, квалификацията на деянието е
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
С оглед изложеното и предвид
подадения протест, Бургаският окръжен съд отмени изцяло първоинстанционната присъда
и вместо нея постанови нова присъда, с която призна подсъдимия К.С. за виновен
в това, че на 06.02.2018 г. в гр. Бургас, в условията на повторност,
като случаят е немаловажен, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот – изкривил рамката на предна дясна
врата на л.а. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ****, отнел чужди движими вещи: 1 бр. куфар за инструменти марка
„IUS“ - разтегателен на три нива на стойност 32,00 лв (тридесет и два лева); 15
бр. гаечни ключа тип „лула“, марка „euromaster“ на стойност 45,00 лв
(четиридесет и пет лева); 5 бр. гаечни ключа марка „Rashol“ на стойност 30,00
лв (тридесет лева); 14 бр. звездогаечни ключа - различни марки на стойност
28,00 лв (двадесет и осем лева); 2 комплекта отвертки от по 6 броя всеки на
стойност 26,00 лв (двадесет и шест лева); 1 бр. кръстата отвертка марка „Haset“
и 1 бр. права отвертка марка „Beta“ на стойност 14,00 лв (четиринадесет лева);
6 бр. звездогаечни тричотни ключа на стойност 30,00 лв (тридесет лева); 1 бр.
френски ключ на стойност 11,00 лв (единадесет лева); 1 бр. хлабомер 5 комплект
на стойност 65,00 лв (шестдесет и пет лева); 1 бр. клещи тип „гарги“ на
стойност 9,00 лв (девет лева); 1 бр. гидория марка „Fors“ на стойност 25,00 лв
(двадесет и пет лева); 6 бр. дълбоки камъни (вложки) на стойност 24,00 лв
(двадесет и четири лева); 1 комплект ключове за спирачни тръбички, 6 бр., марка
„Fakon“ на стойност 36,00 лв (тридесет и шест лева); шестостенни геобразни тип
„Топ“ на стойност 48,00 лв (четиридесет и осем лева); комплект „еврейски“
ключове, геобразни, тип „Torks“ на стойност 17,00 лв (седемнадесет лева); 1 бр.
клещи за скоби марка „Orion“ на стойност 8,00 лв (осем лева); 2 бр. клампи и 2
бр. пинсети на стойност 16,00 лв (шестнадесет лева); клещи комплект от 3 бр. на
стойност 12,00 лв (дванадесет лева); 1 бр. клещи дълги криви на стойност 13,00
лв (тринадесет лева); скоби за фини лагери и комплект за ангренажен ремък на
стойност 30,00 лв (тридесет лева); 1 бр. секач на стойност 10,00 лв (десет
лева); 1 бр. СД устройство марка „NEO“ нa
стойност 35,00 лв (тридесет и пет лева); 1 бр. флашка марка „Кингстон“ -
4 GB на стойност 4,00 лв (четири лева) - всичко на обща стойност 568,00 лв
(петстотин шестдесет и осем лева), от владението на М.Г.И., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия К.С., въззивният съд
на първо място съобрази обстоятелството, че към момента на извършване на
деянието същият е бил непълнолетен, поради което и преди да се определи
наказанието следва да се извърши редукцията, предвидена в чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, съобразно която предвиденото от закона наказание за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 от НК се заменя с
лишаване от свобода до три години, в които предели съдът следва да определи и
съответното наказание за извършеното от подс. С. престъпление.
При
формиране на изводите си относно вида и размера на наказанието, което
подсъдимият следва да понесе за извършеното престъпление, настоящият въззивен
състав отчете данните за обществената опасност на деянието и на дееца. Видно от
справката, изготвена от инспектор Детска педагогическа стая (л. 36 от ДП), първоначалната
регистрация на подс. С. е през м. февруари 2014г., като по отношение на него са прилагани
мерки по ЗБППМН, последната от които – настаняване в Социално-педагогически
интернат - Варненци, откъдето е освободен поради навършване на 16-годишна
възраст и отказ от негова страна да продължи образованието си. Тези данни показват,
че обществената опасност на подсъдимия съвсем не е незначителна, като наложените
мерки по ЗБППМН не са успели да изградят мотивация у него да се въздържа от
извършване на противообществени прояви. На следващо място, предходното осъждане
на подс. С. е за умишлено престъпление по чл. 195, ал. 1 НК, което е влязло в
сила на 22.11.2016 г., а деянието по настоящото дело е извършено на 06.02.2018
г. Тези факти показват, че независимо от непълнолетието му, при подсъдимия е
налице относително трайно установен модел на незаконосъобразно поведение, което
се потвърждава и от данните по делото, че след извършване на инкриминираната
кражба подсъдимият се е върнал до автомобила на пострадалия и е направил опит
да открадне и намиращите се в багажника дърва за огрев.
От друга страна, подсъдимият е
израснал в многодетно семейство (с 9 деца), като майка му е неграмотна и безработна,
а баща му работи в чужбина, които данни сочат на извод за липса на
заинтересованост от страна на родителите по отношение отглеждането и
възпитанието на подсъдимия С.. Липсата на добри социални модели, липсата на
постоянна родителска фигура, която да играе съществена роля при формиране на
мирогледа, ниският образователен ценз (незавършен първи клас) и липсата на положителна
нагласа към учене и труд са благоприятствали извършването на противообществени
деяния от подс. С..
Тежкото
социално и материално положение на подсъдимия безспорно имат характер на
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, но същите не са от категорията
на изключителни такива, нито се явяват многобройни, за да мотивират съда да
приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца, настоящият съдебен
състав намира като най-подходящо по размер наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което отговаря и на прогласените в чл. 60 НК цели на
наказанието, поради което и наложи същото на подсъдимия С..
На следващо
място въззивният съд констатира, че престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело,
е било извършено от подсъдимия С. в условията на реална съвкупност с
престъпленията по НОХД № 2576/2018 г., НОХД № 3317/2018 г., НОХД № 3913/2018 г.
и НОХД № 4647/2018 г., всички по описа на Районен съд – Бургас. Предвид на това
и в
съответствие с материалноправните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимия К.А.С. измежду
наказанията, наложени му по настоящото дело и по НОХД № 2576/2018 г., НОХД №
3317/2018 г., НОХД № 3913/2018 г. и НОХД № 4647/2018 г., всички по описа на
Районен съд – Бургас, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от
свобода за срок от една година.
Настоящият съдебен състав счита,
че така определеното за изтърпяване общо най-тежко наказание е достатъчно да
осъществи своето поправително и превъзпитателно въздействие, поради което и
прие, че за нуждите на генералната и лична превенция не е необходимо да
увеличава същото на основание чл. 24 от НК.
Като взе
предвид, че са налице законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК и като съобрази изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите на наказанието по
чл. 60 от НК, не е наложително подсъдимият ефективно да изтърпява наложеното му
общо наказание. Ефектът на наказателното въздействие по отношение на подсъдимия
С. може да бъде обезпечен с отлагане на изтърпяването на определеното му общо наказание
лишаване от свобода за подходящ (максимален) изпитателен срок, през който
подсъдимият да коригира поведението си към спазване на законите и да се
въздържа от престъпна дейност. Поради изложеното и за да се постигне принципът за
справедливост на наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият състав
намери, че на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наложеното
на подсъдимия С. общо наказание от една година лишаване от свобода, следва да
се отложи за изпитателен срок от три години.
Предвид изхода от делото с
осъждането на подсъдимия С. от настоящата въззивна инстанция, производството по
предявения от пострадалия М.И. срещу подсъдимия граждански иск следва да се
прекрати. Първоначално пострадалият И. е претендирал възстановяване на
имуществената вреда, причинена му от престъплението, извършено от подсъдимия. С
оправдаването на подс. С. в първата инстанция, искът на пострадалия е бил отхвърлен.
Постановената от въззивния съд нова присъда, с която подсъдимият С. е признат
за виновен да е извършил престъплението с вредоносни за гражданския ищец
имуществени последици, налага изменение на първоинстанционната присъда в частта
относно гражданския иск, като акцесорно свързан с наказателната отговорност на
подсъдимия С., при противоположни изводи по вината му за извършеното. Липсата
на въззивна жалба от гражданския ищец И. обаче не допуска уважаване на иска му
срещу подсъдимия, а налага прекратяване на производството по приетия за
разглеждане граждански иск, с оглед запазване на възможността на гражданския
ищец да предяви иска срещу подс. С. пред граждански съд.
По тези съображения съдът
прекрати производството по делото по отношение на предявения от М.Г.И., ЕГН **********
против подсъдимия К.А.С.,
ЕГН ********** граждански иск за заплащане на сумата от 568 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието - 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
С оглед
виновността на подсъдимия, въззивната инстанция на основание чл. 189, ал. 3 от НПК възложи
в негова тежест направените по делото разноски в размер на 58.65 лева.
По изложените съображения, въззивният съд постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.