АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1593
гр. Пловдив, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XII състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА и с участието на прокурора КИЧКА
КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от съдия М. адм. д. № 1500 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.4 § 3 от ДЕС във връзка с чл.2в от ЗОДОВ.
Дружеството "Сател БГ" ЕООД, ЕИК по булстат ***,
със седалище и адрес на управление: ул. „Божил Ходжев“ № 1А, с. Царацово, общ.
Марица, обл. Пловдив, представлявано от управителя В.З., чрез процесуалните си
представители: адв. К.Б. и адв. Теа Е., поддържа твърдение, че то претърпяло значителни имуществени вреди, които
настъпили в резултат от правните последици на: 1./ непредоставена финансова
помощ на дружеството, в размер на 391 166.56 лв.; 2./ заплатени адвокатски
възнаграждения и разноски във връзка с инициирано производство по обжалване на
изричния отказ на Държавен фонд „Земеделие“ по административен и по съдебен ред
в размер на 5 000.00 лв.; 3./ заплатените по банковия кредит, сключен с
„банка ДСК“ АД, възлизащи на 85 000.00 лв.; 4./ лихвите върху сумата от
146 630.00 лв., представляваща имуществени вреди от поведението на
националните власти за периода от 26.06.2017 г. до 26.06.2020 г., както и
лихвите по заплатените адвокатски възнаграждения и разноски във връзка с
проведените административно и съдебно производства и лихвите по банковия
кредит, от датата на всяко от плащанията до датата на предявяване на исковата
молба – 26.06.2020 г. С исковата молба се претендират и неимуществени вреди от нарушението на правото на ЕС, изразяващи се
в претърпени от представителя на дружеството стрес и притеснения, които оценява
на 20 000.00 лв., както и лихвите върху тази сума за периода от 26.062017
г. до датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020 г., които възлизат на
3 047.22 лв. Претендират се разноски по делото.
В жалбата се описват подробно фактите, като се
посочва, че с Решение № 13805/16.12.2015 г. е сложен край на правния спор,
иницииран от „Сател БГ“ ЕООД, без той да е решен по същество, като в тази
връзка ищецът е сезирал ЕК с искане за установяване на нарушение на правата му,
произтичащи от правото на ЕС. Описва се подробно и отговорът на ЕК, към който
се посочва, че е приложено и „Обяснение на производствата за установяване на
неизпълнение на задължения, образувани от ЕК във връзка с нарушения на правото
на ЕС“. Излагат се аргументи за приложимостта на принципа за право на защита и
на чл.47 от ХОПЕС, за приложимостта на принципа на добра администрация на този
за правна сигурност и защита на легитимните очаквания. По отношение
задължителността на правото на ЕС се излагат аргументи, че разпоредбите на
първичното право на ЕС и основните принципи, от които се ръководи правото на
ЕС, имат директен ефект и са непосредствено приложими при регулирането на
обществените отношения в РБ, както и, че концепцията за отговорността на
държавите-членки за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, като в този
смисъл се сочи, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на
държавата, чрез процесуалните й субституенти: - МЗГХ, НС на РБ ДФЗ и ВАС.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Е., която поддържа
исковата молба по доводи, подробно изложени в представените по делото писмени
бележки.
Ответникът – Министерство на
земеделието, храните и горите, се представлява от юриск. Г., която оспорва
исковата претенция. Счита, че дружеството не доказва, че вредите са причинени
от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, като подробни доводи в
тази насока излага в представеното по делото писмено становище. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Народно събрание на Република България,
се представлява от юриск. С., която моли съда да прекрати делото по отношение
на този ответник, алтернативно, да отхвърли исковата молба, като неоснователна
и недоказана, по доводи изложени в писмените бележки.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – Върховен административен съд на Република
България, редовно призован, не изпраща представител. В представения писмен
отговор на исковата молба вх. № 11648/27.07.2020 г. (л.489, т.2) се излагат
възражения за липса на предпоставки за разглеждане на иска в условията на
другарство – пасивна солидарност, тъй като, на първо място, не са налице
предпоставките на чл.251 предл. второ от ГПК, тъй като не е налице общо
задължение; на второ място, ВАС не представлява легитимен ответник и, на трето
място, липсва индиция за приложимост Хартата на основните права на Европейския
съюз /ХОПЕС/ към настоящия казус, поради което искът е нередовен, а тази
нередовност, води до неговата недопустимост. В този смисъл се сочи, че липсва
норма от правото на ЕС в областта на съответната оперативна програма и секторно
законодателство, която да обоснове приложимостта на ХОПЕС. По отношение
неоснователността на иска, излагат се подробни доводи в насока – липса на
разпоредба от правото на ЕС, предоставяща права на частно-правните субекти;
приложимост на нормата на чл.47 от ХОПЕС; наличие на причинно-следствена връзка
между нарушението и причинената вреда; размер на иска и претендираното
обезщетение под формата на лихви, имуществени вреди, банкови кредити и адвокатски
възнаграждение.
Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, редовно
призован, не изпраща представител. С представения отговор на исковата молба с
вх. № 12130/03.08.2020 г. (л.394, т.2) се излагат доводи за неоснователност на
исковата претенция, като по подробни такива се изложени в представената по
делото писмена защита, с която се претендират и сторените по делото разноски.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пловдив
изразява становище за неоснователност на исковата молба.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, преценени
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдържанието на съдебните книжа в приобщената към
настоящото дело преписка по адм. дело № 209/2014 г. по описа на XV състав на Административен съд –
Пловдив, мотивират извод за това, че производството пред административния съд е
образувано по подадена от името на В. Г. З., в качеството му на управител на
„Сател БГ“ ЕООД, ЕИК по булстат ***, жалба до Административен съд – София град,
срещу Заповед № 03-РД/2500 от 08.11.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ180/29.10.2014
г. на Директора на ТД на НАП София. С определение № 210/15.01.2014 г. на съдия
от АССГ, XXXVII състав,
делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пловдив, по което е
образувано именно цитираното по-горе дело по описа на Административен съд –
Пловдив. За разглеждане на делото са проведени четири открити съдебни заседания.
Постановено е Решение № 2057/08.10.2014 г., с което
жалбата е отхвърлена.
Съдът приема за установен и ненуждаещ се от доказване
юридически факт, че дружество "Сател БГ" ЕООД с ЕИК ***, е било
регистрирано като субект на правото и е осъществявало дейността си като
търговец, след като е било управлявано и представлявано от В. Г. З., в
качеството на управител според устройствените правила. При същия режим на
управление и представителство, споменатото дружество е участвало като страна в
производството по адм. дело № 209/2014 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, XV състав.
За да приеме жалбата за неоснователна, а
административният акт за правилен и законосъобразен, Административен съд
Пловдив е приел, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чиито
права и законни интереси пряко се засягат от оспорения акт и същата е
депозирана в срок.
Приел е, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма при спазване
на административно-производствените правила и материалния закон, поради
следното: съгласно чл.30 ал.1 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятията” по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. (Изм. изцяло - ДВ, бр. 37 от 2010 г., в
сила от 18.05.2010 г.) /Наредба №29 от 11.08.2008 г./, когато сумата на
исканата финансова помощ по предложените за разглеждане заявления за подпомагане
надхвърля наличния бюджет по мярката, определен в заповедта по чл.25 ал.1,
заявленията за подпомагане, класирани съгласно критериите за оценка по чл.27
ал.2 т.2, се одобряват в низходящ ред, до размера, определен в заповедта.
Според ал.2 за класираните по реда на ал.1 заявления с еднакъв брой точки, за
които е установен недостиг на средства, се извършва допълнително класиране по
реда на приемане на заявленията за подпомагане.
От приетите по делото писмени доказателства и от
приетата ССчЕ съдът е установил, че общият бюджет за разпределение по т.н.
втори прием е както следва: остатък от първи прием -35 753 400.93 лв.; 50%
от бюджета за 2010 г., определен със Заповед № 01-РД/1289/31.08.2009 г.,
следователно бюджетът за разпределение във втория прием е 59 657 964.74 лв.
Общият брой на подадените заявления за подпомагане по мярка 312 в т. нар. втори
прием е 336 броя със заявена субсидия в размер на 105 250 694.23 лв.,
следователно сумата на исканата финансова помощ по предложените за разглеждане
заявления за подпомагане надхвърля наличния бюджет по мярката и следва да се
приложи редът, визиран в чл.30 ал.1 от Наредбата, което е изпълнено от
административния орган като са приложени критериите за оценка по чл.27 ал.3 т.2
от Наредба №29 от 11.08.2008г./.
Установено е, че заявлението за подпомагане на
жалбоподателя с ИД №16/312/00957 от 07.09.2009 г. е класирано под № 320 с 20
точки, като последният одобрен проект е под №304 е получил 30 точки при
оценяването, като заявлението на последния е с дата на подаване 15.09.2009г в
13:38:04 часа. Горното е наложил извода, че спрямо жалбоподателят не е
приложима нормата чл.30 ал.2 от Наредба
№29 от 11.08.2008г., тъй като той е получил по-малко точки от последния
класиран заявител за подпомагане. От приетата по делото ССчЕ е установено, че с
оглед приложените критерии по Приложение № 6, точките на жалбоподателя са
правилно определени, а целият бюджет по мярката е усвоен изцяло и няма остатък
за прехвърляне за следващи периоди на прием. Не са останали средства, с които
да бъдат финансирани заявления, получили 20 точки.
Формиран е изводът, че административният орган е
приложил критериите за оценка по чл.27 ал.3 т.2 от Наредба No 29 от 11.08.2008
г., а съгласно чл.5 от Наредба No 29 от 11.08.2008 г. проектите се обработват в
рамките на наличния бюджет по мярката за съответния период на прием, като
всички кандидати с недостатъчен брой точки се уведомяват за отказ, поради
недостатъчен бюджет по мярката, което е сторено от административния орган.
Така постановеният акт е обжалван пред ВАС на РБ,
който с Решение № 13805/16.12.2015 г. по адм. д. № 153129/2014 г., III О., е
обезсилил решението на Административен съд – Пловдив, оставил е без разглеждане
жалбата на „Сател БГ“ ЕООД и е прекратил производството по адм. д. № 2019/2014
г. Решението е окончателно и съдебният акт е влязъл в сила, именно от
16.12.2015 г. Мотиви за обезсилване на решението и прекратяване на
производството са, че след като административната преписка е получена на 30.04.2013
г., при относимата хипотеза на чл.149 ал.3 от АПК, когато актът е бил оспорен
по административен ред, срокът по ал.1 започва да тече, ако органът не се е
произнесъл – от крайната дата, на която е следвано за се произнесе.
Следователно, 14-дневният срок по чл.149 ал.1 от АПК за оспорване пред съд на
заповед № 03-РД/2500 от 08.11.2011 г., на изпълнителния директор на ДФЗ, е
изтекъл на 28.05.2013 г., а оспорването на административния акт пред съд едва
на 15.11.2013 г.е довело до просрочие на жалбата, което по аргумент на чл.159
т.5 от АПК е основание за оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на
производството.
На основание чл.235 ал.3 от ГПК, настоящият състав на съда взе
предвид настъпилия след предявяването на иска нов юридически факт, че с Решение
№№ 13805/16.12.2015 г. по адм. д. № 153129/2014 г., III О., е обезсилил
решението на Административен съд – Пловдив, оставил е без разглеждане жалбата
на „Сател БГ“ ЕООД и е прекратил производството по адм. д. № 2019/2014 г.
Началото на административното производство е сложено с
издаването на Заповед № РД20-1008 от
28.10.2013 г. Министърът на земеделието и храните, с която е оставил без
уважение жалбата на „САТЕЛ БГ” ЕООД срещу отказ на ДФ „Земеделие” РА за
изплащане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятията по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 г. – 2013 г. С писмо от 30.10.2013 г. до управителя на „САТЕЛ БГ”
ЕООД е изпратена Заповед № РД20-1008 от 28.10.2013 г. Министърът на земеделието
и храните, като няма данни кога е получено писмото. Жалбата, депозирана чрез
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” РА до Софийски градски административен
съд с дата 15.11.2013 г., е приета за подадена в срок, тъй като, в Заповед №
РД20-1008 от 28.10.2013г. на Министъра на земеделието и храните не е посочен
срок за обжалване, а само е посочено, че на оспорване пред съда подлежи
първоначалният административен акт.
От приложената
по делото административна преписка се установява следното: В.З., в
качеството му на управител на „САТЕЛ БГ" ЕООД, на 07.09.2009 г. подава
заявление за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. за проект
„Изграждане на производствено-складова база за вакуумна метализация и офис в с.
Цацарово, община Марица, област Пловдив. В депозираното заявление изрично е
посочено, че е запознат с правилата за отпускане на финансова помощ по Програма
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съгласно
Заповед № 01-РД/1289 от 31.08.2009 г. за изменение
на Заповед № 01-РД/714 от 27.04.2009 г. бюджетът за
този период на прием възлиза на стойност 59 657
964.74 лева. В този период на прием са подадени 336 броя заявления
за подпомагане със заявена субсидия на
обща стойност 106 936
709.10 лв., т.е. общата
сума на подадените заявления надхвърля наличния бюджет за периода. Входираните
заявления са обработени, съгласно процедурата за обработване на заявления за
подпомагане при ограничен бюджет и при спазване на изискванията на чл.30 ал.1 от Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Обн., ДВ.,
бр.76 от 2008 г.). Според приложената процедура, за обработване
заявленията за подпомагане при ограничен
бюджет, одобрението на подадените
заявления се извършва в низходящ ред, до размера на бюджета, определен в заповедта, след извършване на
класиране, съгласно критериите за оценка по чл.27 ал.3 т.2 от Наредба № 29 от 2008 г., а случай,
че в резултат на класирането определен брой проекти наберат еднакъв брой точки,
но не е наличен бюджет за финансирането на всички с еднакъв брой точки,
остатъчният бюджет се разпределя по ред на приемане на заявленията. Наличният
бюджет по мярката, определен със Заповед № 01-РД/714 от 27.04.2009 г., е
достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили най-малко 30 т. при
класиране и приети до 13:38:04 ч. на 15.09.2009 г. Установява се, че заявлението за
подпомагане, подадено от „САТЕЛ БГ"
ЕООД е получило 20 бр. точки при класирането,
съгласно критериите за оценка по чл.27 ал.3 т.2 от Наредба № 29 от 2008 г. и е
подадено на 07.09.2009 г. в 13:01:25 ч., поради
тези обстятелства е получило отказ за финансиране при условията на чл.29 ал.1 т.4 от посочената наредба,
а именно - недостатъчен бюджет по мярката.
По делото е приета и съдебно–счетоводна експертиза, ведно с приложения,
неизменна част от експертизата, които съдът е кредитирал като обективно и
компетентно изготвени с изключение на частта, в която се формулират правни
изводи.
От така цитираната ССчЕ се устанвява, че в първи период на прием на 2009 г. са подадени
общо 451 броя заявления за подпомагане със заявена субсидия в размер на 144 389 998.69 лв. След
обработка на заявленията за подпомагане са редуцирани суми и вследствие на
откази за финансиране са одобрени разходи за финансиране с одобрена субсидия в
размер на 70 462 576.63 лв. Бюджетът по
мярката за този първи период е в размер на 106 215 977.56 лв. и след като
се приспадне одобрената субсидия от 70 462 576.63 лв. е наличен
остатък за прехвърляне за втори прием в размер на 35 753 400.93 лв. Така общият
бюджет за разпределение по втори прием е, както следва: остатък от първи прием-35 753 400.93 лв.; 50% от
бюджета за 2010 г., определен със Заповед № 01-РД/1289/31.08.2009 г., при което
е констатиран бюджет за разпределение във втория прием е 59 657 964.74 лв.
Общият брой на подадените заявления за подпомагане по мярка 312 в т. нар. втори
прием, е 336 броя със заявена субсидия в размер на 105 250 694.23 лв. Класирането
на заявленията за подпомагане се извършва по реда на постъпването им за
съответния прием и в низходящ ред на класиране.
Целият бюджет по мярката,
определен съгласно Заповед № 01-РД/1289/31.08.2009
г. е усвоен на 100% и няма остатък за прехвърляне за
следващи периоди на прием. Общият размер на договорираните средства по
заявленията за подпомагане от т. нар. втори прием по мярка 312 в размер на
59 657 964.74 лв. е усвоен
изцяло, като последният одобрен проект е под номер 304 с 30 точки, подаден
на 15.09.2009 г. в 13:38:04 часа. Отхвърлени са общо 20 заявления с
мотив недостиг на средства.
Изготвена е таблица от експерта
/Приложение №1/ с класирането, състоянието на заявленията, размерите на заявените
и отпуснати субсидии.
Заявлението за подпомагане на
кандидата «САТЕЛ БГ» ЕООД с ИД No. 16/312/00957 от 07.09.2009 г. е класирано
под номер 320 с 20 точки и е подадено на 07.09.2009 г. в 13:01:25 часа.
Оценката и определянето на
точките на всеки проект е направена като е попълнена таблица за оценка. В нея,
съобразно критериите по Приложение No. 6 от Наредба 29, се отразява
приложимостта на всеки критерий към конкретния проект. Изготвената от ДФЗ - РА таблица за
оценка и изчислените в нея точки за проекта на жалбоподателя е посочена в
Приложение No2, неизменна
част от ССчЕ.
В хода на настоящото съдебно производство е изслушана и приета без възражения
съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало
всички налични по делото и събрани по преписката документи, като е извършило
проверка и в счетоводството на „Сател БГ“ ЕООД в с. Царацово.
В табличен вид в заключението са представени данните за размера на
заплатените от „Сател БГ“ ЕООД лихви по банков кредит, сключен на 20.05.2010 г.
с „Банка ДСК“ АД, с колко плащания са заплатени те и на кои дати са направени
плащанията. От анализа на тези данни е установено, че „Сател БГ“ ЕООД е
заплатило по договор за банков кредит № 155/20.05.2010 г., сключен с „Банка
ДСК“ АД лихви в размер на 80 315.07 лв., платени на 60 вноски с намаляваща
стойност, показани също в табличен вид. Посочени са и датите на плащане, които
са в интервала от 25.05.2010 г. до 25.04.2012 г., също представени в табличен
вид. В таблица са представени и данните за плащанията на главница, лихва и
месечна погасителна вноска по кредита. Установен е общият размер от сбора на
лихвите върху плащанията, който възлиза на сумата 63 148.79 лв., а общият
размер от сбора на платените лихви по договора за кредит и лихвите върху тези
плащания възлиза на 143 463.86 лв. Експертизата е определила и размерът на
адвокатските възнаграждения и съдебните разноски, които възлизат на сумата 5
505.00 лв. и лихви 3 568.79 лв., като общият размер на платените съдебни
разноски и лихвите върху тях е установен в размер на 9 073.79 лв. След
подробно представяне на информацията относно размера на осигурения бюджет за
финансиране на заявленията по мярка 312 към датата на издаване на Заповед № 01-РД/1289
от 31.08.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА, с който е открит
вторият прием, експертът е констатирал, че остатъчният бюджет е в размер на
35 753 400.93 лв., а общият размер
на осигурения бюджет за финансиране на заявленията за подпомагане по мярка 312
към датата на издаване на Заповед № 01-РД/1289 от 31.08.2009 г. , с който е
открит втори прием възлиза на 59 657 964.74 лв.
Експертизата констатира, че при провеждане на т. нар. „втори прием“ по
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятие“, са подадени
336 броя заявления за подпомагане, като заявената субсидия възлиза на сума в
размер на 105 250 694.23 лв. Вещото лице сочи, че продецурата по
оценяване и класиране на кандидатите е проведена по реда на чл.27 ал.3 т.2 от
Наредба № 29/2008 г., а бюджетът по мярката, определен със Заповед №
01-РД/1289:31.08.2009 г. е на сто процента усвоен и не е налице остатък за
прехвърляне за следващи периоди на прием. Проверката на експерта е открила, че
последният одобрен проект е с пореден № 304, ИД № 01/312/01131, ИД дата /дата
на подаване/ 15.09.2009 г., ИД /час на подаване/ 13:38:04 ч., оценен с 30
точки. Проверката е открила също така, че с мотив „Отхвърлен поради недостиг на
сума след разпределение на бюджет“ са отхвърлени 20 бр. заявления, в т. ч.
заявлението на жалбоподателя.
Вещото лице сочи, че заявлението за подпомагане на жалбоподател „Сател БГ“
ЕООД е включено в класирането за разпределение на бюджета във втория прием,
класирано е с пореден № 320, ИД № 16/312/00957, ИД дата 07.09.2009 г., ИД час
13:01:25, оценен с 20 точки. С експертизата се установява, че общият размер на
договорените средства по заявленията за подпомагане от втори прием по мярка 312
е в размер на 59 657 964.74 лв. Като приложения към експертизата са
представени сключените след 08.11.2011 г. договори по мярката с обобщени по
първи и втори прием резултати, при което е установено, че за финансиране по
мярка 312 след дата 08.11.2011 г. има сключени 32 бр. договори за периода
09.11.2011 г до 11.03.2013 г. на обща стойност 9 7789 198.80 лв.Представена е и
справка с анулираните договори след 08.11.2011 г. – 47 бр., включително с
имената на бенефициентите, като общата стойност на непредоставените или
възстановени по тези договори суми, възлиза на 14 151 940.87 лв.
В
съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата: Д.К.Г. и В.В.Б..
От
показанията на свид. Г. се установява, че познава В.З. и съпругата му М. от
преди повече от 15 години и доколкото си спомня, дружеството също е
регистрирано някъде тогава, или малко повече, като не си спомня точна дата.
След това имало някаква пререгистрация, която не си спомня в детайли, но З. е
управител на дружеството още от самото начало. Оттогава до сега поддържат
близки приятелски отношения с тях, виждат се много често, в зависимост от
времето, с което разполагаме. Известно и е, че „Сател БГ“ ЕООД е кандидатствала за субсидия пред ДФ“
Земеделие“, преди повече от 10 години, когато това било възможно и имало такива
програми за подпомагане на определени райони за микрокредитиране. В., като
управител, решил да кандидатства за построяване на производствена база в село
Царацово, което дружеството придобило тогава като недвижим имот. Имал
изработени строителни разрешения, имал изготвен проект и бил притиснат от
времето за изпълнението във връзка и с
работата на дружеството, защото това е неговото единствено дружество, което
притежава, това е единствената работа, с която се занимава, не му е много
диверсифициран бизнеса, той работи само и единствено това, съответно, трябвало
да се поддържа фирмата, производството, семейството и в един момент, счита, че
било през 2009 г. той кандидатствал за кредитиране през ДФ“ Земеделие“. Доста
дълго време над година и половина - две нямал никакво развитие във връзка с
подадените от него документи, нито имало някакъв отговор, нито можел да се
добере до информация. Винаги му се отговаряло формално да чака и той
многократно е споделял със свидетелката, и съпругата му също, че това
кредитиране ужасно много се бави и са много притеснени. В. бил много работлив и
инициативен човек и, общо взето, откакто се занимавал с тази дейност и досега,
движил си много от нещата, с изключение на техническите дейности от самото
производство във връзка с подготовка и подаване на документи, идеи които имал,
сам си подготвял документите, сам се справял дори и с нормативната база,
доколкото, ако му се е налагало, може да е ползвал някакви странични
консултации, но абсолютно сам си свършвал всичко тогава и до настоящия
момент. Разбрали какъв е резултатът от
кандидатстването доста късно, 3-4 години след подаване на документите, като до
него достигнала информация, че уж са се опитвали да му връчват някакви
документите на адреса на управление и на домашния адрес, като тази документи,
май, му ги обявили за непотърсени или невръчени, не може да каже в
детайлите за връчването, но след 2013 г. разбрал истината, защото
тогава му била връчена заповед за отказ, която той обжалвал в Административен
съд Пловдив, и доколкото си спомня, жалбата била разгледана по същество административния съд, като
резултатът не бил положителен, като в нито един момент не е имал проблем с
допустимостта на жалбата, просрочието и т.н. След това обжалва пред ВАС и едва
там въобще не му била допусната до
разглеждане жалбата като просрочена, във връзка с някакви изменения в онзи
момент в законодателството. Свидетелката сочи, че му е помагала с някакви
дребни неща, не е изработвала никакви документи, чисто юридически, ако я е
помолил да се справя с някакъв нормативен материал, тъй като е адвокат, но не е
тесен специалист с финансиранията по линия на ДФ“ Земеделие“, проверявала е срокове и нещо такова, и то, впоследствие,
когато получил отказа. За всичко това, което описала в момента имала преки
впечатления, В. бил изключително разстроен от отказа от правосъдие в онзи
момент, тъй като проектът му бил събрал
необходимите точки. Първо получил някакъв отказ, че няма достатъчно пари; че
парите са изчерпани. След проверка се оказало, че ДФ“ Земеделие“ разполага с
такива средства и това го обезверило, той бил много възмутен, защото казвал, че
за първи път стига до съд, за първи път искал нещо от държавата и не можел да
стигне до справедлив процес. Бил много притеснен, защото времето минавало, той
трябвало да спази сроковете на строителните разрешения, имал договори със
строители и се наложило да изтегли
кредит, като ипотекира някакво имуществото на фирмата. Освен кредита от банката,
прибягнал и до заеми от негови приятели или от фирми на негови приятели, защото
времето минавало, той щял да затъне, бил
изключително притеснен и много се фрустрирал от тази ситуация.
От
показанията на свид. В. Б. се установява „че знае дружеството, познава лично собственика - вече почти 40
години са приятели - В.З.. Той е и управител на дружеството. Той направил цеха
си точно срещу неговата фабрика в село Царацово и оттогава са все заедно,
занимавали се с различна дейност. Б. сочи, че преработва плодове и зеленчуци, като
фабриката му е една от най-големите купувачи на череши в България, а В. се
занимавал с правене на огледала; на пътна екипировка; на машини за тези
съображения. Поне два, три пъти в месеца се виждали с него. Знае, че дружество
„Сател БГ“ ЕООД е кандидатствало за финансиране от ДФ „Земеделие“ - тогава В.
строял цех в село Царацово. Знае, защото тогава имали много разговори, той
кандидатствал по програма, по която всичко му било одобрено, доколкото знае, с
голям ентусиазъм продал всичко, което имал и започна да го прави, след като
беше одобрен, беше проверяван дали всичко е наред. В един момент нещо се получило
и му отказали това финансиране. Тогава свидетелят му помогнал с пари, за да
направи проекта, който работи и във връзка с това забавяне, чак сега успял да
направи разширението, което трябвало тогава да извърши. Нямал служител, който да подготвя тези документи. Знае, че
жена му - М. З. му помагала. Свидетелят твърди, че е дал на З. 300 000
лева, за да може да продължи да строи, тъй като изпаднал в безизходица. Опитвал
да се споразумее с фонда, като сега знае, че се водило дело във връзка с това и
по този повод е тук. Не знае дали на времето е водено дело; знае само, че пускали
някакви жалби за одобрение на проекта. Бил ми споделял той за жалбите, защото бил
притеснен за тези неща, тъй като, на практика започнал да прави цеха, но нито
можел да го довърши, нито да си върне това, което бил продал. Твърди, че му били
гарантирали на 100 процента, че му бил одобрен проектът и той бил много спокоен,
а в един момент станало така, че нещо са решили от министерството, независимо,
че неговата фабрика работи. Когато разказвал за това, той бил притеснен, защото
ставало дума за големи суми. Производство било такова, че не можело да се
прекрати; той е имал нещо планирано, както и договори с подизпълнители, които
реално му правели проблеми.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - писмени доказателства от ответника ДФЗ, съгласно писмо
вх. № 15964/09.10.2020 г. адм. д. № 209/2014 г. по описа на Административен съд
– Пловдив, ведно с адм. д. № 15319/29014 по описа на ВАС; писмени
доказателства, постъпили с молба вх. № 20102/07.12.2020 г. от ответника ДФЗ; писмени
доказателства, постъпили с молба вх. № 13195/19.07.2021 г. от ответника ДФЗ – в
превод на български език на документ, част от преписката, представена по
заявление за кандидатстване, подадено от „Сател БГ“ ЕООД.
По допустимостта на исковете и процесуалната
субституция на държавата в лицето на МЗХГ, НС на Р България, ВАС и ДФЗ:
На
първо място, ищецът твърди, че са налице предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата чрез процесуалният й субституент:
1. Народното
събрание на РБ, носи отговорност за лишаването на ищеца от достъп до съд, в
нарушение на принципа за право на защита и на чл.47 от ХОПЕС, тъй като нарушението на правото на ЕС
произтича директно от нормата на чл.97 от АПК, а не от Наредба № 29/11.08.2008
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ по ПРСР за периода
2007 – 2013 г. Аргументите в тази насока са, че нормите на АПК, и по-специално
тази на чл.97, не създават необходимите гаранции за достъп до съд, като тази
пречка е премахната едва със създаването на тази разпоредба през 2019 г. Или
иначе казано, претенциите спрямо този ответник са по повод упражнявана от него
законодателна дейност.
2. Министерство
на земеделието, храните и горите е приело Наредба№ 29/11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ по ПРСР за периода
2007 – 2013 г., но не е съобразило същата с прилагането на правото на Съюза по
смисъла на чл.51 §1 от Хартата и административният орган е следвало да се
съобрази с нейните разпоредби.
3. Върховен
административен съд не се е съобразил с основните принципи на правото на ЕС, с
разпоредбите на Хартата, цитирани в исковата молба, тъй като в съответствие с
изискванията на АПК, ВАС е бил длъжен да установи приложимите към казуса на
„Сател БГ“ ЕООД материалноправни разпоредби, както от националното, така и от
правото на ЕС и да разгледа по същество жалбата на ищеца срещу изричния отказ
на администрацията.
4.
Държавен фонд „Земеделие“ не е отговорил в предвидените от закона срокове, нито
на заявлението на жалбоподателя, нито на заявлението на други кандидати,
подадени в същия период, което представлява нарушение на принципите за правна
сигурност, за защита на легитимните очаквания и за добра администрация, и по
този начин, ищецът, подведен от противоправното „мълчание“ на администрацията,
де факто, е лишен от достъп до съд.
Изтъква
се, че била налице неразривна логическа и правна връзка между действията на
ответниците. Те осъществявали деликтен състав, като увреждането било съвкупен
резултат от техни последователни действия.
Предвид
изложеното съдът намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно
чл.2в ал.1 от ЗОДОВ „Когато вредите са
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния
кодекс – за вреди по чл.1 ал.1, както и за вреди от правораздавателната дейност
на административните съдилища и Върховния административен съд; 2. Гражданския
процесуален кодекс – извън случаите по т.1, като ответникът по делата се
определя по реда на чл.7.
Използвана
законодателна техника в чл.2в ал.1 от ЗОДОВ води до недвусмислен извод, че
чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ е изключението, а правилото се съдържа в чл.2в ал.1 т.2
от ЗОДОВ. Този извод следва от ясното посочване, че административните съдилища
разглеждат единствено искове за вреди по чл.1 ал.1, както и за вреди от
правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд. Аналогично е разрешението, дадено в чл.128 ал.1 т.6 от АПК, който определя лимитативно подведомствеността на административните
съдилища. Съгласно последната разпоредба „На административните съдилища са
подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд.“ Тук следва да се
отбележи, че последната цитирана разпоредба е изменена /допълнена/ с ДВ, бр. 94
от 2019 г., с който ДВ е изменен и допълнен и ЗОДОВ, в това число е създадена и
новата разпоредба на чл.2в от ЗОДОВ. Ако законодателят имаше предвид нещо
различно по отношение компетентността на административните съдилища, то той
щеше да посочи това изрично в АПК, като този извод следва от паралелното
съществуване на норми на ЗОДОВ и АПК във връзка с разглеждания проблем.
Не
може да доведе до някакъв различен извод и разпоредбата на чл.2в ал.2 от ЗОДОВ,
съгласно която „Когато искът по ал.1 е предявен срещу няколко ответници, се
разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е
административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за
вреди, причинени при или по повод административна дейност.“ Цитираната
разпоредба е приета в противоречие с чл.9 и 10 от ЗНА, като същата е крайно
непрецизна и създава възможност за произволно тълкуване в най-различни аспекти.
Едва ли обаче законодателят е имал предвид, че само с посочването като ответник
на кое да е юридическо лице, за което се твърди, че е причинило вреди при или
по повод административна дейност, подсъдността автоматично ще бъде на
административните съдилища, най-малкото предвид факта, че съдебната практика
неизменно приема, че произнасянето по отношение на този ответник по въпросите
дали са причинени вреди, дали същите са пряка и непосредствена последица от
административна дейност, както и дали е налице причинна връзка, е въпрос по същество, но също и предвид факта, че гражданските съдилища разглеждат
вече искове с правно основание § 4 ал.3 от ДЕС против Народното събрание на РБ,
както и за вреди от правораздавателната дейност на общите съдилища. Крайно
нелогично е, в едни случаи дела срещу НС, както и срещу общите съдилища, да се
разглеждат от гражданските съдилища, а в други случаи, какъвто е настоящият, от
административните съдилища. От друга страна, няма причина да се мисли, че
законодателят е дал възможност на ищеца „да си избира съд“ въз основа на
обстоятелствата в исковата молба и посочването на ответниците, предвид ясното
правило на чл.2в ал.1 от ЗОДОВ и разпоредбата на чл.128 ал.1 т.6 от АПК.
Впрочем от мотивите на законопроекта за изменение на ЗОДОВ и от обсъжданията в
пленарна зала също ясно личи, че идеята на законодателното изменение е да се
запази общата подсъдност на гражданските съдилища, с единствено предвиденото
изключение за вредите по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и тези от правораздавателната
дейност на административните съдилища и ВАС.
Казано
по друг начин, исковете за обезщетение на вреди, причинени от нарушаване на
правото на Европейския съюз във връзка със законодателна дейност на Народното
събрание и правораздавателна дейност на граждански или наказателен съд не могат
да бъдат подсъдни на административните съдилища. Относно Народното събрание
това мнение е изразил и законодателят, тъй като от информацията на интернет
страницата на НС е видно, че е съществувало предложение за изменение в ЗОДОВ,
по силата на което исковете за обезщетение на вреди, произтичащи от дейността
на Народното събрание да са подсъдни на административните съдилища и това
предложение е било отхвърлено. Следователно, хипотезата на чл. 2в, ал.2 ЗОДОВ
има предвид само и единствено случаите, когато вредите са причинени в резултат
на развитието на изцяло административни правоотношения, респективно при проявлението
на юридически факти, обуславящи възникването, изменението и прекратяването на
административни правоотношения. Само тогава, предвид и изключителната
компетентност на административните съдилища, е оправдано подсъдността на
исковете срещу няколко ответника да се определя по посочения в цитираната
разпоредба начин.
Конкретният
спор обаче се свързва с твърдението спрямо този ответник по повод упражнявана
от него законодателна дейност - лишаването на ищеца от достъп до съд, тъй като
нормата на чл.97 от АПК, не създават необходимите гаранции за достъп до съд.
Претендира
се обезщетение за вреди от законодателна дейност на Народното събрание и от
правораздавателна дейност на административен съд. Видно от записа на чл.2в ал.2 от ЗОДОВ,
вредите следва да са причинени по повод административна дейност, каквато НС
несъмнено не осъществява. За разлика от гражданския процес, в исковото
производство по реда на чл.203 и следв. от АПК, липсата на процесу3лна
легитимация е въпрос на допустимост на предявения иск, а не въпрос по същество.
Съгласно чл.205 ал.2 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК във
връзка със ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В този смисъл не може да се приеме, че НС е
адресат на посочената разпоредба, още повече, орган на законодателната власт не
отговаря за вреди на частноправни субекти поради липса на пряка каузална връзка
– приложението на законите е винаги опосредено от действията или бездействията
на органи на изпълнителната, местната или съдебната власт, за които изрично е
предвидена такава отговорност по ЗОДОВ. Предвид и изложеното по-горе, предявеният иск
срещу НС на Р България следва да бъде оставен без разглеждане, като процесуална
недопустим и производството по делото в тази част да бъде прекратено.
Съдът е сезиран с разрешаването на спора още преди
приемането на новия текст на чл.2в от ЗОДОВ, но доколкото, към момента на
постановяване на настоящото съдебно решение, същата тази разпоредба е част от
действащо позитивно право – не биха могли да бъдат възприети релевираните от
ответника – ВАС доводи срещу допустимостта на предявените искове.
Така или иначе, съдът, в настоящия си състав, намира,
че предявените искове безспорно са процесуално допустими, предявени от активно
легитимирани лица и срещу пасивно легитимирани правни субекти – Министерство на
земеделието, праните и горите,
Върховен административен съд и Държавен фонд „Земеделие, поради което са
процесуално допустими. Допустимата пасивна легитимация на ВАС по исковете се
извежда от качеството му на публичноправен субект с правораздавателна власт.
На второ място, искът за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е неоснователен. В българското законодателство не
е предвидена възможност за оценяване на неимуществени вреди, причинени на
юридическо лице, като е посочено още, че юридическо лице не е носител на това
право, тъй като не може да търпи такива морални вреди от отмяна на
наказателното постановление. В тази насока е и постоянната съдебна практика,
изложена в Решение № 10779/19.07.2011 г. по адм. д. № 10121/2010 г., на ВАС
-III отд., Решение № 2381/23.02.2010 г. по адм. д. № 6651/2009 г., на ВАС - III
отд.. Наведените от ищеца аргументи, че се касае за нарушение на правото на ЕС,
довело до затрудняване на неговата дейност, по същество съставлява искане за
обезщетение за причинени му от това имуществени вреди, т. е. налице са
действия, в резултат на които се е стигнало до намаляване на имуществото от
патрумониума на дружеството и това намаляване е в причинно - следствена връзка
с тези неправомерни действия. В тази връзка, следва да се посочи, че няма
пречка представляващият дружеството – В.З. да претендира такива вреди, но той
следваше да предяви претенцията си и в качеството си на физическо лице и да
ангажира определени доказателства, с които да конкретизира тези настъпили за
него вреди в определения от него размер. В настоящият случай, исковата молба е
подадена само и единствено от името на „Сател БГ“ ЕООД, а и конкретни
доказателства в тази насока от страна на З. не се ангажират.
От друга страна, въпреки активността
на доказване, демонстрирана В.З., представляващ „Сател БГ“ ЕООД -
ищец в процеса, настоящия съдебен състав намира, че
същият, в хода на развилото се производство не е съумя да представи
достатъчно и годни доказателства, чрез които да се установи твърдените
като търпени неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения и „фрустрираност“, още повече, че в съвременното ежедневие, всеки
един правен субект развива дейността и работи при екстремни условия, което
предпоставя обичайните за всяка частна инициатива притеснения. Горното се
потвърждава и от така дадените свидетелски показания на Г. и Б..
Действително, З. е претърпял дискомфорт,
като няма спор, че от така създадената ситуация, същият е бил притеснен, по
делото няма данни за преживяна психологическа травма вследствие на отказа на
ДФЗ да отпусне финансова помощ по подадения от „Сател БГ“ ЕООД проект.
Предвид изложеното съдът намира, че
исковата претенция в частта за претендираните от дружеството неимуществени
вреди понесени от управителя е недопустима, поради което последната следва да
бъде оставена без разглеждане в тази част и производството по делото в частта
за претендирани неимуществени вреди по отношение на „Сател БГ“ ЕООД следва да
бъде прекратено.
В допълнение съдът намира за
необходимо да отбележи, че абсолютно некоректно в исковата молба, от страна на
процесуалните представители на ищеца, в тази насока е посочено Решение №
15127/2013 г., постановено по адм. д. № 12319/2012 г. по описа на ВАС, тъй
като, цитираното е част от мотивите на съда, извадена от контекста на цялото
изложение, като в крайна сметка, изводът на съда е, че претенцията на
юридическото лице “Арменска революционна федерация – Ташнагцутон – България”
против администрацията на Министерски съвет на Република България за заплащане
на сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от него, като пряка и непосредствена последица
от допусната пряка дискриминация чл.4 ал.2 от 2 от ЗЗДискр., изразяващи се в
увреждане на доброто име и авторитета на организацията, е неоснователна и искът
е отхвърлен.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Правното
основание на предявените по делото искови претенции е спорно в доктрината /вж.
по-подробно за проблема – С. К., "Правната квалификация на иска за
обезщетяване на вреди, причинени от Република България в нарушение на правото
на Европейския съюз", сп. "Адвокатски преглед", бр. 10/2013 г./
и практиката. В своята практика /и по-конкретно в делата C-6/90 – Francovich и
Danila Bonifaci срещу Италия, както и C-224/01 – Kьоблер срещу
Република Австрия /, Съдът на ЕС извежда правилото, че всяка държава-членка на
съюза е длъжна да поправи вредите от нарушение на правото на ЕС, извършени от
държавен орган, включително от национален съд, действащ като последна
инстанция. На това становище застава и ВКС – вж. Определение № 269/08.05.2015
г. по ч. гр. д. № 1867/2015 г. на Върховния касационен съд, ГК, III г. о. и
Определение № 45/03.02.2016 г. по ч. гр. д. № 4823/2015 г. на Върховния
касационен съд, ГК, III г. о.
Следователно, въпреки, че нито Договорът за ЕС /Д. /, нито Договорът за функциониране на ЕС /ДФЕС/ предвиждат възможност за
обезщетяване на вредите, причинени от държавата с извършено от нея нарушение на
правото на ЕС, то такава възможност за обезвреда е изведена в практика на Съда
чрез посочените по-горе дела /т. нар. доктрина Francovich/. Това се обосновава
с идеята, че в изключителни случаи Съдът на ЕС създава правни норми. По принцип
те имат първичноправен характер и допълват или изменят правилата, създадени от
държавите-членки. Такава правна норма Съдът създава в решението си по делото
Francovich и доразвива в по-късната си практика. Той извежда не само общия
принцип, че всяка държава-членка длъжна да поправи вредите, които е причинила с
нарушение на правото на ЕС, но и предпоставките за ангажиране на
извъндоговорната отговорност. Така създадената норма се прилага от националните
съдилища в рамките на съществуващите национални процесуални права и в границите
на принципа на процесуалната автономия на държавите-членки. По силата на
действието на правото на ЕС на територията на държавите-членки, националният
съд е обвързан от създаденото от Съда правило за поведение, тоест длъжен е да
разгледа исковете за вреди, да прецени наличието на изведените от Съда
предпоставки и да постанови решение по същество, с което уважава или отхвърля
предявения иск. Доколкото става дума за норма на правото на ЕС, националният
съд е обвързан от всяко нейно тълкуване, постановено в решение на Съда,
включително и по прилагането на отделните елементи на фактическия състав.
Правото на ЕС не съдържа процесуалните правила, които
да се приложат при разглеждането на иск за обезщетяване на вреди. Тук действа
принципът на процесуалната автономия на държавите-членки. Съгласно този
принцип, изведен отново в практиката на Съда, вътрешният правен ред на всяка
държава-членка следва да определи компетентните юрисдикции и процесуалните
правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на
правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като все пак
държавите-членки носят отговорността за осигуряването на ефективна защита на
тези права във всеки отделен случай.
Поради съществувалата дълго време в България липса на
позитивноправна уредба, до неотдавна изключително спорeн беше въпросът "По
кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа искът за отговорността
на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС?", за което
бе образувано и ТД № 2/2015 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС и на Първа и Втора
колегия на ВАС за издаване на общо съвместно тълкувателно постановление.
С изменението и допълнението на Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/ чрез ЗИДЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. се създаде изцяло нов чл. 2в
със следното съдържание:
Чл.2в ал.1, когато вредите са причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от
съдилищата по реда на:
1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл.1 ал.1, както и за
вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд;
2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т.1, като
ответникът по делата се определя по реда на чл.7.
(2) Когато искът по ал.1 е предявен срещу няколко
ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е
административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за
вреди, причинени при или по повод административна дейност.
(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл.9а и
10.
Следователно, с това изменение и допълнение на ЗОДОВ
може да се каже, че, държавата най-накрая предвиди изрично ред и процедура, по
който да се разглеждат исковете за нарушение на правото на ЕС, каквито са и
предявените в настоящето производство. С §6 ал.1 и 2 от ПЗР на
ЗИДЗОДОВ /обн., ДВ,
бр. 94/29.11.2019 г. / обаче се предвиди още, че този закон се прилага за предявените искови
молби, подадени след влизането му в сила, а неприключилите до влизането в сила
на този закон производства се довършват от
съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и
касационно обжалване.
Според настоящата инстанция, фактическият състав на
обективната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС включва
следните предпоставки, които трябва да са налице кумулативно /едновременно/:
а/ Дали твърдяното нарушение е на норма от общностното
право;
б/ Дали нарушението е "достатъчно
съществено" /ако за улеснение се вземе терминологията, използвана в чл.2в ал.1 от ЗОДОВ/;
Тук следва да се отбележи, че според настоящият състав
на съда, законодателят неправилно е употребил словосъчетанието "достатъчно
съществено" в новата разпоредба на чл.2в ал.1 ЗОДОВ. В оригиналния текст на английски
език на делото C-6/90 – Francovich и Danila Bonifaci
срещу Италианската република /достъпен и на уеб-сайта https: //eur-lex. europa.
eu/resource. html?uri=cellar:7a76ea3f-a919-475c-8cbe-29e0b260ebc4.0002.03/DOC_1&format=PDF/
е употребена за това правонарушение фразата "breach of C. law for which a
Member State can be held responsible", т. е. "нарушение на
общностното право, за което държавата-членка носи /или може да носи/
отговорност". В този контекст, следва да се подчертае, че няма никакви
основания за това съдебните органи да определят при разглеждане на предявени
искове от такъв характер, дали нарушението на общностното право било съществено
или несъществено. Възприемането на обратната теза, би означавало проява на
неоправдан волунтаризъм при всеки съдебен състав, но не такава е идеята за
търсенето на отговорност от държавата-членка при неспазване на правото на ЕС в
практиката на Съда на ЕС.
в/ Дали съществува пряка причинна връзка между
нарушението и вредата, както и да са налице вреди, каквито се твърдят в
исковата молба;
Съгласно разпоредбата на чл.4 пар.3 ал.2 от Договора,
държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или
специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от
договорите или от актовете на институциите на Съюза. Ако не е изпълнила това
свое задължение, държавата-членка трябва да предприеме всички необходими мерки
да преустанови неизпълнението и да поправи последиците от това неизпълнение. В
това се включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие
от това неизпълнение.
Както вече се посочи по-горе, съгласно общностното
право /в частност делото Kьоблер срещу Република Австрия/, отговорност на
държавата за нарушение на общностното право може да се търси и от национална
юрисдикция, когато действа като последна инстанция, респ. е налице окончателен
съдебен акт, постановен в противоречие с правото на ЕС.
В конкретния случай, не се установява по предявените
от ищец искове, постановените актове на Административен съд – Пловдив и ВАС да
са в противоречие с общностното право или да не са несъобразени с практиката на
Съда на Съюза. В случая, ищец основават претенцията си против ВАС с неизпълнение
на задълженията му да следи служебно за съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон.
От приложените по делото административно дело №
209/2014 г. по описа на Административен
съд – Пловдив и адм. д. №15314/2019 г. по описа на ВАС, както и по
административната преписка по настоящото дело, се установява, че ищецът е
пропуснал всякакви срокове за реализиране на предоставените му законови
възможности за упражняване на признатите му субективни права. На първо място, Заповед
№ 03-РД/2500 (л.1547, т.5) на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано
финансирането по проекта, е издадена на 08.11.2011 г. На 16.12.2011 г. до изпълнителния директор на ДФЗ, от
страна на „Сател БГ“ ЕООД е изпратено писмо (л.1553, т.5), с което е поискана
информация относно състоянието на проекта. Процесната заповед е надлежно
изпратена с писмо изх. № 01-2600/7761/27.12.2011 г. (л.1614, т.5), както на
посочения адрес за кореспонденция в заявлението за подпомагане (л.554, т.1),
който е гр. Пловдив, 4000, ул. „Пряпорец“ № 1, така и а адресът на дружеството:
- с. Царацово,4204, ул. „Божил Ходжев“ № 1А, видно от приложеното
административната преписка известие за доставяне (л.161, т.5) с отметка, че са
извършени три посещения и не е открит представител. Прави впечатление, че след
тази дата липсват каквито и да било данни, ищецът да е проявил заинтересованост
по проекта, а едва през 2013 г. последният предприема действия за установяване
състоянието на проекта. Т.е. налице е дезинтересираност от страна на „Сател БГ“
ЕООД. Следователно, ДФЗ не носи и не може да носи отговорност, че е бездействал
и не е изпълнил свои задължения, произтичащи било от вътрешното
законодателство, било от общностното право.
Некоректно е и позоваването на Договора и Хартата на основните права на
ЕС като единствена възможност за водене на допустими производства, нито пък се
установява нарушение на някоя разпоредба от посочените актове.
Що се отнася до твърденията, че на ищеца че не е
осигурен достъп до съда, то тези съображения също следва да бъдат отхвърлени.
На първо място, не се доказва това неосигуряване. Дори и да се допусне, че като
отрицателен факт, ищец не дължи доказването му, то трябва изрично да се
подчертае, че физическият достъп /или по-скоро липсата на такъв/ до процесната
заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, никак не лишава засегнатата страна да
предприеме действия по защитата си. Това е така, тъй като „Сател БГ“ ЕООД не се
е възползвал от уредбата на АПК в тази насока, в частност – чл.149, ал.1 и ал.3 от кодекса, тъй като е следвало да
прояви по-голяма активност и да съобрази срокът за произнасяне на горестоящия
административен орган, а е сторило това едва след 5 месеца и половина.
С други думи, липсва противоправно поведение от страна
ДФЗ, че не е отговорил на ищеца, но в случая и последният не се е възползвал от
института на мълчаливия отказ като правомерен юридически факт, познат в
националното законодателство, който не прави административният акт
незаконосъобразен. Липсва и практика на СЕС мълчаливият отказ да представлява
нарушение на правото на ЕС. Няма спор, че ищецът се е възползвал от тази
възможност на АПК, като просрочието на жалбата не обосновава нарушение на ЕКП. Горното
е дало основание на ВАС със своето решение да приеме, че жалбата е просрочена и
като такава, не следва да бъде разглеждана и делото – прекратено.
Що се отнася до претенциите към МЗХГ, съдът намира, че
и тя е неоснователна, тъй като, съгласно чл.15 ал.1 от Закона за нормативните
актове, нормативният акт следва да съответства на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен. Наредбата не трябва: - да противоречи на закона - да
регламентира материя, не регламентирана от закона; - да се използва за
попълване на закона; - да отстранява недостатъци на закона. Така с чл.31 ал.1
от Наредба № 28/11.08.2009 г. е указан редът за обжалване на актовете на
изпълнителния директор на ДФЗ, а именно: - изпълнителният директор на РА се
произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за
подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, поради което и, не може да се приеме, че министърът на земеделието,
храните и горите, при издаване на процесната наредба не е съобразил
разпоредбите на чл.47 от ХОПЕС, тъй като, каза се по-горе, със своето
бездействие през периода 15.12.2011 г. – м.04.2013 г. ищецът сам е допринесъл
за невъзможността да защити правата си по съдебен ред.
Тук е мястото да се посочи, че тази особена деликтна
отговорност е обективна по характер, а основанието за нейното възникване е
предпоставено от наличието на няколко елемента, обединени от един фактически
състав. Първият от тези елементи е осъществяването на някакво конкретно
нарушение на правото на ЕС. На второ място, следва да се установи наличието на
обективно настъпил вредоносен резултат (който следва да бъде конкретно
установен като проявление и като обем). Важно значение за реализиране на
отговорността е установяването на третия елемент от фактическия състав на
деликта, изразяващ се в съществуването на пряка причинно-следствена връзка,
между настъпването на вредоносния резултат и допуснатото нарушение. Тази
причинно-следствена връзка е значима само в случаите, когато е пряка, т. е.,
когато настъпването на резултата е непосредствена последица от осъществяването
на нарушението. Дори да съществува, косвената връзка между неправомерното
поведение и настъпилия резултат, няма правно значение като предпоставка за
реализирането на деликтната отговорност.
Нещо повече, по делото няма данни, а и не се твърди ищецът
да е оспорил по съдебен ред Наредба№
29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ по ПРСР
за периода 2007 – 2013 г. Ако ищецът счита, че Наредбата не е съобразена с
прилагането на правото на Съюза по смисъла на чл.51 §1 от Хартата и
административният орган, разполага с правната възможност да оспори същата по
съдебен ред.
Предвид изложеното по-горе относно приложението на
чл.2в от ЗОДОВ, съдът намира, че в настоящия казус не е налице първата предпоставки
за установяване на отговорност на държавата: - липсва нарушение на правото на
ЕС.
Основателно възражението на ответника - МХЗГ в насока,
че бенефициентът на своя риск и реализирал проект, за който няма гаранции, че
ще бъде отпусната финансова помощ. Следва да се има предвид, че проектът по
своята същност е различно /странично/ от обичайната дейност действие, водещо до
определена промяна, ограничено времево и ресурсно, което се реализира с цел
получаване на строго регламентиран, количествено и качествено, резултат. В
следствие на даденото определение логиката е, че трябва да се планира
реализиране на проект, само, ако това ще доведе до някаква промяна в сегашното
положение по отношение на дефинираните проблеми и целева група. От друга страна,
целевият ефект не е постижим на „всяка цена“, а само в строго зададените
първоначално стойност и време, т.е. резултатите от проекта отговарят на
вложения в него ресурс. Или иначе
казано, не се прави проект без да е планирано неговото продължение. Това е
така, тъй като, за да се реализира проектът, трябва да е налице „ограничена във
времето дейност“, за ефекта, от която трябва да се планира устойчивост по
отношение на институционалност, финансиране и ресурсна обезпеченост. Трябва да се
изгради същевременно и визия за добавената стойност и мултиплициране на ефекта,
формулирайки едновременно с това стратегическите и оперативните цели, както и детайлен
план за неговото изпълнение. В този смисъл, на първо място, следва да се обезпечи
ресурсно и организационно проектът; да се обезпечи материално работата на екипа
по изпълнение и управление, посредством осигуряване на необходимата работна
среда, техника, мобилност и комуникации; да се създаде стриктна организация,
ясно разпределение на функциите, строг контрол и отчетност на работата. Следва внимателно планиране
на времето и финансите, особено за процедури, свързани с одобрение от договарящия
орган, както и избягване на всякакво избързване с поръчки на стоки и услуги,
преди получаване на одобрението на договарящия орган за проведените процедури.
В случая, безспорно е установено, че бенефициентът на
свой риск е реализирал проект, без да е получил одобрение за предоставяне на
финансова помощ, още повече, че никога не е изключена възможността проектът да
бъде одобрен в неговата цялост - на 100 %, или ако бъде одобрен, финансовата
помощ да бъде отпусната в заявеният размер по редица причини, както и в случая
се установява, че голяма част от кандидатите не получават финансова помощ
поради недостига на средствата за подпомагане. Следва да се отбележи и че в депозираното
заявление за кандидатстване ищецът изрично е посочил, че е запознат с правилата за отпускане на финансова
помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. След като не
е оспорил тези правила, то същият се е съгласил с тях, видно и от положения
подпис на декларацията, която е неразделна част от заявлението.
Според чл.15 от ХОПЕС всеки има право да работи и да
упражнява свободно избрана или приета професия. Всеки гражданин на Съюза има
свободата да търси работа, да работи, да се установява или да предоставя услуги
във всички държави-членки. Според чл.16 от ХОПЕС, свободата на стопанската
инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните
законодателства и практики. Според чл.17 от ХОПЕС, всеки има право да се ползва
от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се
разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята
собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и
условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.
Според чл.41 от ХОПЕС, всеки има право засягащите го въпроси да бъдат
разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза
безпристрастно, справедливо и в разумен срок. Това право включва правото на
всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална
мярка, която би имала неблагоприятни последици за него; правото на достъп до
документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси,
свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна; задължението на
администрацията да мотивира своите решения. Според чл.47 от ХОПЕС, всеки, чиито
права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право
на ефективни правни средства за защита пред съд включително - право неговото
дело да бъде гледано справедливо и публично, в разумен срок, от независим и
безпристрастен съд, който е предварително създаден със закон.
Извършения от настоящия съд детайлен и прецизен
преглед на осъществените от административния орган – ДФЗ, действия в
административното производство, и от съдебните състави, както на
Административен съд - Пловдив по адм. д. № 209/2014 г., така и на ВАС
процесуални действия, в хода на разглеждане на процесното адм. дело 15319/2015
г. по описа на ВАС - не разкрива твърдените от ищеца "Сател БГ" ЕООД нарушения на посочените по-горе основни принципи
на общностното право на ЕС.
Развилият се пред съдебен състав на Административен
съд - Пловдив процес е бил осъществен при условията и по реда на специално
създадения и приложим за този тип производства АПК. Делото е било разгледано
публично, в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, който е
предварително създаден със закон. Възможността за обжалване на крайния съдебен
акт, който е постановил административният съд, произтича всъщност от
разпоредбата на закона, а не от дадено указание в тази насока. Правото на
страната да подаде жалба срещу постановеното от Административен съд – Пловдив решение
се определя от действието на самия закон, който е приет от законодателния орган
и ако законът го допуска - страната би имала право да подаде жалба, дори в
съдържанието на конкретния съдебен акт погрешно да е посочено друго. В
конкретния случай „Сател БГ“ ЕООД се е възползвал от тази възможност.
В контекста на обсъждания от настоящия съд проблем –
дали са в процеса на разглеждане на адм. дело № 209/2014 г. по описа на Административен
съд - Пловдив са били допуснати процесуални нарушения - настоящият съд не може
да не отчита. След като е бил сезиран от "Сател БГ" ЕООД и е
образувал адм. дело № 15319/2014 г., ВАС, ІІІ О., съдът е постановил Решение № 13805/16.12.2015
г. с което е обезсилено решението на административния съд, жалбата е оставена
без разглеждане и производството по делото е прекратено.
Настоящата инстанция намира, че, ако действително бе
допуснато твърдяното нарушение на някои
основополагащи принципи на правото на ЕС,от страна на който и да било от
останалите двама ответници, същото това нарушение би рефлектирало и върху
изхода на развилото се и вече приключило пред ВАС на РБ производство по обжалване
на първоинстанционното решение. Доколкото твърдяното нарушение на основни
принципи на общностното право не се установи - то не е налице и първата основна
предпоставка за реализиране на деликтната отговорност на ответника т. е.
предявения пред настоящия съд иск от името на дружеството следва да бъде
отхвърлен.
За прецизност обаче е необходимо да се отбележи също,
че събраните в настоящия процес доказателства не обосноваха и необходимия извод
за наличието на останалите две предпоставки, определящи възникването на
деликтната отговорност на ответника. Тези предпоставки имат отношение към обема
на вредите и към причинно-следствената връзка.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответниците – Народно събрание на Р България, Министерство
на земеделието, храните и горите и ВАС, които се констатираха в размер на
300.00 (триста) лева за всеки един от тях, съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид претенцията на ВАС за
заплащане на разноски по чл.13 т.2 от НЗПП, съдът в настоящия съдебен състав
намира, че в хода на съдебно производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение се дължат единствено на основание чл.25 от Наредбата, доколкото
в чл. 13 от последната са уредени хипотези на оказва на съдействие преди и във
връзка с образуване на съдебното производство. В чл.13 т.2 е установено, че за
подготовка на документи за завеждане на дело се дължи заплащане на
възнаграждение от 15 до 50 лв. Последната е неприложима на първо място, защото ВАС
е ответник в производството в производството и не е предприел действия по
образуването му и, на следващо място, страната не е участвала в нито едно
заседание пред настоящия съд, не се е запознала с доказателствата по делото и
възраженията и доводите на насрещната страна – ищец.
Ето защо в настоящото производство размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя на основание чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като съдът не е обвързан от претендирания от
страната размер, а определя последния с оглед фактическата и правна сложност на
делото, поради което и, определя цитираното по-горе юрисконсултско
възнаграждение.
Що се отнася до претенцията на ДФЗ за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира за необходимо да отбележи следното,
условие за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за
разноските, освен изхода на делото е страната да е направила своевременно
искане за това до съда и доказателства за заплащането им. Освен това, съгласно
разпоредбата на чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Видно от данните по делото,
ответникът ДФЗ е поискал присъждане на сторените в производството разноски,
което се съдържа в представените на 10.11.2021 г. писмена защита, което е 14
дни след проведеното съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене.
Това, на първо място. На второ място, липсата на списък по чл.80 от ГПК съставлява
процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските
чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не и за допълването му, при пропуск
на съда да се произнесе по отговорността за тях, което му задължение произтича от
императивната разпоредба на чл.81 от ГПК при своевременно заявено искане за
тяхното присъждане. В писмената защита се сочи също така, че „…ще представим
надлежен списък и доказателства“. Ето защо съдът намира, че на ДФЗ не следва да
бъдат присъдени разноски по делото.
Воден от горното, Административен
съд – Пловдив, XII състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на "Сател БГ" ЕООД, ЕИК по булстат
***, със седалище и адрес на управление: ул. „Божил Ходжев“ № 1А, с. Царацово,
общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от управителя В.З., чрез
процесуалните си представители: адв. К.Б. и адв. Теа Е., в
частта и против Народното събрание на Р България и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 1500/2020 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, в тази му част.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на "Сател БГ" ЕООД, ЕИК по булстат
***, със седалище и адрес на управление: ул. „Божил Ходжев“ № 1А, с. Царацово,
общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от управителя В.З., чрез
процесуалните си представители: адв. К.Б. и адв. Теа Е., в
частта за претендирани неимуществени вреди от нарушението на правото на ЕС,
изразяващи се в претърпени от представителя на дружеството стрес и притеснения,
които оценява на 20 000.00 лв., както и лихвите върху тази сума за периода
от 26.062017 г. до датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020 г., които
възлизат на 3 047.22 лв. и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. №
1500/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на "Сател БГ" ЕООД, ЕИК по булстат ***, със
седалище и адрес на управление: ул. „Божил Ходжев“ № 1А, с. Царацово, общ.
Марица, обл. Пловдив, представлявано от управителя В.З., за претърпени значителни имуществени вреди, които
настъпили в резултат от правните последици на: 1./ непредоставена финансова
помощ на дружеството, в размер на 391 166.56 лв.; 2./ заплатени адвокатски
възнаграждения и разноски във връзка с инициирано производство по обжалване на
изричния отказ на Държавен фонд „Земеделие“ по административен и по съдебен ред
в размер на 5 000.00 лв.; 3./ заплатените по банковия кредит, сключен с
„банка ДСК“ АД, възлизащи на 85 000.00 лв.; 4./ лихвите върху сумата от
146 630.00 лв., представляваща имуществени вреди от поведението на
националните власти за периода от 26.06.2017 г. до 26.06.2020 г., както и
лихвите по заплатените адвокатски възнаграждения и разноски във връзка с
проведените административно и съдебно производства и лихвите по банковия
кредит, от датата на всяко от плащанията до датата на предявяване на исковата
молба – 26.06.2020 г.
ОСЪЖДА
"Сател БГ" ЕООД, ЕИК по булстат ***, със седалище и адрес на
управление: ул. „Божил Ходжев“ № 1А, с. Царацово, общ. Марица, обл. Пловдив,
представлявано от управителя В.З., да заплати на Министерство на земеделието,
храните и горите – гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, сумата от 300.00
(триста) лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
"Сател БГ" ЕООД, ЕИК по булстат ***, със седалище и адрес на
управление: ул. „Божил Ходжев“ № 1А, с. Царацово, общ. Марица, обл. Пловдив,
представлявано от управителя В.З., да заплати на Народното събрание на
Република България – гр. София, пл. „Народно събрание“ 2, сумата от 300.00
(триста) лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
"Сател БГ" ЕООД, ЕИК по булстат ***, със седалище и адрес на
управление: ул. „Божил Ходжев“ № 1А, с. Царацово, общ. Марица, обл. Пловдив,
представлявано от управителя В.З., да заплати на Върховен административен съд –
София, бул. „А. Стамболийски“ № 18, сумата от 300.00 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението, в частта, с която е прекратено
производството по делото подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването
му с частна жалба пред Върховен административен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: