Р Е Ш Е Н И Е
№
260032
гр.
К.,26.04.022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.ският районен съд, в публично съдебно
заседание на тринадесети април, две хиляди
двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 233
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
И.Г.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес-***, чрез адв.Д.З.
***, е предявил против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и
адрес на управление-град С.,бул.“К.М.Л. № **, искове да бъде осъдена ответната
дирекция да му заплати сумите, представляващи допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за календарните
2017, 2018 и 2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава
върху главницата,считано от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
мораторна лихва за забава.
Производството по делото бе спряно на осн.чл.631 ГПК
във вр. с чл.633 ГПК до приключване на производството по преюдициално дело №
С-262/2020 год. на СЕС. Решението по посоченото дело е постановено на
22.02.2022 год.,поради което съдът е възобновил производството по същото с
Определение № 260091 от 10.03.2022 год. на съда.
В открито съдебно заседание
представената искова молба се поддържа от ищеца, чрез своя процесуален представител.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът, представляван от
юрисконсулт, претендира отхвърляне на исковите претенции, поддържа описаното в
отговора на исковата молба, като моли съда да присъди направените по делото
разноски.
С писмена молба от адв. З. и на
основание чл.214 от ГПК е направено изменение на предявените искове относно
размера им, като претенцията да се счита за предявена за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2019г. в размер на 1682,43 лева главница и 218,81 лева
лихва за забава.
Ответната страна взима становище, че
претенцията за периода от 01.01.2017г. до 03.02.2017г. е погасен по давност.
Според процесуалния представител на ответника, ищецът е престирал труд под
нормата за съответния период, който му е заплатен като отработена пълна норма
за съответния тримесечен период, поради което счита претенцията за
незаконосъобразна.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ищецът е в
служебно правоотношение с ответника, като заема длъжността „Командир на
отделение“ в 01 – група Охрана на държавната граница“ от гранично полицейско
управление – Г. при РДГП-К., Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.
От представените 35 бр. платежни
бележки (л.27 до л.62) по делото) се установяват начислени в полза на ищеца
плащания за период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.
Представени са по делото и протоколи
за положен труд от държавни служители, работещи на смени в ГОДГ-01 ГПУ Г. за
целия период от 01.07.2018г. до 30.09.2019г. (л.19 до 25 по делото).
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от в.л. С.Т.. От заключението на експерта се установява броя отработени нощни
часове от ищеца за процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. – 1616. При
приравнен нощен към дневен труд при коефициент 1.143 за процесния период се
получават 1847 отработени часове, което е разлика от 231 часа. За периода от
м.01.2017г до м.12.2017г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е
682,00 лева, за периода от м.01.2018 до м.02.2018 е вече в размер на 737 лева,
от м.03.2018г. до м.12.2018г. е 818 лева, а от м.01.2019г. до м.12.2019г. е в
размер на 900 лева. Вещото лице установява, че ищецът работи на смесен режим на
работа и работното му време се отчита сумарно. Експертът установява, че за
процесния период дължимото възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при
съобразяване с коефициента 1.143 за приравняване на нощния труд към дневен
възлиза в размер на 1562,63 лв. главница и 209,89 лв. законна лихва. При
изчисление на извънредния труд, без съобразяване с нормата за тримесечие,
вещото лице отчита дължима главница в размер на 1682,43 лева и законна лихва за
периода – 218,81 лева. Когато нощният труд не се приравнява на дневен с
коефициент 1.143, експертът отчита, че всички дължими суми за извънреден труд
са начислени и платени. В експертизата е посочено, че нощният труд е начислен и
изплатен според трудовото законодателство, когато извънредния труд е начислен и
платен при условията на сумарно отчитане на работеното време, когато нощният
труд не е приравнен на дневен с коефициент 1.143.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на
посочените доказателства.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира следното:
Между страните няма спор,че ищецът е
служител в ответната дирекция, че е изпълнявал задълженията си на смени по
предварително утвърдени графици,че част от смените са били нощни с
продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа, че в исковият период е било
въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните въпроси са
свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и
дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съдът счита, че в казуса следва да
бъде приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени
по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради
празнота в правната уредба.Настоящият състав,като съобразява утвърдените принципи в Конституцията на РБ за
правото на труд и неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен
труд, без оглед на спецификите в правоотношението,счита че служителите от МВР
не могат да се третират по-неблагоприятно в сравнение с другите работници и
служители предоставящи наемен труд,поради което и въпреки,че в исковият период
липсва изрична регламентация в специалната уредба на МВР то положения от ищеца
в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно
време със съответния коефициент от 1, 143.
Нормите
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно, респ. при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. /час.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него
работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска
полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144
от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично
посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
– чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени –
сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и
през нощта между 22, 00 часа и 06, 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
съответствие със законовата делегация в цитираната разпоредба от министъра на
вътрешните работи са издадени последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите
наредби са идентични и предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд през нощта за периода от 22, 00 часа до 06, 00 часа. Само в
първата Наредба от 11.08.2014 г. чл. 31, ал. 2 е предвидено, че при сумарно
отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да
се умножи по 0, 143. В останалите две Наредби от 2015 г и от 2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. за
преизчисляване на часовете положен нощен труд със съответен коефициент. За
процесния период 01.01.2017 г. -31.01.2019 год. са действали Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. Към настоящия момент
с решение на петчленен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. №
8601/2019 г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално правило,
което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в
дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители
в МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Настоящият състав не споделя направеното от ответникът възражение, че
НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за
държ. служител, който също намира субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР,
размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1-5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ като наредба от
общото трудово законодателство намира приложение, след като в др. специални
подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или
са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Тази непълнота в
нормативната уредба е преодоляна едва с измененията на чл. 187 ЗМВР и приетата
нова ал. 4/ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г. /, съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта по ал. 1. Видно е, че новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР
възпроизвежда текста на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. За процесния исков период , т. е.
до влизане в сила на новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приложение
следва да намери чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Заключението на вещото лице по
приетата като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му
по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране,установява основателността на
исковите претенции в двете й части-за главница и мораторни лихви.
Не се спори по делото също така, че
отработените от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния период от три
месеца надхвърлят определената норма часове, който извод следва от
обстоятелството, че работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, което е било определено без да е било извършено
превръщане на отработените нощни часове в дневни.
Неоснователни са доводите на
ответника по исковете, че вземанията за част от исковият период са погасени по
давност. Погасителната давност в случая е с начален момент уговорения между
страните падеж за плащане на сумите – аргумент от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и
същата по аргумент от чл.111,б.“а“ и б.“в“ ЗЗД е тригодишен.Този падеж за първото
тримесечие от процесния период, в който попада сочения от ответника период от
01.01.2017 г. до 30.03.2017 г. е 01.05.2017 г. При така установеното и като
съобрази дата на подаване на исковата молба – 03.02.2020 год., то съдът приема,
че срокът на погасителната давност не е бил изтекъл към подаване на исковата
молба и възражението на ответника е неоснователно.
По разноските
Ищецът е освободен от плащането на
държавни такси и разноски по делото. Исковете са уважени напълно, съобразно
допуснатото изменение, поради което ответникът му дължи плащането на сторените
по делото разноски-платеното възнаграждение за процесуално представителство на
наетият от ищеца адвокат, което е в размер на 500.00-петстотин лева. Съобразно
уважената част от исковата претенция и допуснатото увеличение на претенцията, на ответникът не се дължат разноски.
Исковете, след изменението, са предявени общо за 1682,43 лева главница и 218,81
лева лихва за забава.
Съобразно уважената част от исковата
претенция ответникът дължи заплащане на държавна такса в размер на 117.30 /сто и седемнадесет и
тридесет/лева, формирана като сбора на
държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 67.30 лв. по иска
за главницата и 50.00 лв. по този за мораторната лихва.За вещо лице от бюджета
на съда е платено възнаграждение в размер на 220.00-двеста и двадесет лева,
което също следва да се възложи в тежест на ответникът.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и адрес на управление-град С.,бул.“К.М.Л. № **, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Г.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес-***, чрез адв.Д.З.
***, сумите, както следва: 1682.43 /хиляда шестстотин осемдесет и два и
четиридесет и три/ лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
нощен труд, приравнен на дневен,по време на дежурства,за исковия период от
01.01.2017 год. до 31.12.2019 год.,от която за календарната 2017 год. в размер
на 441.55 /четиристотин четиридесет и един и петдесет и пет/ лева,за
календарната 2018 год. в размер на 611.18 /шестстотин и единадесет и
осемнадесет/ лева и за календарната 2019 год. в размер на 629.70 /шестстотин
двадесет и девет и седемдесет/лева, ведно с лихва за забава върху главницата в
общ размер на 218.81 /двеста и осендадесет и осемдесет и един/ лева,от която
106.71 /сто и шест и седемдесет и един/ лева, считано от 01.05.2017 год.до
03.02.2020 год., 86.12 /осемдесет и шест и дванадесет/лева,считано от
01.05.2018 год. до 03.02.2020 год. и 25.98/двадесет и пет и деветдесет и осем/
лева,считано от 01.05.2019 год. до 03.02.2020 год.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и адрес на управление-град С.,бул.“К.М.Л.
№ **,ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес-***,сумата от
500.00 /петстотин лева/лева, представяваща сторените от последният разноски по воденето
на делото-платеното адвокатско възнаграждение на процесуалният му представител.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и адрес на управление-град С.,бул.“К.М.Л.
№ **, ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд К. сумата от 337.30 /триста
тридесет и седем и тридесет/лева, от която съобразно уважената част от исковата
претенция държавна такса в размер
на 117.30 /сто и седемнадесет и
тридесет/лева, формирана като сбора на
държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 67.30 лв. по иска
за главницата и 50.00 лв. по този за мораторната лихва и 220.00 /двеста и
двадесет /лева,представляваща платеното за сметка на бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - К..
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: