№ 85421
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Частно гражданско
дело № 20241110132336 по описа за 2024 година
Образувано е по заявление на ........ срещу Д. М. М. с ЕГН: ********** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми: сумата от 30,00лева (тридесет лева), представляваща неплатени такси по тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането за период от 06.03.2023 г. до 06.03.2024 г.,
сумата от 400,00лева (четиристотин лева), представляваща неплатени такси по тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. С оглед
разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за
изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа
наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно –
дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения
договор, по който длъжникът има качеството потребител.
Настоящият съдебен състав намира, че вземанията противоречат на добрите
нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК. Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да
заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за
хипотетичното и евентуално предоставяне на такава. Претендираните такси дори не са
регламентирани в договора и общите условия, като не става ясно и в какво точно се
изразяват.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
1
обосновава вероятна неравноправност на услугата „Фаст“, предполагаща заплащането
на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания
заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание
чл.415, ал.1, т.3 ГПК че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на
уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 176424/30.05.2024г. по описа на СРС, подадено
от ........, ЕИК ...... срещу Д. М. М. с ЕГН: ********** и адрес: ...... В ЧАСТТА, в която
е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за следните суми: сумата от 30,00лева (тридесет лева), представляваща неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период от 06.03.2023 г. до
06.03.2024 г., сумата от 400,00лева (четиристотин лева), представляваща неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2