ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
гр. Монтана , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500129 по описа за 2021 година
Постъпила е молба от Л.Г. чрез процесуабния представител адв.Босев, в която се иска
допълване на решението на съда в частта относно разноските, като твърди,че съдът не е
присъдил разноски за въззивната инстанция .
Ответникът по молбата - ИЛ. ЦВ. ЛЮБ. чрез процесуалния представител
адв.Трандев е представил писмен отговор, в който се твърди,че молбата е неоснователна
предвид факта,че въззиваемата страна не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК,
поради което и няма право да депозира такова искане.Заявява,че поддържа искането си за
намаляне на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на същото.
Молбата за допълване на решението в частта му за разноските е допустима -
подадена е от легитимирано лице,страна по делото,като са спазени процесуалните срокове .
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че въззиваемата страна е
приложила Договор за правна помощ,от който се установява,че е уговорено и съответно
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.С отговора и в писмената защита
се съдържа искане за присъждане на разноски.Съдът не е коментирал в решението си това
искане и съответно не се и произнесъл.Безспорно е,че в случая не се касае за молба за
изменение на решението , а за допълване на същото,поради което и непредставяне на списък
за разноски не епречка за такова искане.Ето защо съдът намира молбата за допустима.
Същата е частично основателна,като съображенията за това са следните:
В настоящата хипотеза е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС.
Съгласно т. 1 на ТР № 4 /2015г. ОСГК ВКС, когато с иска по чл. 109 ЗС се претендира
ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е
паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на
действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката
представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. Предявеният по делото иск
с правно основание чл. 109 ЗС е за осъждане на ответника премахне сграда от три етажа,
1
като цената на този иск следва да се определени въз основа на паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията по събаряне на
сградата, която оценка би съставлявала затруднение за съда към момента на предявяване на
иска, поради което определянето и е следвало да се извърши приблизително при условията
на чл. чл. 70, ал. 3 ГПК.
В случая липсват каквито и да е данни относно стойността на разходите и
съобразявайки факта,че в първата инстанция ответникът се е защитавал относно събаряне на
цялата постройка/а хонорарът е в размер колкото и пред въззивния съд/ , а в настоящата
инстанция само на третия етаж ,съдът намира,че размерът на присъденото адвокатско
възнаграждение следва да се намали до сумата 400 лв.
Предвид гореизложените съображения Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 18/12.07.21г. на Окръжен съд Монтана ,постановено по
в.гр.дело № 129/21г.,като :
ОСЪЖДА ИЛ. ЦВ. ЛЮБ. от гр.Л , ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Л. ЛЮБ. Г. от
гр.Л , ЕГН ********** сумата 400 лв. направени в производството разноски пред въззивната
инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2