Р Е Ш
Е Н И Е
№355
Гр. Перник, 19.08.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 452 по описа на
съда за 2020 година на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.П.И. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.Д. ***, с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000731
по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 27.06.2020 година, издадена от началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят твърди, че при
издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и
противоречие на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед,
като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени направени по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 17.08.2020 година жалбоподателя
редовно призован не се явява, представлява от адвокат А.К.Д. ***, който моли
съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка,
като незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 17.08.2020 година
ответникът по жалбата началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник редовно призован не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт З.В., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по
подробно изложени доводи. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Младши автоконтрольор
М.Р.З.към ОД на МВР Перник, сектор „Пътна
полиция“ в присъствието на свидетелите О.Р.Д.и В.И.Я.съставил акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 446851 на А.Г.Т., за това на 27.06.2020 година, около 10:45
часа, по път 6372, управлява товарен
автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № РК ***АХ, без да притежава СУМПС – неправоспособен
водач, съставляващо нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № *** и 2 броя
регистрационни табели РК *** АХ.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж
т. 1.2.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000731
по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 27.06.2020 година, издадена от началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията
по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на
ОД на МВР Перник е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно
производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171,
т. 2а от ЗДвП, съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година; б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая е установено,
че пътното превозно средство е било управлявано от лице, което не притежава
СУМПС, както и е неправоспособен водач. Ето защо при издаване на заповедта е
допуснато съществено процесуално нарушение, като не е посочено коя от
хипотезите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е нарушена. Този извод следва от нормата на закона,
която предвижда принудителната административна мярка да може да се наложи за
няколко самостоятелни и различни фактически състави. Всяка една от описаните в
нормата хипотези, води до налагане на мярката по чл.
171, т. 2а, от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва да
е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое
административно нарушение и кой е неговия извършител, за което се налага
конкретната мярка. В посочения текст има
различни хипотези, поради което следва изрично да се отбележи коя хипотеза е
нарушена. Предвид на изложеното, настоящата съдебна инстанция следва да отмени
оспорената заповед, като незаконосъобразна /в посочения смисъл е Решение № 15 704/17.12.2018
година, постановено по адм. дело № 5 310/2018 година по описа на Върховния
административен съд, І отделение/.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1158-000731 по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП от 27.06.2020 година, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на
жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Процесуалният представител на ответната страна е направил възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде оставено без уважение, тьй като
договореното адвокатско възнаграждение напълно съответства на нормата на чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което е в размер на 500 лева. С оглед на това ответника следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 510
/петстотин и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за
образуване на производство и 500 /петстотин/ лева, платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.07.2020 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2,
предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000731
по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 27.06.2020 година, издадена от началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Перник да заплати на С.П.И. с ЕГН **********
*** направените съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/