№ 45
гр. Кюстендил, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Т. Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20231500500538 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Т. Н. Я., с ЕГН **********, Я.
Н. Я., с ЕГН **********, В. С. А. с ЕГН **********, В. С. В., с ЕГН **********,
всички чрез: адв. О. П., съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. Демокрация 47, ет. 2, тел.:
***, насочена против Решение № 962/19.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1343 от
описа на Районен съд – Кюстендил за 2023 г., в частта му, в която са определени
правата за съделителите.
Жалбоподателите считат, че в атакуваната част решението е неправилно.
Сочи се, че всички страни по делото са наследници на А.Д. М. ЕГН **********,
починал на 01.06.1983 г.
Съгласно представеното в първата инстанция Удостоверение за наследници изх.
№ 17/01.11.2022 г. на с. Преколница, презаверено на 23.05.2023 г., негови преки
наследници били Б.А. М., починал на 29.01.1964 г. - син, който се замествал при
наследяването от децата си Б. Б. М. – син А. Б. В. – дъщеря И С.А. М., починал на
01.12.1921 г - син, който се замествал при наследяването от децата си В. С. П.,
починала на 30.08.2022 г. –дъщеря, В. С. В. – дъщеря и В. С. А. – дъщеря.
След смъртта на В. С. П., тя се замествала от децата си Т. Н. Я. и Я. Н. Я..
Предвид горното основните дялове били два: Б.А. М., починал на 29.01.1964 г. -
син – 1/4 ид.ч и С.А. М., починал на 01.12.1921 г - син – 1/4 ид.ч
След тяхната смърт идеалните им части се онаследявали, както следва: Б. Б. М. и
А. Б. В. - общо 1/4 ид.ч., Т. Н. Я. и Я. Н. Я. /В. С. П., починала на 30.08.2022 г./, В. С.
1
В. и В. С. А. - общо 1/4 ид.ч.
Предвид трайната съдебна практика следвало да бъдат определени идеални
части за всеки от наследниците, а именно: Б. Б. М. ¼ ид.ч (1/2 от 1/2); А. Б. В. ¼ ид.ч
(1/2 от ½); Т. Н. Я. - 1/12 ид.ч. – (1/6 от ½); Я. Н. Я. - 1/12 ид.ч – (1/6 от 1/2/; В. С. В. -
1/6 ид.ч. – (1/3 от ½); В. С. А. - 1/6 ид.ч – (1/3 от ½).
Приведени под общ знаменател горните идеални части били: Б. Б. М. 3/12 ид.ч;
А. Б. В. 3/12 ид.ч; Т. Н. Я. - 1/12 ид.ч.; Я. Н. Я. - 1/12 ид.ч.; В. С. В. - 2/12 ид.ч.; В. С. А.
- 2/12 ид.ч.
С оглед изложеното се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
определил правата на страните.
Поддържа се искане атакуваното Решение № 962/19.10.2023 г. по гр. д. №
1343/2023 г. на КРС, да бъде отменено в частта относно определяне на правата на
съделителите, като неправилно и да се постанови друго, с което въззивната инстанция
да се произнесе по същество на спора.
Не са заявени доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание постъпилите жалби се поддържат.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
настоящите жалбоподатели - Т. Н. Я., с ЕГН **********, Я. Н. Я., с ЕГН **********,
В. С. А. с ЕГН **********, В. С. В., с ЕГН **********, насочена против Б. Б. М., с
ЕГН ********** и А. Б. В., с ЕГН **********.
Поддържано е било, че страните по делото притежават в съсобственост по
наследство от общия им наследодател А.Д. М. единадесет броя поземлени имоти.
Посочено, че съсобствеността не могат да поделят доброволно, поради което се
иска да бъде допусната съдебната им делба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в
който се сочи, че искът за делба е допустим, но правата на ответниците в
съсобствеността са по 3/12 ид.ч.
Ангажирани са доказателства както за правото на собственост върху процесните
имоти, така и досежно правата на страните в съсобствеността.
При тези данни първостепенният съд е постановил съдебен акт, с който е
допуснал съдебна делба на процесните единадесет имота при права по 1/8 ид.ч. за
ищците и по 1/8 ид.ч. за ответниците.
При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
2
То е и допустимо.
По съществото на спора:
За да се уважи искът за делба като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
/юридически факти/: 1/ ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот; 2/ предметът на делбата да бъде
годен обект на правото на собственост и 3/ в производството по делба да участват като
страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без
участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН,
във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
В случая първостепенният съд е постановил съдебен акт, с който е допуснал
делба на посочените имоти, но при права при права по 1/8 ид.ч. за ищците и по 1/8
ид.ч. за ответниците.
Така, основният материалноправен спор по делото, пренесен и пред настоящата
инстанция, касае обстоятелството какви всъщност са правата на страните в
съсобствеността. В тази му част решението, което се атакува е неправилно.
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 17/01.11.2022
г. на с. Преколница, презаверено на 23.05.2023 г., се установява, че А.Д. М. ЕГН
**********, е починал на 01.06.1983 г.
Синовете му починали преди него, съответно Б.А. М., починал на 29.01.1964 г. и
С.А. М., починал на 22.04.1966 г.
Б.А. М., оставил свои законни наследници децата си Б. Б. М. – син и А. Б. В. –
дъщеря.
С.А. М., също оставил свои законни наследници - В. С. П., починала на
30.08.2022 г. – дъщеря; В. С. В. –дъщеря и В. С. А. – дъщеря.
След смъртта си на 30.08.2022 г. В. С. П. била наследена от децата си Т. Н. Я. и Я.
Н. Я..
При така приетото за установено, се налагат и следните изводи относно кръга от
наследници на А. М. и размера на наследствените дялове в имота, предмет на делбата:
Наследниците на А. М. – Б. и С. М.и имат право на по 1/2 идеални части от
имотите, предмет на наследството. Тъй като обаче, те са починали преди
наследодателя, децата им наследяват по право на заместване (чл. 10, ал. 1 ЗН).
Разбирането на законодателя за института на право на заместване, установен с чл. 10
ЗН , е свързан с правото на лице от кръга на низходящите наследниците по закон да
заеме мястото на призован наследник, като встъпи в степента на наследяване своя
наследодател- възходящ, в хипотезите когато последният е починал или е недостоен по
см. на чл. 3 ЗН, и получи неговия наследствен дял т.е. онази част от наследството на
общия наследодател / права , задължения и фактически отношения /, който дял би бил
получен от възходящия наследник , ако той би бил жив и достоен да наследи.
Така следва да се приеме, че правата на страните в съсобствеността са, както
следва: Б. Б. М. ¼ ид.ч - 1/2 от 1/2; А. Б. В. ¼ ид.ч. - 1/2 от ½ ; Т. Н. Я. - 1/12 ид.ч. -
1/6 от ½; Я. Н. Я. - 1/12 ид.ч. - 1/6 от ½; В. С. В. - 1/6 ид.ч. - 1/3 от ½; В. С. А. - 1/6 ид.ч
- 1/3 от ½. Приведени под общ знаменател правата на страните са, както следва: Б. Б.
М. 3/12 ид.ч; А. Б. В. 3/12 ид.ч.; Т. Н. Я. - 1/12 ид.ч.; Я. Н. Я. - 1/12 ид.ч.; В. С. В. - 2/12
ид.ч. и В. С. А. - 2/12 ид.ч.
3
С оглед изложеното първоинстанционният съд неправилно е определил правата
на страните. Това налага атакуваният съдебен акт да бъде отменен в атакуваната част и
поставен друг с оглед установеното по-горе.
По разноските:
С оглед характера на производството и фазата, в която се намира, на страните не
следва да се присъждат разноски. В т.см. е разпоредбата на чл. 355 ГПК, която
предвижда, че в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а
присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора фаза.
Последователната е и съдебната практика в тази насока – напр. Определение №
144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г., Решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011
г. ВКС и мн.др., която приема, че решението по първата фаза на делбата не финализира
процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационен
контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл.
280 и чл. 284 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 962/19.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1343 от
описа на Районен съд – Кюстендил за 2023 г., в частта му, в която са определени
правата за съделителите, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши делба на процесните имоти между страните по
делото, при права:
за Б. Б. М. 3/12 ид.ч;
за А. Б. В. 3/12 ид.ч.;
за Т. Н. Я. - 1/12 ид.ч.;
за Я. Н. Я. - 1/12 ид.ч.;
за В. С. В. - 2/12 ид.ч.
и за В. С. А. - 2/12 ид.ч.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА КАТО
НЕОБЖАЛВАНО.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5