Решение по дело №7/2021 на Районен съд - Велики Преслав

 

 

РЕШЕНИЕ

№ 260064/25.06.2021 г.

гр. Велики Преслав

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

    

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Е. ГЕРЕНСКА

 

 

при участие на секретаря Марияна Василева,

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 7 по описа на съда за 2021 г.,

За да се произнесе взе предвид следното

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба/възражение от Е.М.Г., представляващ ДЗЗД „***" с ЕИК ***, адрес: с. ***, ул. „***" № 1, срещу Наказателно постановление №540960-0071074/12.10.2020,  издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на осн.чл.185, ал.2, изр.посл.,вр-ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 300 /триста лева/ за неизпълнение на задължение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена във вр.с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи касателно издаване на НП, без да бъде разгледано възражение на жалбоподателя срещу съставения АУАН №0071074 обективиращо доводи за незаконосъобразност на същия доколкото се сочи за  съставен след изтичане на посочения в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя.

В открито съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, като излага становище относно неоспорване на констатациите, както при извършената проверка, така и посоченото в АУАН и издаденото въз основа на него НП. Аргумент за отмяна на същите се сочи неразглеждане на подаденото срещу съставения АУАН възражение по чл.44 от ЗАНН.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като  от нейна страна е депозирано писмено становище за неоснователност на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка и се иска отхвърляне на същата и потвърждаване на издаденото НП.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 23.05.2020 г. при извършена от св.С. и Е. – ст.инспектори по приходите в ТД на НАП-Варна, проверка на търговски обект - закусвалня, находящ се в село ***, общ. Смядово, обл. Шумен, на ул. "***" № 24, стопанисван от ДЗЗД "***" с ЕИК: ***, било установено,  че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 170,50 лв. Фактическата наличност в касата била в размер на 287,85 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. Установената промяна в касовата наличност  в размер на 117,35 лв. представлявала въвеждане на пари в касата, което не било отразено на фискалното устройство. Констатирнато неизпълнение  на  ДЗЗД "***" с ЕИК: *** - стопанисващо обекта - с управляващ и предствляващ Е.М.Г., на задължението извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, било определено като  нарушение разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, и като такова било обективирано в Констативен проткол №0387130/23.05.2020г. Данъчните служители приложили към същия иззетите дневни финансови отчети и саморъчно изготвени описи на наличните парични средства.

Предвид установената разлика между касовата и фактическата наличност неотразена по съответния начин и ред, на 18.06.2020 г. бил съставен АУАН №F554478/18.06.2020 г. срещу ДЗЗД "***" с ЕИК: ***. Административнонаказателното производство по същия било прекратено с Резолюция от 30.07.2020 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, със съображения свързани за неприложимост на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН по отношение на дружеството, имащо характера на ДЗЗД и търсене на административнонаказателна отговорност от физическото лице, представляващо същото, предвид и което било  указано актосъставителят да състави АУАН на представляващите ДЗЗД *** – Е.Г. и Т.Т..

В изпълнение на дадените указания, на 22.08.2020 г. бил  изготвен КП и съставен АУАН №0071074 срещу Е.Г., с посочени в същия нарушения, констатирани при извършената на 23.05.2020 г. в обекта в с.***, определени като такива  на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.

В срока по чл.44 от ЗАНН, постъпило възражение срещу така издадения АУАН с доводи за съставянето му след изтичане на установения в чл.34 от ЗАНН срок, като същото било входирано след издаването на НП – на 02.11.2020 г.

Въз основа на посочения АУАН било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната в него фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението - на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н 18 / 2006 г. на Министъра на финансите, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. За него, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС наложил на Е.Г. административна санкция „Глоба“ в размер на 300 лева.

В хода на съдебното следствие се проведоха разпити на св.С. - актосъставител и св.Е. – свидетел при съставянето на АУАН и участвал в извършената проверка на обекта в с.***, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях се установи, че проверката е била извършена след съответна направена контролна покупка на услуга-обяд, при заплащането на която е бил издаден касов бон. Свидетелите посочват, че разликата между касовата и фактическата наличност е била установена при съпоставка между изведените дневни отчети на фискалното устройство, въведено в експлоатация в обекта, и физическото преброяване на паричните средства.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното производство, от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателно постановление №540960-0071074/12.10.2020 г.,  е издадено от компетентен орган - Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите - съгласно заповед № ЗЦУ –1149 /25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, респ. Заповед № ЗЦУ –928 /05.07.2018 г. на Гл.Секретар на НАП, Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Въз основа на акта за нарушение от 22.08.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Административно наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 /2006 г. на Министъра на финансите. Съгласно тази норма, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В настоящият казус безспорно е установено, че в проверения обект е имало въведено в експлоатация  фискално устройство от което при проверката е бил изведен междинен отчет, според който отразената касова наличност е била 287,85 лв. От изготвения опис обаче се установява, че фактическата наличност е в размер на 170,50 лв. – т.е 117, 35 лева повече от касовата наличност. Тази разлика не е била отразена по предвидения ред във фискалното устройство, като причините за това изтъкнати от жалбоподателя, а именно - за това, че сумата от 117,35 лв. е оставена за предстоящи плащания на доставчици на различни стоки са ирелевантни за спора. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че описаното в постановлението нарушение безспорно е било допуснато, тъй като установената разлика в касовата и фактическата наличност не е била отразена по предвидения в наредбата ред- регистриране във фискалното устройство.

Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Въвеждайки задължението за спазване на реда и начина за отчитане, законодателят е декларирал нормативно волята си за контрол на документооборота и съответно гарантиране на сигурността на участващите в него лица. Нарушената разпоредба на чл. 33 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел да създаде условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните по предвидения ред суми от продажби, респективно извършени услуги и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради това и като взе предвид, че самото нарушение не се отличава от останалите от този вид по своята обществена опасност, съдът не намира основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Доколкото по делото единственото релевирано от страна на жалбоподателя възражение е касателно подадено от негова страна срещу издадения АУАН такова, което не е било разгледано от наказващия орган издал и обжалваното пред съда НП, съдът намира следното:

Действително, подаденото от жалбоподателя на 08.09.2020 г. възражение, получено по данни на жалбоподателя на 09.09.2020 г. от ТД на НАП Варна и входирано на 02.11.2020 г след издаването на НП, с вх.№ 40462, приложено на л.9 от делото,  не е взето предвид от наказващия орган при произнасянето му, което се установява от вписването в същото, че такова не е подадено. Направените с възражението оплаквания обаче, не са от естество да доведат до промяна касателно изводите на съда относно законосъобразността на издадените АУАН № 0071074 от 22.08.2020 г. и съотв.НП, доколкото намира същото за неоснователно. Това е така, тъй като проверката в търговския обект в с.*** в резултат на която е съставен същия е извършена на 23.05.2020 г. , като в този смисъл то и датата на съставянето му – 22.08.2020 г. е в рамките на законоустановения за това срок. В тази връзка следва да се посочи, че именно датата на съставянето му е релевантна към посочените изисквания на чл.34 от ЗАНН, а не тази на връчването му на съотв.лице – 06.09.2020 г./ предвид посочването на същата във възражението на жалбоподателя/.Ето защо съдът намира, че допуснатото нарушение от административнонаказващия орган е несъществено и не съставлява самостоятелно отменително основание. Съдебната практика е константна досежно въпроса, че съществено е само онова процесуално нарушение, което, ако не беше допуснато, би се достигнало до друго разрешение на поставения пред органа въпрос.

Съдът намира, че Е.М.Г., представляващ ДЗЗД „***" законосъобразно е санкционирана от административно наказващия орган, като правилно е била ангажирана отговорността й.

В конкретния казус се касае за нарушение, извършено при осъществяване на дейността на дружество по ЗЗД. Дружеството по ЗЗД е неперсонифицирано дружество, не е ЮЛ по смисъла на закона, поради което не може да бъде субект на административно-наказателна отговорност и не може да му бъде налагано административно наказание имуществена санкция. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/ тези дружества се приравняват на юридически лица само в производствата, предвидени в кодекса, т. е. по ДОПК. С оглед разпоредбата на чл. 26 от ЗАНН административно наказание може да бъде налагано единствено на физическо лице. Изключение от общото правило е разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, която предоставя възможност за налагане на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци. В специалната норма на чл. 185 от ЗДДС са посочени конкретно адресатите на административна отговорност, като се сочи, че на физическите лица се налага глоба, а на юридически лица и еднолични търговци – имуществена санкция. По същия начин са формулирани адресатите и в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Това означава, че важат общите принципи на административно наказване, визирани в ЗАНН, относно субектите, носещи административно-наказателна отговорност. В конкретния случай правилно не е санкционирано ДЗЗД с имуществена санкция, което е недопустимо и само по себе би било основание за отмяна на наказателното постановление. При констатиране на нарушение от ДЗЗД, то административно-наказателната отговорност не може да се търси от ДЗЗД, а такава следва да понесат лицата, участващи в дружеството, както е процедирал административно-наказващият орган. С оглед на изложеното правилно е ангажирана отговорността на въззивника в качеството му на представляващ дружеството, осъществяващо дейността, при извършването на която е осъществено процесното нарушение

Правилно наказващият орган е приложил и посочената санкционната норма, тъй като именно в чл. 185, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДДС е предвидена санкция за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Видно от § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., е че същата е издадена на основание чл. 118 от ЗДДС. Т. е. същата се явява нормативен акт по прилагането му и неизпълнението на предвидените в нея задължения се санкционира. От друга страна е установено, че самото нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

Следователно настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието административно-наказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение. Административно-наказващият орган е определил размера към средния такъв на наказанието – а именно 300 лева , но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието „Глоба“. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая макар в НП да е посочено, че са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, то не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието глоба. Съдът намира, че в случая отговорността на жалбоподателя следва да се обсъжда при превес на смекчаващите обстоятелства, доколкото се отчитат липсата  по делото на данни, че от страна на ДЗЗД в предходни периоди са допускани нарушения на данъчното законодателство, за които да  са били налагани съответвите санкции, а и самият размер на разликата между фактическата и касовата наличност е незначителенлипсата на данни относно други извършени от същото санкционирани по съответния ред нарушения, стойността на  неотразената по предвидения ред сума, всички индивидуални характеристики на конкретното нарушение, както и тези на извършителя му. Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а именно – 100 лв., като това наказание е съответно на допуснатото нарушение.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №540960-0071074/12.10.2020,  издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на Е.М.Г., представляващ ДЗЗД „***" с ЕИК ***, адрес: с. ***, ул. „***" № 1 е наложено е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 300 /триста лева/ за неизпълнение на задължение по чл.33, ал.1 от Наредба №н-18 от 13.12.2006 г. на осн.чл.185, ал.2, изр.посл.,вр.ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба“ от 300.00 /триста / на 100 /сто/лева.

           

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.                                                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: