Решение по дело №13922/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4163
Дата: 4 декември 2018 г.
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20185330113922
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  4163

Гр. Пловдив, 04.12.2018 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXII граждански състав, в публично заседание нa дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

            Районен съдия: Кирил Петров

 

при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13922 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Л.Я., ЕГН **********, против „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба в размер на 150 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ***№ ***г. по описа на ***, което изпълнително дело не е прекратено на осн. чл. 433 ГПК и, което изпълнително е образувано по възлагане от ответника на основание чл. 426 ГПК във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2018 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че през 2012 г. като длъжник по ***№ ***г. по описа на *** е изплатил извънсъдебно изцяло дължимите суми на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД. Въпреки чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, съдебният изпълнител не е прекратил изпълнителното дело и искал длъжникът да заплати дължимите такси и разноски по изпълнителното дело. На 30.04.2018 г. ищецът сключил договор за правна защита и съдействие по изпълнителното дело с адв. Г.Р., като заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. Адв. Р. поискал изпълнителното дело да се прекрати, с постановление *** отказал да прекрати делото. Актът бил обжалван пред ПОС, който с необжалваемо решение от 04.07.2018 г. по в. гр. д .№ 1524/2018 г. отменил обжалваното постановление и върнал делото на *** да констатира прекратяването на изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Разноските по изпълнението били за сметка на взискателя в случая. Със заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. ищецът претърпял имуществена вреда от противоправните действия на ЧСИ, на който ответникът възложил принудително да събира дължимите му парични суми.  Налице били всички елементи за отговорността по чл. 45 ЗЗД за ЧСИ, а ответникът отговарял като възложител. Моли искът да бъде уважен. Претендира законна лихва и разноски.

Сочи банкова сметка ***: IBAN ***.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е ангажиран отговор от страна на ответника.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът не следва да постановява решение при условията на чл. 239 ГПК, тъй като искането на процесуалния представител на ищеца е направено несвоевременно. Възможността за искане за постановяване на неприсъствено решение е обвързано с приключването на съдебното дирене, а видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание от 12.11.2018 г., искането е отправено към съда едва в хода на устните състезания. Доколкото ищецът не се е възползвал от възможността да отправи искане за постановяване на неприсъствено решение в законоустановения срок за това, съдът не следва да се произнася по искането, като делото ще бъде разгледано по общия гражданскоправен ред.

Относно правната квалификация - за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Изложени са твърдения за претърпени имуществени вреди, предвид поведението на *** по *** № ***г., което изпълнително дело не е прекратено на осн. чл. 433 ГПК и, което изпълнително е образувано по възлагане от ответника на основание чл. 426 ГПК във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че претенцията няма как да се квалифицира по реда на чл. 79 ГПК, същата норма е относима до разпределянето на разноски в изпълнителното производство. Начинът, по който следва да се разпределят разноските, няма как да рефлектира директно върху правното основание на иска. Разпоредбата на чл. 79 ГПК е процесуалноравна норма, която няма как да замести приложимата материално правна квалификация на предявения иск. Неправилното приложение от компетентния орган на разпоредбата на чл. 79 ГПК, следва да се защитава с различни правни средства. Едно, от които е, и настоящият иск по 49 ЗЗД. В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в реализирани от ищеца разходи в хода на воденото срещу него изпълнително производство. Доколкото разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира единствено въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма, която да урежда как се репарират разходите направени от последния в рамките на изпълнителния процес в зависимост от това дали съществува или не правото на принудително изпълнение, то и единственият път за защита е да се претендират тези разходи по общия ред под формата на вреди от непозволено увреждане.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване вследствие на противоправното поведение на *** по ***№ ***г. , на което ответникът е възложил принудително да събере парични суми от ищеца, да са настъпили имуществени вреди, какви са точно настъпилите вреди, причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и твърдените противоправни действия, както и конкретния размер на имуществените вреди.  

Съдът намира, че елементите от фактическия състав на отговорността, които са в тежест на ищеца, са доказани по делото.

От приетите по делото писмени доказателства, а и това не е спорно между страните, съдът намира за установено, че срещу ищеца е било инициирано изпълнително производство № ***г. по описа на ***. Процесуален представител на ищеца по изпълнително дело е бил адв. Г.К., на когато за предоставената процесуална защита и съдействие било заплатено възнаграждение в размер на 150 лв. – виж договор за правна защита и съдействие - л. 282. Изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Въпреки това с постановление от 02.05.2018 г. *** е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по подадената молба от длъжника Г.Я. /л. 284/. С окончателно решение от 04.07.2018 г. по гр. д. № 1524/2018 г. на ПОС е отменено постановлението от 02.05.2018 г. и е върнато изпълнително дело на *** за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на ****** г. – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В съдебното решение е посочено, че изпълнителното дело е перемирано считано от 16.10.2015 г., като всички действия предприети след тази дата са без правно значение, доколкото изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. С постановление за прекратяване от 19.07.2018 г. и съобразно указанията на ПОС ЧСИ е констатирал, че изпълнителното дело е прекратено, предвид неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години по искане на взискателя или по възлагане по чл. 18 ЗЧСИ от съдебния изпълнител.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес по ***№ ***г. по описа на *** е прекратен ex legе на 16.10.2015 г. – две години след датата на последното изпълнително действие – 16.10.2013 г. Извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да породят правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство. Осъществените от ЧСИ действия, след датата на прекратяване на изпълнителното производство, са правно ирелевантни и имат противоправен /незаконосъобразен/ характер, доколкото са предприети по едно прекратено изпълнително производство.

Налага се извода, че е налице пряка причинна връзка между заплатеното възнаграждение по изпълнителния процес, прекратен в резултат на бездействието на взискателя, и предприетите действия от *** след прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона. Ищецът не би заплатил адвокатски хонорар, респективно не би претърпяла вреди, ако е било констатирано прекратяването по силата на закона на образуваното срещу нея изпълнително дело. По силата на чл. 441 ГПК частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Противоправността е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение и се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. „УниКредит Булбанк“ АД носи отговорност за претърпените от ищеца вреди, доколкото е възложило на *** принудително да събере парични суми от Г.Я., на основание чл. 426 ГПК. Въз основа, на което възлагане, е образувано и процесното изпълнително производство.

Освен това взискателят, чрез натоварените за това служители, е допуснал бездействие довело до прекратяване на изпълнението, като и от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК следва, че разноските по прекратеното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително производство следва да се поемат от взискателя.

По делото не е ангажиран отговор на исковата молба. Не са направени възражение относно обстоятелствата изложени в исковата молба, настъпването на фактическия състав на отговорността, както и относно настъпването на вредите и размера на същите. Ето защо и „УниКредит Булбанк“ АД следва да отговаря за претърпените от ищеца имуществени вреди. Оттук претенцията е изцяло основателна и ще се уважи в пълен размер. Като законна последица на ищеца ще се присъди и законната лихва от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

При този изход на спора разноски са дължими на ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК /виж л. 326/, както и доказателства за направата на разноските. Ето защо направените разноски в настоящото производство в общ размер на 350 лв., следва да се присъдят в полза на ищеца

Водим от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, да заплати на Г.Л.Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 150 лв. – главница, представляващ обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ***№ ***г. по описа на ***, което *** е образувано по възлагане от ответника и е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 350 лв. за разноски по производството.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.

                                                             

                                                                                        

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ