Определение по дело №283/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 449
Дата: 4 юни 2019 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20192200500283
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 04.06.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                    

                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

  

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 283 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е по чл. 415 ал.5 вр. с чл.274 от ГПК.

          Подадена е частна жалба от  „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********, чрез пълномощника  адв. З.Ц., срещу определение № 490 от 18.02.2019 г. по ч.гр.д. № 3944/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение №  2160/08.08.2018 г.  В частната жалба са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се твърди, че  заявителят в едномесечният  преклузивен срок е представил доказателства пред заповедния съд, че е предявил установителен иск. Иска се да бъде отменено определението.

От фактическа страна е безспорно, че частният жалбоподател, чрез пълномощника си, на 07.08.2018 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и на 08.08.2018 г. е издадена заповед № 2160 за изпълнение на парично задължение. Длъжникът не е открит на посочения адрес, който е неговият постоянен, поради което съдът е изискал справка за местоработата на длъжника и с разпореждане  от 30.11.2018 г., след като е установил, че липсват регистрирани трудови договори, съдът е приложил към делото, като връчена на ответника в условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и е указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за съществуване на вземането. Това разпореждане е било връчено на заявителя на 09.01.2019 г. На 11.02.2019 г.  заявителят „Теленор България“ ЕАД е депозирал в районния съд, чрез пощенска пратка, молба входирана на 13.02.2019 г, с което заявява, че е изпълнил указанията, като прилага препис от исковата молба. С определение № 490/18.02.2019 г. съдът, обаче, е обезсилил издадената заповед за изпълнение, като е приел, че исковата молба е получена в Сливенски районен съд на 11.02.2019 г., но от системния бон въобще не е ясно, че именно тя е била съдържание  на пратка заплатена със сумата по бона. Освен това съдът е приел, че в този срок заявителят нее представил пред заповедния съд доказателство за това, че е предявил иска, като същото било представено с клеймо от 11.02.2019 г., а срокът е бил изтекъл в края на предходния ден.

Жалбата се явява изцяло основателна, тъй като са неправилни разсъжденията на районния съд. Заявителят е бил уведомен за това, че следва да предяви установителен иск на 09.01.2019 г. Едномесечния срок изтича на 09.02.2019 г., който е почивен ден – събота, и съгласно правилото на чл. 60 ал.6 от ГПК срокът изтича в първия работен ден, който е 11.02.2019 г. , тогава когато по пощата е била изпратена молбата от заявителя, към която е приложено копие от искова молба вх. № 2978/11.02.2019 г., по която е образувано гражданско дело в Районен съд – Сливен и е определен докладчик по делото. Това се установява от плика приложен към делото, който е съдържал молбата и приложенията. В случая  абсолютно ирелевантен е касовият бон. Поради това следва да се приеме, че искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, за което заявителят е представил необходимите доказателства и определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение следва да бъде отменено.

 

С оглед на изложеното частната жалба е основателна, поради което съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОТМЕНЯ определение № 490/19.02.2019 г. по ч.гр.д. № 3944/2018 г., с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 2160/08.08.2018 г. , като  НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             

ЧЛЕНОВЕ: