№ 239
гр. ЛЕВСКИ, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20224410100463 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 183 от ЗЗД и с правно
основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД.
Ответната страна е направила възражение по чл. 83 ал.1 от ЗЗД и по чл.
92 ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител твърди, че е с предмет на дейност производство на всички
видове фураж, а ответника като земеделски производител се занимава с
отглеждане на едър рогат добитък – крави в стопанството му в гр. Левски.
Твърди се, че страните са сключили договор за продажба на 19.11.2021 г. по
силата на който ищцовото дружество като продавач се е задължило да
произведе по индивидуална рецепта и достави фураж за крави, при цена и
условия уговорени в договора, а цената по фактурата да се заплаща в 45
дневен срок от издаването. Твърди се, че с договора е уговорена и неустойка
в размер на 0,5% за всеки ден закъснение.
Твърди се, че произведеният фураж е получаван от ответника с
приемно-предавателни протоколи, в които е посочена датата на получаване,
вида и количеството на фуража, като към всеки протокол е издавана фактура,
която страните са се уговорили да бъде платена по банков път.
Твърди се, че въз основа на договора са извършени три доставки на
1
комбиниран фураж за крави, а именно на 23.11.2021 г., на 15.12.2021 г. и на
12.01.2022 г., като към всеки протокол е издадена фактура, а именно:
-фактура № **********/23.11.2021 г. на стойност 1599,84 лв. със срок
на плащане 02.01.2022 г., по която фактура след множество напомняния са
заплатени 200 лв. по банков път и са останали за плащане 1399,84 лв.
-фактура № **********/15.12.2021 г. на стойност 2391,48 лв. със срок
на плащане 24.01.2022 г. и
-фактура № **********/12.01.2022 г. на стойност 1615,68 лв. със срок
на плащане 21.02.2022 г.
Твърди се, че след последната фактура на основание чл. 9 от договора
продавача е отказал следващи доставки, тъй като няма плащания по
издадените фактури и че общата сума на задължението по посочените
фактури и 5407,36 лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че многократно е напомняно задължението за заплащане на
фактурите, но такова не е извършено.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника И.А.Е.,
в качеството му на земеделски производител да заплати на ищцовото
дружество сумата от 5407,36 лв. за произведен и продаден фураж по три броя
неплатени фактури, както следва: фактура № **********/23.11.2021 г.,
фактура № **********/15.12.2021 г. и фактура № **********/12.01.2022 г.,
ведно с уговорена неустойка в размер на 0,5% на ден, считана от 45-тия ден
след издаване на всяка от фактурите до подаване на исковата молба в общ
размер на 4 722,05 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
писмен отговор на исковата молба, с който е заявил, че предявеният е
процесуално допустим, но неоснователен. Твърди се, че действително между
страните е сключен предварителен договор, по силата на който ищеца е
следвало да доставя фураж за крави на ответника, че действително ответника
не е платил в срок сумите по посочените в исковата молба издадени фактури,
но заявява, че не е сторил това, тъй като доставеният фураж не отговарял по
качество и животните не искали да се хранят с него, което от една страна
намалило прираста им, а от друга страна ответника се принудил да закупи
други фуражи и подобрители, за да може животните да го консумират.
2
Оспорва се искът в частта за предявената неустойка по размер, като се
твърди, че същата се явява почти, колкото са задължения за доставеният
фураж. Твърди се, че забавянето на плащането се е наложило поради силно
ограничените приходи на ответника от свилият се почти изцяло пазар в
следствие пандемията от „Ковид“, а след това и от настъпващата финансова
криза в страната, както и поради възникналата спешна необходимост от
извършването на допълнителни разходи за закупуването на други фуражи и
подобрители. Заявява се, че търсената неустойка е прекомерно по-голяма по
размер в сравнение с претърпените вреди от ищеца и е направено искане, ако
съда приеме, че такава се дължи да намали нейния размер.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото е представен договор за продажба от 19.11.2021 г. сключен
между страните, от който се установява, че продавачът /ищцовото дружество/
произвежда, продава и доставя на купувача /ответника по делото/ фураж за
крави, произведени по индивидуална рецептура, заявка и срещу цена, която
купувачът е приел съгласно представена оферта от продавача и се задължава
да заплати по начин и в срок съгласно договора. В договора е посочено, че
стоката ще бъде произведена и доставена до стопанството на купувача в гр.
Левски, посочено е, че качеството на стоката трябва да отговаря на БДС EN,
съгласно действащите норми. Посочено е, че стоката се доставя
ежеседмично, че за всяка доставка се съставя приемно-предавателен
протокол, който се подписва от упълномощен представител на купувача, а ако
протокола не се подпише, се приема, че стоката е доставена съгласно
уговорките и купувача няма забележки и възражения. В договора е посочено,
че продавачът се задължава да издаде на купувача фактура, а купувачът се е
задължил за произведения и доставен фураж, за който е издадена фактура, да
заплати цената по фактурата в 45 дневен срок от издаването й. Уточнено е, че
доставеният и неплатен фураж не може да надхвърля сумата от 4500 лв. и че
всяка от страните има право да развали договора, ако насрещната страна
виновно не изпълнява свое задължение по него. При неизпълнение на
задълженията на която и да е от страните е предвидена неустойка, дължима от
виновната страна по договора.
Видно от представената по делото /л. 8/ фактура № ********** от
23.11.2021 г. е, че същата е издадена от ищцовото дружество на ответника за
3
продадени 2020 кг. комбиниран фураж за крави за сумата от 1599,84 лв. с
ДДС. Фактурата е подписана от представител на ответника, поради което,
съдът приема, че същата е достигнала до знанието на ответника на посочената
в нея дата 23.11.2021 г. Във фактурата е посочен начина на плащане, а именно
по сметка и е изписан номера на сметката. Същата не е оспорена от
ответника, поради което съдът приема, че действително ищцовото дружество
е извършило посочената във фактурата продажба на фураж, за което му се
дължи сумата от 1599,84 лв.
Представен е /л.8 на гърба/ приемно-предавателен протокол от
23.11.2021 г., от който се установява, че посочения във фактурата фураж от
2020 кг. е доставен до фермата на купувача в гр. Левски. Протокола е
подписан от представител на дружеството /продавач/ и от представител на
земеделския производител – ответника по делото.
По делото няма представени доказателства дължимите суми по тази
фактура да са платени от ответника, но в исковата молба е направено
признание от представител на ищцовото дружество, че по тази фактура е
заплатена сумата от 200 лв. и е останала като дължима сумата от 1399,84 лв.
Видно от представената по делото /л.9/ фактура № ********** от
15.12.2021 г. е, че същата е издадена от ищцовото дружество на ответника за
продадени 3020 кг. комбиниран фураж за крави за сумата от 2391,84 лв. с
ДДС. Фактурата е подписана от представител на ответника, поради което,
съдът приема, че същата е достигнала до знанието на ответника на посочената
в нея дата 15.12.2021 г. Във фактурата е посочен начина на плащане, а именно
по сметка и е изписан номера на сметката. Същата не е оспорена от
ответника, поради което съдът приема, че действително ищцовото дружество
е извършило посочената във фактурата продажба на фураж, за което му се
дължи сумата от 2391,84 лв.
Представен е /л.9 на гърба/ приемно-предавателен протокол от
15.12.2021 г., от който се установява, че посочения във фактурата фураж от
3020 кг. е доставен до фермата на купувача в гр. Левски. Протокола е
подписан от представител на дружеството /продавач/ и от представител на
земеделския производител – ответника по делото.
По делото няма представени доказателства дължимите суми по тази
фактура да са платени от ответника.
Видно от представената по делото /л.10/ фактура № ********** от
4
12.01.2022 г. е, че същата е издадена от ищцовото дружество на ответника за
продадени 2040 кг. комбиниран фураж за крави за сумата от 1615,68 лв. с
ДДС. Фактурата е подписана от представител на ответника, поради което,
съдът приема, че същата е достигнала до знанието на ответника на посочената
в нея дата 12.01.2022 г. Във фактурата е посочен начина на плащане, а именно
по сметка и е изписан номера на сметката. Същата не е оспорена от
ответника, поради което съдът приема, че действително ищцовото дружество
е извършило посочената във фактурата продажба на фураж, за което му се
дължи сумата от 1615,68 лв.
Представен е /л.10 на гърба/ приемно-предавателен протокол от
12.01.2022 г., от който се установява, че посочения във фактурата фураж от
2040 кг. е доставен до фермата на купувача в гр. Левски. Протокола е
подписан от представител на дружеството /продавач/ и от представител на
земеделския производител – ответника по делото.
По делото няма представени доказателства дължимите суми по тази
фактура да са платени от ответника
По делото е направено възражение от ответника, че доставения му
фураж е бил некачествен и че животните са отказали да го приемат, в
резултат на което прирастът им и даваното от тях мляко са намалели. По тези
си възражения ответника не е представил каквито и да било доказателства.
Що се касае до възражението за некачествен фураж, съгласно договора
купувача е имал възможност да възрази и да уведоми продавача, че
доставената му стока е некачествена, както и че животните отказват да се
хранят с този фураж. По делото не само няма представени нито гласни, нито
писмени доказателства установяващи тези обстоятелства, но и купувача е
подписал приемно-предавателните протоколи без възражения. Нещо повече –
продължил е да приема и следващите доставени му фуражи без възражения,
което не би могло да бъде обяснено като логическо действие, в случай, че
животните отказват да се хранят с този фураж.
Предвид изложеното и предвид липсата на доказателства за извършени
плащания на други суми, освен признатите и липсата на доказателства по
възражението на ответника по чл. 83 ал.1 от ЗЗД за доставен негоден и
некачествен фураж, съдът приема, че ответника дължи на ищцовото
дружество претендираната главница от 5407,36 лв. в пълен размер.
По претенцията за лихва, съдът приема, че и тя е основателна.
5
Задължението за лихва има акцесорен характер на главното задължение за
главница. Предвид изхода на настоящия спор в частта за претендираната
главница, съдът приема, че и акцесорното задължение за заплащане на лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба е
основателно.
По предявения иск за присъждане на уговорена между страните
неустойка и по възражението за прекомерност на същата, съдът приема
следното:
Видно от сключения между страните договор глава V чл.8 и 9 е, че
страните са уговорили дължимост на неустойка при неизпълнение на
задълженията на продавача и при забава в плащането от купувача. Съгласно
чл. 9 от договора „При забава в плащането по чл. 6.3., купувача дължи
неустойка в размер на 0,5% за всеки ден закъснение…“. Разпоредбата на чл.
6.3. от договора предвижда, че „фактурата се заплаща в 45 дневен срок от
издаването й“. Първата от фактурите е издадена на 23.11.2021 г. и в
съответствие с разпоредбата на чл. 6.3. от договора е следвало да се плати до
07.01.2021 г. Втората от фактурите е издадена на 15.12.2021 г. и е следвало да
се плати до 31.01.2022 г. и третата фактура е била издадена на 12.01.2022 г. и е
със срок на плащане 28.02.2022 г. Както бе посочено по-горе по делото няма
представени доказателства да са платени дължимите суми по посочените по-
горе три броя фактури, с изключение на 200 лв. по първата фактура, за която
сума е направено признание от ищцовата страна, поради което е налице
забава в плащането и съгласно разпоредбата на чл. 9 от сключения между
страните договор ответника дължи неустойка на ищцовото дружество. При
така уговорената неустойка в размер на 0,5 % на ден, съдът приема, че се
формира обща база от 182,5% на година, което надхвърля значително всяка
нормална лихва предлагана от банкови и финансови институции, а дори и
законната лихва.
Предвид това, съдът приема, че уговорената между страните неустойка
е прекомерно голяма. Видно от исковата молба е че претендираната
неустойка за периода от датата на дължимост на съответната сума до датата
на исковата молба е в размер на 4722,05 лв. при главница в размер на 5407,36
лв. /т.е. така уговорената неустойка само за период от около 5-6 месеца е
почти равна на дължимите се суми като главница.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.
6
92 ал.2 от ЗЗД и следва да се намали размера на дължимите суми за неустойка
до размера на законната лихва, която за периода от датата на дължимост на
главницата до датата на предявяване на исковата молба е 10%. При това
положение, дължимата неустойка изчислена от съда е в размер на 253,65 лв.,
която сума следва да се присъди като неустойка за забавено плащане на
дължимите се суми за закупен фураж от ответника, и същата представлява
сбор от дължимата се законна лихва върху всяка една от главниците за
периода от датата на дължимост на съответната главница по всяка една
фактура до датата на завеждане на настоящото дело.
Сумата за неустойка, равняваща се на сбора от законните лихви върху
всяка една от дължимите се суми по трите фактури за периода от датата на
дължимост на сумата до датата на предявяване на предявения иск, е получена
както следва:
По първата фактура, издадена на 23.11.2021 г. дължимата се сума е в
размер на 1399,84 лв. и същата е следвало да бъде платена в срок до
07.01.2022 г. При това положение дължимата се законна лихва върху сумата
от 1399,84 лв. за периода от 07.01.2022 г. до датата на завеждане на
настоящото дело /20.07.2022 г./ е сумата от 75,84 лв.
По втората фактура, издадена на 15.12.2021 г. дължимата се сума е в
размер на 2391,84 лв. и същата е следвало да бъде платена в срок до
31.01.2022 г. При това положение дължимата се законна лихва върху сумата
от 2391,84 лв. за периода от 31.01.2022 г. до датата на завеждане на
настоящото дело /20.07.2022 г./ е сумата от 113,62 лв.
По третата фактура, издадена на 12.01.2022 г. дължимата се сума е в
размер на 1615,84 лв. и същата е следвало да бъде платена в срок до
28.02.2022 г. При това положение дължимата се законна лихва върху сумата
от 1615,84 лв. за периода от 28.02.2022 г. до датата на завеждане на
настоящото дело /20.07.2022 г./ е сумата от 64,19 лв.
В резултат сбора от законните лихви по трите фактури за периода от
датата на дължимост на всяка една от тях до датата на предявяване на
настоящия иск е в размер на 253,65 лв.
Направените по-горе изчисления на законната лихва за съответните
периода е извършено с общодостъпния калкулатор за изчисляване на законна
лихва на портала за електронни услуги на НАП.
При този изход на делото, следва да бъде уважено искането на
7
ищцовото дружество за присъждане на направените деловодни разноски в
размер на 1265,18 лв., включващи сумата от 405,18 лв. заплатени като
държавна такса и сумата от 800 лв. заплатени като възнаграждение за 1
адвокат.
По направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски по компенсация, съдът приема, че същото следва да
бъде оставено без уважение. Видно от представеното адвокатско пълномощно
/л. 22 от делото/ е че адв. Ангелов е защитавал ответната страна безплатно.
При това положение ищцовото дружество би дължало разноски на адвоката
предвид разпоредбата на чл. 38 ал.2 от ЗА, а не на страната, която не е
заплатила каквито и да било суми за възнаграждение на адвоката. За да бъде
извършена компенсация е необходимо да има две насрещни вземания между
едни и същи лица, за да се прихване по-малкото от по-голямото. В настоящия
случай е налице задължение за заплащане на суми от ответника към ищеца,
но не и суми дължими от ищеца към ответника. Както бе посочено по-горе
суми за адвокатско възнаграждение би могло да се присъдят на адвоката
осъществил безплатната правна помощ, но същия не е направил такова
искане. В случай, че беше направено искане за това, задължението на
ищцовата страна щеше да е към адв. Ангелов, но не и към ответника – И.А.Е.
в качеството му на земеделски производител.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.А.Е., с ЕГН ********** в качеството му на Земеделски
производител с БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление гр. *** да
заплати на „***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
П***, представлявано от управителя Н.Е.Д. сумата от 5407,36 лв. -
главница, представляваща общ сбор от останали дължими и незаплатени
суми по фактура № **********/23.11.2021 г., фактура №
**********/15.12.2021 г. и по фактура № **********/12.01.2022 г. за
продаден комбиниран фураж за крави през периода от 23.11.2021 г. до
12.01.2022 г., законната лихва върху главницата от 5407,36 лв., считано от
20.07.2022 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до пълното й
изплащане, сумата от 253,65 лв. – представляваща неустойка за забавено
8
плащане на дължимите се суми по посочените по-горе фактури, както и
направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на
1265,18 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на неустойка за разликата
над присъдената сума от 253,65 лв. до търсената сума от 4722,05 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответната страна И.А.Е., с
ЕГН ********** в качеството му на Земеделски производител с БУЛСТАТ
*** със седалище и адрес на управление гр. *** възражение по чл. 83 ал.1 от
ЗЗД като недоказано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А. Ангелов от ПлАК за
присъждане на разноски на ответната страна по компенсация като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
9